(1) Лицата по чл. 2, които отговарят на изискванията на чл. 3 и имат предварително разрешение за трансгранично здравно обслужване, могат да получат еднократна парична помощ за медицински услуги, пътни разноски, застраховка „Злополука“ и лични нужди за тях, доколкото тези разходи не са възстановени при условията и по реда на чл. 80ж от Закона за здравното осигуряване, а тези, които имат заповед за лечение в чужбина, издадена от управителя на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице, могат да получат еднократна помощ за медицински услуги, паспортни такси и визи, пътни разноски, застраховка „Злополука“ и лични нужди за тях, доколкото тези разходи не се възстановяват от НЗОК.
(2) С помощта по ал. 1 могат да се отпуснат и средства за покриване на разходите за придружителите на посочените лица при наличие на финансови средства.
(3) Размерът на помощта се определя от комисията след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани от предоставените документи, и се предлага за утвърждаване от министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице.
(4) Помощта по ал. 1 подлежи на отчитане пред финансовия орган, извършил плащането, в четиринадесетдневен срок от завръщането в страната, като неусвоената сума се възстановява по реда, определен в бюджетните указания по изпълнението на бюджета на Министерството на отбраната за съответната година.
(5) Копие от разходооправдателните документи за отчитането на извършените разходи се представя на комисията в срока по ал. 4.
(6) Помощта по ал. 1 се отпуска независимо от помощта по чл. 10.