(1) Заповед е писмено волеизявление, изискващо конкретно поведение от служители на МВР, направено от:
- 1. министъра на вътрешните работи;
- 2. заместник-министър на вътрешните работи;
- 3. служител на длъжност по чл. 143, ал. 1, т. 1 или 3 от ЗМВР към подчинените му служители.
(2) Разпореждане е устно или писмено волеизявление чрез резолюция на лицата по ал. 1, изискващо конкретно поведение от съответните служители на МВР.
(3) Заповедта и разпореждането се издават само във връзка със служебното правоотношение на служителя, не уронват и не накърняват неговата чест и достойнство.
(4) Служител, който прецени, че заповед или разпореждане са неправомерни, излага пред издалия ги писмени доводи за това, а при невъзможност – устни доводи.
(5) В случаите по ал. 4 служителят изпълнява заповедта или разпореждането след писмено потвърждаване, като отговорност за последиците носи издалият ги.
(6) Заповед или разпореждане, водещи до извършване на престъпление, не се изпълняват.
(7) В случаите по ал. 6 служителят незабавно уведомява горестоящия ръководител на служителя, издал заповедта или разпореждането.