(1) Собствениците или управителите на междинните предприятия и предприятията за преработка или техни представители са длъжни да вземат всички необходими мерки за изпълнение на изискванията на тази наредба. Те въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура, разработена съгласно принципите на система за анализ на опасностите и критичните контролни точки.
(2) Системата по ал. 1 включва:
- 1. определяне и контролиране на ККТ в предприятието;
- 2. въвеждане и прилагане на методи за мониторинг и проверка на критичните контролни точки;
- 3. вземане на представителни проби от предприятията за преработка за проверка на съответствието на: а) всяка преработена партида със стандартите, посочени в наредбата, на които продуктите трябва да отговарят; б) максимално допустимите граници за физикохимични остатъци, посочени в националното ветеринарномедицинско законодателство;
- 4. записване на резултатите от проверките и пробите по т. 2 и 3;
- 5. въвеждане на система за проследяване на всяка експедирана партида.
(3) Записите по ал. 1, т. 4 се съхраняват за период най-малко две години и се представят на НВМС при поискване.
(4) Когато резултатите от тестовете на пробите по ал. 1, т. 3 не отговарят на изискванията на тази наредба, управителят на предприятието за преработка е длъжен да:
- 1. съобщи незабавно на НВМС за естеството на пробата и за партидата, от която тя е била взета;
- 2. установи причината за неспазване на изискванията;
- 3. подложи на повторна преработка или да обезвреди заразената партида под надзора на НВМС;
- 4. предприеме мерки заразените или съмнително заразените материали да не се изнасят от предприятието, преди да са преминали повторна преработка под контрола на НВМС и да са изследвани повторно официално, за да отговарят на изискванията, освен ако не са предназначени за обезвреждане;
- 5. увеличи честотата на пробите и изследванията на продукцията;
- 6. проверява дневниците с резултатите от изследванията на готовата продукция;
- 7. започне подходящи процедури за почистване и обеззаразяване в предприятието.