Чл. 9

(1) Местоположението на депата за отпадъци и на другите площадки за третиране на отпадъци се съобразява със:

1. 1. изискванията за отстояние на границата на площадката до: а) границите на урбанизираните територии, в т. ч. до жилищните зони, до вилните зони, до курортите, до курортните и излетните комплекси, до другите места за отдих, както и до предприятията и складовите бази на хранителната промишленост, съгласно нормативно установените хигиенно-защитни зони за осигуряване на здравна защита на селищната среда и прилежащите й територии; б) водните пътища и водните обекти; в) земеделските и горските територии;
2. 2. забраните и ограниченията, свързани с експлоатацията на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди;
3. 3. наличие в района на площадките на: а) подземни води; б) крайбрежни води; в) незащитени водоносни хоризонти при максимално водно ниво на дълбочина, по-малка от 1 м под долния изолационен екран на депата за отпадъци; г) общо и индивидуално водоползване и ползване на водни обекти; д) защитени природни територии и обекти; е) недвижими паметници на културата; ж) площи, за които има предоставени разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства.

(2) Не се допуска разполагане на площадки за третиране на отпадъци на територията на:

1. 1. национални паркове и природни резервати и други защитени територии, освен в случаите, когато с плана за управление за определени зони се допускат дейности и операции по третиране на отпадъци;
2. 2. археологически, архитектурни и други резервати и обекти, обявени за недвижими паметници на културата;
3. 3. райони с неблагоприятни инженерно-геоложки условия (свлачища, срутища и др.), когато е икономически нецелесъобразно тяхното отстраняване или укрепване;
4. 4. райони с открит карст;
5. 5. терени с потенциална опасност от слягане и пропадане над изоставени минни изработки;
6. 6. пояс I и пояс II на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди;
7. 7. находища за открит добив на подземни богатства, включени в Националния баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства;
8. 8. крайбрежни заливаеми ивици, речни русла и защитни диги;
9. 9. други територии, за които със закон са забранени дейности и операции по третиране на отпадъци.

(3) Намаляването на хигиенно-защитните зони по ал. 1, т. 1, буква “а” при избора на площадка за третиране на отпадъци се допуска от съответния оправомощен орган, когато това е предвидено с нормативен акт.

(4) Намаляването на хигиенно-защитната зона по реда на ал. 3 се допуска, когато се представят съответни обосновки и доказателства, че:

1. 1. технологичните характеристики и параметри на използваните съоръжения за третиране на отпадъците не създават опасност за здравето на хората и околната среда;
2. 2. количеството на очакваните емисии на вредни вещества в околната среда е в границите на нормите за допустими емисии и за качество на околната среда;
3. 3. специфичните теренни (местни) и климатични особености не създават предпоставки за нарушаване на нормите за качество на околната среда;
4. 4. видът и количествата на отпадъците и тяхната физична структура и химичен състав, токсичност, продължителност на въздействие и способност за биоакумулация не предполагат потенциален риск за човешкото здраве и значителни въздействия върху околната среда.