(1) Арбитражният съд разглежда и решава възложените му спорове чрез решаващ орган, който може да се състои от един арбитър или от трима арбитри.
(2) Страните могат да посочат за арбитър всяко лице, което:
- 1. е пълнолетен български гражданин;
- 2. не е осъждано;
- 3. има най-малко 5 години юридически стаж.
(3) В случаите по чл. 121, ал. 3, изречение трето, чл. 121, ал. 4, изречение второ и чл. 121, ал. 5 ЗОП председателят на Арбитражния съд не може да определя за арбитър, съответно за председател на арбитражния състав:
- 1. адвокат, спрямо когото с влязло в сила решение е наложено дисциплинарно наказание по Закона за адвокатурата или съответно приложимия чужд закон, освен ако лицето е реабилитирано;
- 2. лице, което е било член на управителен или контролен орган на търговец, обявен в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
(4) Съответните лица представят декларация пред председателя на Арбитражния съд за липсата на обстоятелства по ал. 3.
(5) Съставът на решаващия орган може да бъде определен и с арбитражното споразумение.
(6) Председателят на Арбитражния съд може да предложи на страните да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър, който страните да определят по взаимно съгласие или да предоставят на председателя на Арбитражния съд да го определи.