Наредба · не е в сила · Държавен вестник

Наредба № 2 от 2 февруари 2009 г. за залесяване и инвентаризация на горските култури

Материалът в Държавен вестник

Следете този закон

Актът не е в сила. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.

Обнародван: ДВ, бр. 15 от 2009 г.; 24 февруари 2009 г.
В сила от: 27 февруари 2009 г.
Разпоредби: 123

Последна редакция · в сила от 27.02.2009 · без изменения оттогава

Действащ текст

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

С тази наредба се определят:

1. условията и редът за планиране и организация на залесяванията, извършвани в горския фонд и върху земеделски земи за лесовъдски цели, и инвентаризация на горските култури;
2. изискванията при определяне на типа месторастене, избора на дървесните и храстовите видове за залесяване и типовете горски култури;
3. видовете почвоподготовка, методите и сезоните за залесяване и подпомагане на възобновяването в горите чрез залесяване;
4. начините за отглеждане и ограждане на горските култури, както и редът и изискванията за тяхното попълване;
5. контролът на извършваните дейности.

Глава втора · Раздел I

Планиране на залесяванията

Чл. 2изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Първоначалното планиране на залесяванията се извършва с лесоустройствени проекти (ЛУП), планове и програми, технически проекти за борба с ерозията или за рекултивация на нарушени терени.

(2) Залесяванията се предвиждат след комплексна преценка на необходимостта и целта за провеждането им, природните условия, биологичните особености и екологичните изисквания на дървесните и храстовите видове за залесяване. Въз основа на нея се определят подходящият вид, подвид, екотип, култивар или сорт на посадъчния или посевния материал, видът и начинът на почвоподготовка, схемата и гъстотата на културата и начинът и сезонът на засаждане.

Чл. 3изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) В случаите, когато залесяванията не са предвидени в ЛУП, планове и програми, както и при залесяване на слабо продуктивни, изоставени и ерозирани земеделски земи, планирането по смисъла на чл. 2, ал. 1 се извършва със:

1. технологичен план за залесяване (приложение № 1) - изготвя се от собственика за всеки залесителен обект, когато общата площ на предвидените залесявания за календарната година или за срок до 3 години е до 50 ха;
2. програма за залесяване - изготвя се от собственика, когато се възстановяват гори, унищожени от пожари, стихийни бедствия и крупни производствени аварии, с обща площ над 20 ха;
3. план за залесяване - изготвя се от собственика, когато общата площ на предвидените залесявания за една или повече календарни години е над 50 ха и те не попадат в случаите по т. 2.

(2) Плановете и програмите по ал. 1 се изпълняват след утвърждаването им от:

1. по ал. 1, т. 1 и 2 - директора на съответната регионална дирекция по горите (РДГ);
2. по ал. 1, т. 3 - председателя на Държавна агенция по горите (ДАГ).

(3) Плановете и програмите по ал. 1 на общини и други собственици се подават в съответното държавно горско стопанство (ДГС) или държавно ловно стопанство (ДЛС), в чийто териториален обхват на дейност попадат площите за залесяване. Плановете и програмите се придвижват до съответния утвърждаващ орган и от него до подателя им по служебен ред от съответното ДГС/ДЛС.

(4) Документите по ал. 1 за площи, включени в защитени зони по НАТУРА 2000, се приемат и разглеждат от утвърждаващия орган само ако съдържат решение за оценка за съвместимост, издадена от компетентен орган съгласно Закона за биологичното разнообразие.

(5) Срокът за утвърждаване на плановете и програмите по ал. 1 е до един месец от представянето им.

(6) Плановете и програмите, които не са изготвени съгласно изискванията и не съдържат необходимата информация и документи, не се разглеждат и се връщат на подателите им за отстраняване на пропуските.

(7) Повторното разглеждане и утвърждаване на върнатите планове и програми се извършва в срока по ал. 5.

(8) Основанията за неутвърждаване на съответния план или програма по ал. 1 се мотивират писмено.

(9) Одобрените планове и програми се съхраняват от собственика, общините, ДГС/ДЛС и от утвърждаващия орган не по-малко от 10 години след цялостното им изпълнение.

Чл. 4изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Промяна на предвидените залесявания в действащите ЛУП, планове и програми, както и в одобрените планове и програми по чл. 3, ал. 1 се допуска при промяна на:

1. начина на възобновяване (естествено с изкуствено);
2. предвидената технология на почвоподготовка;
3. предвидените видове за залесяване, схеми и гъстоти.

(2) Промените по ал. 1 за горите и земите от горския фонд (ГФ) и за земеделски земи се разрешават от директора на съответната регионална дирекция по горите (РДГ) или от упълномощено със заповед от него лице.

(3) За извършване на промяната общините и другите собственици подават заявление в съответното ДГС/ДЛС, в чийто териториален обхват на дейност попадат площите за залесяване, а ДГС/ДЛС - в съответната РДГ. Заявлението се придружава с копие на таксационното описание с проектираните залесявания и мероприятия от съответния документ по чл. 3, ал. 1, предложен за промяна, а за територии, попадащи в защитени зони по НАТУРА 2000 - и от решение за оценка за съвместимостта, издадено от компетентен орган съгласно Закона за биологичното разнообразие, когато се извършва промяна по ал. 1, т. 1, 2 (при промяна на предвидената почвоподготовка с механизирана - тракторна) и 3.

(4) Заявленията на общините и другите собственици и получените разрешения (откази) се придвижват до одобряващия орган и заявителите по служебен ред от съответното ДГС/ДЛС.

(5) Срокът за разглеждане на заявлението и произнасяне по предложението е един месец от неговото подаване.

(6) При направен отказ за промяна основанията се мотивират писмено.

Чл. 5изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Залесяванията се планират от служители по горите в ДАГ и нейните структури и специализирани териториални звена (СТЗ), ДГС и ДЛС или от физически лица, регистрирани за упражняване на частна лесовъдска практика.

Глава втора · Раздел II

Класифициране на залесяванията

Чл. 6изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Залесяванията са четири основни категории:

1. стопански залесявания - за създаване на гори за производство на дървесина, биомаса, семена, коледни елхи, технически продукти и плодове;
2. защитни залесявания - за създаване на защитни и водоохранни гори;
3. ландшафтни залесявания - за създаване на рекреационни гори в курортни райони и местности, извънселищни горски паркове, както и за подобряване на пейзажа край главни транспортни магистрали, около паметници на културата и природни забележителности;
4. опитни залесявания - за създаване на гори с опитни и научни цели.

Чл. 7изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

В зависимост от конкретните цели залесяванията се извършват за:

1. създаване на гори върху голи площи, опожарени и изсъхнали култури и насаждения;
2. рекултивация на нарушени терени;
3. осигуряване на защита от ерозия, суша, пожари, снегонавяване, промишлено замърсяване, лавини, наводнения, свлачища и подвижни пясъци, както и за защита на вододайни зони, водосбори и водоизточници;
4. създаване на интензивни култури от бързорастящи видове за производство на дървесина и биомаса;
5. попълване на изредени култури и насаждения;
6. създаване на технически култури и плантации за производство на коледни елхи, определени сортименти дървесина и други суровини;
7. подпомагане възобновяването в зрелите високостеблени и издънкови гори;
8. подобряване състава и състоянието на насажденията;
9. създаване на горско-плодни култури;
10. създаване на семепроизводствени градини, научноизследователски и учебно-опитни култури;
11. създаване на рекреационни гори и озеленяване;
12. създаване на култури от дървесни и храстови видове (подвидове, екотипове, форми), застрашени от изчезване или с ограничени ареали;
13. създаване на енергийни култури от горски дървесни и храстови видове.

Чл. 8изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

В зависимост от конкретното състояние на обекта за залесяване и режима на неговото стопанисване залесяванията се планират и отчитат във:

1. ново залесяване - към него се отнасят гори, създадени върху голи, обезлесени и ерозирани площи, върху земеделски земи, върху опожарени и изсъхнали култури и насаждения, насаждения от I и II клас на възраст от семенен произход със средна пълнота до 0,3 вкл., както и в насаждения от III клас на възраст и по-старите такива със средна пълнота до 0,2 вкл.;
2. зрели насаждения - към тях се отнасят залесявания за възобновяване и подпомагане възобновяването в зрели високостеблени и издънкови насаждения, невъзобновени по естествен начин: 3. попълване на редини - към него се отнасят залесявания за попълване на изредени естествени насаждения и култури от I и II клас на възраст със средна пълнота от 0,4 до 0,6 вкл., а при групов строеж - до 0,7, насаждения и култури от III клас на възраст и нагоре със средна пълнота от 0,3 до 0,5 вкл., а при групов строеж - до 0,6 вкл.; 4. двуетажни насаждения - към него се отнасят залесяванията със сенкоиздръжливи дървесни видове под склопа на млади и средновъзрастни култури и насаждения (с възраст от 20 до 40 години и пълнота от 0,5 до 0,7) от светлолюбиви видове, за подобряване на състава и състоянието на насажденията; вторият етаж може да се създава от един или няколко сенкоиздръжливи дървесни видове.

Глава втора · Раздел III

Проучване на обектите за залесяване

Чл. 9изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Проучванията на обектите за залесяване имат за цел да установят условията на месторастене и съобразно с тях да се изберат дървесните и храстовите видове, почвоподготовката, сезонът и технологията за залесяване и отглеждане на културите.

(2) Проучванията се извършват въз основа на данни от горскорастителното райониране на страната, лесоустройствени проекти, планове и програми, технически проекти за борба с ерозията или за рекултивация на нарушени терени, програми и планове по чл. 3, ал. 1, както и на конкретни изследвания на следните показатели:

1. релефни особености - наклон, изложение, надморска височина и специфични дадености на релефа;
2. геологичен строеж и петрографски състав - основна скала, състояние и степен на изветряване;
3. почвени условия - генетичен тип и подтип, механичен състав, каменливост, влажност, плътност, дълбочина и киселинност;
4. степен на ерозираност на почвата - определя се за две основни групи почви: а) черноземи, карбонатни черноземи, чернозем - смолници, сиви горски, канелени горски и кафяви горски почви: аа) слабо ерозирани (I степен) - ерозиран хумусен хоризонт А от 0 до 100 %; аб) средно ерозирани (II степен) - ерозиран преходен или алувиален хоризонт В от 0 до 100 %; ав) силно ерозирани (III степен) - ерозиран скелетен (почвообразуващ) хоризонт С 1, 2, 3 от 0 до 100 %; аг) много силно ерозирани (IV степен) - ерозирана основна скала D; б) хумусно-карбонатни почви: ба) слабо ерозирани (I степен) - ерозиран хумусен хоризонт А от 0 до 50 %; бб) средно ерозирани (II степен) - ерозиран хумусен хоризонт А от 50 до 100 %; бв) силно ерозирани (III степен) - ерозиран скелетен (почвообразуващ) хоризонт С 1, 2, 3 от 0 до 100 %; бг) много силно ерозирани (IV степен) - ерозирана основна скала;
5. климатични условия - среден годишен валеж и разпределението му по сезони, средни месечни температури и температурни екстреми, продължителност на вегетационния период и други особености на климата;
6. флористична характеристика - наличие на горска, храстова и тревна растителност и нейното състояние.

Глава втора · Раздел IV

Условия и ред за изготвяне, одобряване и съхранение на технологичен план за залесяване

Чл. 10изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Залесяването в предвидените обекти се извършва съгласно технологичен план за залесяване (приложение № 1).

(2) Технологичният план е задължителен за изпълнение.

(3) Технологичният план се изготвя от ДАГ и нейните структури и специализирани териториални звена (СТЗ), ДГС и ДЛС или регистрирано за упражняване на частна лесовъдска практика физическо лице в три екземпляра за всеки залесителен обект, от които по един екземпляр за собственика, съответното ДГС/ДЛС и за утвърждаващия орган.

(4) Технологичните планове за залесяване се утвърждават от директора на съответната РДГ или упълномощено от него лице.

(5) Технологичните планове за залесяване в гори и земи собственост на частни физически и юридически лица и общини се подават в съответното ДГС/ДЛС, в чийто териториален обхват на дейност попадат площите за залесяване, а за ДЛС/ДГС - в РДГ. Придвижването на технологичните планове за утвърждаване в РДГ и на утвърдените планове до подателите им се извършва по служебен ред от съответното ДГС/ДЛС.

(6) Срокът за разглеждане и произнасяне по технологичния план е до един месец след представянето му в ДГС/ДЛС.

(7) Изменение на технологичния план се извършва по реда на предходните алинеи.

(8) При направен отказ за утвърждаването на технологичния план основанията се мотивират писмено.

Чл. 11изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Валидността на технологичните планове за залесяване е 3 години след одобряването им.

Чл. 12изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Оригиналът от утвърдения технологичен план за залесяване на културите задължително се съхранява от собственика, ДГС/ДЛС и РДГ до склопяване на културата, но не повече от 10 години след утвърждаването му.

Чл. 13изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

По време на провеждане на залесителните дейности изпълнителят на обекта трябва да разполага с копие от утвърден технологичен план.

Чл. 14изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Служителите по горите в РДГ, ДАГ и неговите СТЗ упражняват контрол по изпълнение на утвърдените технологични планове

Глава трета

ОПРЕДЕЛЯНЕ ТИПА НА МЕСТОРАСТЕНЕ

Чл. 15изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Типовете горски месторастения за нуждите на залесяването се определят съгласно класификационна схема на типовете горски месторастения в Република България (обн. във ведомствена книжка от 1983 г.).

(2) Типовете горски месторастения като относително еднородни в климатично и почвено отношение и като основни физикогеографски и флористични единици се определят по подобласти в рамките на съответния подпояс съобразно Инструкцията за установяване и картиране на типовете горски месторастения (биотопи) и определяне на бъдещия състав на дендроценозите (обн. във ведомствена книжка през 1983 г.).

Чл. 16изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Основните показатели за определяне на типа месторастене са почвеното богатство и овлажняване, релефът и характерната индикаторна растителност.

(2) Данни за почвата при определяне на типа месторастене на земи и гори с площ до 2 ха, които не са включвани в лесоустройствени проекти, се получават чрез направа на копки с дълбочина, обхващаща хумусно-акумулутивния хоризонт. При необходимост проби могат да се вземат и от следващия по ред почвен хоризонт.

(3) За площи по ал. 2 с големина над 2 ха се залагат почвени профили, които се разполагат на преобладаващите изложения и форми на терена. Образците за анализ се взимат по генетични хоризонти, след което се описват.

(4) За индикатори се използват характерните за района дървесна, храстова и тревна растителност.

Чл. 17изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Почвеното богатство се преценява косвено по показателите дълбочина на почвата, мощност на хумусния хоризонт, каменливост на почвата, механичен състав и почвообразуващи скали (приложение № 2).

(2) Степента на почвеното богатство се определя съгласно приложение № 3 и се означава с главни букви от латинската азбука - А, В, С и D.

Чл. 18изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Почвеното овлажняване се преценява на терена по косвен път по елементите на релефа - изложение, наклон на терена и форма на терена (приложение № 4).

(2) Степента на почвено овлажняване се определя съгласно приложение № 5 и се означава с цифри - 0, 1, 2, 3, 4.

Чл. 19изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Типът месторастене се обозначава с комбинация от букви (А, B, С, D), показваща степента на почвеното богатство, и индекс от цифри (0, 1, 2, 3, 4), показващ влажността на почвата.

Глава четвърта · Раздел I

Избор на дървесни и храстови видове за залесяване

Чл. 20изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Залесяването се извършва с дървесни и храстови видове, които осигуряват устойчиво развитие на новосъздадените гори, опазват и увеличават биологичното разнообразие.

(2) Конкретният избор на видовете за залесяване се извършва след комплексна преценка на:

1. поставената цел на залесяването;
2. условията на месторастенето;
3. биологичните особености и екологичните изисквания на видовете;
4. резултатите и оценката от досегашната залесителна дейност;
5. биологическите взаимоотношения и растежни особености на дървесните и храстовите видове.

Чл. 21изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Дървесните и храстовите видове за залесяване са главни и съпътстващи.

(2) Главни видове са тези, които осигуряват трайно постигането на поставената основна задача на определената категория залесяване.

(3) Съпътстващи видове са тези, които подпомагат растежа и развитието на главните.

Чл. 22изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

При залесявания за производство на дървесина с предимство се използват бързорастящи и устойчиви в екологично и санитарно отношение видове и такива, даващи специална дървесина и други ценни суровини.

Чл. 23изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) При залесявания на защитни гори в зависимост от конфигурацията на терена се използват следните видове:

1. в леглата на реките с дълбоки влажни и свежи почви - бързорастящи дървесни видове (тополи, елши, чинари, ясени, върби и др.);
2. в бреговите и извънбреговите земи, които имат по-плитки и сухи почви - по-невзискателни към дълбочината, богатството и влажността на почвата сухоустойчиви видове (черен бор, елдарски бор, брутски бор, алепски бор, атласки и ливански кедри, айлант, бяла акация, люляк, мъждрян и др.).

(2) За полезащитните горски пояси се използват бързорастящи и в същото време дълговечни, ветроустойчиви, снегоустойчиви и сухоустойчиви дървесни видове, каквито са: местни дъбове, ясени, червен дъб, сребролистна липа и др.

(3) На стабилизирани пясъчни земи се използват морски бор, черен бор, бяла акация, тамарикс, айлант, аморфа и др.

(4) За залесяване в райони с висока пожарна опасност се използват предимно широколистни видове с по-дебела кора, като цер, ясен, явор, благун, тополи, липи, конски кестен, летен дъб и др.

Чл. 24изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

При ландшафтните залесявания се използват с предимство дървесни и храстови видове и форми с ценни декоративни качества.

Чл. 25изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

За производство на биомаса се използват с предимство бързорастящи видове - тополи, върби, пауловня, каталпа, евкалипти и др.

Чл. 26изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

За производство на коледни елхи се използват бял бор, черен бор, обикновена ела, смърч, кавказка ела, дугласка и др.

Чл. 27изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Съобразно природните условия на залесяваните земи и биологичните и екологичните изисквания на дървесните и храстовите видове изборът на видовете за залесяване се извършва по типове месторастене в съответствие с горскорастителното райониране на страната.

(2) При залесяванията се предпочитат местните дървесни и храстови видове, интродуцирани видове, показали положителни резултати след продължително изпитване, и “натурализирани” видове (приложение № 6).

(3) Освен видовата рамка при залесяванията се използват проучените и отделените подвидове, екотипове, биотипове и сортове (култивари) с ценни дървопроизводителни, противоерозионни, противопожарни и озеленителни качества, показващи екологично съответствие с условията на месторастенето.

Чл. 28изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

При избора на видове за залесяване в промишлени райони, където въздухът е замърсен с пепел, сажди и отровни газове (серен двуокис, азотни окиси, хлор и флуор), се взима под внимание различната димоустойчивост на видовете (приложение № 7).

Глава четвърта · Раздел II

Типове горски култури

Чл. 29изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Типът на горската култура се определя от нейния произход, видов състав и строеж (форма на смесване и пространствено разположение на избраните видове за залесяване).

Чл. 30изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

По произход типовете култури са:

1. семенни;
2. издънково-семенни - с участие на семенни фиданки над 55 %;
3. автовегетативни - създадени чрез резници, отводки и издънки;
4. хетеровегетативни - създадени с присадени фиданки.

Чл. 31изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) По състав основните типове горски култури са:

1. дървесни - съставени само от дървесни видове (главни и/или спътници);
2. храстови - съставени само от храстови видове;
3. дървесно-храстови - с доминиращо участие на храстови видове;
4. храстово-дървесни - с доминиращо участие на дървесни видове.

(2) Дървесните и храстовите типове култури се подразделят на чисти и смесени в зависимост от това дали в състава им участва един или повече видове:

1. чисти са тези, в състава на които един дървесен вид има най-малко 9/10 участие;
2. смесени - в състава на които участват поне два вида, но нито един от тях не превишава 8/10 участие.

(3) Наименованието на типа култура се определя от името (имената) на главните видове.

Чл. 32изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Строежът на културата включва избраната форма на смесване и схемата за пространственото разположение на избраните видове.

(2) По начин на разполагане на дървесните и храстовите видове се прилагат следните форми на смесване:

1. редово;
2. поясно;
3. поясно-редово;
4. групово - мозайчно или схематично;
5. единично.

(3) За постигане на дадена форма на смесване фиданките от различните видове се разполагат по следните начини:

1. редово - извършва се в чисти редове, съставени само от главен вид, само спътник или само храст;
2. в редовете - чрез редуване на видовете в редовете в определена последователност;
3. поясно - последователно редуване на 3 до 5 реда от главни видове с 1 до 2 реда от спътникови или храстови видове;
4. групово - на групи според вида на почвите, най-често до 3 ара;
5. единично - видовете се разполагат единично, свободно или в определен ред.

Чл. 33изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Дървесният тип култури се използва при дървопроизводствени и защитни залесявания, на слабо и средно ерозирани сенчести и свежи месторастения и при създаване на противопожарни и зелени пояси.

Чл. 34изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Храстовият тип култури се използва главно при противоерозионните залесявания на силно припечни и много силно ерозирани месторастения, за брегови захрастявания и специални култури от върби и лески.

Чл. 35изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Дървесно-храстовият тип култури се използва главно при противоерозионните залесявания.

Чл. 36изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Храстово-дървесният тип култури се използва при дървопроизводствени, защитноводоохранни и пътезащитни залесявания и за създаване на зелени зони.

Чл. 37изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

При смесените типове горски култури се държи сметка за взаимоотношенията (съжителството) между тях (приложение № 8).

Глава четвърта · Раздел III

Състав на горските култури

Чл. 38изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Съставът на горските култури се определя в зависимост от целта на залесяванията, природните условия на залесяваните земи и биологичните особености на видовете.

Чл. 39изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Създаването на чисти култури се предпочита в следните случаи:

1. за ускорено производство на едра и средна дървесина;
2. при създаване на култури от тополи и върби;
3. за производство на специални продукти, сортименти и биомаса.

(2) Чистите култури може да се създават при неблагоприятни условия на месторастенето на силно ерозирани, сухи, бедни почви, разположени обикновено на припечни изложения или сурови високопланински райони с бедни песъчливи почви и върху крайморски и други пясъчни терени.

Чл. 40изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Създаването на смесени горски култури се препоръчва за производство на висококачествена едра и ценна дървесина.

(2) Смесени горски култури се създават:

1. на влажни месторастения с богати на хранителни вещества почви - в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и в нископланинския подпояс на горите от зимен дъб, бук и обикновена ела;
2. на месторастенията с неерозирани почви в средния планински пояс на горите от бук и иглолистни;
3. на сенчести месторастения на планински склонове с неерозирани богати, свежи и влажни почви от долния и средния горскорастителен пояс.

Чл. 41изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) При създаване на чисти или смесени култури се отчитат междувидовите и вътревидовите взаимоотношения, които могат да бъдат положителни (взаимопомощ) и отрицателни (конкуренция).

(2) При създаване на смесени култури, в това число двуетажни насаждения, се използват и комбинират видове и форми с контрастни екофизиологични изисквания:

1. светлолюбиви със сенкоиздръжливи видове (приложение № 9);
2. видове с дълбока коренова система и видове с плитка коренова система;
3. ветроустойчиви с ветронеустойчиви.

Чл. 42изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

При създаване на смесени култури се използват с предимство групова (мозайчна), поясно-редова и редова смес.

Глава четвърта · Раздел IV

Гъстота на културите

Чл. 43изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Гъстотата на културите се съобразява с биологичните особености на дървесните видове, екологичните условия и целта на залесяването.

Чл. 44изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) При създаване на културите се изхожда от първоначалната оптимална гъстота, при която създадената горска култура при определени природно-екологични условия най-пълно осъществява поставената цел - стопанска, защитно-водоохранна, противоерозионна, противопожарна и ландшафтно-рекреационна.

(2) При култури с основно дървопроизводствено предназначение чрез първоначалната оптимална гъстота се осигурява най-голяма продуктивност и качество на дървостоя (прави, пълнодървесни и добре окастрени от клони стъбла).

Чл. 45изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) В зависимост от биологичните особености на видовете за залесяване и условията на месторастене при създаването на горски култури се използват схемите и гъстотите, указани в приложение № 10.

(2) За дървесни и храстови видове, непосочени в приложение № 10, се използват схемите и гъстотите на най-близките до тях по биологични особености видове.

(3) Залесяванията към горната граница на гората се извършват на групи с пикирани фиданки.

(4) При използване на пикирани и контейнерни фиданки със закрита коренова система и при наличие на подраст от ценни дървесни видове се използват минималните стойности на гъстотите съгласно приложение № 10.

(5) При възстановяване на опожарени гори, залесяване на голи земи и на терени с припечни изложения - юг, югозапад и югоизток, разположени в диапазона 0 - 700 м н.в. и без наличие на естествен подраст максималните гъстоти, посочени в приложение № 10, могат да бъдат увеличени с до 40 %.

Чл. 46изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

В зависимост от целта на създаване на горските култури се използват схемите и гъстотите, посочени в приложение № 11.

Глава пета · Раздел I

Измерване и маркиране на площта за залесяване

Чл. 47изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Площта на обекта за залесяване се измерва от собствениците с цел установяване на действителния размер, фондовите граници и гранични линии.

Чл. 48изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Площта за залесяване се маркира с оглед практическото изпълнение на предвидените в технологичния план почвоподготовка и метод на залесяване и за точно определяне посевните и/или посадните места.

Глава пета · Раздел II

Подготовка на почвата за залесяване

Чл. 49изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Подготовката на почвата за залесяване включва:

1. предварително почистване - изразява се в изсичане на отделни храсти, нежелан подраст, окосяване на тревни видове и папрат и почистване на отпадъците от сечта по начин, посочен в технологичния план за залесяване;
2. обработка на почвата за залесяване.

(2) Обработката на почвата се извършва предварително или непосредствено преди самото залесяване в случаи, срокове (сезон), вид и по технология, посочени в технологичния план за залесяване.

Чл. 50изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Прилагат се следните видове почвообработки:

1. пълна (цялостна) - включва изкореняване на пъновете, почистване, подравняване и риголване (изораване);
2. частична - площта се обработва във форма на пояси, тераси, площадки, дупки, канавко-валове, микроповишения и микропонижения;
3. опростена - разрохкване (разкъсване) на повърхностния растителен и почвен слой на дълбочина до 10 см.

Чл. 51изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Пълната обработка на почвата се прилага на равни и полегати терени с наклон до 8 - 10 ° и е с дълбочина 25 - 100 см.

(2) При полегати терени пълната обработка на почвата задължително се извършва по посока на хоризонталите.

(3) При необходимост от противоерозионна защита върху изораната площ се прекарват през 1 - 2 м прекъснати (през 2 - 3 м) по хоризонталите водозадържащи бразди.

Чл. 52изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Частичната обработка на почвата се прилага на терени с наклон над 10°, при попълване на култури, редки насаждения и подпомагане възобновяването в горите, където е необходимо да се запази наличният подраст и при нецелесъобразност от техническо и икономическо естество на пълната почвоподготовка. Тя се прилага в следните разновидности:

1. поясна обработка на почвата - прилага се при терени с наклон до 18°, като поясите се оформят по хоризонталите на склона с широчина до 3 м; дълбочината на обработката е в границите между 10 и 30 см;
2. изкопно-насипни тераси - прилагат се на терени с наклон от 15 до 35°; терасите се оформят по хоризонталите на склона с широчина до 4 м и дълбочина на обработка до 30 см, като се започва от горната част на склона и се продължава надолу;
3. ръчно подготвени тераси - прилагат се на терени, където няма условия за механизирана подготовка или тя е икономически нецелесъобразна; широчината на терасите варира между 30 и 60 см и дълбочина на обработката до 35 см, като по-широките тераси се правят на терени с по-малък наклон и по-сухи месторастения;
4. пояси, подготвени с животинска теглителна сила - прилагат се на терени, където няма условия и възможност за използване на механизация, независимо от наклона на терена; широчината на поясите е между 60 и 100 см, като на уплътнени, зачимени и с по-тежък механичен състав почви широчината на поясите е по-голяма;
5. тераси-канавки - изграждат се на стръмни ерозирани терени за регулиране на водния отток; те имат трапецовидна форма и дълбочина до 50 см;
6. канавко-валове - изграждат се на места и по начин, указан в Наредба № 1 от 2004 г. за борба с ерозията и свлачищата в горския фонд и строежът на укрепителни съоръжения (ДВ, бр. 7 от 2004 г.).;
7. площадки - използват се при терени, където не е възможно направата на тераси (пояси), на силно каменливи и зачимени терени, на площи с голяма гъстота на пънове и повърхностни корени, при подпомагане на естественото възобновяване и др.; те имат квадратна или правоъгълна форма с размери от 30/30 см до 200/200 см с дълбочина на почвообработката от 10 до 35 см в зависимост от механичния състав на почвата и степента на зачименост;
8. дупки - прилагат се на каменисти, карстови и силно пресечени терени; те имат размери от 30/30 см до 60/60 см и повече в зависимост от възрастта на фиданките и размерите на кореновата им система;
9. микропонижения - изграждат се на леки, песъчливи, глинесто-песъчливи, силно дренирани почви в засушливи райони;
10. микроповишения - прилагат се под формата на гребени и земни купчини на преовлажнени терени.

(2) Разстоянието между поясите (терасите) се определя в зависимост от наклона на терена и възприетите хоризонтални разстояния (приложение № 12).

Чл. 53изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Опростена подготовка на почвата се използва в среднопланинския пояс на буковите и иглолистните гори и на терени със слабо затревяване, рохкава и свежа почва.

Чл. 54изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Залесяване без подготовка на почвата се прилага на терени с леки песъчливи почви и подвижни пясъци, както и на незатревени откоси на суходолията и ровините върху относително стабилни насипи, сипеи и брегови земи.

Чл. 55изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Обработка на почвата непосредствено преди залесяването се прилага в следните случаи:

1. при залесяване с контейнерни и едроразмерни фиданки (над 1 м) в дупки;
2. при подпомагане естественото възобновяване в зрели насаждения;
3. при попълване на горски култури;
4. в поречията на реките и наносните конуси.

Глава шеста

МЕТОДИ И СЕЗОНИ ЗА ЗАЛЕСЯВАНЕ

Чл. 56изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Основните методи за залесяване са:

1. чрез садене на фиданки - в цепнатини, дупки, в плугови бразди и със садилни машини;
2. чрез сеене на семена - в гнезда, копки, бразди и площадки.

(2) Методът за залесяване се посочва в технологичния план за залесяване, като се съобразява с условията на месторастене, биологичните особености и екологичните изисквания на дървесните и храстовите видове, икономически съображения (разходи на време, труд и средства) и с местния залесителен опит.

Чл. 57изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Посадните и посевните места се маркират непосредствено преди залесяването съгласно заложената схема в технологичния план за залесяване.

Чл. 58изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

При садене на фиданки с открита коренова система се спазват следните правила:

1. кореновата система на фиданките се предпазва от подсушаване, като за целта фиданките се съхраняват на сенчести и предпазени от вредители и паша места или в сняг и хладилни камери, а по време на засаждането се разнасят със сандъчета или кофи, покрити с влажен мъх или свежа рохкава пръст;
2. не се допуска подгъване, разкъсване, увреждане, усукване и сплескване на кореновата система на засадените фиданки;
3. при пролетно засаждане кореновите шийки на фиданките остават 2 - 3 см под повърхността на почвата, а при есенно-зимно засаждане - с 3 - 5 см под нея;
4. при опасност от мразоизхвърляне на фиданките се прилага само пролетно засаждане.

Чл. 59изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Садене в цепнатини се допуска при залесяване на терени с лек механичен състав и на фиданки с по-слабо развитие на страничните корени (черен бор, бял бор, акация, бреза, ясени и липи).

Чл. 60изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Саденето в малки дупки с диаметър 10 - 12 см, открити с моторен свредел, садилен кол и други инструменти, се прилага:

1. при залесяване на леки, средни и тежки почви с фиданки от иглолистни и широколистни видове с хоризонтална коренова система;
2. при залесяване с фиданки с несвободна коренова система, отгледани в контейнери.

Чл. 61изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Саденето в големи дупки с размери над 30/30 см се прилага при залесяване с тополови и пикирани едроразмерни фиданки (над 1 м).

Чл. 62изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Саденето в плугови бразди се прилага на предварително обработена почва (пълна или поясна), като с плуг се отваря бразда с дълбочина 20 - 25 см.

Чл. 63изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Саденето със садилни машини се използва за засаждане на фиданки или резници след пълна или поясна обработка на почвата.

Чл. 64изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Дълбоко засаждане на 1 - 2-годишни леторасли (пръти) се прилага при залесяване с тополи и върби на терени с бедни песъчливи и дренирани почви и с повърхностно замърсени наноси.

(2) Дупките се отварят на дълбочина от 1,80 м до 5,0 м с диаметър от 10 до 22 см.

(3) Засаждането се извършва при температура на почвата +2 - 3 °С и след опадване на листата през есента или рано през пролетта.

Чл. 65изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Садене на фиданки със закрита коренова система се извършва след предварително и непосредствено отваряне на посадното място с размери, по-големи от размерите на съда, в който са отглеждани фиданките.

Чл. 66изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

За по-доброто прихващане на засадените фиданки и растежа на културите в начална възраст се допуска използване на абсорбиращи влагата и подпомагащи стартовия растеж на фиданките препарати чрез обработване на кореновата система или внасянето им в посадните места при засаждането.

Чл. 67изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Сезоните за залесяване се избират от собствениците в зависимост от климатичните особености на района, типа месторастене, биологичните особености и екологичните изисквания на видовете, възприетата организация и местния опит при залесяването.

(2) При създаване на култури чрез зрели стъблени резници и фиданки с открита коренова система се прилага пролетно или есенно залесяване, а за фиданки със закрита коренова система - през цялата година.

(3) Залесяването със зелени резници се извършва през лятото.

(4) Есенното залесяване започва след приключване на вегетацията на фиданките в горските разсадници и се извършва в добре улегнали и овлажнени почви. Не се допуска засаждане на фиданки в кални почви.

(5) На добре овлажнени и незамръзнали почви може да се сади и през зимните месеци.

Чл. 68изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Залесяване чрез сеене на семена се прилага главно при едроплодните дървесни видове (дъб, бук, черен орех и обикновен орех) при подходящи условия на месторастене и на добре подготвени, средно дълбоки, дълбоки и свежи почви. Ограничено този метод може да се използва при залесяване с бял и черен бор, смърч и отчасти с ела и бяла мура на леки структурни почви от средния планински пояс.

(2) При залесяване чрез сеене на семена посевните места предварително се маркират.

Чл. 69изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Сеенето се извършва чрез пълно (свободно) сеене и непълно (частично) сеене.

(2) Пълното (свободното) сеене се прилага само при подпомагане естественото възобновяване на горите (широколистни и иглолистни) при слаби семеносни години и при липса на плодоносене. Семената се внасят след разрохкване (разкъсване) на повърхностния почвен слой.

(3) Залесяване чрез непълно (частично) сеене на семена се прилага във:

1. гнезда и копки - за едроплодните дървесни видове при всички начини на почвоподготовка, като дълбочината на сеенето и количеството на посевния материал, необходим за залесяване за отделните дървесни видове, се определят съгласно приложение № 13;
2. бразди - при залесяване с дъб, бук, черен орех и обикновен орех на пълна, поясна или терасовидно обработена почва;
3. площадки - има ограничено приложение, като дълбочината на посева и количеството на семената, необходими за залесяване на една площадка, се определят по приложение № 13.

Чл. 70изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) При създаване на култури чрез сеене на семена се прилага пролетно и есенно засяване. При есенно залесяване семената задължително се обработват с препарати срещу гризачите.

(2) Не се допуска сеене на семена на припечни, ерозирани и сухи месторастения.

Чл. 71изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) За намаляване и ограничаване на горските пожари при залесяванията трябва да се спазват следните изисквания:

1. при залесяване на горски култури в райони с висока пожарна опасност в диапазона 0 - 700 м надморска височина с предимство се: а) използват устойчиви на пожари местни широколистни видове; б) създават смесени култури с преобладание на широколистни видове;
2. при създаване на чисти иглолистни култури в масиви над 5 ха и в райони с висок пожарен риск площите да се парцелират предварително, като се оставят незалесени части за изграждане на линейни противопожарни съоръжения или между парцелите се залесяват пояси от широколистни дървесни видове;
3. в залесителни обекти в горите, граничещи със земеделски земи, пътища и населени места: а) се оставя минерализована ивица с широчина 1,5 - 2 м; б) почвоподготовката в периферията на обекта трябва да бъде “тераси” или “орни пояси”; в) обектът се сигнализира с указателна табела “Залесена площ. Пази от пожар”.

(2) Забранява се залесяването на съществуващи изоставени коларски или тракторни пътища, намиращи се в обектите за залесяване.

Глава седма · Раздел I

Отглеждане на културите

Чл. 72изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Горските култури се отглеждат с цел създаване на оптимални условия за растеж и развитие на залесените дървесни и храстови видове в най-млада възраст, т. е. до склопяване на културата.

Чл. 73изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Отглеждането на горските култури е за сметка на собствениците и се свежда до отглеждане в междуредията и в редовете.

(2) Отглеждането в редовете се изразява в мулчиране, окосяване и окопаване на реда с цел премахване на тревната и плевелната растителност. При култури, създадени чрез посев на семена, след появата на пониците се извършва първо плевене, следвано от неколкократни окопавания.

(3) Отгледните грижи в междуредията се осъществяват по следните начини:

1. изораване, култивиране или брануване на междуредията и унищожаване на тревната и плевелната растителност с оглед премахване на конкуренцията и запазване почвената влага;
2. чрез промеждутъчно селскостопанско ползване, като междуредията се засяват с окопни култури (царевица, картофи, дини и фъстъци); този начин на отглеждане се прилага при наличие на богати почви и по-големи междуредови разстояния; не се допуска разстоянието между фиданките и окопната култура да бъде по-малко от 50 см;
3. чрез окосяване, отесване или друг начин за борба с тревната и плевелната растителност;
4. чрез изсичане или изрязване издънките на конкуриращата се нежелана дървесна и храстова растителност.

(4) При механизирано отглеждане на културите между фиданките и обработваната площ се оставя предпазна ивица с широчина от 10 до 30 см.

(5) Броят на отглежданията през годината се определя в зависимост от необходимостта и възрастта на културата:

1. за едногодишни - до 3 отглеждания (включително зазимяване);
2. за двегодишни - до 3 отглеждания (включително изсичане на издънки и зазимяване);
3. за тригодишни - до 2 отглеждания;
4. за три- до петгодишни (над 1600 м надморска височина) - до 2 отглеждания;
5. за интензивни култури (тополи, върби, чинар, орех и др.) - от 3 до 5 отглеждания.

(6) Културите в райони с висока пожарна опасност, в съседство с необработваеми земи и пътища от републиканската пътна мрежа, се отглеждат чрез цялостно отстраняване на тревната покривка и разрохкване на почвата в двуметровата периферна зона или сервитутна ивица на пътното платно.

Чл. 74изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Кастренето на клони и формирането на короните се използват с цел производство на висококачествена дървесина без чепове или за постигане на определена структура на короната.

Чл. 75изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

За ускорено производство на дървесина, биомаса и подхранване на фиданките се извършва торене и поливане на горските култури.

Чл. 76изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Като основно торенето се осъществява с оборски тор, фосфорни и калиеви торове, непосредствено преди обработката на почвата или като подхранване с азотни и листни торове.

(2) За по-пълното усвояване на торовете от растенията и увеличаване на тяхната ефективност торенето се съчетава с поливане.

Глава седма · Раздел II

Попълване и ограждане на горските култури

Чл. 77изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Попълване на горските култури се извършва за възстановяване на първоначалната гъстота, определена в технологичния план за залесяване.

(2) За попълване се предвиждат:

1. всички горски култури до 3-годишна възраст и до 5-годишна възраст - за високопланински залесявания над 1600 м н.в., показали прихващане под 80 %, установено при есенната инвентаризация;
2. култури с над 80 % прихващане с установени загуби на петна;
3. семепроизводствени градини, клонови колекции, опитни култури и дендрариуми, както и тополови и други култури до 3-годишна възраст, с гъстота на засаждане под 1500 бр./ха и прихващане над 80 %, независимо от случаите по т. 2.

(3) Попълването се извършва през есента след приключване на вегетацията на фиданките или през пролетта на следващата година и е задължително за изпълнение от собственика на културите.

(4) За попълване се използват фиданки от същия или друг подходящ дървесен или храстов вид.

(5) Не се допуска попълване на тополови култури, както и на култури, създадени с фиданки с височина над 2 м, с фиданки, които не съответстват на преобладаващата средна височина на културата.

Чл. 78изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Културата се огражда от собствениците с оглед предпазването на горските култури от увреждане при паша на добитък и от дивеч.

(2) Видът на оградата, размерите и изпълнението й се посочват в технологичния план за залесяване.

Глава осма

ПОДПОМАГАНЕ ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО В ГОРИТЕ ЧРЕЗ ЗАЛЕСЯВАНЕ

Чл. 79изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Залесяване за подпомагане на възобновяването се извършва за:

1. допълване на възобновяването при естествено възобновяващи се насаждения, в които наличният подраст от главния вид е недостатъчен;
2. обогатяване на състава на бъдещото насаждение;
3. формиране на двуетажни насаждения;
4. възобновяване на презрели невъзобновени насаждения;
5. формиране на младо насаждение под склопа на стар дървостой, чието внезапно отстраняване ще влоши противоерозионната и защитноводоохранната роля на гората;
6. сгъстяване на изредени издънкови насаждения, предвидени за подмладяване.

Чл. 80изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Залесяване се извършва чрез садене на фиданки и сеене на семена.

(2) С фиданки се залесява в следните случаи:

1. при затревяващи се и преовлажнени почви;
2. при насаждения от средния и горния лесорастителен пояс с опасност от измръзване и мразоизтегляне на пониците;
3. при много сухи ерозирани месторастения;
4. при видове с труднопокълващи и трудноникнещи семена без специална обработка.

(3) При залесяване под склопа с фиданки се използват следните начини:

1. залесяване върху частично изорани площи (в дъбови и ясенови насаждения);
2. залесяване върху частично подготвени почви (пояси, тераси и площадки) - в дъбови, букови, ясенови, белоборови, смърчови, елови насаждения;
3. залесяване върху плитка почвоподготовка (с дълбочина до 15 см) - в дъбови и букови насаждения;
4. залесяване без почвоподготовка - при неуплътнени незатревени почви.

Чл. 81изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Залесяване чрез сеене на семена се използва при видове с едроплодни семена в насаждения с ограничен достъп на дивеч и домашни животни и проведена борба с мишевидните гризачи.

(2) Сеене се извършва по един от следните начини:

1. след частично изораване - единичен посев в бразди или копки (при дъбовите и ясеновите насаждения);
2. след частична ръчна почвоподготовка - тераси и площадки - единичен посев, в гнезда, в копки (при дъбовите, ясеновите, буковите насаждения);
3. в гнезда - при дъбовите и буковите насаждения;
4. в копки - при дъбовите и буковите насаждения.

Глава девета · Раздел I

Цел, обект, организация и провеждане на инвентаризацията

Чл. 82изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Новосъздадената горска култура се инвентаризира с цел да се установят:

1. действителната залесена площ;
2. състоянието на културата;
3. процентът на прихващане на фиданките по дървесни видове;
4. съставът на културата;
5. изпълнена ли е целта и насоката на залесяване;
6. необходимостта от попълване, презалесяване или други грижи.

(2) Инвентаризацията се провежда ежегодно през октомври и обхваща едно-, две- и тригодишните култури и културите до петгодишна възраст, създадени във викосопланинската зона над 1600 м надморска височина.

(3) Енергийните култури и културите, създадени за производство на биомаса с кратки турнуси на сеч - до 10 г., се инвентаризират само през първата година след създаването им.

Чл. 83изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Инвентаризацията на горските култури се извършва от ДГС/ДЛС или регистрирани за упражняване на частна лесовъдска практика физически лица или регистрирани юридически лица за извършване на дейности по възпроизводство на горите.

(2) Инвентаризацията на създадените култури в държавния горски фонд се извършва от ДГС/ДЛС, като за целта директорът назначава комисия, в която може да бъде включен и представител на изпълнителя. В заповедта се определя срокът за изпълнение.

(3) Държавното горско стопанство/ Държавното ловно стопанство може да извърши инвентаризация на културите на други собственици след сключен договор по подадено заявление от тях не по-късно от 1 септември.

(4) Списък на обектите за инвентаризация се изготвя въз основа на отчетните документи и технологичните планове.

Чл. 84изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Когато са залесени цели отдели или подотдели, площта на създадените култури се установява по лесоустройствените карти и проекти.

(2) Когато инвентаризираната култура е създадена върху земеделска земя или е част от подотдел, нейната площ се определя чрез пряко измерване на терена.

(3) При залесяване на голи площи, включващи нелесопригодни терени с площ повече от 5 %, те се приспадат от общата площ на залесения обект.

(4) При създаване на смесени култури с последващо внасяне на спътника (културите, създадени по схема главен вид и спътник) и когато внасянето на спътника не се извършва едновременно с главния вид, същите се третират като смесени, а площта се отчита редуцирано съобразно процентното участие на вида. При допълнително внасяне на спътника се отчита останалата площ.

Глава девета · Раздел II

Методи за инвентаризация

Чл. 85изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Инвентаризацията на горските култури се извършва по три метода:

1. чрез пълно преброяване;
2. чрез пробни ленти;
3. чрез пробни площи.

(2) Изборът на метод за инвентаризация се определя съобразно площта, насоката на залесяването, конфигурацията на терена, състава на културата и начина на смесване на дървесните видове.

Чл. 86изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Методът чрез пълно преброяване се прилага за залесени площи с големина до 0,5 ха, както и за семепроизводствени градини, клонови колекции, опитни култури и дендрариуми и култури с гъстота под 1500 бр./ха (с изключение на интензивните и енергийните култури), независимо от площта им. Извършва се пълно преброяване на залесените фиданки и посети гнезда върху цялата площ по дървесни и храстови видове.

Чл. 87изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) При метода чрез пробни ленти се залагат една или повече ленти с различна широчина в зависимост от широчината на културата. Лентите се залагат така, че да представят средното състояние на културата и една лента да обхване най-малко 5 реда от културата при пълна почвоподготовка или 5 реда тераси, площадки или дупки - при частична обработка на почвата.

(2) Заложените пробни ленти се маркират (стабилизират) трайно на терена чрез колчета, камъни или други подходящи средства, които се поставят в началото, средата и края на лентата.

(3) При инвентаризация на смесени култури лентата задължително обхваща пълната схема на смесването.

(4) Общата площ на пробните ленти за обекти до 100 дка не може да бъде по-малко от 2 %, а за обекти над 100 дка - 1,5 %. Площта на една пробна лента не се допуска да бъде по-голяма от 10 дка.

Чл. 88изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) При метода чрез пробни площи вместо ленти се залагат пробни площи с правоъгълна или квадратна форма, които се разполагат на терена така, че най-пълно да обхванат средното състояние на културата. Всяка пробна площ се фиксира трайно на терена с колчета, камъни и други, така че ясно да се очертаят нейните граници.

(2) Размерът на една пробна площ и общият размер на всички пробни площи в обекта се определят съгласно чл. 87, ал. 4.

Чл. 89изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) При инвентаризацията за смесени култури се считат културите по чл. 31, ал. 2, т. 2.

(2) Смесени са и създадените издънково-семенни култури и културите, в състава на които освен залесените фиданки участват най-малко 20 % от наличния подраст и издънките на стопански ценни видове.

(3) Процентът на прихващане за културите по ал. 2 се изчислява само за засадените фиданки, а за подраста и издънките се вземат данни за процентното им участие.

Чл. 90изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) При инвентаризация на култури, създадени чрез сеене на семена, броят на оцелелите или загиналите фиданки или гнезда се установява по предварителната първоначална гъстота и схема, заложени в технологичния план за залесяване.

(2) Посевното гнездо се счита за устояло, ако в него има най-малко една поникнала, здрава и жизнена фиданка. Когато броят на оцелелите фиданки в едно посевно гнездо е повече от една, в карнета се записва и отчита само една.

(3) С цел точното преброяване на фиданките в култури, създадени чрез сеене, посевните места при залесяването се отбелязват на терена с подходящи подръчни материали.

Глава девета · Раздел III

Отчитане резултатите от инвентаризацията

Чл. 91изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Резултатите от инвентаризацията се регистрират в карнет (приложение № 14).

(2) Карнетът се съхранява от собственика до склопяване на културата.

(3) Карнетът включва:

1. преброителен карнет - в него се записват резултатите от преброяването на прихванати и неприхванати фиданки в инвентаризираната култура;
2. карнет за инвентаризация.

Чл. 92изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Прихващането на културата се определя като процентно съотношение между прихванатите и броя на първоначално засадените фиданки.

Чл. 93изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Загубите се определят като процентно съотношение между загиналите и броя на първоначално засадените фиданки.

(2) При групови загуби на петна и хармани се определя тяхната площ, като общата площ на културата се редуцира с нея.

(3) Ако загубите са до 10 % и са равномерно разпръснати, тяхната площ не се определя, а общата площ не се редуцира.

Чл. 94изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Достоверността на проведената инвентаризация във всички култури независимо от собствеността им се установява от комисия, назначена със заповед на директора на РДГ. В комисията участват представители на ДГС/ДЛС и собственика.

(2) На проверка подлежат не по-малко от 30 % от броя и площта на инвентаризираните 1-, 2- и 3-годишни култури, а когато те са не повече от 3 бр. - се проверяват изцяло. На културите върху голи площи, на създадените с противоерозионна цел и за възстановяване на опожарени и изсъхнали гори се извършва проверка на не по-малко от 30 % от броя и площта на инвентаризираните култури. Горски култури с прихващане под 80 %, в които комисията по чл. 83, ал. 2 или лицата, извършили инвентаризацията, са установили, че лошият процент се дължи на причините, посочени в чл. 99, ал. 3, се проверяват изцяло.

(3) Резултатите от проверката се отразяват в карнет за контролна проверка (приложение № 15).

(4) Комисията заверява карнета на всеки проверен обект и приема инвентаризацията при установени разлики за процента на прихващане в рамките на ±3 % и съвпадение на останалите резултати.

(5) Когато резултатите от проверката показват отклонения над допустимите по ал. 4 върху 5 % от броя на проверените обекти, инвентаризацията не се приема и се извършва отново.

Чл. 95изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Резултатите от инвентаризацията се обобщават от собствениците в приложения № 16 и 17. Те се представят ежегодно в ДГС/ДЛС до 20 октомври.

(2) Държавното горско стопанство/ Държавното ловно стопанство обобщава получените данни по видове собственост поотделно за едно-, две-, три-, четири- и петгодишните култури и ги представя в регионалната дирекция по горите в срок до 5 ноември.

(3) Регионалната дирекция по горите представя в ДАГ в срок до 30 ноември обобщените данни за неговата територия по видове собственост и възраст на културите.

Чл. 96изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

При планиране на залесяванията и отчитане на резултатите от инвентаризацията за противоерозионни се считат залесяванията:

1. за създаване на защитни горски пояси;
2. включени в технически проекти за борба с ерозията;
3. провеждани в поройни водосбори, регистрирани в Регистър на водосборите с поройна активност съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за борба с ерозията и свлачищата в горския фонд и строежа на укрепителни съоръжения (ДВ, бр. 7 от 2004 г.);
4. в 200-метровата защитна брегова ивица на р. Дунав и островите;
5. в защитната ивица на горната граница на гората и над нея;
6. за рекултивиране на нарушени терени;
7. в горски земи, категоризирани със силна и много силна степен на ерозираност на почвите;
8. в зоната дига - бряг на реките и в корекциите на водни течения;
9. за стабилизиране на свлачища, срутища, сипеи и др.;
10. за укрепяване на изградени противоерозионни съоръжения;
11. в сервитути на пътища и ЖП линии;
12. в нелесопригодни горски площи, определени за такива с лесоустройствените проекти;
13. в 200-метровата ивица на язовири и водоеми, както и в санитарно-охранителна зона А на вододайни зони;
14. на площи с наклон на терена над 10 °, разположени до 700 м н.в. върху пожарища, изсъхнали гори и изредени гори с пълнота 0,1 - 0,3.

Чл. 97изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Културите с процент на прихващане от 25 до 80 % подлежат на попълване, а тези под 25 % - на презалесяване.

(2) На попълване подлежат и:

1. култури с прихващане над 80 %, в които са загинали на петна не по-малко от 5 % от броя на първоначално засадените фиданки или засети семена в посевните гнезда на декар;
2. семепроизводствените градини, клоновите колекции, опитни култури и дендрариуми, както и тополови и други култури с гъстота на засаждане (засяване) под 1500 бр./ха и прихващане над 80 %.

(3) Културите за презалесяване се отписват от регистъра на новосъздадените горски култури и се предвиждат за залесяване през следващата година.

(4) Залесяването се извършва по нов технологичен план, съобразен с конкретното състояние на оцелялата част от културата. Презалесената култура се записва наново в регистъра на новосъздадените горски култури.

(5) Въз основа на конкретните климатични и растежни условия на съответния район директорът на РДГ със заповед може да определя ежегодно за всяко ДГС/ДЛС диференцирани проценти на прихващане на 1-, 2- и 3-годишните култури, които не могат да са по-малки от 80 %.

(6) Разпоредбата по ал. 5 се прилага само за горските култури, създадени в гори и земи, стопанисвани от ДГС/ДЛС и със средства от бюджетите на ДАГ и Национален фонд “Българска гора”.

Чл. 98изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Определянето и отчитането на размера на попълването се извършва по брой фиданки (посевни гнезда) на дка. Броят на фиданките (семената), с които ще се попълва, се определя въз основа на установените загуби при инвентаризацията.

Чл. 99изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Горски култури, залесени, респективно попълнени, със средства от бюджетите на ДАГ и НФ “Българска гора”, се презалесяват (попълват) за сметка на ползвателите на средствата, когато не е постигнато прихващане на засадените фиданки или засетите семена, по-голямо от 80 %.

(2) Когато ползвател на средствата по ал. 1 е ДГС/ДЛС, презалесяването (попълването) на културите се извършва за сметка на установено от комисията по чл. 94, ал. 1 виновно лице - изпълнителят на дейността (ако тя е възложена); отговорното служебно лице за залесяването (попълването), ако дейността се изпълнява от ДГС/ДЛС или е за сметка на резултатите от стопанската дейност на ДГС/ДЛС, когато комисията не е установила виновно лице за прихващането на фиданките под 80 %.

(3) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага, когато комисията по чл. 94, ал. 1 установи и отрази в карнета (приложение № 15), че по-ниските от 80 % резултати от прихващането на съответната култура се дължат на:

1. неблагоприятни природни въздействия - суша, градушка, наводнение и пожар;
2. болести и вредители;
3. установена паша на домашни животни, покрита с акт за извършено нарушение по Закона за горите;
4. причини, предизвикани от промишлени аварии.

Чл. 100изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Новосъздадените горски култури се записват в регистър (приложение № 18).

(2) Регистрите се водят и съхраняват в ДГС/ДЛС.

(3) Собствениците са задължени да предоставят на ДГС/ДЛС, на чиято територия се намират, необходимата информация за попълването на регистъра.

(4) След описа на културите в регистъра се прави рекапитулация на площта за залесяванията по насоки, достигнатия процент на прихващане и площите, подлежащи на попълване и презалесяване, общо за държавното лесничейство и по видове собственост.

Глава десета

КОНТРОЛ

Чл. 101изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) Контролът на документите и извършените дейности по залесяването и инвентаризацията на горските култури в горския фонд и върху земеделски земи се извършва от служители по горите в ДАГ, РДГ и специализираните териториални звена.

(2) Собствениците на залесени земеделски земи и изпълнителите на дейностите по тази наредба са задължени да окажат необходимото съдействие при извършване на контрола.

(3) Контролът в държавните гори и земи се извършва в присъствието на стопанисващия орган, а за недържавните и общински гори и земи - представител на собственика, на наетия регистриран лесовъд за упражняване на частна лесовъдска практика и упълномощен представител на съответното ДГС/ДЛС, в чийто район на дейност попадат.

(4) По време на контролните проверки длъжностното лице е в правото си да изисква допълнителни справки, документи и доказателства, които са свързани с осъществявания контрол.

(5) За направените констатации, дадените предписания и срокове за отстраняване на нередностите се изготвя протокол, от който по един екземпляр се предоставя на заинтересованите страни.

(6) В срок 5 дни след извършване на контролната проверка длъжностното лице е задължено да предостави протокола на органа, разпоредил проверката за по-нататъшни действия.

(7) Когато са налице нарушения на наредбата, се прилагат административнонаказателните разпоредби, предвидени в ЗГ и ППЗГ.

(8) Длъжностните лица, които осъществяват контрола, не трябва да имат търговски, финансов или друг делови интерес по отношение на извършваната от тях дейност.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

(1) По смисъла на тази наредба:

1. “автохтонна растителност” е местната естествена растителност в даден район, възникнала вследствие еволюционни процеси под влияние на външната среда;
2. “биомаса” е количеството растителна маса на единица повърхност или обем, измерена в тегловни единици;
3. “биотип” е съвкупност от фенотипове, принадлежащи към определен генотип или група индивиди с идентичен генотип;
4. “бонитет” е показател за продуктивността на горските насаждения;
5. “вид” е основна систематична категория;
6. “високостъблени гори” са горите, възникнали по естествен път от семена или създадени по изкуствен начин, чрез сеене на семена или садене на фиданки и части от растения;
7. “главни видове” са дървесни видове, които от стопанска или екологична гледна точка за конкретни условия на месторастене са най-подходящи за стопанисване;
8. “горски култури” са гори, създадени или възобновени по изкуствен начин;
9. “гъстота” е броят на дърветата на единица площ;
10. “двуетажни насаждения” са насажденията, при които короните на главните видове и спътниците образуват два етажа;
11. “дървесен запас” е обемът на дървесината на надземната част на дърветата за единица площ, измерена в обемни или тегловни единици;
12. “едроразмерни фиданки” са едногодишни или многогодишни семенищни или вегетативни фиданки с височина над 50 см;
13. “екотип” е популация, генетически и физиологически ограничена и адаптирана към определени условия в резултат на естествения подбор;
14. “ерозия” е процес, причиняващ разрушаване на земната повърхност, пренасяне и отлагане на отделните материали от водни потоци;
15. “залесяване” е горскостопанско мероприятие за създаване на нови горски култури от дървесни и храстови видове и за подпомагане на естествените възобновителни процеси;
16. “зелена зона” е територия за отдих и рекреация около населени места;
17. “зрели стъблени резници” са части от едногодишни или двегодишни зрели леторасли, подготвени за вкореняване;
18. “издънкови гори” са горите, формирани от издънки (пънови, коренови) след изсичане на насаждението;
19. “изкопно-насипни тераси” са тераси, които се използват при подготовката на почвата за залесяване на стръмни терени с наклон от 15° до 30°, като изкопаната почва от горната част на терена се насипва в долната му част;
20. “индикаторна растителност” е растителност, чието разпространение е свързано с определени условия на месторастене и служи като показател при определяне на горските месторастения;
21. “интензивни култури” са култури с ниски турнуси на сеч, създадени за бързо производство на дървесина - тополи, върби, чинари, бяла акация, зелена дугласка и др.;
22. “канавко-вал” е съчетание от канавка и вал за поемане на повърхностния воден отток;
23. “контейнерни фиданки” са фиданки, произведени в специални съдове (пликове, саксии и др.);
24. “култивар” е определен клон, раса или съвкупност от растения, резултат от селекция, които могат да се развъждат и имат постоянно наименование;
25. “лек механичен състав” има почва, в която съдържанието на физична глина е не по-голямо от 20 %;
26. “лесоустройствен план” е план, изработен въз основа на специализирана карта за горите и земите от горския фонд в цифров и графичен вид; съдържа кратки данни за местоположението на гората, разположение, почвена, хидрографска, петрографска и климатична характеристика; в него се включват данни за тревната и дървесната растителност, дивеча, административната принадлежност, задължителните лесовъдски мероприятия и обосновка за провеждането им;”;
27. “лесоустройствена програма” е програма, съдържаща точно изброяване и посочване по години на задължителните лесовъдски мероприятия, които следва да се провеждат във всеки участък от гора, независимо от собствеността й;
28. “лесоустройствен проект” е комплекс от решения за най-рационалното и природосъобразно стопанисване на горите и дивеча за определена територия от горския фонд;
29. “микроповишения” са изкуствено изградени малки купчини или гребени над нивото на подпочвените води на преовлажнени терени;
30. “микропонижения” са изкуствено изградени плитки падини за акумулиране на влагата в засушливи райони на силно дренирани терени;
31. “мразоизхвърляне” е повреда, причинявана от честите размръзвания и замръзвания на почвата през деня и нощта, което предизвиква изхвърляне на фиданки и резници от почвата и загиването им, явява се обикновено в края на зимата на влажни и тежки почви;
32. “натурализирани видове” са интродуцирани дървесни и храстови видове, които са напълно адаптирани към местните условия;
33. “обект” е определена площ, предназначена за горскостопанска дейност (залесяване, отглеждане на култури и др.);
34. “опростена почвоподготовка” е ръчна частична обработка на почвата, при която се отстранява горният повърхностен пласт (мъртва постилка или жива почвена покривка) без обработка в дълбочина;
35. “пикирани фиданки” са едногодишни или двегодишни семенищни фиданки, разсадени в горските разсадници и оставени за доотглеждане с цел достигане на по-големи размери;
36. “план за залесяване” е писмен документ, изготвен от собственика и одобрен от председателя на ДАГ; изготвя се за планиране на залесявания, които не са предвидени по ЛУП, а общата им площ, предвидена за залесяване за една или повече календарни години, е над 50 ха; планът съдържа: кратки данни за местоположението и площта на имотите и тяхната административна принадлежност; данни за релефните, климатични, геоложки, почвени и флористични характеристики; типовете месторастения и рисковите фактори за залесяването; предвидените технологии, сезони, видове, схеми, гъстоти на залесяване и други лесовъдски мероприятия за всеки конкретен имот; технологични планове за залесяване; карти, скици и документи за собственост; обосновка за провеждане залесяването; срокове за изпълнение на плана;
37. “подвид” е вътревидова категория;
38. “подлес” е съвкупност от храстовите видове, както и от тези дървесни видове, на които не се разчита за възобновяването и които не могат да достигнат височината на основния дървостой;
39. “подпомагане на възобновяването” е дейност, насочена към създаване на благоприятни условия за естествено възобновяване на горите или чрез допълнително изкуствено залесяване на невъзобновени участъци;
40. “подраст” е появилите се по естествен път или изкуствено внесени под склопа на зрелия дървостой фиданки от дървесни видове, на които се разчита за възобновяването на насаждението;
41. “посадъчен материал” са резници, присадници, отводки и фиданки (произведени от семена, части от растения и издънки или естествен подраст), използвани за залесяване;
42. “посевен материал” са семена, плодове, съплодия или техни части от горски дървесни и храстови видове, използвани за производство на фиданки и залесяване;
43. “прираст” е количеството дървесина, което натрупва насаждението за определен период от време;
44. “програма за залесяване” е писмен документ, изготвен от собственика и одобрен от директора на съответната РДГ; изготвя се за планиране на залесявания, които не са предвидени по лесоустройствен проект - за възстановяване на гори, унищожени от пожари, стихийни бедствия и крупни производствени аварии, а общата площ, планирана за залесяване, е над 20 ха; програмата съдържа: кратки данни за административната принадлежност на имотите; обосновка за провеждане на залесяването; технологичен план за залесяване на всеки конкретен имот; скици на имотите; копие от таксационното описание за гори и земи от горския фонд или документ за собственост - за частни и общински земи, за всеки конкретен имот;
45. “произход” е мястото (районът) или насаждението, откъдето се добиват репродуктивни материали (семена, резници, калеми и др.);
46. “пълнота” е относителната гъстота на насаждението, измерена с отношението на действителния към нормалния запас, отчетен по растежни таблици;
47. “склопеност” е степен на доближаване короните на дърветата в насаждението;
48. “сорт” е група селекционирани растения, която се характеризира с някои общи признаци, представляващи ценност за горското стопанство, и е получила официално сортово название;
49. “специални продукти” са продуктите, добивани от горските насаждения без добива на дървесна маса;
50. “спътници” са дървесни видове, растящи на една и съща територия с главните видове и играещи роля за протичането на възобновителните процеси на главните видове, за формирането на ценна дървесина, за защита на дървостоя и подраста от биотични и абиотични фактори, за защита на почвата и др.;
51. “строеж на насаждението” е броят на етажите, които образуват короните на дърветата, и начинът на разположение на дърветата върху площта;
52. “технически продукти” са продуктите, добивани от горските насаждения без дървесината, след промишлена преработка на суровината;
53. “тип месторастене” е земя с еднообразни условия за развитието на горската растителност;
54. “технологичен план за залесяване” е план за планиране и извършване на залесяването, изготвен съгласно образеца (приложение № 1), в който се посочват конкретни данни за залесителния обект, мероприятията, които трябва да се извършат, и количеството на посевния и посадъчния материал, видовете работа и работни операции;
55. “фондови граници” са границите (разграничителните линии) между отделните видове собственост на горите или между горите и другите видове собственост на земята.

(2) Класификационната схема на типовете горски месторастения в Република България е приета от колегиум на Министерството на горите и горската промишленост (необн., изд. в книжка от МГГП през 1983 г.).

(3) Инструкцията за установяване и картиране на типовете горски месторастения (биотипи) и определяне на бъдещия състав на дендроценозите е приета от колегиум на МГГП (необн., изд. в книжка през 1983 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Наредбата се издава на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за горите (ДВ, бр. 41 от 1998 г.).

§ 3изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Тази наредба отменя Наредба № 17 от 2000 г. (ДВ, бр. 67 от 2000 г.) за залесяване и инвентаризация на горските култури.

§ 4изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

Изпълнението на наредбата се възлага на председателя на Държавната агенция по горите. (Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя)

Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 15 от 2009 г., и не се показва тук. Отворете оригинала

Приложение № 1изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 10, ал. 1 МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ РДГ .............................. ДГС/ДЛС................................................... ГСУ .............................. ОУ............................................................... Собственост на ....................................................................................................................... ТЕХНОЛОГИЧЕН ПЛАН ЗА ЗАЛЕСЯВАНЕ № ........... от ....................... г. Лесоустройствен проект, план, програма (година)................................ Отдел и подотдел (кад. №) ................ Скица на обект № Местност................................................ Площ............................дка, вид на площта - голина, сечище, редина, земеделска земя Изложение............................................. Надм. вис. .......................................... м Наклон...................................., основна скала........................................., почвен тип........................., механичен състав (пяс., глин.), дълбочина....................... Тип месторастене................................. Наличен дървостой: състав................, възраст.................................................г. Жива почвена покривка...................... Други данни за обекта:........................ ................................................................. Категория на залесяването:....................................... Насока на залесяването: ............................................ Показател: ................................................................... М Е Р О П Р И Я Т И Я А. Подготвителни работи: 1. Година и срок за сеч.................................................................................... 2. Година и краен срок за почистване и освидетелстване на сечището....................................................................................................... 3. Начин за почистване на площта................................................................ ............................................................................................................................. Б. Подготовка на почвата за залесяване: 1. Година и сезон....................... 2. Категория на почвата: а) лека............дка, б) средна............дка, в) тежка...............дка, г) камениста................дка. 3. № Без Начин Дъл- Вид на почвоподготовката почво- на бочи- (дка) подготов- подго- на пъл- орни тераси пло- опрос- дру- всич- ка (дка) товка (см) на пояси (ръчни, щад- тена га ко с машини) ки 1 2 3 Всичко 4. Схема на почвоподготовката: ............................................................................................................................... (разстояние между терасите/поясите, брой площадки на дка и др.) В. Залесяване: 1. Година и сезон........................................................... 2. Метод (садене, сеене)............................................... 3. Състав на културата................................................. Обозна- Дървесен Площ Гъстота Необхо- Вид на Възможна Начин Начин чение в/у или храс- за зале- дими фи- посадъч- замяна на дърв. на на зале- скицата тов вид сяване (дка) данки ния ма- вид и произ- смес- сяване (клон, (дка) (семена) териал ход ване (цепнати- сорт) и бр. (кг) ни, дупки произход вид бр. ф-ки и др.) рег. № (кг) Общо 4. Други указания: (Относно: разстояние между фиданките (схема), брой фиданки в група и брой групи в дка ................................ Произход на репродуктивния материал за замяна: вид и регистрационен номер на източника) .......................................................... Д. Количествена сметка № Посевен и посадъчен материал, вид Мярка Количество работа и работни операции Всичко: Изготвил: ....................................................... Одобрил, (име, регистрация и подпис) директор на ДГС/ДЛС: дата .................. Проверил от ДГС/ДЛС: Утвърдил, директор на РДГ: дата ..................

Приложение № 2изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 17, ал. 1 Показатели, които се използват за преценка на почвеното богатство 1. По дълбочина на почвата: а) твърде плитка - до 15 см; б) плитка - от 16 до 30 см; в) средно дълбока - от 31 до 60 см; г) дълбока - от 61 до 120 см; д) много дълбока - над 120 см. 2. По мощност на хумусния хоризонт (без мъртвата горска постилка): а) маломощна - под 15 см; б) средно мощна - от 15 до 30 см; в) мощна - от 30 до 50 см; г) много мощна - над 50 см. 3. По каменливост на почвата: а) слабо каменлива - съдържание под 25 % обем на каменистите елементи, със среден диаметър над 2 см; б) средно каменлива - съдържание от 25 до 50 % обем на каменистите елементи, със среден диаметър над 2 см; в) силно каменлива - съдържание над 50 % обем на каменистите елементи, със среден диаметър над 2 см. 4. По механичен състав: а) глинеста - съдържание на физична глина над 50 %; б) песъчливо-глинеста - съдържание на физична глина от 20 до 50 %; в) глинесто-песъчлива - съдържание на физична глина от 10 до 20 %; г) песъчлива - съдържание на физична глина под 10 %. 5. По почвообразуващи скали (запасеност с минерали и химични елементи): а) много слабо и слабо запасени - образувани върху кварцови чакъли, пясъци и пясъчници, брекчии и конгломерати от кварцови късове, пясъчници с малка глинеста спойка, чисти варовици и мрамори, песъчливи варовици и други; б) средно запасени - образувани върху кварцпорфирити, риолити, риолитови туфи и брекчии, гранодиорити, гранитогнайси, биотитови гнайси, глинести пясъчници и варовити мергели; в) добре запасени - образувани върху сиенити, трахити, серпентините, слюдени шисти, песъчливи глини, варовити глини, льос, мергели и глинести мергели; г) много добре запасени - образувани върху диорити, андезити, габро, базалти, диабази, амфиболови и хлоритови шисти, амфибиолити, филити, аргелити, глини, варовити и льосовидни глини.

Приложение № 3изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 17, ал. 2 Определяне степента на почвеното богатство Степени Дълбочина Камен- Механичен Степен на по богатство ливост състав на запасеност (А+В) ситнозема в с минерални и Мощност (А) хоризонт А химични елементи Много бедно плитка силно песъч- много слабо или А маломощна каменлива лива или слабо запасени Бедно плитка, плитка силно до средно песъчлива, средно В до средно дълбока, каменлива глинесто-песъчлива запасена средно мощна Средно средно дълбока, средно песъчливо-глинеста добре богато дълбока каменлива (леко и средно) запасена С мощна Много богато много дълбока, слабо тежко песъчливо- много добре Д много мощна каменлива глинеста, глинеста запасена Забележка. Между степените по богатство могат да се образуват междинни степени от две съседни, например: бедно до средно богато (ВС), средно богато до богато (СД).

Приложение № 4изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 8, ал. 1 Елементи на релефа, които се използват за преценка на почвеното овлажняване 1. Изложение: а) сенчесто - източно, североизточно, северно и северозападно; б) припечно - южно, югоизточно, западно и югозападно. 2. Наклон на терена: а) равно - от 0 до 4°; б) полегато - от 5 до 10°; в) наклонено - от 11 до 20°; г) стръмно - от 21 до 30°; д) много стръмно - над 30°. 3. Форма на терена - вдлъбната, права и изпъкнала.

Приложение № 5изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 18, ал. 2 Определяне степента на почвеното овлажняване Степен Релеф Степен Дълбочина на овлаж- изложение наклон форма на каменливост на профила няване на терена (А + В) (по Погребняк) Много припечно мн. стръмно изпъкнала силно плитка сухо-0 ЮЗ, Ю стръмно била каменлива Сухо-1 припечно стръмно, изпък- силно плитка, Ю, ЮИ, З наклонено нала каменлива плитка до средно дълбока Свежо-2 сенчесто наклонено, права средно средно СЗ, И полегато каменлива дълбока Влажно-3 сенчесто равно вдлъбната, слабо дълбока и С, СИ полегато права каменлива много дълбока Много влажно сенчесто равно вдлъбната слабо много (мокро)-4 С, СИ, СЗ полегато каменлива дълбока Забележка. Между степените на овлажняване могат да се образуват междинни степени от две съседни, например: сухо до свежо (1-2), свежо до сухо (2-1).

Приложение № 6изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 27, ал. 2 Списък на използваните дървесни и храстови видове за залесяване в Република България Местни видове Иглолистни 1. Abies alba Miller - ела бяла 2. Juniperus communis L. - смрика обикновена 3. Juniperus excelsa L. - смрика дървовидна 4. Juniperus sabina L. - смрика стелеща се 5. Juniperus oxycedrus L. - смрика червена 6. Picea abies (L.) Karsten - смърч обикновен 7. Pinus heldreichii Christ - мура черна 8. Pinus mugo Turra - клек 9. Pinus nigra Arnold - бор черен 10. Pinus peuce Griseb. - мура бяла 11. Pinus silvestris L. - бор бял 12. Taxus baccata L. - тис Широколистни 1. Acer campestre L. - клен 2. Acer platanoides L. - шестил 3. Acer pseudoplatanus L. - явор 4. Acer tataricum L. - мекиш 5. Aesculus hippocastanum L. - кестен конски 6. Alnus glutinosa L. (Gaertn.) - елша черна 7. Amorpha fruticosa L. - аморфа 8. Betula pendula Roth. - бяла бреза 9. Carpinus betulus L. - габър обикновен 10. Carpinus orientalis Mill. - габър келав 11. Castanea sativa Miller - кестен обикновен 12. Celtis australis L. - копривка 13. Cerasus avium L. - череша дива 14. Cornus mas L. - дрян обикновен 15. Cornus sanguinea L. - дрян кучи 16. Corylus avellana L. - леска обикновена 17. Corylus colurna L. - леска турска 18. Cotinus coggygria Scop. - смрадлика обикновена 19. Crataegus monogina Jacq. - глог обикновен 20. Eleagnus angustifolia L. - миризлива върба 21. Evonimus europea Scop. - чашкодрян обикновен 22. Fagus silvatica L. - бук обикновен 23. Fagus orientalis Lipsky - бук източен 24. Fraxinus ornus L. - мъждрян 25. Fraxinus excelsior L. - ясен планински 26. Fraxinus oxycarpa Wild. - ясен полски 27. Hibiscus syriacus L. - дървовидна ружа 28. Juglans regia L. - орех обикновен 29. Ligustrum vulgare L. - птиче грозде 30. Malus silvestris Miller - киселица 31. Ostrya carpinifolia Scop. - воден габър 32. Prunus mahaleb L. - махалебка 33. Platanus orientalis L. - чинар източен 34. Platanus occidentalis L. - чинар западен 35. Populus tremula L. - трепетлика 36. Populus alba L. - бяла топола 37. Populus nigra L. - черна топола 38. Prunus cerasifera Ehrh. - джанка 39. Prunus spinosa L. - трънка 40. Pyrus communis L. - круша дива 41. Quercus cerris L. - дъб цер 42. Quercus coccifera - дъб пърнар 43. Quercus frainetto Ten. - дъб благун 44. Quercus stranjensis Stev. - дъб лъжник 45. Quercus petraea Liebl. - дъб зимен 46. Quercus pubescens Wild. - дъб космат 47. Quercus robur L. - дъб летен 48. Rosa canina L. - шипка 49. Salix alba ssp. - върби 50. Siringa vulgaris L. - люляк 51. Sorbus aria L. Crantz - мукина 52. Sorbus aucuparia L. - офика 53. Sorbus domestica L. - скоруша 54. Sorbus torminalis L. - брекина 55. Spirea ssp. - спиреа 56. Tamarix tetrandra - тамарикс 57. Tilia cordata Miller - липа дребнолистна 58. Tilia platyphyllos Scop. - липа едролистна 59. Tilia tomentosa Moench - липа сребролистна 60. Ulmus minor Mill. - бряст полски 61. Ulmus glabra Huds. - бряст планински 62. Ulmus laevis Pall. - бряст бял 63. Ulmus pumila L. - дребнолистен бряст 64. Viburnum lantana L. - калина черна Интродуцирани видове Иглолистни 1. Abies grandis Lindl. - ела гигантска 2. Abies nordmanniana (Steven) Spach. - ела кавказка 3. Cedrus atlantica (Еndl.) Manetti ex Carierre - кедър атласки 4. Cedrus deodara (D. Don) G. Don - кедър хималайски 5. Cedrus libani A. Rich - кедър ливански 6. Chamaecyparis lawsoniana (A. Murrey) Parl. - лъжекипарис лавзониански 7. Cupressus arizonica E. Greene - кипарис аризонски 8. Cupressus sempervirens L. - кипарис обикновен 9. Larix decidua Mill. - лиственица европейска 10. Picea pungens Engelm. - смърч сребрист 11. Pinus halepensis Miller - бор алепски 12. Pinus halepensis var. bruttia - бор брутски 13. Pinus halepensis var. eldarica - бор елдарски 14. Pinus nigra ssp. Corsicana - корсикански черен бор 15. Pinus pinaster Ait. - бор морски 16. Pinus strobus L. - бор веймутов 17. Pseudotsuga menziessii ssp. Menziessii - зелена дугласка 18. Sequoiadendron giganteum (Lindl.) J. - секвоя гигантска 19. Taxodium distichum L. Rich - кипарис блатен 20. Thuja occidentalis L. - туя западна 21. Thuja orientalis L. - туя източна 22. Tsuga canadensis L. Carr. - цуга канадска 23. Ginkgo biloba L. - гинко Широколистни 1. Ailantus altissima (Miller) Swingle - айлант 2. Caragana arborescens Lam. - акация жълта 3. Catalpa bignonioides Scop. - каталпа 4. Diospyros kaki L. - райска ябълка 5. Fraxinus americana L. - ясен американски 6. Juglans nigra L. - орех черен 7. Populus x euroamericana - евроамерикански тополи 8. Populus deltoides - делтоидни тополи 9. Populus x interamericana - интерамерикански тополи 10. Populus canescens - сиви тополи 11. Populus alba cv. - бели тополи 12. Quercus suber L. - дъб корков 13. Robinia cv. ssp. - бяла акация (култивари) 14. Salix alba cv. - бели върби 15. Sophora japonica L. - софора 16. Paulownia tomentosa (Thunb.) Steud. - пауловня Натурализирани видове 1. Gleditschia triacanthos L. - гледичия 2. Morus alba L. - черница бяла 3. Morus nigra L. - черница черна 4. Quercus rubra L. - дъб червен 5. Robinia pseudoacacia L. - акация бяла

Приложение № 7изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 28 Сравнителна таблица за димоустойчивост на някои видове за залесяване Дървесни и храстови видове Устойчиви Средноустойчиви Неустойчиви Тис Черен бор Бял бор Сребрист смърч Морски бор Смърч обикновен Туи Елдарски бор Ела обикновена Лъжекипарис Зелена дугласка Лиственица Смрики Кедри Кипарис блатен Всички дъбове Кипарис обикновен Елша черна Бяла акация Липа сребролистна Липа дребнолистна Софора Ясени Липа едролистна Явор Брястове Шестил Миризлива върба Тополи Люляк Копривка Върби Лески Гледичия Птиче грозде Кисел трън Аморфа Тамарикс Смрадлика Забележка: Дървесните и храстовите видове проявяват най-висока димоустойчивост, когато растат при оптимални за тях условия на месторастене.

Приложение № 8изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 37 Взаимоотношения (съжителство) при смесване на дървесни и храстови видове в горските култури 1. Смесване на главни видове: а) летен дъб с полски ясен, полски бряст, бял бряст и цер; б) зимен дъб с цер, космат дъб, благун, бук,планински ясен, габър,черен бор, бял бор и кедри; в) благун с цер, зимен дъб, космат дъб, габър, черен бор и кедри; г) цер с благун, космат дъб, габър, черен бор и кедри; д) космат дъб с цер, благун, зимен дъб, воден габър, копривка, черен бор и кедри; е) бук със зимен дъб, габър, питомен кестен, обикновена ела, обикновен смърч и черен бор; ж) габър със зимен дъб, благун, цер, бук, питомен кестен, черен бор и кедри; з) питомен кестен с бук, зимен дъб и габър; и) полски ясен с летен дъб и полски бряст; й) полски бряст с полски ясен, летен дъб и бял бряст; к) гледичия с полски ясен, летен дъб и полски бряст; л) чинари с тополи, върби и черна елша; м) тополи с черна елша, чинари и върби; н) черна елша с върби, тополи и черен орех; о) върби с тополи, черна елша и чинари; п) бял бор с бук, зимен дъб, бяла бреза, обикновена ела, обикновен смърч, черен бор и бяла мура; р) черен бор със зимен дъб, цер, благун, космат дъб, бук, габър, бяла бреза, бял бор, обикновена ела и кедри; с) кедри с цер, благун, зимен дъб, черен бор, аризонски кипарис и обикновен кипарис; т) обикновена ела с бук, зимен дъб, трепетлика, бяла бреза, габър, обикновен смърч и бяла мура; у) обикновен смърч с бук, трепетлика, бяла бреза, обикновена ела, бял бор, европейска лиственица, бяла мура и клек; ф) европейска лиственица с бук, бяла бреза, габър, бял бор, обикновен смърч и клек; х) зелена дугласка с бук, бяла бреза, обикновен смърч, бял бор и обикновена ела; ц) бяла мура с обикновен смърч, обикновена ела, бял бор и клек; ч) веймутов бор със зимен дъб, бук, габър и бяла бреза. 2. Смесване на главни видове със спътници: а) дъбове с липи, дива череша, брекина, клен, махалебка, мъждрян, копривка, мекиш, киселица, джанка и дива круша; б) бук с липи, дива череша, шестил, планински бряст, турска леска и явор; в) питомен кестен с липи, дива череша, шестил и офика; г) ясен с липи, клен, дива череша, шестил и офика; д) черен орех с акация, черна елша и сребролистна липа; е) бял бор с липи, дива череша, шестил и офика; ж) черен бор с липи, шестил и мъждрян; з) обикновена ела с шестил, дива череша, планински бряст, явор и турска леска; и) обикновен смърч с дива череша и явор; й) зелена дугласка с липи, шестил и дива череша. 3. Смесване на главни видове, спътници и храсти: а) дъбове със спътници и храсти - дрян, кучи дрян, черна калина, чашкодрян, жълта акация, глог, смрадлика, дива мушмула, черен бъз и птиче грозде; б) бял бор със спътници и храсти - леска, черна калина, чашкодрян и червен бъз; в) черен бор със спътници и храсти - чашкодрян, люляк, кучи дрян и глог; г) ясен със спътници и храсти - леска, черна калина и чашкодрян; д) черен орех със спътници и храсти - райска ябълка. 4. Смесване на спътникови видове: а) липи с дива череша, брекина, шестил, клен, мекиш и габър; б) дива череша с мъждрян, клен, мекиш и копривка. 5. Смесване на храстови видове (захрастяване): люляк, птиче грозде, жълта акация, кучи дрян, дървовидна ружа, аморфа, жълта акация, смрадлика, като захрастяването може да се извърши от един, два или повече видове в съжителство.

Приложение № 9изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 41, ал. 2, т. 1 Разпределение на някои дървесни и храстови видове в зависимост от потребността им от светлина Групи по отношение на светлината Много светло- Светлолюбиви Относително Сенко- любиви светлолюбиви издръжливи 1 2 3 4 Лиственици Черен бор Зелена дугласка Обикновена ела Бял бор Кедри Офика Тис Елдарски бор Обикновен ясен Клен Обикновен смърч Дъбове Бряст едролистен Явор Обикновен бук Акация бяла Летен дъб Бряст дребнолистен Източен бук Офика Елша Бряст бял Обикновен габър Благун Орех Чинар Конски кестен Бреза бяла Гледичия Червен дъб Шестил Айлант Люляк Мъждрян Липи Тополи Лъжник Черна калина Брекина Тамарикс Черен орех Дрян

Приложение № 10изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 45, ал. 1, 2 и 4 Използвани схеми (разстояния между терасите/поясите и фиданките в реда, мерени по хоризонтала) и гъстоти в зависимост от биологичните особености на видовете за залесяване и условията на месторастене 1. От светлолюбиви видове за дървопроизводство - разстояния 2,0 - 4,0 м х 1,0 - 2,0 м или 1250 до 5000 бр. фиданки на ха, в т. ч: б. бор и ч. бор - разстояния 2,0 - 3,5 м х 1,5 - 2,0 м или 2500 - 3500 бр. фиданки на ха; б. мура - разстояния 2,0 - 3,0 м х 1,0 - 2,0 м или 2500 - 5000 бр. фиданки на ха. 2. От сенкоиздръжливи видове за дървопроизводство - разстояния 1,0 - 3,0 м х 1,0 - 2,0 м или 2500 до 3300 пикирани фиданки и 2500 до 10 000 бр. семенищни фиданки на ха, в т. ч.: об. смърч и об. ела - разстояния 2,0 - 3,0 м х 1,2 - 2,0 м или 2500 - 4000 бр. фиданки на ха. 3. От кедри - разстояния 2,0 - 3,0 м х 2,0 м или 2000 до 2500 бр. фиданки на ха. 4. От бързорастящи интродуцирани видове - разстояния 2,0 - 4,0 м х 1,5 - 2,0 м или 1250 до 3500 бр. фиданки на ха. 5. От местни дъбове - разстояния 2,0 м х 0,5 - 1,0 м или 6000 до 10 000 бр. фиданки на ха. 6. От червен дъб - разстояния 2,0 - 3,0 м х 1,0 - 1,5 м или 3300 до 5000 бр. фиданки на ха. 7. От явори, липи и ясени - разстояния 2,0 м х 1,0 - 1,5 м или 3500 до 5000 бр. фиданки на ха. 8. От бяла акация и гледичия - разстояния 2,0 - 3,0 м х 1,0 м или 3300 до 5000 бр. фиданки на ха. 9. От бук - разстояния 1,0 - 1,5 м х 1,0 м или 7000 до 10 000 бр. фиданки на ха. 10. От обикновен орех, черен орех и обикновен кестен - разстояния 2,5 - 3,0 м х 1,0 - 1,5 м или 2000 до 4000 бр. фиданки на ха. 11. От чинари - разстояния 2,5 - 3,5 м х 1,5 - 2,0 м или 1500 до 3000 бр. фиданки на ха. 12. От тополи и върби - разстояния 3,0 - 10,0 м х 3,0 - 10,0 м или 100 до 1000 бр. фиданки на ха.

Приложение № 11изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 46 Използвани схеми (разстояния между терасите/поясите и фиданките в реда, мерени по хоризонтала) и гъстоти в зависимост от целта на създаваните горски култури 1. Противоерозионни залесявания в поройни земи и рекултивация на терени - разстояния 1,0 - 1,5 м х 0,7 - 1,0 м или 7000 до 14 000 бр. фиданки на ха в зависимост от дървесния вид. 2. Залесявания на брегови земи, откоси, насипи, сипеи и др. - разстояния 1,0 м х 0,5 - 1,0 м или 10 000 до 20 000 бр. фиданки на ха. 3. Градини за семепроизводство - разстояния 5,0 - 10,0 м х 5,0 - 10,0 м или 100 до 400 бр. фиданки на ха. 4. Култури за плодопроизводство от орех, бадем, лешник и кестен - разстояния 5,0 - 14,0 м х 5,0 - 14,0 м или 50 до 400 бр. фиданки на ха. 5. Плантации за коледни елхи - разстояния 2,0 - 3,0 м х 1,5 - 2,0 м или 1500 до 3500 бр. фиданки на ха в зависимост от размерите, които трябва да се постигнат. 6. Култури за производство на специални сортименти дървесина - разстояния 2,0 - 10,0 м х 2,0 - 10,0 м или 100 до 2500 бр. фиданки на хектар. 7. Смесени издънково-семенни култури - разстояния 2,5 - 4,0 м х 1,2 - 1,5 м или 1500 до 3500 бр. фиданки на ха. 8. За линейни засаждания от 1 до 3 реда - разстояния 2,0 - 5,0 м х 2,0 - 5,0 м или 400 до 2500 бр. фиданки на ха. 9. Двуетажни насаждения - гъстоти от 3500 до 4000 бр. фиданки на ха. 10. Защитни горски пояси: а) ветрозащитни с широчина от 10 до 20 м - разстояния 1,7 - 2,0 м х 0,8 - 1,0 м или 5000 - 7000 бр. фиданки на ха; б) противоерозионни с широчина от 20 до 60 м - разстояния 1,0 - 1,5 м х 0,7 - 1,0 м или 7000 до 14 000 бр. фиданки на ха; в) за защита на брегове или водоеми с широчина от 10 до 20 м - разстояния 1,0 - 3,0 м х 1,0 - 1,5 м или 2200 до 10 000 бр. фиданки на ха; г) пътезащитни с широчина от 6 до 10 м - разстояния 1,0 - 1,5 м х 0,5 - 1,0 м или 7000 до 20 000 бр. фиданки на ха; д) пожарозащитни пояси с широчина 100 - 250 м - разстояния 2,0 - 3,0 м х 0,5 - 2,0 м или 3300 до 10 000 бр. фиданки на ха в зависимост от дървесния вид. 11. Създаване на култури за производство на биомаса и биогорива (енергийни култури), стопанисвани при ниски турнуси на сеч - разстояния 0,5 - 1,5 м х 0,5 - 1,5 м или 4500 - 40 000 бр. фиданки на ха.

Приложение № 12изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 52, ал. 2 Определяне на разстоянието между поясите (терасите) в метри в зависимост от наклона на терена в градуси Наклон Разстояние между терасите и поясите, на терена мерено по терена при възприети в градуси хоризонтални разстояния в метри хоризонтални разстояния в метри 1,00 1,50 2,00 3,00 4,00 0 1,00 1,50 2,00 3,00 4,00 10 1,02 1,52 2,03 3,04 4,05 15 1,04 1,55 2,07 3,10 4,12 20 1,07 1,60 2,12 3,19 4,24 25 1,11 1,65 2,20 3,30 4,40 30 1,16 1,73 2,30 3,48 4,61 35 1,22 1,83 2,44 3,68 4,89 40 1,30 1,96 2,62 3,91 5,22 45 1,42 2,13 2,84 4,28 5,66 50 1,56 2,36 3,12 4,69 6,20 55 1,75 2,64 3,52 5,30 7,00 60 2,00 3,00 4,00 6,00 8,00

Приложение № 13изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 69, ал. 3, т. 1 и 3 Норми за дълбочина на сеене, брой фиданки за посадно място и тегло на семената за метър браздов посев за някои основни дървесни видове Видове Дълбо- Брой на Тегло на семе- чина на семената в ната на м сеенето, едно посевно при браздов см място (гнездо, копка) посев, в площадки, г Бук 3 - 4 5 - 8 10,0 Дъбове 4 - 6 3 - 5 120,0 Червен дъб 6 - 8 1 - 2 - Цер 5 - 8 3 - 5 260,0 Бял бор 1 - 2 10 - 15 1,0 Черен бор 1,5 - 2,5 10 - 15 2,0 Ела обикновена 2 - 3 15 - 20 15,0 Забележка. Нормите се отнасят за семена I качество. При използване на семена с по-ниско качество нормите се завишават.

Приложение № 14изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 91, ал. 1 К А Р Н Е Т за инвентаризация на горска култура в района на ДГС/ДЛС ........................... РДГ ................................. Община ......................................................... Землище ............... Местност ............... Отдел и подотдел (кад.№) .......................... Собственост ......................... Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Приложение № 15изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 92, ал. 3 К А Р Н Е Т за контролна инвентаризация на горска култура в района на ДГС/ДЛС .......................... РДГ............................. Община ................................................................. Землище ......... Местност ..................... Отдел и подотдел (кад. №).................... Собственост .................................. Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Приложение № 16изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 9 5, ал . 1 Подготовка на почвата на едногодишните култури Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Приложение № 17изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 95, ал. 1 Разпределение на културите по показатели по чл. 8 и процент на прихващане Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Дървесен вид*: Бял бор: Бял бор с широкол.; Б. бор с др. иглол.; Б. бор с др. игл. и шир.; Черен бор: Ч. бор с широкол.; Ч. бор с др. иглол.; Ч. бор с др. игл. и шир.; Обикновен смърч: Об. смърч с др. иглол.; Об. смърч с широкол.; Об. см. с др. игл. и шир.; Обикновена ела: Об. ела с др. иглол.; Об. ела с широкол.; Об. ела с др.игл. и шир.; Дугласка: Дугласка с др. иглол.; Дугласка с широкол.; Дугл. с др. игл. и шир.; Атласки кедър: Ат. кедър с др. иглол.; Ат. кедър с шир.; Ат. кед. с др. игл. и шир.; Хималайски кедър: Х. кедър с др. иглол.; Х. кедър с широкол.; Х. кедър с др. игл. и шир.; Ливански кедър: Л. кедър с др. иглол.; Л. кедър с широкол.; Л. кед. с др. игл. и шир.; Евр. лиственица: Евр. лист.с др. иглол.; Евр. лист. с шир.; Евр. л. с др. игл. и шир.; Бяла мура: Б. мура с др. иглол.; Б. мура с широкол.; Б. м. с др.игл. и шир.; Кипарис аризонски: Ар. кип. с др. иглол.; Ар. кип. с широкол.; Ар. кип. с др. игл. и шир.; Черна мура; К-ри за коледни елхи; Рекапитулация: Чисти иглолистни, в т. ч. екзоти; смесени с иглол., в т. ч. смесени с екз.; смес. игл.-широкол., в т. ч. игл. екз. с шир. К-ри за коледни елхи. Всичко иглолистни. Бук-обикновен: Об. бук с широкол.; Об. бук с иглол.; Бук-източен: Изт. бук с широкол.; Изт. бук с иглол.; Дъб-летен: Л. дъб с широкол.; Л. дъб с иглол.; Дъб-зимен: З. дъб с широкол.; З. дъб с иглол.; Благун: Благун с широкол.; Благун с иглол.; Цер: Цер с широкол.; Цер с иглол.; Дъб-червен: Ч. дъб с широкол.; Евроамер. тополи:-P. cv I-214;-P. cv Bachelieri;-P. cv Vernirubens;-P. cv I 45/51; -P. cv Agate;-P. cv BL;-P. cv I 37/ 61;-P. cv I 39/61;-P. cv I CB-7;-P. cv MC;-P. cv Robusta; Поликлонални; Бяла топола; Черна топола; Трепетлика; Сива топола; Балзамични тополи; Върби; Липа сребролистна; Ср. липа с широкол.; Ср. липа с иглол.; Липа едролистна; Едр. липа с широкол.; Едр. липа с иглол.; Липа дребнолистна; Др. липа с широкол.; Др. липа с иглол.; Орех-обикновен: Об. орех с широкол.; Черен орех: Ч. орех с широкол.; Кестен питомен: Кестен с широкол.; Кестен конски; Акация бяла: Ак. бяла с широкол.; Явор-обикновен: Об. явор с широкол.; Об. явор с иглол.; Ясен планински: Пл. ясен с широкол.; Пл. ясен с иглол.; Ясен полски: Пол. ясен с широкол.; Пол. ясен с иглол.; Бряст-полски: П. бряст с широкол.; К-ри за плодопроизв.; Храсти. Рекапитулация: Чисти широкол., в т.ч. с екзоти; смесени широкол., в т. ч. с шир. екз. смес. шир. с иглол., в т. ч. с екзоти; К-ри за плодопроизв.; Храсти; Всичко широкол.; ОБЩО ИГЛОЛИСТНИ И ШИРОКОЛИСТНИ.

Приложение № 18изм. · в сила от 27 февруари 2009 г.

към чл. 100, ал. 1 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ Регионална дирекция по горите ДГС/ДЛС РЕГИСТЪР на новосъздадените горски култури Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2731 Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя

Попитайте асистента за този акт, който вече не е в сила

Безплатно

Натиснете „Попитайте“ до всеки член, за да питате точно за него.

Промени в законите · Atom · само този закон← Обратно към законите