Актът не е в сила от 8 юни 2020 г. Отменен с ДВ, бр. 51 от 2020 г. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 65 от 2004 г.
В сила от
30 юли 2004 г.
(1) Заемът на ценни книжа може да бъде обезпечен със: 1. парични средства; или 2. дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от българската държава или от БНБ, които имат пазарна стойност.
(2) До деня, в който се прехвърлят дадените назаем ценни книжа, инвестиционният посредник заемател е длъжен да прехвърли паричното обезпечение по ал. 1, т. 1 по банкова сметка, посочена от инвестиционния посредник заемодател, съответно агент на заемодател по чл. 4, ал. 4. Ако инвестиционният посредник заемател действа едновременно и като агент по чл. 4, ал. 4 на свой клиент институционален инвеститор, паричното обезпечение по ал. 1, т. 1 се прехвърля от банковата сметка на инвестиционния посредник, определена за негови собствени парични средства, по банковата сметка на инвестиционния посредник, определена за парични средства на клиенти, освен ако друго е предвидено в договора за заем на ценни книжа.
(3) Инвестиционният посредник заемател прехвърля на инвестиционния посредник заемодател, съответно агент на заемодателя, непаричното обезпечение по ал. 1, т. 2 при съответно прилагане на условията по ал. 2.
(4) Стойността на обезпечението по ал. 1 трябва по всяко време да бъде най-малко 100 на сто от пазарната стойност на заетите ценни книжа.
История на промените
30 юли 2004 г.обн ДВ, бр. 65 от 2004 г. · материалът