(1) Размерът на средствата за допълнително материално стимулиране на служителите в агенцията е до 30 на сто от разчета на годишния размер на средствата за работна заплата.
(2) Допълнителното материално стимулиране на служителите се извършва по направени предложения, както следва:
- 1. за служител - от съответния директор;
- 2. за директор - от заместник изпълнителния директор и/или от главния секретар;
- 3. за главния секретар - от заместник изпълнителния директор.
(3) Индивидуалният размер на сумата за допълнителното материално стимулиране на всеки служител се определя със заповед от изпълнителния директор въз основа на критериите, определени с вътрешните правила за работната заплата, и/или показателите, посочени в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация, приета с постановление № 105 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 6 и 46 от 2004 г., бр. 83 от 2005 г., бр. 46 от 2006 г., бр. 64 и 92 от 2008 г. и бр. 5 от 2009 г.).
(4) Индивидуалният размер на допълнителното материално стимулиране на изпълнителния директор и на заместник изпълнителния директор се определя върху индивидуалните им средства за работна заплата за съответната година в размер, равен на средния процент на допълнителното материално стимулиране на служителите от цялата администрация.
(5) В случаите на вътрешно съвместителство или вътрешно заместване съответният служител има право само на допълнителното материално стимулиране, което му е определено за извършване на работата по основното му служебно или трудово правоотношение.
(6) Допълнителното материално стимулиране се изплаща заедно с работната заплата в последното тримесечие на годината.
(7) Начисляването на средствата за допълнително материално стимулиране се извършва на базата на действително отработени дни през съответната година.
(8) За отработени дни по ал. 7 се считат и дните, през които служителите ползват редовен или допълнителен платен годишен отпуск.