(1) Всеки арбитър трябва да бъде безпристрастен и независим от страните към момента на приемането от негова страна на определянето му като арбитър и да остане независим и безпристрастен през цялото арбитражно производство.
(2) Когато едно лице е предложено да бъде арбитър, то посочва всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, като представи в секретариата на съда подписана лично от него декларация. Арбитърът има това задължение до приключването на арбитражното производство.
(3) Съмненията по ал. 2 могат да бъдат счетени за основателни, ако разумно и информирано трето лице би стигнало до извода, че има вероятност арбитърът да бъде повлиян от фактори, различни от изложените по делото доводи на страните.
(4) Съмненията се считат за основателни, когато:
- 1. е налице идентичност между страна и арбитър, ако арбитърът е представител на страна по делото или ако арбитърът има икономически или личен интерес по въпрос от предмета на делото;
- 2. арбитърът участва в адвокатски съдружия и адвокатски дружества по Закона за адвокатурата, на които страната е възложила своята защита по делото;
- 3. арбитърът е страна по договор за постоянна работа по чл. 77 от Закона за адвокатурата с адвокат или с адвокатско дружество, на които страната е възложила своята защита по делото.
(5) Лицата, предложени за арбитри, са длъжни да разкрият обстоятелствата по ал. 2, независимо от това дали считат възможните съмнения за своята безпристрастност или независимост за основателни.
(6) Всяка страна има право да направи отвод на арбитъра и на председателя на решаващия орган, ако се съмнява в тяхната безпристрастност и ако съществуват данни, че те пряко или косвено са заинтересувани от изхода на делото.
(7) При наличие на обстоятелствата по ал. 4 арбитърът или решаващият орган са длъжни да си направят отвод.