(1) Когато собственикът на животни, негов представител или ветеринарен лекар, регистриран по реда на чл. 28 ЗВД, предположи, че животни са поемали храна или вода, които съдържат прагова концентрация от субстанция по ал. 1, незабавно уведомява писмено за това директора на РВМС.
(2) Ветеринарен лекар по чл. 7 взема проба от животните по ал. 1, суровини и/или храни, добити от тях, фуража и/или водата, която са поемали, и я изпраща за изследване в определена от генералния директор на НВМС лаборатория.
(3) Въз основа на резултата от изследването ветеринарният лекар по ал. 2 прави оценка на риска, като взема предвид:
- 1. дневната дажба;
- 2. специфичната чувствителност на съответния вид, пол, възраст, порода, физиологично състояние на животните и продукцията, която се получава от тях.
(4) Когато резултатът от изследването на пробите по ал. 2 докаже, че суровини и/или храни са добити от животни, в които е натрупана прагова концентрация от субстанция по чл. 11, ветеринарен лекар по чл. 7:
- 1. предприема мерките по чл. 7;
- 2. независимо от мерките по т. 1 предприема и мерки по чл. 397 ЗВД;
- 3. проучва произхода на нежеланата субстанция в прагова концентрация;
- 4. вписва резултатите от предприетите действия по т. 1 - 3 в таблицата по приложение № 2 и представя на директора на РВМС писмен доклад за тях;
- 5. въз основа на доклада по т. 4 директорът на РВМС със заповед забранява пускането на пазара на: а) животните, които са хранени с фуражите, съдържащи прагови концентрации от НС по чл. 11; б) суровините и/или храните, получени от животните по буква “а”.