Наредба № 4 от 9 юни 2004 г. за техническа експлоатация на електрообзавеждането

С тази наредба се определят изискванията и правилата за организация и провеждане на техническата експлоатация на енергообзавеждането, собственост на потребителите на електрическа и топлинна енергия, наричани по-нататък “потребители”.

Наредбата се прилага за:

1. 1. електрически уредби и мрежи с напрежение до 220 kV включително, осветителни уредби, кондензаторни уредби, акумулаторни уредби и др.;
2. 2. технологични и отоплителни уредби с работни параметри - налягане не по-високо от 4,0 MPa и температура на водата не по-висока от 200 °C, за всички видове органични горива или с използване на нетрадиционни възобновяеми източници на енергия;
3. 3. парни, водни, въздухопреносни и други мрежи, вкл. мрежовите съоръжения;
4. 4. системи за потребление на топлина за технологични, отоплителни, вентилационни, горещо водоснабдяване, кондициониране на въздух и други цели, топлинни мрежи на потребители, абонатни станции и други съоръжения с подобно предназначение.

Наредбата не се прилага за енергийните уредби на електрическите и топлофикационните централи, електрическите и топлопреносните мрежи, които се експлоатират по Наредба № 9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи (ДВ, бр. 72 от 2004 г.).

При провеждане на техническата експлоатация осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на персонала, пожарната и аварийната безопасност на обекта се уреждат с нормативните актове и вътрешните инструкции, свързани с тях.

Разпоредбите на наредбата са задължителни за персонала, който ръководи, контролира и провежда техническата експлоатация на енергообзавеждането, както и за персонала на външни фирми, извършващи работи във връзка с техническата експлоатация на енергообзавеждането.

Персоналът по чл. 6 е длъжен да:

1. 1. осигурява нормална, безаварийна и икономична работа на енергообзавеждането;
2. 2. спазва оперативно-диспечерската дисциплина;
3. 3. изпълнява тази наредба, вътрешните инструкции и другите нормативни актове, свързани с нея.

Организацията на техническата експлоатация обхваща:

1. 1. управление на персонала;
2. 2. оперативно обслужване;
3. 3. технически контрол;
4. 4. техническо обслужване, ремонт и модернизация;
5. 5. управление и контрол на енергийната ефективност;
6. 6. поддържане и съхраняване на техническа и оперативна документация.

Формите за работа с персонала включват:

1. 1. подготовка за нова работа/длъжност с обучение на работното място, включваща етапите: а) обучение; б) проверка на знанията; в) допускане до самостоятелна работа;
2. 2. периодични инструктажи;
3. 3. проиграване на планове за евакуация и действие при пожари и аварии;
4. 4. допълнителна специална подготовка;
5. 5. обучение за повишаване на квалификацията.

Допускането до самостоятелна работа се извършва след положителен резултат от проверка на знанията и когато е необходимо - стажуване и дублиране.

След продължително прекъсване на работа персоналът се запознава с извършените изменения на:

1. 1. съоръжения, схеми и режими на работа;
2. 2. инструкции и нормативно-технически документи;
3. 3. заповеди, технически разпореждания и други материали за дадената длъжност.

Освен инструктажите, предвидени по Наредба № 3 от 1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 44 от 1996 г.), се провеждат и целеви инструктажи.

Целеви инструктажи се провеждат при:

1. 1. изпълнение на еднократни работи, които не са свързани с преките задължения на работещия;
2. 2. ликвидиране на последици от аварии и пожари, стихийни бедствия и катастрофи;
3. 3. съпровождане на външни лица на територията на обекта.

Работодателят осигурява през работно време допълнителна специална подготовка с откъсване на персонала от основните му функции най-малко един път годишно.

В специалната подготовка могат да се включват:

1. 1. изучаване на внесени изменения в инструкциите, схемите и обслужваното енергообзавеждане;
2. 2. анализи на отклонения от технологичните процеси, пускане и спиране на съоръжения;
3. 3. други теми.

Работодателят създава условия за обучение на персонала за повишаване на квалификацията и усъвършенстване на знанията и уменията.

Оперативното обслужване на енергообзавеждането се извършва от специално подготвен оперативен или оперативно-ремонтен персонал с изпълнение на дежурство на смени.

За оперативно обслужване се допускат само лица, притежаващи съответната квалификация, преминали обучение и проверка на знанията, а при необходимост - със стажуване и дублиране.

Старшият дежурен или дежурният при еднолично дежурство по време на дежурството отговаря за:

1. 1. осигуряване на нормална, безопасна и безаварийна работа на повереното му енергообзавеждане;
2. 2. правилно и своевременно водене на документацията съгласно инструкциите.

Редът за предаване и приемане на дежурство в смяна се определя от работодателя с вътрешна инструкция.

Предаващият дежурството в смяната е длъжен да запознае приемащия със състоянието и режима на работа на основните съоръжения, направените изменения в схемите за захранване, управление, защити, контрол и сигнализация, както и за:

1. 1. изведените съоръжения за ремонт и оставените съоръжения в оперативен резерв;
2. 2. съоръженията с отклонение в режима на работа, които трябва да се наблюдават с повишено внимание;
3. 3. възникналите извънредни обстоятелства по време на дежурството.

Приемащият дежурство в смяна е длъжен да:

1. 1. обходи уредбите и съоръженията преди застъпване на дежурство;
2. 2. се запознае със записите в дневниците, направени от предшестващите дежурни и от ръководния персонал, както и с нарядите/нарежданията, по които се извършват работи;
3. 3. провери и приеме: ключовете от помещенията, ключовете за деблокиране на електромагнитните блокировки, инструкциите, дневниците и ведомостите;
4. 4. запише в оперативния дневник състоянието на съоръженията;
5. 5. съобщи на диспечера/дежурния инженер за встъпване в дежурство и забелязаните нередности при приемане на смяната.

Забранява се напускане на дежурство в смяна без предаване на дежурството на следващия по график дежурен или на друго лице, определено от старшия дежурен, независимо от това, дали съоръженията се намират в работа или резерв.

Лицата от ръководния техническия персонал, на които е разрешен едноличен оглед в електрически уредби с напрежение над 1000 V, се определят в списък, одобрен от работодателя.

Разрешения и нареждания за оперативни превключвания по електрическите уредби, свързани с външното електрозахранване, дават диспечерите, към които се намира оперативното управление на преносната, съответно електроразпределителната мрежа, и старшият оперативен персонал на обекта.

При авария или пожар и липса на телекомуникационна връзка със съответната диспечерска служба оперативният персонал предприема действия и извършва оперативни превключвания в съответствие с вътрешната инструкция за ликвидиране на авариите и пожарите на обекта.

При аварийно отпадане на напрежението в електрическа уредба, свързана към електроенергийната система, оперативният дежурен персонал има готовност да получи напрежение на уредбата без предупреждение от диспечера.

Оперативните превключвания в електрическите уредби се изпълняват, както следва:

1. 1. лицето, получило нареждане за превключване, е длъжно да го повтори на нареждащия, да го запише в оперативния дневник, да отбележи фамилията на нареждащия и да уточни по оперативната схема/мнемосхема последователността на операциите, вкл. и тези по веригите на релейната защита и автоматика; при необходимост се съставя бланка за превключване или се използва типово попълнена бланка, като се запише номерът й в оперативния дневник;
2. 2. когато превключванията се изпълняват от две лица, лицето, получило нареждането, е длъжно да обясни по оперативната схема на второто лице, участващо в превключванията, предстоящите действия;
3. 3. при възникване на съмнения в правилността на извършваните операции превключванията се прекратяват и повторно се проверява изискваната последователност по оперативната схема;
4. 4. когато не е ползвана бланка за превключване, извършените превключвания се описват в оперативния дневник;
5. 5. след изпълнение на превключванията с бланка/без бланка се докладва на висшестоящия оперативен персонал за изпълнението им.

Когато задвижването на прекъсвача не е защитено от стена или метален кожух, повторното включване на изключил от защита прекъсвач без проверка на присъединеното съоръжение се извършва само дистанционно.

Повторното включване на въздушна електропроводна линия след изключване от защита или неуспешно АПВ се извършва без допълнителна проверка само дистанционно, еднократно, ако включването не е забранено от вътрешна инструкция.

Техническият контрол за състоянието на енергообзавеждането включва техническо освидетелстване и технически надзор.

Техническото освидетелстване се извършва от комисия, назначена от работодателя. За участие в комисията могат да се привличат специалисти от лицензирани фирми и от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” (ГД “ИДТН”).

Забранява се експлоатацията на енергообзавеждане с установени опасни дефекти, открити при извършване на технически контрол, както и с изтекъл срок на техническо освидетелстване.

Собствениците/ползвателите на съоръжения с повишена опасност осигуряват персонал за обслужване с необходимата квалификация и документ за правоспособност.

За всяко надзорно съоръжение се съставя техническо досие, което съдържа:

1. 1. техническа документация, чертежи и изчисления;
2. 2. паспорт или свидетелство - сертификат;
3. 3. актове за техническо освидетелстване;
4. 4. разрешение за въвеждане в експлоатация;
5. 5. ревизионна, пожизнена книга;
6. 6. инструкция за експлоатация, обслужване и ремонт;
7. 7. други документи, които имат отношение към гарантирането на сигурността и безопасната експлоатация, определени в действащата нормативна уредба.

Министърът на енергетиката и енергийните ресурси определя със заповед длъжностни лица, които осъществяват контрол:

1. 1. за техническото състояние и експлоатацията на енергообзавеждането;
2. 2. за спазване на оперативната дисциплина и на наредбите за определяне на условията за присъединяване към съответната мрежа, преустановяване на присъединяването или снабдяването с енергия, границите на собственост между производители и потребители;
3. 3. при разследване на причините за крупни аварии или пожари и груби технологични нарушения в експлоатацията.

Работодателят:

1. 1. осигурява безпрепятствен достъп на упълномощените длъжностни лица за осъществяване на контрол върху техническото състояние и експлоатацията на енергообзавеждането в обекта;
2. 2. осигурява необходимите условия за извършване на проверката и предоставя необходимите документи, свързани с нея.

В зависимост от приетата структура за техническо обслужване и ремонти функциите за подготовката и изпълнението им се разпределят между съответните звена и изпълнители, включващи:

1. 1. отделите, групите за подготовка на ремонтите;
2. 2. ремонтния персонал на цеховете и звената за ремонти;
3. 3. фирмите за специализиран ремонт.

Досиетата за извършените ремонти, модернизации и подобрения и съпровождащата ги документация се съхраняват до изчерпване срока на служба на съоръженията.

Потребителят разработва и изпълнява организационно-технически мероприятия за повишаване на енергийната ефективност на енергообзавеждането, които включват:

1. 1. изготвяне на режимни карти, инструкции, таблици и графици за ефективно управление на технологичните режими;
2. 2. упражняване на контрол на ефективността на работата по определени технико-икономически показатели (ТИП), определени в практиката и техническата документация;
3. 3. извършване на периодичен анализ на ТИП за оценяване състоянието на съоръженията, режимите на работа, разхода на енергоносители и ефективността на извършените организационно-технически мероприятия;
4. 4. водене на отчетност - сменна, месечна, годишна, на получената и обработена технико-икономическа информация.

За установяване на постигнатите технико-икономически показатели и характеристики се провеждат следните видове изпитвания:

1. 1. гаранционни - след монтаж за сравнение с гарантираните от производителя;
2. 2. балансови - след монтаж или значителни реконструкции за установяване на пълните характеристики на съоръженията;
3. 3. следремонтни - след основен ремонт за оценка на качеството на извършения ремонт и постигнатите технико-икономически показатели;
4. 4. специални изпитвания за извършване на определени целеви проверки, необходими в процеса на експлоатацията на съоръженията - за всеки конкретен случай.

Оперативната документация по чл. 85 може да се допълва от работодателя съобразно местните условия и технологични особености на обекта.

Воденето на оперативната документация се проверява ежедневно от главния енергетик/енергетика, който предприема мерки за отстраняване на констатираните дефекти и нарушения в нормалната работа на енергообзавеждането и персонала.

Оперативната документация, диаграмите на регистриращата апаратура и оперативните разговори, записани на магнитен носител, както и документите от оперативно-информационния комплекс на автоматизираните системи за управление подлежат на строг отчет и се съхраняват по определен ред, както следва:

1. 1. записите на регистриращата апаратура - 3 години;
2. 2. записите на оперативните разговори при нормални режими на работа - 10 денонощия, ако няма указание за удължаване на този срок;
3. 3. записите на оперативните разговори при аварии и други нарушения в работата - 3 месеца, ако няма указание за удължаване на този срок. Ч А С Т В Т О Р А ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И МРЕЖИ

На вратите на трансформаторните помещения и на клетките се поставят предупредителни табелки по установените образци и форма. Вратите се заключват.

За обслужване на трансформаторите се осигуряват условия за удобно наблюдение на нивото на маслото, газовото реле, а също и за вземане на масло за проба.

Всички маслонапълнени трансформатори, снабдени с разширители, имат термометри за измерване на температурата на маслото.

Нивото на маслото в разширителя на неработещ трансформатор да съответства на нанесените на разширителя контролни знаци, отговарящи на температурата на маслото в трансформатора.

Допуска се в аварийни режими кратковременно претоварване по ток на трансформаторите при всички режими на охлаждане независимо от предшестващото натоварване и температура на охлаждащата среда, ако не е посочено друго в инструкцията на производителя, в следните граници: Маслени трансформатори: Претоварване по ток, % 30 45 60 75 100 Продължителност на претоварването, минути 120 80 45 20 10 Сухи трансформатори: Претоварване по ток, % 20 30 40 50 60 Продължителност на претоварването, минути 60 45 32 18 5 Маслени трансформатори: Претоварване по ток, % 30 45 60 75 100 Продължителност на претоварването, минути 120 80 45 20 10 Сухи трансформатори: Претоварване по ток, % 20 30 40 50 60 Продължителност на претоварването, минути 60 45 32 18 5

В авариен режим продължителността и големината на претоварването на трансформаторите с принудително охлаждане на маслото се определят по данните на производителя.

При претоварване над допустимото дежурният персонал предприема разтоварване на трансформаторите в съответствие с вътрешните инструкции.

На трансформаторите със степенувана изолация, които имат намалена изолация на неутралата и за които се допуска да работят със заземена чрез вентилен отвод неутрала, се предвижда релейна защита, изключваща възможността трансформаторът да работи в участъци на мрежа с изолиран или неефективно заземен звезден център.

Възможността за включване на трансформатор под напрежение без сушене, а също и необходимостта от сушене се определят по указанията на производителя.

За да се намалят загубите на електрическа енергия, за всяка уредба се определя и се спазва оптималният брой на паралелно работещите трансформатори в зависимост от товаровия график.

Монтираните резервни трансформатори се поддържат в състояние на готовност за включване в работа.

За разпределяне на товарите между паралелно работещи трансформатори с различни напрежения на късо съединение се допускат малки изменения на коефициентите им на трансформация чрез превключване на отклоненията на намотките при условие, че нито един от трансформаторите не се претоварва.

Токът в неутралния проводник на страната ниско напрежение на сухи трансформатори със свързване на намотките “звезда-звезда” да не надвишава номиналния ток на трансформаторите с повече от 25 %.

Допуска се при експлоатацията на маслени и сухи трансформатори системно претоварване, големината и продължителността на което се определят по инструкциите на производителя.

Основни ремонти с преглед на магнитопровода се извършват:

1. 1. на трансформаторите в подстанциите - първия път не по-късно от 10 години след включването им в експлоатация, а след това - според необходимостта в зависимост от резултатите от измерванията и състоянието на трансформатора в срокове, определени от енергетика;
2. 2. на останалите трансформатори - съобразно резултатите от измерванията/диагностиката.

Трансформаторите се изключват при констатиране на:

1. 1. силен неравномерен шум и пукот вътре в трансформатора;
2. 2. ненормално и постоянно нарастване на загряването на трансформатора при нормално натоварване и охлаждане;
3. 3. изхвърляне на масло от разширителя или разкъсване на диафрагмата на изпускателната тръба;
4. 4. изтичане на масло, което е причинило понижаване на нивото под граничното ниво на маслото при температура минус 20 °С;
5. 5. при спешна необходимост да се смени маслото, установена чрез лабораторен анализ.

При експлоатация на маслонапълнени електросъоръжения се поддържа запас от електроизолационно масло в обем, определен с вътрешна инструкция.

Намиращото се в експлоатация изолационно масло се подлага на лабораторни изпитвания:

1. 1. не по-рядко от един път на 3 години - за трансформаторите, работещи с термосифонни филтри;
2. 2. след основен ремонт на трансформаторите;
3. 3. един път в годината - за трансформаторите, работещи без термосифонни филтри.

Извънредни проби за определяне на пламната температура на маслото се вземат от трансформаторите при всяко откриване на горящ газ в газовото реле.

Проби от маслото не се вземат от измервателни трансформатори за напрежение до 20 kV и силови трансформатори с мощност до 63 kVА и напрежение 10 kV включително, като маслото им се сменя съобразно резултатите от профилактичните изпитвания на изолацията.

Непосредствено преди наливането на ново или регенерирано сухо електроизолационно масло то се изпитва по изискванията на стандартите за киселинно число, реакция на водния разтвор, съдържание на механични примеси и има пробивно напрежение не по-ниско от:

1. 1. за съоръжения с номинално напрежение до 10 kV вкл. - 25 kV;
2. 2. за съоръжения с номинално напрежение 20 kV - 30 kV;
3. 3. за съоръжения с номинално напрежение 110 kV и 220 kV - 40 kV.

Електроизолационното масло в експлоатация като правило отговаря на следните изисквания:

1. 1. киселинното число е не по-голямо от 0,25 mg КОН;
2. 2. реакцията на водния разтвор е неутрална, като се допуска съдържанието на водоразтворими киселини да не надвишава 0,01 mg КОН и 0,03 mg КОН за трансформатори до 630 kVА;
3. 3. няма механични примеси, установени чрез визуална оценка;
4. 4. понижението на температурата на възпламеняване спрямо първоначалната стойност е не повече от 5 °С;
5. 5. няма суспендиран въглерод в маслото на трансформаторите, а в маслото на прекъсвачите се допуска незначително количество;
6. 6. пробивното напрежение, определено по действащите стандарти, е не по-ниско от: а) за съоръжения с номинално напрежение до 10 kV вкл. - 20 kV; б) за съоръжения с номинално напрежение 20 kV - 25 kV; в) за съоръжения с номинално напрежение 110 kV и 220 kV - 35 kV;
7. 7. тангенсът на ъгъла на диелектричните загуби (tg d) на маслото на трансформаторите е не по-голям от 2 % при 20 °С и от 7 %при 70 °С.

Когато електроизолационното масло на трансформаторите и апаратите е с влошени химични показатели и физически качества - електроизолационна якост, електрически загуби и наличие на механични примеси, то се регенерира или заменя с ново.

Изискванията в този раздел се отнасят за техническата експлоатация на разпределителни електрически уредби за напрежение над 1000 V (РУВН).

Всички съоръжения на РУВН работят сигурно както в условията на всички възможни работни режими, така и при къси съединения и пренапрежения в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии по чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ.

Разстоянието от дървета с височина над 4 m до открита РУВН е такова, че е изключена възможността за повреда на съоръженията при падане на тези дървета.

Пътищата за придвижване на превозни средства до РУВН на подстанциите се поддържат в добро състояние през всяко време на годината.

Температурата на въздуха в помещенията на закритите РУВН не е по-висока от + 40 °С и не превишава температурата на външния въздух с повече от 15 °С.

Отопление трябва да се предвижда само за РУВН с постоянно дежурство, и то само в тези помещения, в които постоянно се намират дежурните.

Дренажите и каналите за отвеждане на масло под маслонапълнените апарати и съоръжения се поддържат в добро техническо състояние.

Всички показващи и сигнални елементи, които характеризират състоянието на съоръженията, са разположени откъм страната на проходите и са достъпни за наблюдения без изключване на напрежението. Маслото не трябва да прелива от маслонапълнените апарати при промяна на температурата.

Всички шарнирни съединения и лагери на прекъсвачите се мажат със студоустойчиви смазки, а успокоителите на въздушните прекъсвачи се запълват с масло, чиято температура на замръзване е с 10 °С по-ниска от минималната зимна температура на дадената местност.

Компресорните инсталации за сгъстен въздух, обслужващи въздухоструйните прекъсвачи, прекъсвачите и разединителите с пневматично задвижване, трябва да могат да попълват двучасовия разход на въздух за вентилация на апаратите и пропуските в системата за около 30 минути.

При спрени компресори обемът на въздушните резервоари с компресорно налягане трябва да осигурява покриването на сумарния разход на въздух за едновременно изключване на най-големия брой прекъсвачи при режима на работа на уредбата и като се вземе предвид действието на защитите и на устройствата за автоматично повторно включване.

Пропускателната способност на редукционните клапани осигурява възстановяване на запаса от въздух в резервоарите на всички прекъсвачи, които могат да работят едновременно при възприетите режим на работа и електрическа схема на уредбата за период 3 ё 5 минути.

Налягането на въздуха в резервоарите на прекъсвачите е не по-ниско от предвиденото от производителя. Състоянието на компресорната инсталация, на въздухопроводите на разпределителната мрежа и на прекъсвачите е такова, че неработната пауза на компресорите е не по-малка от 30 min.

Относителната влажност на нагнетявания въздух, който се подава към въздушните прекъсвачи или към други апарати на разпределителната уредба, е не по-голяма от 50 %.

Вътрешните кухини на изолаторите на въздухоструйните прекъсвачи се продухват непрекъснато, когато това е предвидено в конструкцията. Продухването и разходът на необходимия за това въздух се контролират.

За предотвратяване на грешни манипулации:

1. 1. всички разединители имат блокировки със съответните прекъсвачи в РУВН, а заземяващите ножове имат блокировки със своите разединители;
2. 2. подвижните (монтираните върху колички) части на комплектното разпределително устройство имат блокировка с прекъсвачите, а отворите към тоководещите части на комплектното разпределително устройство - блокировки с автоматично затварящи се капаци;
3. 3. достъпните за външни лица задвижвания на разединителите се заключват с катинар;
4. 4. ръкохватките на задвижващите устройства на заземителните ножове имат различно оцветяване от оцветяването на ръкохватките на другите заземяващи устройства;
5. 5. вратите на шкафовете за напрежение над 1000 V на комплектните трансформаторни постове са съоръжени с блокировки на разединители за високо напрежение.

Във всяка РУВН се осигуряват:

1. 1. необходимият брой преносими заземления;
2. 2. защитни средства и средства за оказване на първа долекарска помощ съгласно изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа;
3. 3. противопожарни средства съобразно вътрешните инструкции, съгласувани с органите по пожарна и аварийна безопасност.

Персоналът, обслужващ трансформаторните постове и подстанциите без постоянен дежурен персонал, може да използва преносими заземления и защитни средства, представляващи съставна част на комплекта инструменти на ремонтно-аварийните групи или на ремонтния персонал.

След основен ремонт на съоръженията в разпределителните уредби преди включването им под напрежение се извършват прегледите и изпитванията съгласно приложение № 5.

Огледите на РУВН без изключване на напрежението се извършват със следната периодичност:

1. 1. обектите с постоянно дежурство - един път на денонощието, а на тъмно - за откриване на разряди, корониране и други явления, в срок, определен от вътрешни инструкции, най-малко един път в месеца;
2. 2. обектите без постоянно дежурство - най-малко един път на месец; трансформаторните постове и разпределителните пунктове (възловите станции) - най-малко един път на 3 месеца.

Всички забелязани при прегледите на РУВН неизправности се записват в дневника за дефектите и неизправностите. Забелязаните неизправности се отстраняват в най-кратък срок.

При огледите в РУВН се обръща особено внимание на:

1. 1. състоянието на помещението, изправността на вратите и прозорците, отсъствието на теч през покрива и етажите и изправността на бравите;
2. 2. изправността на отоплението и вентилацията;
3. 3. изправността на осветлението и заземителната мрежа;
4. 4. наличността на лични предпазни средства;
5. 5. нивото и температурата на маслата в апаратите и липсата на теч на масло;
6. 6. състоянието на контактите;
7. 7. състоянието на включвателите за ниско напрежение;
8. 8. състоянието на пломбите на електромерите и състоянието на електромерите;
9. 9. състоянието на изолацията (замърсяване, наличие на пукнатини и следи от повърхностни пробиви);
10. 10. работата на сигнализацията и др.

Изправността на резервните съоръжения в РУВН - трансформатори, прекъсвачи, шини и други елементи, се проверява с включването им под напрежение в срокове, определени от вътрешни инструкции.

Текущ ремонт на съоръженията в РУВН се извършва при необходимост.

От всички резервоари за въздух и от водо- и маслоотделителите периодично се изпускат водата и маслото. Водата от резервоарите за въздух се изпуска най-малко един път на 3 денонощия, при постоянно дежурство или по график, одобрен от енергетика.

Продухването на магистралните въздухопроводи на разпределителните уредби и смяната на пълнителите на филтрите се извършват най-малко един път в годината. Пълнителите на въздухоизсушителите се сменят при необходимост.

Основен ремонт на съоръженията и апаратите в РУВН, включващ и вътрешен преглед, се извършва:

1. 1. на маслените прекъсвачи и задвижващите ги механизми - най-малко един път на 3 години;
2. 2. на въздухоструйните прекъсвачи и задвижващите ги механизми - най-малко един път на 2 - 3 години;
3. 3. на разединителите, заземителните ножове, късосъединителите и задвижващите ги механизми - най-малко един път на 3 години; ремонтът на разединителите, изискващ изключване на напрежението или превключване на съоръженията от една шинна система на друга, се извършва само при откриване на дефекти по разединителите или при необходимост от почистване на изолаторите им;
4. 4. на всички останали апарати в РУВН - токови трансформатори, напреженови трансформатори и др., в зависимост от резултатите от профилактичните изпитвания и прегледи.

Когато ремонтните работи в откритите РУВН се извършват с помощта на автокранове, телескопични платформи и други приспособления, предварително се определят разстоянията и границите, до които могат да се придвижват товарите и механизмите.

Плановопрофилактичните изпитвания на съоръженията и апаратите в РУВН се извършват, както следва:

1. 1. на прекъсвачите, разединителите, заземителните ножове и задвижващите ги механизми - по време на основните им ремонти; измерването на tgd на маслонапълнените съоръжения и апарати - най-малко един път на 6 години;
2. 2. на сухите реактори, силовите кондензатори и на маслонапълнените измервателни трансформатори - най-малко един път на 3 години;
3. 3. на пръчковидните изолатори - най-малко 1 път в годината;
4. 4. на останалите апарати, на подпорните и верижните изолатори - най-малко един път на 3 години;
5. 5. на местата на снаждане на шините и на присъединенията към апаратурата, при липса на термоиндикатори - най-малко един път на 3 години.

Изискванията в този раздел се отнасят за техническата експлоатация на разпределителни уредби с напрежение до 1000 V вкл. (РУНН), монтирани както в закрити помещения, така и на открито и изпълнявани във вид на командни пултове, разпределителни командни и релейни табла, уреди в килии и шкафове.

Апаратите, уредите, проводниците, шините и техните конструкции се поддържат така, че да работят сигурно в нормални условия и в условията на къси съединения.

Стените и таваните на всички помещения на РУНН се боядисват в бяло или в светли тонове, а дървените врати и прозорците се защитават от загниване.

В случаите, когато изолационното съпротивление на проводниците на силовите и осветителните инсталации е по-ниско от допустимото, незабавно се вземат мерки за възстановяване на съпротивлението на изолацията до нормалното чрез частично или цялостно подменяне на проводниците.

Измерването на изолационното съпротивление на разпределителните уредби и елементите им, както и изпитването им с напрежение с промишлена честота се извършват по време на основните ремонти.

Основен ремонт на електрическите съоръжения на РУНН се извършва с периодичност, определена от енергетика, най-малко един път на 3 години.

Текущ ремонт на РУНН се извършва в периодите между основните ремонти с периодичност, определена от енергетика, в зависимост от местните условия, най-малко един път в годината.

Огледите и почистванията от прах и замърсяване на разпределителните уредби, таблата, събирателните шини и др. се извършват в срокове, определени съобразно местните условия, най-малко един път на 3 месеца.

При въвеждане на ВЛ в експлоатация или при включване след основен ремонт или реконструкция се извършват сфазировка и изпитвания в обем, предвидени в Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ.

Работодателите на предприятията/организациите, които експлоатират ВЛ, периодично уведомяват и инструктират (преди започване на полската работа) съответните общински органи, земеделските стопанства, предприятията и организациите, през чиито територии преминават ВЛ, да спазват строго изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа по отношение на предпазната зона на ВЛ.

В населени места, вилни и други зони, приравнени към тях, хоризонталните разстояния от крайните проводници на ВЛ при най-голямото им отклонение до най-близките части на сгради и съоръжения са не по-малки от:

1. 1. за ВЛ с напрежение от 1 kV до 20 kV вкл. - 2 m;
2. 2. за ВЛ с напрежение от 35 kV до 110 kV вкл. - 4 m;
3. 3. за ВЛ с напрежение 220 kV вкл. - 6 m.

Движението на машини и механизми - строителни, селскостопански и пр., превозването на съоръжения, конструкции и други товари под ВЛ се допускат само в случаите, когато височината на машините, механизмите и товарите е не по-голяма от:

1. 1. при придвижване по шосе - 5 m;
2. 2. при придвижване по черен път и извън пътя - 3,5 m.

На стълбовете на ВЛ се поставят и поддържат в изправност следните знаци:

1. 1. номер на стълба и годината на строежа - на всички стълбове;
2. 2. номер на ВЛ или условното й наименование - на всички стълбове;
3. 3. означения на местата на транспозициите - за ВЛ с напрежение 35 kV и по-високо;
4. 4. на всеки стълб - предупредителни надписи или табелки “Не се качвай! Високо напрежение! Опасно за живота!” на височина от 2,5 до 3 m от земята.

Металните стълбове и металните части на стоманобетонните и дървените стълбове се покриват периодично с боя, устойчива на атмосферните влияния, а основите на поясите - с лак или битум.

В процеса на експлоатацията се извършват огледи, профилактични изпитвания и проверки на ВЛ от специално подготвен за целта персонал съгласно приложение № 6.

Периодичните огледи и обходи на ВЛ се извършват в срокове, определени с вътрешна инструкция, но най-малко веднъж годишно.

Върхов оглед на ВЛ с напрежение над 1000 V се извършва най-малко един път на година.

Откритите през време на огледите дефекти се записват в дневника за обходи. Дефектите, които трябва да бъдат отстранени, се нанасят във ведомост за дефектите, като се посочва срокът за тяхното отстраняване. Профилактичните изпитвания се провеждат най-малко един път на година.

Разрешава се да се извършват без изключване на ВЛ следните проверки и изпитвания при плановопрофилактични огледи:

1. 1. определяне степента на загниване на частите на дървени стълбове;
2. 2. проверка на степента на корозия и на състоянието на антикорозионното покритие на метални стълбове и метални конструкции на стоманобетонни и дървени стълбове;
3. 3. проверка на степента на корозия на метални стълбове с разкриване на основата;
4. 4. проверка за наличието и определяне на широчината на пукнатините в стоманобетонни стълбове и стоманобетонни приставки при спазване изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа;
5. 5. проверка на състоянието на изолаторите на ВЛ чрез оглед;
6. 6. измерване на съпротивлението или температурата с термовизионна камера на пресовите и болтовите съединения на проводниците на ВЛ, захранващи потребители от първа категория;
7. 7. измерване на преходното съпротивление на заземителите на стълбовете и на мълниезащитните въжета;
8. 8. визуална оценка на разстоянието от проводниците на ВЛ до стълбовете, мълниезащитните въжета, повърхността на земята и различните обекти в местата на приближения и пресичанията;
9. 9. проверка и затягане на болтовите съединения на стоманорешетъчни стълбове в основата и затягане на болтовете на приставките.

В участъци, подложени на силно замърсяване, изолаторите се почистват по график, одобрен от енергетика.

Съединителите, чието преходно съпротивление е повече от два пъти по-голямо от съпротивлението на съединявания проводник със същата дължина (с дължината на съединителя), се преработват.

В уредби с малки токове на земно съединение се допуска режим на работа на ВЛ с една заземена фаза до отстраняване на възникнало земно съединение. При това незабавно се вземат мерки за откриване и отстраняване на земното съединение.

В мрежи с генераторно напрежение еднофазното земно съединение се отстранява за не повече от два часа.

При ремонт на ВЛ се изпълняват организационните и техническите мерки, които осигуряват безопасност при работа съгласно нормативните актове.

Изискванията на този раздел се отнасят за техническа експлоатация на ВЛ с напрежение до 1000 V включително, които са собственост на предприятия/организации.

За въздушните електропроводни линии за напрежение до 1000 V вкл. техническата документация съдържа най-малко:

1. 1. проект за мрежата с необходимите изчисления и нанесените изменения по време на строителството;
2. 2. работни чертежи за мрежата с количествата и марките на проводниците, типовете на стълбовете, защитните заземления, защитните съоръжения срещу пренапрежения и др.;
3. 3. акт за извършена проверка на преминаванията и пресичанията;
4. 4. акт за скрити работи по монтажа на заземителите и за дълбочината на дупките за стълбовете;
5. 5. описание на конструкцията на заземителите и протоколи за измерените преходни съпротивления;
6. 6. протокол за проверка на провеса за проводниците и габаритите на ВЛ.

След основен ремонт на въздушна електропроводна линия за напрежение до 1000 V се извършват проверки за:

1. 1. техническото състояние на линията в съответствие с проекта за нея;
2. 2. равномерното разпределение на товарите по фази;
3. 3. защитните съоръжения от пренапрежение и заземителните устройства;
4. 4. големината на провеса, вертикалното разстояние от най-ниската точка на проводника в междустълбието до земята и разстоянието между проводниците на мрежите в местата на кръстовките.

При периодичните огледи се установява състоянието на:

1. 1. изолаторите - има ли обгорени, пукнати или счупени изолатори;
2. 2. проводниците и големината на провесите им - има ли проводници с прегорели и с накъсани жички и разрегулирани проводници;
3. 3. стълбовете, приставките и заземленията;
4. 4. превръзките, клемите и бандажните съединения;
5. 5. въводите и главните предпазители;
6. 6. кабелните глави и кабелните отклонения.

Изискванията на този раздел се отнасят за техническата експлоатация на силови кабелни линии за напрежение до 110 kV включително, наричани по-нататък “кабелни линии” (КЛ).

При приемане в експлоатация на основно ремонтирана КЛ се извършват изпитвания в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии по чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ, в това число:

1. 1. определяне целостта на жилата и сфазировката им;
2. 2. определяне на активните съпротивления на жилата на кабела и на работните им капацитети за КЛ с напрежение 20 kV и по-високо;
3. 3. измерване съпротивлението на заземителите на корпусите на крайните муфи и на металните конструкции в кабелните шахти;
4. 4. измерване на равномерното разпределение на товарите между паралелно работещи кабели;
5. 5. проверка на действието на монтираните уредби за антикорозионна защита от блуждаещи токове;
6. 6. изпитване на изолацията с постоянен ток с повишено напрежение.

За всяка КЛ при въвеждането й в експлоатация се установяват максималните токови товари в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Тези товари се определят за участъците на трасето с най-лоши условия за охлаждане, ако дължината на участъка е по-голяма от 10 m.

Температурата на загряване на кабелите се проверява предимно на участъците от трасето с най-лошо охлаждане във време и срокове, установени с вътрешни инструкции.

Кабелни линии с напрежение 6 ё 10 kV, които работят с по-нисък товар от номиналния, могат кратковременно да се претоварват съобразно данните на производителя.

Разрешава се претоварване на маслонапълнените КЛ с напрежение 110 kV съгласно инструкциите на производителя.

Работодателите на предприятията/организациите, на територията на които се извършват изкопни работи близо до кабелни линии, осигуряват наблюдаващи лица, които отговарят за сигурността и целостта на КЛ.

Основният ремонт на КЛ се извършва по график, разработен въз основа на огледите и изпитванията и одобрен от енергетика.

Паралелно работещите кабели в подстанциите могат да се изпитват, без да се отсъединяват от шините.

За да се предотвратят електрически пробиви вследствие на изсушаване на изолацията във вертикално положени участъци на кабели за напрежение 20 ё 35 kV, тези кабели периодично се подменят съобразно указанията на производителя.

Лабораториите на организациите, които експлоатират КЛ, се снабдяват с апарати, уреди и подвижни измервателни и изпитвателни уредби за:

1. 1. изпитване на действащите и новите кабелни линии и други съоръжения на мрежата;
2. 2. провеждане на мрежови измервания и определяне на местата на повредите на КЛ;
3. 3. изпитване на щанги, ръкавици, боти и други защитни средства.

За всяка КЛ се осигурява паспорт, съдържащ техническите данни на линията, който системно се попълва със сведенията за изпитванията, ремонтите и експлоатацията на тази линия.

Преместването, огъването и изместването - без повдигане на кабели и пренасянето на муфи, да се извършват съгласно изискванията на нормативните актове по безопасност и здраве при работа.

Допуска се изместването на багерен и шлангов кабел, намиращ се под напрежение, от обслужващия персонал, работещ с диелектрични ръкавици и боти или със специално захващащо устройство с електроизолационни захващащи елементи.

Изискванията по тази глава се отнасят за техническата експлоатация на електродвигатели за променлив и постоянен ток.

Изборът и монтажът на електродвигателите, пусково-регулиращата апаратура, средствата за измерване, устройствата за защита и всички електрически и спомагателни съоръжения към тях съответстват на изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии по чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ и на условията на околната среда, в която се експлоатират.

За електродвигателите с принудително смазване на лагерите се предвижда защита, която да изключва електродвигателя при повишение на температурата на лагерите или при прекъсване на подаването на смазка.

На местните електротабла, захранващи електродвигателите, се монтират волтметри или сигнални лампи, указващи наличието на напрежение.

На таблата за захранване или управление на електродвигателите се монтират амперметри за контрол на статорния ток при асинхронни двигатели, възбудителния ток при синхронните двигатели и котвения ток при постояннотоковите двигатели, когато те задвижват отговорни механизми и агрегати, работещи с променливо натоварване или при възможност за технологично претоварване.

Честотата на цикъла пускане - спиране на асинхронните двигатели с накъсо съединен ротор се определя от инструкцията на производителя.

Постоянният контрол на: натоварването на електродвигателите, вибрациите, температурата на лагерите, входящия и изходящия въздух в двигателите със затворена система на вентилация, грижите за състоянието на лагерите, операциите по пускането, регулирането и спирането се извършват от обслужващия персонал.

Профилактичните огледи, изпитвания и ремонти на електродвигателите се извършват от специализирания персонал на звеното на потребителя, от енергетика или от лицензирана външна организация или фирма на основата на сключен договор с потребителя.

Техническото състояние на заземителната уредба се проверява периодично в об-хват и срокове, определени от енергетика.

Когато преходното съпротивление на заземителите и специфичното съпротивление на почвата се измерват през лятото - при голямо изсъхване на почвата, или през зимата - при замръзнала почва, измерените стойности се коригират със сезонен коефициент. Когато за заземителите за мълниезащита е нормирано импулсно съпротивление, се прилага и съответният импулсен коефициент, определен в специализираната нормативна уредба.

Системите за защита от пренапрежения се комплектуват със следната техническа документация:

1. 1. екзекутивен проект за защитната инсталация, съгласуван с преносното/разпределително предприятие и с органите за пожарна и аварийна безопасност;
2. 2. протоколи за изпитване на вентилните отводи до и след монтажа им;
3. 3. протоколи за монтиране на тръбните отводи;
4. 4. протоколи за измерването на преходното съпротивление на заземленията на защитните устройства.

Организацията или потребителят, които експлоатират защитните устройства, разполага с актуални схеми и данни за:

1. 1. разположението на вентилните, тръбните и искровите отводи (тип на отвода, разстояние по ошиновката от вентилните отводи до защитаваните електрически съоръжения - силовите и измервателните трансформатори, разединителите и др.);
2. 2. заземителните съпротивления на стълбовете, на които са монтирани мълниезащитни устройства;
3. 3. специфичното електрическо съпротивление на почвата в близост до подстанциите и по трасето на линиите на територията на електрическите уредби;
4. 4. пресичането на въздушните линии с други електропроводни и съобщителни линии, отклонения от въздушни мрежи, положени кабели и др.;
5. 5. степента на замърсяване на изолацията на електрическите уредби и електропроводните линии.

При профилактични изпитвания на вентилните отводи се извършва:

1. 1. измерване на съпротивлението на отводите с мегаомметър за 2500 V - един път на три години и при ремонт на съоръжението, към което е включен отводът; оценката за състоянието на отвода се извършва чрез съпоставяне на стойността на съпротивлението с резултатите от предишните измервания;
2. 2. измерване на тока на проводимостта при прилагане на постоянно напрежение; измерванията се извършват за всички отводи 1 път на 3 години, а също и след разместването им или след основен ремонт; извънредни измервания се извършват и в случаите, когато измерванията с мегаомметър показват значително - 30 % и повече, изменение на съпротивлението на отвода;
3. 3. измерване на пробивното напрежение на искровите междини при промишлена честота - един път на шест години.

Оглед на тръбните отводи, мълниезащитните въжета и линейната изолация се извършва от земята при:

1. 1. всеки пореден обход на ВЛ;
2. 2. изключване на ВЛ или при задействане на устройството за АПВ след гръмотевична буря, ако има съмнение за пробив в изолацията - земно съединение.

Оглед на средствата за защита от пренапрежения на електрически уредби се извършва:

1. 1. в подстанции с дежурен персонал - по време на поредния обход, а също и след гръмотевична буря, причинила трайно земно съединение;
2. 2. в подстанции без постоянен дежурен персонал - при огледа на всички съоръжения.

Тръбните отводи, монтирани на изводите в подстанциите, се оглеждат от дежурния персонал периодично заедно с основните съоръжения, а също и след гръмотевична буря в района на подстанцията.

Не се допуска изключване на дъгогасителните реактори при земно съединение в мрежата.

Потребителите, които се захранват от мрежа с компенсация на капацитивните токове, незабавно уведомяват оперативния персонал на електроенергийната система за измененията в конфигурацията на собствените си мрежи, за да се пренастроят своевременно дъгогасителните реактори.

Трансформаторите и другите електрически съоръжения в трансформаторните подстанции с напрежение 6 ё 20 kV, които се захранват от въздушни линии, се защитават от атмосферни пренапрежения чрез един комплект метално-окисни вентилни отводи, монтирани на страната на по-високото напрежение на трансформатора, на въвода или на шините на подстанцията и с един комплект вентилни или искрови отводи на страна 0,4 kV. Допуска се и монтирането на отводите на първия стълб на изводите 0,4 kV.

Преходът от ВЛ с напрежение 20 kV към кабелен участък, трансформаторен пост или РУ се защитава от пренапрежения с вентилни отводи, поставени на прехода “въздушна линия - кабелен участък”, като заземителните клеми на вентилните отводи се свързват с металната обвивка на кабела и към земя.

Ежегодно преди настъпването на гръмотевичния период се извършва проверка на схемите на мълниезащитата, като се отбелязват извършените или предстоящите изменения.

Начинът на заземяване на звездния център се избира в зависимост от вида на мрежата и съотношението на кабелната и въздушната част, както следва:

1. 1. въздушни мрежи - чрез дъгогасителен реактор или комбинирано с активно съпротивление;
2. 2. кабелни мрежи - чрез активно съпротивление;
3. 3. смесени мрежи - чрез активно съпротивление, когато кабелната част е по-голяма от 40 % от общата дължина на мрежата, и комбинирано - когато кабелната част на мрежата е по-малка от 40 %.

Звездният център на мрежи с напрежение 6 ё 10 kV с директно присъединени към тях генератори и/или двигатели се заземява през активно съпротивление, когато капацитивният ток при земно съпротивление е по-голям от 5 А. При необходимост се вгражда устройство за създаване на изкуствен звезден център.

При ток на земно съединение 50 А и по-голям се поставят най-малко два дъгогасителни реактора.

С тази глава се определят изискванията за техническа експлоатация на кондензаторните уредби, които се използват за повишаване на фактора на мощността и за регулиране на напрежението в електрическите уредби с честота 50 Hz и с напрежение от 0,22 до 10 kV вкл. чрез паралелно включване на кондензаторите към консуматорите на реактивна енергия.

Главата не се отнася за кондензаторни уредби за надлъжна компенсация, за специални уредби и за различните видове електрически филтри.

При доставяне на нови кондензатори се прави оглед на техническото им състояние, оформя се акт за приемане и се проверяват изправността на корпуса, изолаторите, контактните изводи, клемата за заземяване на корпуса за кондензатори, които нямат съединен с корпуса извод, наличието на табелки с технически данни и дали не изтича масло.

В помещенията за кондензаторни батерии се осигуряват:

1. 1. принципна еднополюсна схема на уредбата с данни за номиналния ток на стопяемите вложки на предпазителите, защитаващи отделни кондензатори, част от уредбата или цялата кондензаторна батерия, съответно за настройката на максималнотокова защита, в случай че се използва защитно реле;
2. 2. термометър или друг уред за измерване на температурата на околния въздух;
3. 3. щанга за разреждане на кондензаторите;
4. 4. противопожарни уреди и съоръжения, съгласувани с органите за пожарна и аварийна безопасност.

Термометърът или датчикът на уреда за измерване на температурата се разполага в най-горещото място на помещението на кондензаторната уредба между кондензаторите така, че да бъде осигурена възможност за наблюдаване на показанията му без изключване на кондензаторите и без снемане на предпазните огради.

Паспортът на батерията съдържа списък на кондензаторите с данни за поредния номер, производствения номер, датата на монтажа, номиналното напрежение, мощността и капацитета на всеки кондензатор според табелката от производителя.

За осигуряване на най-икономичен режим на работа на електрическата мрежа и за поддържане на нивото на напрежението се използва автоматично регулиране на мощността на кондензаторната уредба чрез включване и изключване на цялата уредба или на отделни нейни секции.

Временно, до монтирането на устройство за автоматично регулиране на мощността се допуска ръчно включване и изключване на кондензаторните батерии или на отделни техни секции от дежурния персонал по график, изготвен от енергетика на потребителя и съгласуван с преносното/разпределителното предприятие.

Забранява се извършването на каквито и да е работи, при които е възможно допиране до тоководещи части на изключена кондензаторна уредба, включително контролно разреждане на кондензаторите, независимо от наличието на общи разрядни съпротивления към кондензаторната батерия, до изпълнението на общите изисквания за безопасност и здраве при работа.

Допуска се номиналният ток на стопяемите вложки на предпазителите, защитаващи отделни кондензатори, части от батерията или цяла кондензаторна батерия, да е до 160 % от номиналните токове на съответните защитавани кондензатори, части от батерията или цялата батерия.

Допуска се настройката по ток на максималнотоковото реле или на автоматичния прекъсвач да е до 130 % от номиналния ток на кондензаторната уредба. Препоръчва се използваните електрически съоръжения за включване и изключване на кондензаторните батерии да бъдат предназначени за капацитивен ток.

Изгорелите или неизправните предпазители се подменят при изключена кондензаторна батерия и след контролно разреждане на всички кондензатори на батерията с разреждаща щанга.

Почистването на повърхността на изолаторите, кондензаторите, апаратурата и корпусите от прах и друго замърсяване се извършва при изключена батерия и с периодичност, определена от енергетика.

Забранява се експлоатацията на кондензаторите:

1. 1. ако напрежението на шините, към които са включени кондензаторите, превишава 110 % от номиналното напрежение на кондензаторите;
2. 2. при температури на околната среда извън допустимия диапазон за кондензаторите от дадения тип;
3. 3. при наличие на пукнатини по стените на кондензаторите;
4. 4. при неравномерно натоварване на фазите на кондензаторната уредба над 10 % от средната стойност на тока;
5. 5. при ток на батерията, превишаващ 130 % от номиналната му стойност;
6. 6. при изтичане на масло от кондензаторите;
7. 7. при повреждане на порцеланов изолатор.

Текущ ремонт на кондензаторните уредби за напрежение до и над 1000 V се извършва при изключена уредба и най-малко един път годишно.

Текущият ремонт на кондензаторите включва:

1. 1. проверка на степента на затягането на гайките в контактните съединения;
2. 2. проверка с омметър на целостта на стопяемите вложки;
3. 3. външен оглед на качеството на връзките със заземителния контур;
4. 4. почистване на повърхността на изолаторите, корпусите на кондензаторите, апаратурата и металните арматури от прах и други замърсявания;
5. 5. измерване на капацитета на всеки кондензатор при кондензатори за напрежение над 1000 V;
6. 6. проверка с мегаомметър за липса на корпусно съединение в кондензаторите;
7. 7. запояване с мек припой на местата със следи от просмукване на масло, включително на местата на монтиране на проходните изолатори към капаците на кондензаторите;
8. 8. подмяна на бракуваните секции на батерията или на отделни кондензатори;
9. 9. изпробване на действието на релейната защита и на задвижването на прекъсвачите.

При оглед или основен и текущ ремонт на основните съоръжения на електрическите консуматори - електродвигатели и трансформатори, към клемите на които непосредствено са включени кондензаторни батерии, монтирани в едно и също помещение с тези съоръжения, се извършва едновременно оглед или ремонт на тези кондензатори.

Изискванията на тази глава се отнасят за техническата експлоатация на стационарни киселинни и основни акумулаторни батерии, монтирани както в подстанции, така и в производствените цеховете на предприятия/организации.

Осветителите за помещенията на акумулаторните батерии и електродвигателите за техните вентилатори се избират и монтират съгласно изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. № 90 и 91 от 2004 г.).

Устройството и вентилацията на акумулаторните помещения се избират в съответствие с нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност.

Вратата на помещението на акумулаторната батерия се отваря навън и е постоянно заключена.

На вратите на акумулаторното помещение се поставят знаци по безопасност и здраве на труда, пожарна и аварийна безопасност и табелки със следните данни:

1. 1. категория на производството - съгласно нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност;
2. 2. клас на взривоопасните зони по отношение на електрическите съоръжения;
3. 3. група на взривоопасната смес и температурен клас.

За зареждане на акумулаторната батерия се използва агрегат с мощност и напрежение, достатъчни за зареждането до 90 % от капацитета и в продължение на не повече от 6 ё 8 h.

Токоизправителните уредби, които се използват за зареждане на акумулаторните батерии, се захранват от страната на променливия ток чрез разделителни трансформатори.

В схемата на захранване на консуматорите, които не допускат прекъсване на оперативния ток, се осигурява възможност за захранването им без прекъсване при превключване от една шинна система или секции към друга; всички сборни шини и пръстеновидни магистрали за постоянен ток се осигуряват с двойно захранване.

В нормални експлоатационни условия напрежението на шините за оперативен постоянен ток се поддържа с 5 % по-високо от нормалното напрежение на консуматора.

При приемане на излязла от основен ремонт акумулаторна батерия се извършва проверка на:

1. 1. капацитета на батерията с ток от 3 до 5 А или при 10-часов режим на разреждане;
2. 2. качеството на електролита;
3. 3. гъстотата на електролита и напрежението на елементите в края на зареждането и разреждането на батерията;
4. 4. съпротивлението на изолацията на батерията спрямо земя;
5. 5. изправността на отделните акумулаторни елементи;
6. 6. проточната вентилация.

Оглед на акумулаторните уредби се извършва:

1. 1. от дежурния персонал - един път на денонощие;
2. 2. при експлоатация без постоянен дежурен персонал - едновременно с огледа на съоръженията, а също и от специално определено лице - по график, одобрен от енергетика.

Текущ ремонт на акумулаторните батерии се извършва един път в годината и включва:

1. 1. проверка на състоянието на плочите и разрушаването на отделните елементи на батерията;
2. 2. подмяна на част от сепараторите и отстраняване на шлама от елементите;
3. 3. проверка на качеството на електролита;
4. 4. проверка на състоянието на стелажите и изолацията им спрямо земя;
5. 5. отстраняване на други констатирани неизправности на батерията;
6. 6. проверка и ремонт на строителната част на помещението.

Изискванията на тази глава се отнасят за техническата експлоатация на устройствата на релейните защити, автоматиката и телемеханиката (РЗА и Т), собственост на предприятия/организации и потребители.

При наличие на бързодействащи основни защити, в това число на защити на шините, всички операции за включване на електропроводните линии, шините и съоръженията след ремонт и след продължителен престой без напрежение, както и операциите за превключване на разединители, се извършват след въвеждане в действие на тези защити.

Разрешението за въвеждане на дадено устройство в работа се оформя със записване в дневник за РЗА и Т, като се подписва от представители на предприятието/организацията и на пусковата лаборатория, ако тя е извършила настройката на устройството.

В предприятията/организациите, които експлоатират РЗА и Т, се комплектува следната техническа документация:

1. 1. паспорти (протоколи) за всички устройства на РЗА и Т;
2. 2. инструкции за експлоатацията за всеки тип устройство;
3. 3. данни за чувствителността и селективността на релейните защити, представени във вид на карти, таблици, диаграми, настройки и характеристики за действителния режим на работа на електрическите мрежи.

Таблата и пултовете за управление, таблата на РЗА и Т и сигнализацията имат на лицевата и на задната си страна надписи, които посочват тяхното предназначение в съответствие с единните диспечерски наименования, а монтираните върху тях апарати - надписи или маркировка съгласно схемите на свързване.

Всички правилни и неправилни задействания, както и отказите на устройствата на РЗА и Т, а също неправилната работа и отказите на устройствата за автоматично регулиране и телемеханика се отчитат и анализират от обслужващия персонал.

Забранява се извършването на работи, предизвикващи силно сътресение в близост или по таблата, на които е разположена релейна апаратура.

Проверките и изпитванията на РЗА и Т са съгласно приложение № 12.

Периодичните проверки на изправността на РЗА и Т се извършват от обслужващия, дежурния персонал по специална инструкция, като резултатите се записват в оперативния дневник.

Не се допуска на клеморедите на пултовете, таблата и други подобни съоръжения да се намират една до друга клеми, случайното свързване на които може да предизвика включване или изключване на прекъсвачи или други апарати.

Вторичните вериги на напреженовите трансформатори без веригите на уредбите за автоматично регулиране на възбуждането и веригите за постоянен и променлив оперативен ток селективно се защитават чрез максималнотокови защити - предпазители със стопяема жичка и автоматични предпазители.

Изолацията на жилата на контролните кабели в участъците от края на разделката до клемореда има допълнително защитно покритие за предпазването й от разрушаващото действие на въздух, светлина или масла.

Експлоатационните условия на апаратите на РЗА и Т и електрическите измервания са в съответствие с изискванията на стандартите и инструкциите по експлоатация - за допустима температура, влажност, вибрации и др.

По всички въпроси, незасегнати в тази наредба и отнасящи се до експлоатацията на устройствата за РЗА и Т в предприятия/организации, са в сила изискванията на Наредбата за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 ЗЕ.

Изискванията по тази глава се отнасят за техническата експлоатация на стационарни и преносими средства за контрол на техническите параметри и режими на работа на енергообзавеждането и на средствата за измерване на активна и реактивна електрическата енергия.

Стационарните средства за измерване се монтират в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ и инструкциите на производителя.

Насищането на енергообзавеждането със системи за контрол съответства на нормативно-техническата документация и обезпечава: контрол на техническото състояние на обзавеждането и режимите му на работа; отчитане на произведената или консумирана електроенергия; наблюдение на здавословните и безопасни условия на труд и санитарните норми и правила; контрол за охрана на околната среда.

Системите за контрол на технологичните параметри и режими на работа на енергообзавеждането, отчитането на електрическата енергия и информационно-измерителните системи се изпълняват със средства за измерване, отговарящи на установените нормативни изисквания в Закона за измерванията (ДВ, бр. 46 от 2002 г.).

При подмяна на средства за измерване се съблюдават предвидените в проекта клас на точност.

Енергетикът незабавно съобщава на преносното, съответно разпределителното предприятие за всички забелязани повреди в електромерите за търговско измерване на електрическа енергия.

Всички средства за измерване подлежат на ремонт и проверка при явни повреди и когато техните грешки превишават допустимите за означения клас на точност.

Сроковете и периодичността на проверките на средствата за измерване на електрическата енергия се определят в съответствие с изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).

За всички средства за измерване се съставят паспорти, в които се вписват резултатите от проведените проверки и ремонти.

Персоналът, обслужващ технологични съоръжения с монтирани върху тях средства за измерване, носи отговорност за състоянието и опазването им.

За всички нередности в работата на средствата за измерване персоналът уведомява енергетика на предприятието/организацията. Отварянето на апаратите от персонала е забранено.

Средствата за измерване се подлагат на ведомствена проверка след всеки ремонт.

Освен задължителните по действащата нормативна уредба означения върху ремонтираните средства за измерване се нанасят датата на ремонта, класът на точност и наименованието на организацията, която ги е ремонтирала.

Всички средства за измерване на електрическа енергия системно се контролират за точността на техните показания, изправността и правилната им експлоатация в съответствие с действащата нормативна уредба.

Изискванията по този раздел се отнасят за техническата експлоатация на електрическите осветителни уредби в закрити помещения на предприятия/организации, жилищни и обществени сгради, улично и рекламно осветление.

Потребителите съхраняват проектна документация на електрическата осветителната уредба, схема на осветителната мрежа, приспособления за техническо обслужване и експлоатация и картотека за текущата експлоатация, ремонта и измененията на схемите.

Всяка нова или реконструирана осветителна уредба се приема и въведежда в експлоатация по ред, установен в съответните нормативни актове.

Всички групови изключващи устройства и предпазители на осветителната мрежа имат надписи с наименование на захранваната уредба, с тока на настройка на прекъсвача или с номиналния ток на вложката на стопяемия предпазител.

Контактите за безопасно свръхниско напрежение (12 ё 50 V) се отличават от контактите за по-високи напрежения (220 или 380 V). Щепселите за безопасно свръхниско напрежение не влизат в контактите за по-високи напрежения. На всеки контакт има надпис с означение на номиналното напрежение.

Предприятията/организациите, които експлоатират осветителни уредби с газоразрядни лампи с обща мощност над 250 kW назначават персонал специално за обслужването им.

При осветление с газоразрядни лампи пулсациите на светлинния поток се ограничават до допустимата стойност.

Включването към мрежата на аварийното осветление на преносими трансформатори и други потребители, които не се отнасят към аварийното осветление, е забранено. Към мрежата за аварийно осветление не се присъединяват контакти.

Изгорелите лампи се подменят групово или индивидуално в зависимост от достъпността на лампите и мощността на осветителната уредба въз основа на технико-икономическата сметка. При групова подмяна на лампите периодичността на почистване на осветителните арматури се съгласува с периодичността на подмяната на лампите.

В периодите между плановото почистване на осветителната арматура и груповата подмяна на лампите се допуска експлоатация на осветителната уредба, без да се сменят изгорелите лампи, ако осветеността в контролните точки не спада с повече от 10 % под проектната.

В процеса на експлоатацията осветителните уредби се подлагат на следните периодични проверки:

1. 1. най-малко един път в годината се измерват степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност;
2. 2. състоянието на осветителната уредба, наличие на стъкла, решетки и мрежи в осветителите, изправност на уплътненията на осветителите със специално изпълнение и т. н. се проверяват с периодичност, определена от енергетика, но не по-малко от веднъж годишно.

При контролиране на осветеността се измерва и напрежението в точката на захранването и в най-отдалечената точка на осветителната инсталация.

Изискванията по този раздел се отнасят за техническата експлоатация на осветителни уредби за улично и вътрешно квартално осветление на населени места.

Забранява се закрепването на осветители към напречниците, поддържащи контактната мрежа на градския електрически транспорт. В районите на жп гари се разрешава монтирането на осветителни тела и от 2 до 4 прожектора на стоманорешетъчните стълбове, поддържащи контактната мрежа за променливо напрежение.

При изолирано закрепване на осветителни тела към стълбовете и носещите конструкции на контактната мрежа металните части на осветителната арматура се свързват с нулевия проводник. Не се препоръчва повторно заземяване на нулевия проводник на носещите стълбове на контактната тролейбусна мрежа, за да се избегне масовото повреждане на лампите при скъсване на контактния проводник и допирането му до стълба и за осигуряване на безопасно обслужване на лампите.

Яркостта или осветеността в контролните точки се измерва най-малко един път в годината. Намалението на осветеността спрямо нормираната не трябва да бъде по-голямо от 10 на сто.

Нормираната яркост или осветеност се поддържа чрез периодично почистване на осветителите и прожекторите, подмяна на лампите и модернизиране на осветителните уредби чрез използване на по-ефективни източници на светлина, осветителни тела и прожектори.

Уличното осветление се включва и изключва по денонощен график, изработен от експлоатиращото предприятие/организация и съгласуван с местните органи на властта и заинтересуваните организации.

Осветителите се почистват със снемане на рефлекторите най-малко два пъти годишно. В участъци, подложени на силно замърсяване, почистването се извършва по специален график.

Работите на височина с помощта на технически подемни средства се извършват от специално обучен и подложен на изпит персонал.

Изискванията по този раздел се отнасят за техническата експлоатация на рекламни осветителни уредби, изпълнени с газоразрядни тръби с тлеещ разряд със студен катод.

Всяка рекламна газоразрядна уредба се осигурява с проектна и техническа документация, утвърдена скица на уредбата, шаблони на нестандартни детайли (тръби), електрическа схема, акт за приемане на уредбата в експлоатация, договор за техническо обслужване, отчетен картон за профилактичните изпитвания, ремонти и огледи, график за включване и изключване.

Лицето, което отговаря за газоразрядната уредба, незабавно информира техническия персонал, експлоатиращ уредбата, или организацията, провеждаща експлоатацията, за всички неизправности в работата на уредбата и за забелязаните повреди - мигане или изгасване на тръби, частични разряди на елементите, радиосмущения и др.

При плановите профилактични ремонти на рекламните газоразрядни уредби се извършват:

1. 1. затягане на закрепването, заменяне на негодните тръбодържатели, свръзки и накрайници, почистване на тръбите и външен оглед на защитните свързвания - зануляването или заземяването;
2. 2. преглед на устройствата за автоматика и програмно управление;
3. 3. измерване на изолационното съпротивление на електрическата инсталация и отстраняване на откритите дефекти;
4. 4. измерване на заземителните съпротивления и отстраняване на откритите дефекти.

При установяване на видими повреди газоразрядните реклами се изключват.

Работещите по монтажа и ремонта на газоразрядни уредби, разположени по покриви, стени и на височини, се подлагат на предварително и периодично (един път годишно) освидетелстване от медицинска комисия за работа на височина.

Специализираните предприятия/организации за монтаж и експлоатация на газоразрядни рекламни уредби работят по местни инструкции за ремонт, експлоатация и контрол на газоразрядните уредби. Ч А С Т Т Р Е Т А ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ТОПЛОСИЛОВИ И ТОПЛОФИКАЦИОННИ УРЕДБИ И МРЕЖИ

За предотвратяване на самозапалването на въглищата не се разрешава:

1. 1. смесването на въглища от различни марки;
2. 2. формирането на фигурите по време на дъжд, при високи температури на въздуха или при повишаване на температурата вътре в купа.

Горивото се складира в правилно оформени фигури - стифове. Фигурите са с изравнена повърхност и откоси с наклон към края на стифа за безпрепятствено оттичане на дъждовните води.

Когато горивото се подава от склада само чрез булдозери и скрепери, резервът от скрепери и булдозери е най-малко 30 % от предвидения в проекта брой на тези машини.

В котелното горивото се подава механизирано.

В галериите и естакадите на лентовите транспортьори, във възлите за пресипване на горивото по главния му път и по пътя за подаване на гориво в склада, в дробилния корпус и в подземните части на разтоварващите устройства се поддържа температура на въздуха не по-ниска от + 15 °С.

За осигуряване на качествено раздробяване хлабините между валовете на валцовите дробилки, между чуковете и отбиващата плоча и между скарата и прътите на чуковите дробилки периодично се контролират и поддържат в нормираните граници.

В трошачните уредби постъпва постоянен по широчина поток от гориво, като се вземат мерки - загряване, вибриране и др., които изключват възможността от запушване на ситата и трошачките с влажно гориво.