(1) При залесявания на защитни гори в зависимост от конфигурацията на терена се използват следните видове:
- 1. в леглата на реките с дълбоки влажни и свежи почви - бързорастящи дървесни видове (тополи, елши, чинари, ясени, върби и др.);
- 2. в бреговите и извънбреговите земи, които имат по-плитки и сухи почви - по-невзискателни към дълбочината, богатството и влажността на почвата сухоустойчиви видове (черен бор, елдарски бор, брутски бор, алепски бор, атласки и ливански кедри, айлант, бяла акация, люляк, мъждрян и др.).
(2) За полезащитните горски пояси се използват бързорастящи и в същото време дълговечни, ветроустойчиви, снегоустойчиви и сухоустойчиви дървесни видове, каквито са: местни дъбове, ясени, червен дъб, сребролистна липа и др.
(3) На стабилизирани пясъчни земи се използват морски бор, черен бор, бяла акация, тамарикс, айлант, аморфа и др.
(4) За залесяване в райони с висока пожарна опасност се използват предимно широколистни видове с по-дебела кора, като цер, ясен, явор, благун, тополи, липи, конски кестен, летен дъб и др.