(1) Местоположението на площадките за третиране на отпадъци се обосновава с ПУП по отношение на:
- 1. възможности за максимално съвместяване на една площадка на дейности по третиране на отпадъци, като се дава предимство на регионалния принцип за управление на отпадъците и на възможността за съвместно третиране на отпадъци, образувани от повече източници;
- 2. оптималните разстояния до основните източници на отпадъци;
- 3. използване на непродуктивни земеделски земи, незалесени райони или райони, заети от храсти и малоценни насаждения, изоставени кариери и мини, ерозирали и други негативни релефни земни форми;
- 4. възможност за бъдещо разширение на площадката за третиране на отпадъци, когато това се предвижда със съответната програма за управление на дейностите по отпадъците по чл. 29 ЗУО;
- 5. осигуряване на възможности за водоснабдяване и електроснабдяване на площадката за третиране на отпадъци и свързването й със съществуващата пътна мрежа;
- 6. максимално запазване на съществуващите озеленени площи между площадките за третиране на отпадъци и съседните обекти;
- 7. релефа на местността и посоката и скоростта на ветровете с оглед осигуряване на най-благоприятни условия за разсейване на емисиите на вредни или интензивно миришещи вещества;
- 8. необходимите мерки за ограничаване на замърсяването на въздуха в района, осигуряващи спазването на пределно допустимите концентрации на вредни вещества в приземния слой на атмосферния въздух.
(2) Площадките, върху които се предвиждат дейности за третиране на отпадъци, при които се отделят прах, вредни или интензивно миришещи вещества в атмосферния въздух, се разполагат в подветрената страна спрямо жилищните зони, другите обекти, подлежащи на здравна защита, и съседните предприятия, като се отчитат посоката и скоростта на преобладаващите ветрове.
(3) Площадки за третиране на отпадъци със съоръжения, които са източници на шум над допустимите норми, се разполагат по отношение на жилищните зони на разстояние, което осигурява спазването на пределно допустимите нива на шум.