(1) Необходимото средноденощно потребление на вода за конкретна урбанизирана територия се определя въз основа на:
- 1. предвижданията на действащите устройствени схеми и планове за социално, икономическо, инженерно-техническо и териториално развитие на водоснабдяваната урбанизирана територия;
- 2. вида и броя на потребителите на вода в урбанизираната територия;
- 3. проучванията за необходимите водни количества за производствени сгради съгласно технологията на производство в тях, нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд и санитарно-хигиенните изисквания;
- 4. актуални данни за потреблението на вода, предоставени от операторите на водоснабдителните и канализационните системи, които обслужват урбанизираната територия;
- 5. допълнителни измервания на водопотреблението и проучвания за водоснабдяваната урбанизирана територия.
(2) Когато няма актуални данни и/или не са извършени подробни измервания, необходимото средноденонощно водно количество (в т.ч. разход на вода за домакински нужди и за обществено-обслужващи сгради) се приема 150 - 250 l на човек за денонощие в зависимост от местните социални и климатични условия. При проектиране на водоснабдителни системи в курортни комплекси се допуска това количество да е до 450 l на човек за денонощие. Разходите за производствени и специални нужди се определят допълнително след извършване на проучванията по ал. 1, т. 3 и се прибавят към приетото средноденонощно водно количество на човек за денонощие.
(3) Водните количества за специални обекти на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи се определят със заданието за изработване на инвестиционния проект.
(4) Водоснабдителните норми за селскостопански животни, отглеждани в личните стопанства, както и за животни, отглеждани в промишлени условия, се определят при спазване изискванията на Нормите за проектиране на животновъдни и птицевъдни сгради, отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (БСА), кн. 3 от 1986 г.
(5) Коефициентът на денонощна неравномерност се определя след извършване на проучванията по ал. 1. Когато няма актуални данни и/или не са извършени подробни измервания, той е в границите от 1,5 за урбанизирани територии с повече от 10 000 жители до над 2 за урбанизирани територии с по-малко от 2000 жители.
(6) Максималното часово водно количество се определя, както следва: от два пъти средното часово водно количество за урбанизирани територии с повече от 10 000 жители до пет пъти средното часово водно количество за урбанизирани територии с по-малко от 2000 жители.
(7) Максималното часово водно количество може да се променя в съответствие с проучванията по ал. 1, т. 3, като се отчита и влиянието на концентрираните потребители на вода за производствени и други специални нужди.
(8) За курортните комплекси коефициентите на денонощна и часова неравномерност могат да се определят със заданието за изработване на инвестиционния проект съгласно проучванията по ал. 1.