(1) Защитата срещу поражения от електрически ток по отношение на индиректен допир се поддържа в състояние, равностойно на това при въвеждането на съответната уредба в експлоатация.
(2) Съпротивлението на електрическата изолация на тоководещите части по отношение на достъпните за допир токопроводими части на електрическите уредби, включително и на потребителите, се проверява периодично в обхват и срокове, определени от енергетика.
(3) Съпротивлението на електрическата изолация в уредбите с напрежение до 1000 V се проверява с мегаомметри за напрежение 500 V. Допуска се използване и на мегаомметри за напрежение 1000 V, но не се препоръчва.
(4) Минимално допустимата стойност за съпротивление на изолацията за уредби с напрежение до 1000 V като правило е 0,5 МW, а за вторични вериги за управление, защита, измерване и пр. - 1,0 МW, ако в нормативен акт или в проекта не е предвидена по-голяма стойност.
(5) Съпротивлението на изолацията се измерва:
- 1. за главни разпределителни табла, разпределителни табла, командни табла и табла за управление на машини и съоръжения, табла за осветление и други подобни - в изключено положение на инсталациите на потребителите, захранвани от тези табла;
- 2. за силови и осветителни инсталации - в участъците до съседните или след последните защитни апарати или стопяеми предпазители, при отсъединени потребители;
- 3. за вторични вериги за управление, защита, измерване и пр. - за всяко отделно отклонение от шини и вериги за захранване, като към изпитваните вериги трябва да бъдат присъединени всички нормално свързани с тях бобини на контактори и релета, вторични намотки на измервателни трансформатори и др.;
- 4. за потребители на електрическа енергия - между всеки тоководещ проводник, включително неутралния проводник, и достъпните за допиране токопроводими части (корпуса или масата) на потребителя.