(1) Отглеждането на горските култури е за сметка на собствениците и се свежда до отглеждане в междуредията и в редовете.
(2) Отглеждането в редовете се изразява в мулчиране, окосяване и окопаване на реда с цел премахване на тревната и плевелната растителност. При култури, създадени чрез посев на семена, след появата на пониците се извършва първо плевене, следвано от неколкократни окопавания.
(3) Отгледните грижи в междуредията се осъществяват по следните начини:
- 1. изораване, култивиране или брануване на междуредията и унищожаване на тревната и плевелната растителност с оглед премахване на конкуренцията и запазване почвената влага;
- 2. чрез промеждутъчно селскостопанско ползване, като междуредията се засяват с окопни култури (царевица, картофи, дини и фъстъци); този начин на отглеждане се прилага при наличие на богати почви и по-големи междуредови разстояния; не се допуска разстоянието между фиданките и окопната култура да бъде по-малко от 50 см;
- 3. чрез окосяване, отесване или друг начин за борба с тревната и плевелната растителност;
- 4. чрез изсичане или изрязване издънките на конкуриращата се нежелана дървесна и храстова растителност.
(4) При механизирано отглеждане на културите между фиданките и обработваната площ се оставя предпазна ивица с широчина от 10 до 30 см.
(5) Броят на отглежданията през годината се определя в зависимост от необходимостта и възрастта на културата:
- 1. за едногодишни - до 3 отглеждания (включително зазимяване);
- 2. за двегодишни - до 3 отглеждания (включително изсичане на издънки и зазимяване);
- 3. за тригодишни - до 2 отглеждания;
- 4. за три- до петгодишни (над 1600 м надморска височина) - до 2 отглеждания;
- 5. за интензивни култури (тополи, върби, чинар, орех и др.) - от 3 до 5 отглеждания.
(6) Културите в райони с висока пожарна опасност, в съседство с необработваеми земи и пътища от републиканската пътна мрежа, се отглеждат чрез цялостно отстраняване на тревната покривка и разрохкване на почвата в двуметровата периферна зона или сервитутна ивица на пътното платно.