Актът не е в сила от 8 юни 2020 г. Отменен с ДВ, бр. 51 от 2020 г. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 65 от 2004 г.
В сила от
30 юли 2004 г.
(1) Инвестиционният посредник заемодател, съответно агент на заемодателя, е длъжен, когато договорът за заем е развален по негова вина, до края на следващия работен ден след получаване на уведомлението за разваляне на договора да нареди на съответната банка или регистър на ценни книжа връщане на полученото обезпечение.
(2) Ако инвестиционният посредник заемодател, съответно агент на заемодателя, не изпълни задължението си по ал. 1 и не върне в срок полученото обезпечение, инвестиционният посредник заемател има право да продаде необходимия брой от взетите назаем ценни книжа и да задържи паричните средства от продажбата в размер на стойността на обезпечението.
(3) В случай че продажната цена на взетите назаем ценни книжа по ал. 2, намалена с другите разноски, свързани с продажбата, е по-малка от стойността на обезпечението и останалите задължения на заемодателя на ценни книжа, произтичащи от договора за заем, заемодателят на ценни книжа е длъжен да изплати на заемателя разликата заедно с лихвата върху нея.
(4) Инвестиционният посредник заемател има правата по ал. 2 и относно други свои вземания, произтичащи от договора за заем на ценни книжа, включително за плащанията по чл. 53, ал. 2.
(5) Инвестиционният посредник заемател е длъжен да върне на заемодателя останалата част от взетите назаем ценни книжа.
История на промените
30 юли 2004 г.обн ДВ, бр. 65 от 2004 г. · материалът