към чл. 21 Изпитване на удар с изпитвателен блок 1. Цел Целта на това изпитване е да се провери доколко ПС съответства на изискванията по чл. 21. 2. Монтаж, процедури и измерителни уреди 2.1. Монтаж на устройство за управление 2.1.1. По време на едно първо изпитване устройството за управление се разполага така, че най-коравата спица да е перпендикулярна на контактната точка с изпитвателния блок. Ако устройството за управление е с кормилен кръг, изпитването се повтаря, като най-еластичната част на кормилния кръг остава перпендикулярна на тази контактна точка. При регулируемите устройства за управление тези две изпитвания се извършват за средното им положение. 2.1.2. Понякога по искане на производителя и със съгласието на техническата служба устройството за управление може да бъде монтирано на рама, симулираща истинския монтажен възел. Възелът рама/кормилен механизъм трябва да има: 2.1.2.1. същата геометрична форма; 2.1.2.2. по-голяма твърдост. 2.1.3. Монтаж на устройството за управление само за нуждите на одобряването му Устройството за управление се изпитва окомплектувано. Между устройството за управление и стенда трябва да има разстояние минимум 100 mm. Кормилният вал се закрепва здраво към стенда, така че да не се придвижи по време на удара (виж фиг. 2 от приложение № 5). 2.2. Разположение на кормилния механизъм за изпитването 2.2.1. По време на първото изпитване устройството за управление се разполага така, че най-яката спица да бъде перпендикулярна на контактната точка с изпитвателния корпус. Ако устройството за управление е колело, изпитването се повторя, така че най-еластичната част от колелото да бъде разположена перпендикулярно на тази контактна точка. В случай на регулируемо устройство за управление двете изпитвания се извършват с колело в средно положение. 2.2.2. Ако ПС е оборудвано с устройство за регулиране на наклона и положението на кормилното колело, изпитването се провежда в крайно положение за използване, показано от производителя и считано от лабораторията за представително по отношение на поглъщането на енергията. 2.2.3. Ако устройството за управление е снабдено с въздушна възглавница, изпитването се провежда с надута въздушна възглавница. По искане на производителя и със съгласието на техническата служба изпитването може да се проведе с ненадута въздушна възглавница. 2.3. Изпитвателен блок Изпитвателният блок да има форма, размери, маса и характеристики, показани на фиг. 1. 2.4. Измерване на силите 2.4.1.Измерването се извършва с максималната сила, действаща хоризонтално и успоредно на надлъжната ос на ПС, приложена върху изпитвателния блок като резултат от удара по устройството за управление. 2.4.2. Силата по т. 2.4.1 може да бъде измерена директно или индиректно или да бъде изчислена по стойностите, получени по време на изпитването. 2.5. Задвижване на изпитвателния блок 2.5.1. Може да се използва всеки метод на задвижване, при условие че когато изпитвателният блок удря устройството за управление, той е освободен от връзката си със задвижващото устройство. Изпитвателният блок трябва да достигне устройството за управление, след като измине една практически праволинейна траектория, успоредна на надлъжната ос на ПС. 2.5.2. Точката Н на изпитвателния блок, означена със специална маркировка, се регулира така, че преди удара да се намира в хоризонталната равнина, минаваща през точката R, посочена от производителя на ПС. 2.6. Скорост Изпитвателният блок трябва да удари устройството за управление със скорост 24,1+1,2-0 km/h. Ако изпитването е извършено с по-голяма скорост на удара и устройството за управление удовлетворява поставените изисквания, изпитването също се счита за успешно. 2.7. Измервателни уреди 2.7.1. Измервателните уреди използвани за измерване на параметрите по чл. 4, трябва да мерят с точност: 2.7.1.1. скорост на изпитвателния корпус - в границите на 2 %; 2.7.1.2. време за измерване - в границите на 1/1000 s. 2.7.1.3. началото на удара (точка нула), т.е. моментът на първия контакт на изпитвателния блок с устройството за управление трябва да бъде определен и филмиран за анализиране на резултатите от изпитването; 2.7.1.4. измерване на сила - инструментариумът, който се използва да съответства с ISO 6487-1987: 2.7.1.4.1. с преобразователи за сила, монтирани върху устройството за управление, с възможности на канала за сила до 1960 daN (2000 kg) и за честота до 600 Hz; 2.7.1.4.2. с акселерометри или преобразуватели за сила, монтирани върху изпитвателния блок, два еднопосочни акселерометра се разполагат симетрично в напречната равнина, минаваща през масовия център на изпитвателния блок; възможностите на канала трябва да са за ускорение до 60 g и за честота до 180 Hz; възможно е да се използват други методи по отношение броя и разположението на акселерометрите, като тези, при които изпитвателната апаратура се разделя на отделни части спрямо масовия център и чиито акселерометри са разположени така, че да измерват ускорението хоризонтално и успоредно на надлъжната ос на превозното средство; резултантната сила е силата, съответстваща на максималната стойност на сумата от пресметнатите или непосредствено измерените сили за всяка част на изпитвателния блок. 2.8. Околна температура - стабилизирана на 20 °C p 5 °C. 3. Резултати 3.1. След изпитването повредите на кормилния механизъм се установяват и описват в писмен доклад. Правят се най-малко по една снимка от страни и отпред на устройството за управление, кормилната колона и панела с приборите. 3.2.Максималната стойност на силата се измерва или изчислява, както е показано в т. 2.4. Маса 34 - 36 kg, блок, отговарящ на предната половина от торса Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1. Изпитвателен блок
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 53 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала