(1) Решения за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административнонаказателни производства в държава - членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава.
(2) Двойна наказуемост не се изисква за деянията, посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 - 32, както и за деяния, съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава:
- 1. поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари;
- 2. контрабанда на стоки;
- 3. нарушаване на правата върху интелектуалната собственост;
- 4. заплахи срещу лица и насилие срещу тях, включително прояви на насилие по време на спортни мероприятия;
- 5. престъпно увреждане;
- 6. кражба;
- 7. престъпления или административни нарушения, уредени в законодателството на издаващата държава във връзка с прилагане на задължения, произтичащи от правни актове, приети по силата на Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, С 115/47 от 9 май 2008 г.).
(3) Съдът признава решение за налагане на финансови санкции, при условие че лицето, срещу което е постановено решението, притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице - седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България.