към чл. 20, ал. 2 Изпитване при челен удар в преграда 1. Цел Целта на това изпитване е да се провери дали ПС отговаря на изискванията по чл. 20. 2. Апаратура, процедури и измервателни уреди 2.1. Изпитвателен полигон Изпитвателният полигон да е с такива размери, че да има място за полоса за движение, преградата и апаратура за изпитването. Крайната част от полосата за движение най-малко 5 m преди преградата трябва да бъде хоризонтална (допуска се наклон, по-малък от 3 % на дължина един метър), плоска и гладка. 2.2. Преграда Преградата да бъде от армиран бетон с широчина не по-малка от 3 m по фронта и височина не по-малка от 1,5 m. Преградата трябва да бъде с такава дебелина, че масата й да не е по-малка от 70 t. Челната й повърхност да е плоска, вертикална и перпендикулярна на оста на полосата за движение. Тя трябва да бъде покрита с шперплатови плоскости 19 ± 1 mm в добро състояние. Между шперплатовите бордове и преградата трябва да има стоманена плоска конструкция с дебелина най-малко 25 mm. Допуска се използването на бариера с други характеристики, при условие че нейната повърхност на удара е по-голяма от челната повърхност на ПС и тя дава еквивалентни резултати. 2.3.Придвижване на ПС В момента на удара ПС повече да не е под въздействието на някакво допълнително устройство за управление или задвижване. То трябва да достигне преградата по траектория, перпендикулярна на нея: максималното странично допустимо отклонение между вертикалната средна линия на челната част на ПС и вертикалната средна линия на преградата е ± 30 cm. 2.4.Състояние на превозното средство 2.4.1. При изпитването ПС или да бъде пригодено с всички части и оборудване, които обикновено се включват в неговата собствена маса, или да бъде в състояние, удовлетворяващо това изискване по отношение на частите и оборудването в пътническото отделение и разпределението на масата на ПС в движение. По искане на производителя в отклонение от изискванията на чл. 3 изпитването може да се извърши с поставени манекени, при положение че те в нито един момент не пречат на движението на кормилния механизъм. При изпитването масата на манекените не се взима предвид. 2.4.2. Ако ПС се задвижва от външни средства, уредбата за захранване с гориво да е заредена най-малко до 90 % от вместимостта й с невъзпламенима течност с плътност между 0,7 и 1 kg/l. Всички други уредби (резервоар за спирачна течност, радиатор и т.н.) могат да са празни. 2.4.3. Ако ПС се задвижва от собствения си двигател, резервоарът му да е зареден най-малко до 90 %. Всички други резервоари да са пълни. Ако производителят поиска и техническата служба даде своето съгласие, двигателят може да се захранва с гориво с помощта на спомагателен резервоар с намалена вместимост. В този случай резервоарът на ПС трябва да е зареден най-малко до 90 % от вместимостта му с невъзпламенима течност с плътност между 0,7 и 1 kg/l. 2.4.4. По искане на производителя техническата служба, отговорна за изпитванията, може да разреши използването на едно и също ПС за изпитванията, предписани от тази наредба, и за изпитвания, предписани от други наредби (включително за изпитвания, които могат да изменят неговата конструкция). 2.5. Скорост при удара Скоростта при удара трябва да бъде между 48,3 и 53,1 km/h. Ако изпитването е извършено с по-висока скорост и ПС съответства на изискванията, описани по-долу, се счита, че изпитването е успешно. 2.6. Измерителен уред Уредите, използвани за регистриране на скоростта съгласно т. 2.5, да имат точност в рамките на 1 %. 3. Резултати 3.1. За определяне на преместването назад и нагоре на устройството за управление по време на удара се извършва регистриране1 на изменението на разстоянието (измервано хоризонтално2, успоредно на надлъжната ос на ПС, и вертикално, перпендикулярно на тази ос) между горната част на кормилната колона (и на кормилния вал) и една точка от ПС, която не е повлияна от удара. За преместването назад и нагоре се приема регистрираната максимална стойност на изменението на това разстояние. 3.2. След изпитването повредите по ПС се описват в писмен доклад. По една снимка се прави на изследваното ПС: 3.2.1. от двете страни (лява и дясна); 3.2.2. отпред; 3.2.3. отдолу; 3.2.4. засегнатите места вътре в отделението за пътниците. 4. Корекционни фактори 4.1. Означения V е регистрираната скорост, в km/h; m0 - масата на прототипа, определена в т. 2.4; m1 - масата на прототипа, заедно с изпитвателната апаратура; D0 - изменението на разстоянието, измервано при удара, както е определено в т. 3.1; D1 - изменението на разстоянието, използвано за определяне на резултатите от изпитването; K1 - по-голямата от стойностите (48,3/V)2 и 0,83; K2 - по-голямата от стойностите m0/m1 и 0,8. 4.2. Коригираното изменение D1, използвано за проверка на съответствието на прототипа с изискванията на тази наредба, се пресмята по формулата: D1 = D0 . K1 . K2. 4.3. Не е необходимо да се подлага на изпитването на удар в преграда ПС, което е идентично с изпитания прототип по отношение на характеристиките, посочени в т. 3 от § 1 на допълнителната разпоредба, но чиято маса m0 не надвишава 1,25 m1 и коригираното изменение D2, получено на базата на изменението D1 с помощта на формулата D2 = (m1.D1)/m0, е такова, че новото ПС продължава да съответства на изискванията на глава трета. 5. Равностойни процедури 5.1. Други методи за изпитване могат да бъдат разрешени от ИА “АА” при условие, че може да се демонстрира тяхната еквивалентност. В този случай документите за одобряване се придружават от доклад, описващ използвания метод и получените резултати, или основанията, поради които изпитването не е извършено. 5.2. Производителят или неговият представител трябва да представи доказателства за еквивалентността на метода, който желае да използва. 1 Това регистриране може да се замени с многобройни измервания. 2 Тук “хоризонталното” направление е спрямо кабината при неподвижно ПС, а не спрямо кабината при движението на ПС по терена, и “вертикално” е направлението, перпендикулярно на хоризонталното и насочено нагоре.