(1) Частичната обработка на почвата се прилага на терени с наклон над 10°, при попълване на култури, редки насаждения и подпомагане възобновяването в горите, където е необходимо да се запази наличният подраст и при нецелесъобразност от техническо и икономическо естество на пълната почвоподготовка. Тя се прилага в следните разновидности:
- 1. поясна обработка на почвата - прилага се при терени с наклон до 18°, като поясите се оформят по хоризонталите на склона с широчина до 3 м; дълбочината на обработката е в границите между 10 и 30 см;
- 2. изкопно-насипни тераси - прилагат се на терени с наклон от 15 до 35°; терасите се оформят по хоризонталите на склона с широчина до 4 м и дълбочина на обработка до 30 см, като се започва от горната част на склона и се продължава надолу;
- 3. ръчно подготвени тераси - прилагат се на терени, където няма условия за механизирана подготовка или тя е икономически нецелесъобразна; широчината на терасите варира между 30 и 60 см и дълбочина на обработката до 35 см, като по-широките тераси се правят на терени с по-малък наклон и по-сухи месторастения;
- 4. пояси, подготвени с животинска теглителна сила - прилагат се на терени, където няма условия и възможност за използване на механизация, независимо от наклона на терена; широчината на поясите е между 60 и 100 см, като на уплътнени, зачимени и с по-тежък механичен състав почви широчината на поясите е по-голяма;
- 5. тераси-канавки - изграждат се на стръмни ерозирани терени за регулиране на водния отток; те имат трапецовидна форма и дълбочина до 50 см;
- 6. канавко-валове - изграждат се на места и по начин, указан в Наредба № 1 от 2004 г. за борба с ерозията и свлачищата в горския фонд и строежът на укрепителни съоръжения (ДВ, бр. 7 от 2004 г.).;
- 7. площадки - използват се при терени, където не е възможно направата на тераси (пояси), на силно каменливи и зачимени терени, на площи с голяма гъстота на пънове и повърхностни корени, при подпомагане на естественото възобновяване и др.; те имат квадратна или правоъгълна форма с размери от 30/30 см до 200/200 см с дълбочина на почвообработката от 10 до 35 см в зависимост от механичния състав на почвата и степента на зачименост;
- 8. дупки - прилагат се на каменисти, карстови и силно пресечени терени; те имат размери от 30/30 см до 60/60 см и повече в зависимост от възрастта на фиданките и размерите на кореновата им система;
- 9. микропонижения - изграждат се на леки, песъчливи, глинесто-песъчливи, силно дренирани почви в засушливи райони;
- 10. микроповишения - прилагат се под формата на гребени и земни купчини на преовлажнени терени.
(2) Разстоянието между поясите (терасите) се определя в зависимост от наклона на терена и възприетите хоризонтални разстояния (приложение № 12).