(1) Минималният свободен напор над повърхността на терена за критичната точка във водопроводната мрежа е:
- 1. при едноетажно застрояване - не по-малък от 0,1 МРа;
- 2. при по-голяма етажност за всеки етаж се добавят по 0,04 МРа.
(2) В случаите, когато напорът за отделни сгради е недостатъчен, към сградните инсталации се проектират съоръжения за повишаването му.