(1) Производството по признаване на решения за налагане на финансови санкции се извършва по реда на чл. 16, ал. 1 - 8.
(2) Когато е установено, че решението се отнася за деяния, които не са извършени на територията на издаващата държава и попадат под наказателната юрисдикция на българските съдилища, окръжният съд може да намали размера на финансовата санкция до максималния размер, предвиден за подобни деяния по българското законодателство.
(3)(Изм. - ДВ, бр. 55 от 2011 г.) Съдът се консултира по всеки подходящ начин с компетентните органи на издаващата държава, преди да вземе решение да не признае, изцяло или частично, или да не допусне изпълнение на решение за налагане на финансови санкции съгласно чл. 35, т. 1, 3, 9 - 11.
(4)(Нова - ДВ, бр. 55 от 2011 г.) Доколкото разпоредбите на ал. 1 - 3 не съдържат специални правила, се прилагат съответните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс.