Закон · Глава втора · Раздел III

Чл. 22 Задължения на институцията на наредителя при неизвършени презгранични преводи

Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи
Актът не е в сила от 1 ноември 2009 г. Отменен с ДВ, бр. 23 от 2009 г. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 31 от 2005 г.
В сила от
11 април 2005 г.
(1) По всяко време след изтичане на срока по чл. 18, ал. 1, т. 2, но преди средствата по превода да постъпят по сметката на институцията на получателя, наредителят може да поиска възстановяване на сумата по ал. 2. При наличие на такова искане институцията на наредителя е длъжна в срок 14 работни дни, считано от деня, следващ датата на предявеното искане, да преведе по сметката му средствата, освен ако междувременно те не са постъпили по сметката на институцията на получателя.
(2) Сумата за възстановяване по ал. 1 включва:
  1. 1. действително наредената за превод сума, но не повече от 12 500 евро или тяхната равностойност в друга чуждестранна или в национална валута;
  2. 2. сумата от всички разноски, такси и комисиони, платени от наредителя във връзка с превода;
  3. 3. законната лихва върху действително наредената за превод сума за периода от началната дата до датата на възстановяване на сумата по сметката на наредителя.
(3) Институцията на наредителя не е длъжна да изпълни искането по ал. 1, ако неизвършването на превода е причинено от грешка или пропуск в дадените от наредителя указания или от неизпълнение на дължимите действия по превода от изрично избрана от наредителя посредническа институция.
(4) В случаите по ал. 3 изпълняващата институция на наредителя е длъжна да положи всички необходими усилия за проследяване и възстановяване на средствата по превода. При възстановяване на сумата институцията на наредителя заверява сумата на превода по неговата сметка след приспадане на разноските, понесени от нея при възстановяването, за които наредителят трябва да бъде подробно информиран. В тези случаи институцията на наредителя не е длъжна да завери сметката му със сумите по ал. 2, т. 2 и 3.
(5) Институцията на наредителя не отговаря, ако неизпълнението на превода е причинено от посредническа институция, изрично посочена от институцията на получателя или от друга, избрана от нея, посредническа институция.
(6) Сумите по ал. 2, платени от институцията на наредителя, се вземат предвид при окончателното уреждане на задълженията на институцията към наредителя по превода, ако сумата на превода не постъпи по сметката на институцията на получателя.

История на промените

  1. 11 април 2005 г.обн ДВ, бр. 31 от 2005 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за чл. 22 от акт, който вече не е в сила

Безплатно
Един въпрос на ден, без регистрация.