ОЦЕНКА НА СИГУРНОСТТА НА ПРИСТАНИЩНОТО СЪОРЪЖЕНИЕ Общи положения 15.1 Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение може да се извърши от призната организация по сигурността. Във всеки случай извършената оценка на сигурността на пристанищното съоръжение може да бъде одобрена само от съответното договарящо правителство. 15.2 Ако договарящото правителство ползва услугите на призната организация по сигурност- та за изучаване и проверка на съобразността на оценката на сигурността на пристанищното съоръжение, тази призната организация по сигурността не следва да има никаква връзка с призната организация за сигурност, която е извършила или подпомогнала извършването на тази оценка. 15.3 Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение обхваща следните елементи на пристанищното съоръжение: .1 физическа сигурност; .2 структурна цялост; .3 системи за индивидуална защита; .4 общи процедури; .5 радио- и телекомуникационни системи, включително компютърни системи и мрежи; .6 инфраструктура на съответните транспортни системи; .7 колективни услуги; и .8 други зони, на които, ако се нанесат щети или се използват за непозволено наблюдение, представляват риск за хората, имуществото или операциите във вътрешността на пристанищното съоръжение. 15.4 Лицата, участващи в оценката на сигурността на пристанищното съоръжение, би следвало да могат да получават помощ от експерти относно: .1 познаването на актуалните заплахи за сигурността и на различните им форми; .2 идентификация и откриване на оръжия и опасни вещества и устройства; .3 разпознаване на недискриминационна основа на характеристиките и поведенческите шаблони на лица, които биха могли да представляват заплаха за сигурността; .4 техниките, използвани за заобикаляне на мерките за сигурност; .5 методите, използвани за причиняване на произшествие, свързано със сигурността; .6 въздействието на експлозивите върху структурите и услугите на пристанищното съоръжение; .7 сигурността на пристанищното съоръжение; .8 търговските практики в пристанището; .9 планирането на непредвидени ситуации, подготовката на ситуациите на тревога и мерките, които се вземат за противодействие; .10 физическите мерки за сигурност, например оградите; .11 радио- и телекомуникационните системи, включително компютърните системи и мрежи; .12 транспорт и строително инженерство; и .13 операциите на корабите и на пристанищата. Идентификация и оценка на важното имущество и инфраструктура, които е важно да бъдат опазени 15.5 Идентификацията и оценката на имуществото и на инфраструктурните елементи са процес, позволяващ да се определи важността на структурите и на благоустройството за функционирането на пристанищното съоръжение. Този процес на идентификация и оценка е от основна важност, защото предоставя база, позволяваща да се определи стратегията за смекчаване на насоченото въздействие върху имуществото и структурите, което е от особена важност за опазването им срещу произшествие, свързано със сигурността. Този процес би следвало да отчита потенциалните загуби на човешки животи, икономическата важност на пристанището, символичната му стойност и наличието на съоръжения на държавата. 15.6 Идентификацията и оценката на имуществото и инфраструктурите би следвало да позволява тяхното йерархично подреждане в зависимост от относителната важност на изискването да бъдат опазвани. От първостепенно значение би следвало да е стремежът да не се допуска смърт или нараняване. Важно е също да се определи дали пристанищното съоръжение, структурата или съоръжението може да продължи да функционира без съответното имущество и в каква степен е възможно да се възстанови бързо нормалното функциониране. 15.7 Имуществото и инфраструктурите, които би следвало да бъдат оценени като важни за опазване, могат да включват: .1 достъпа, входовете, заобикалящата вода и котвените стоянки, зоните за маневриране и за акостиране; .2 съоръженията, терминалите, зоните за поставяне на товара и на средствата за поддръжка на товарите; .3 системите, като електрозахранващите мрежи, радио- и телекомуникационните системи и компютърните системи и мрежи; .4 системите за контрол на движението на пристанищни плавателни съдове и помощните системи за навигация; .5 електроцентралите, кръговете за преместване на товарите и водоснабдяването; .6 пристанищата, железопътните линии, пътищата; .7 корабите, обслужващи пристанищата, включително пилотските кораби, влекачите, плоскодънните товарно-разтоварни кораби и др.; .8 оборудването и системите за сигурност и наблюдение; и .9 прилежащите на пристанищното съ- оръжение води. 15.8 От първостепенна важност е да се идентифицират ясно имуществата и инфраструктурите с оглед оценката на нормите за сигурност на пристанищното съоръжение, подреждане по приоритет на мерките за защита и решенията относно предоставянето на ресурси за по-добра защита на пристанищното съоръжение. Този процес може да включва задължителни консултации със съответните власти, които отговарят за прилежащите на пристанищното съоръжение структури, за които е налице риск да увредят съоръжението или да бъдат използвани за причиняване на вреди на съоръжението, за незаконно наблюдение на съоръжението или за отклоняване на вниманието. Идентифициране на възможните заплахи срещу имуществото и инфраструктурите и на вероятността те да бъдат реализирани, с оглед установяването на мерки за сигурност, подредени по приоритет 15.9 Би следвало да се идентифицират актовете, при които е налице риск да се застраши сигурността на имуществото и на инфраструктурите, както и на методите за изпълнение на тези актове, с оглед оценка на уязвимостта на дадено имущество или място на произшествие, свързано със сигурността, и за въвеждането след подреждане по при- оритет на мерките за сигурност, изисквани за планирането и предоставянето на ресурси. За идентифицирането и оценката на всеки потенциален акт и методиката му на противодействие би следвало да се вземат предвид различни фактори, сред които оценките от публични органи на заплахата. Отговорните лица за оценката, които идентифицират и оценяват заплахите, не следва да се опират на най-лошите сценарии, за да дават съвети за планирането и разпределението на ресурси. 15.10 Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение би следвало да включва оценка, извършена в сътрудничество със съответните органи по сигурността, за определяне на: .1 всички особености на пристанищното съоръжение, включително морския превоз, използващ съоръжението, които създават условия то да стане цел на нападение; .2 вероятните последици от нападение над или в пристанищното съоръжение в смисъл на загуби на човешки живот, вреди на имущество, затруднения за икономическите дейности, включително объркване на транспортните системи; .3 намеренията и ресурсите на тези, които биха организирали такова нападение; и .4 възможния вид или видове нападение, за да се получи глобална оценка на степента на риска, като се вземе предвид до каква степен мерките за сигурност следва да се осъвременяват. 15.11 Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение би следвало да отчита всички възможни заплахи, които могат да включат следните видове инциденти по сигурността: .1 увреждане или разрушаване на пристанищното съоръжение или на кораба, например от експлозивни материали, палеж, саботаж или вандализъм; .2 отклоняване или отвличане на кораба или на хората на борда; .3 престъпно посегателство срещу товара, срещу основните материали или системи на кораба или провизиите на борда; .4 неразрешен достъп или използване, включително наличие на нелегални пътници; .5 контрабанда на оръжие или на материали, включително на оръжия за масово поразяване; .6 използването на кораба за превоз на хора и на оборудването им, имащи намерение да предизвикат произшествие, свързано със сигурността; .7 използването на самия кораб като оръжие или като средство за причиняване на вреди или разрушения; .8 блокиране на входовете на пристанището, шлюзовете, местата за слизане на брега и др.; и .9 ядрено, биологично или химическо нападение. 15.12 Този процес би следвало да поражда задължението да бъдат консултирани съответните отговорни власти на структурите, прилежащи към пристанищното съоръжение, които биха могли да причинят щети на съоръжението или да бъдат използвани за причиняване на щети на съоръжението, за незаконно наблюдение на съоръжението или за отклоняване на вниманието. Идентификация, селекция и класиране според приоритета на насрещните мерки и на промените в процедурите и ефикасността, с която те могат да намалят уязвимостта 15.13 Идентификацията и класирането според приоритета на насрещните мерки имат за цел да гарантират, че са използвани най-ефикасните мерки за сигурност за намаляване на уязвимостта на дадено пристанищно съоръжение или на взаимодействието кораб/пристанище от възможни заплахи. 15.14 Мерките за сигурност следва да бъдат подбирани в контекста на фактори като тяхната способност да намаляват вероятността за извършване на нападение и следва да бъдат оценявани, като се вземат предвид сведенията, които включват: .1 анкети, инспекции и проверки за сигурност; .2 разговори със собственици и ползватели на пристанищно съоръжение и със собственици/ползватели на прилежащи структури, ако е уместно; .3 история на инцидентите по сигурността; и .4 операции, водени в рамките на пристанищното съоръжение. Идентификация на уязвимите точки 15.15 Идентификацията на уязвимите точки на физическите структури, на системите за защита на персонала, на процедурите и другите елементи, които могат да доведат до произшествие, свързано със сигурността, може да послужи за определяне на възможностите за отстраняване или за намаляване на уязвимите точки. Например чрез анализ биха могли да бъдат открити уязвимите точки в системите за сигурност или незащитените инфраструктури на дадено пристанищно съоръжение, като водоснабдителната система, палубите и др. Въпросът с тях би могъл да се реши с физически мерки, като например постоянни прегради, аларми, техника за наблюдение и др. 15.16 Идентификацията на уязвимите точки би следвало да включва проучване на следното: .1 достъпа откъм морето и откъм сушата до пристанищното съоръжение и към корабите на котва в съоръжението; .2 целостта на структурата на кейовете, съоръженията и другите свързани с тях структури; .3 действащите мерки и процедури за сигурност, включително системите за идентифициране; .4 действащите мерки и процедури за сигурност за пристанищните услуги и колективните услуги; .5 мерките за защита на радио- и телекомуникационните средства, пристанищните услуги и колективните услуги, включително компютърните системи и мрежи; .6 прилежащите зони, които могат да бъдат използвани по време на нападение или за нападение; .7 съществуващите споразумения с частните дружества, предлагащи услуги по сигурността, обхващащи страната откъм сушата/страната откъм морето; .8 всички противоречащи принципи в рамките на мерките и процедурите за безопасност и сигурност; .9 всякакъв конфликт между задачите, възложени на пристанищното съоръжение, и техните задачи, свързани със сигурността; .10 всяко ограничение в областта на изпълнението и всяко ограничение по отношение на персонала; .11 всяка слабост, идентифицирана по време на подготовка и на упражнения; и .12 всяка слабост, идентифицирана по време на рутинни операции след инциденти или тревога в уведомлението за проблеми, свързани със сигурността, в изпълнението на мерките за контрол, проверките и др.
Кодекс · Допълнителни разпоредби
т. 15
Международен кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (isps Code)- Последна промяна
- ДВ, бр. 97 от 2020 г.
- В сила от
- 16 ноември 2020 г.
История на промените
- 16 ноември 2020 г.обн ДВ, бр. 97 от 2020 г. · материалът
Промени в законите · Atom · само този закон