към чл. 26, ал. 1 Част I Технически изисквания към алармени системи за превозни средства и изпитвания 1. Общи изисквания 1.1. Алармените системи за превозни средства да подават сигнал за тревога при неправомерно влизане в превозното средство или при въздействие върху него. Сигналът за тревога да бъде звуков, като допълнително може да включва оптични сигнални устройства, или да бъде аларма с радиовръзка, или комбинация от тези възможности. 1.2. Алармените системи за превозни средства да са проектирани, изработени и монтирани по такъв начин, че и след тяхното инсталиране превозното средство да продължи да отговаря на съответните технически изисквания и по-специално по отношение на електромагнитната съвместимост (ЕМС). 1.3. Ако алармената система за превозни средства включва възможността да излъчва радиосигнали, например за включване и изключване на самата алармена система или на излъчването на сигнала, тя да изпълнява съответните изисквания на стандартите ETSI. Честотата да бъде 433,92 MHz при максимална излъчвана мощност 25 mW. 1.4. Монтирането на алармена система към превозно средство да не оказва влияние върху характеристиките на превозното средство (когато алармената система е изключена) или върху безопасното му функциониране. 1.5. Алармената система за превозно средство и нейните компоненти да не се задействат по невнимание, по специално докато двигателят е в работещо състояние. 1.6. Повреда на алармената система или повреда на нейното електрическо захранване да не се отразяват на безопасното функциониране на превозното средство. 1.7. Алармената система за превозно средство, нейните компоненти и контролираните от нея части да са проектирани, изработени и монтирани по такъв начин, че да се сведе до минимум възможността да бъде направена неработоспособна или да бъде унищожена бързо и без привличане на вниманието чрез използването например на евтини инструменти, които могат да бъдат лесно скрити, на оборудване или самоделни приспособления, които могат да бъдат лесно използвани на публично място. 1.8. Начинът на включване и изключване на алармената система за превозно средство да бъде направен така, че да съответства на изискванията на приложение № 9. Позволени са електрически връзки към компонентите, които са предмет на това приложение. 1.9. Системата да бъде разработена така, че даването “на късо” на която и да е сигнална верига да не поврежда никоя от функциите на алармената система освен тази, чиято верига е била дадена “на късо”. 1.10. Алармената система за превозно средство може да включва имобилайзер, който да съответства на изискванията на приложение № 10. 2. Специфични изисквания 2.1. Обхват на защитата 2.1.1. Изисквания Алармената система за превозно средство установява и сигнализира поне отварянето на която и да е от вратите на превозното средство, капака на двигателя и багажника. Повредата или изключването на източниците на светлина, например светлините на отделението за пътниците, не трябва да разстройва функционирането на управлението. Позволени са допълнително действащи сензори, при проникване в превозното средство, чрез контрол на обема на отделението за пътници, контрол на стъклата на прозорците, счупване на който и да е остъклен участък, или опит за кражба на превозното средство, (например със сензор за накланяне); като се имат предвид мерките за предпазване от ненужно активиране на алармата (фалшива аларма, виж т. 2.1.2). Тъй като тези допълнителни сензори създават сигнал за тревога, както след като е настъпило проникване (например при разбиване на някой остъклен участък), така и при външни влияния (например вятър), сигналът на алармата, активиран от един от посочените сензори, трябва да се задейства не повече от 10 пъти в рамките на периодa, през който е задействана алармената система. В този случай периодът на задействане се определя от времето, необходимо на притежателя/ползвателя на превозното средство за изключване на системата. Някои видове допълнителни сензори, например за контрол на обема на отделението за пътници (ултразвукови, инфрачервени), или сензори за накланяне и т. н., могат да бъдат деактивирани по желание на притежателя/ползвателя на превозното средство. В този случай всеки път преди да бъде включена алармената система на превозното средство, се извършат действията, необходими за тяхното деактивиране. Когато системата е във включено състояние, да бъде невъзможно изключването на сензорите. 2.1.2. Защита срещу фалшива аларма 2.1.2.1. Сигналът на алармената система както във включено, така и в изключено състояние, да не се задейства при: - сблъскване на превозното средство (изпитването е посочено в т. 3.2.13); - електромагнитна съвместимост (изпитването е посочено в т. 3.2.12); - спадане на напрежението на акумулаторната батерия поради продължително разреждане (изпитването е посочено в т. 3.2.14); - фалшива аларма от сензорите за защита на обема на отделението за пътници (изпитването е посочено в т. 3.2.15). 2.1.2.1.1. Изискването по т. 2.1.2.1 може да бъде постигнато чрез: - механична конструкция или устройството на електрическата верига в съответствие с условията, специфични за моторни превозни средства; - избор и прилагане на принципите за действие и контрол на алармената система и на части от нея. 2.1.2.2. Техническата служба, отговорна за провеждане на изпитването за одобряване, може да пропусне някои от изпитванията, посочени в т. 2.1.2.1, ако заявителят на одобряването може да демонстрира, например чрез технически данни, че защитата срещу фалшивата аларма е осигурена в достатъчна степен. 2.2. Звуков алармен сигнал 2.2.1. Общи разпоредби Сигналът на алармата да се чува и разпознава ясно и да се различава значително от другите звукови сигнали, използвани при движението по пътищата. Към оригиналното сигнално звуково устройство в зоната на превозното средство, която се контролира от неговата алармена система и където ще бъде защитено срещу лесен и бърз достъп от хора, може да бъде монтирано допълнително отделно устройство за звуков алармен сигнал. Ако се използва отделно устройство за звуков алармен сигнал в съответствие с т. 2.2.3.1, алармената система може да задейства допълнително и оригинално монтираното сигнално звуково устройство, при условие че всяка повреда на стандартното устройство за звуков сигнал (което по принцип е по-лесно достъпно) не се отразява на работата на обособеното устройство за звуков алармен сигнал. 2.2.2. Продължителност на звуковия алармен сигнал минимална - 25 s; максимална - 30 s. Звуковият алармен сигнал може да звучи отново само след следващото въздействие върху превозното средство, т. е. след посочения интервал от време (ограниченията са посочени в т. 2.1.1 и 2.1.2). Изключването на алармената система трябва незабавно да прекрати нейния звуков сигнал. 2.2.3. Изисквания относно звуковия алармен сигнал 2.2.3.1. Данните за устройства за звуков алармен сигнал с постоянен тон (постоянен честотен спектър), например клаксони, сирени и др., са в съответствие с част V. Пулсиращ сигнал на алармата (вкл./изкл.): Честота на превключванията 2 ± 1 Hz Вкл. време = изкл. време ± 10 %. 2.2.3.2. Данните за устройства за звуков алармен сигнал с честотна модулация, например звукови и други, са в съответствие с част V, но представляват колебания на тона на излъчвания звуков сигнал в границите на значителен честотен диапазон (1800 до 3550 Hz) и в двете посоки. Честота на колебанията 2 ± 1 Hz. 2.2.3.3. Ниво на звука Източникът на звук трябва да бъде: - устройство за звуков алармен сигнал, одобрено съгласно Наредба № 65 за одобряване типа на устройства за звуков сигнал на моторни превозни средства, или устройство, съответстващо на изискванията по т. 1 и 2 от част V; - ако източникът на звук се различава от оригинално монтираното звуково сигнално устройство, минималното ниво на звука може да бъде намалено до 100 dB(А), измерено съгласно условията на част V. 2.3. Светлинен алармен сигнал (ако е монтирана на превозното средство) 2.3.1. Обща разпоредба При случай на проникване в (или въздействие върху) превозното средство устройството трябва да задейства светлинен алармен сигнал, както е описано в т. 2.3.2 и 2.3.3. 2.3.2. Продължителност на светлинния алармен сигнал Светлинният сигнал на алармата трябва да продължава между 25 s и 5 min, след като алармата е била задействана. Изключването на алармената система да води до незабавно прекратяване на светлинния алармен сигнал. 2.3.3. Тип на светлинния алармен сигнал Периодично светване на всички лампи на пътепоказателите на превозното средство и/или светлината в отделението за пътници, заедно с всички светлини, които са включени в същата електрическа верига. Честота на превключванията 2 ± 1 Hz. Позволяват се също и асинхронни светлинни алармени сигнали, както при звуковите алармени сигнали. Вкл. време = изкл.време ± 10 % 2.4. Радиоаларми (пейджър) - ако е вграден Алармените системи за превозни средства могат да притежават възможност да създават сигнал за тревога чрез радиоизлъчване. 2.5. Заключване на управлението на алармената система Преднамереното или случайното включване на алармената система да бъде невъзможно, когато двигателят на превозното средство е в режим на работа. 2.6. Включване и изключване на алармената система 2.6.1. Включване Позволен е всеки подходящ начин на включване на алармената система, при условие че този начин няма да предизвиква случайно включване на сигнала на алармената система. 2.6.2. Изключване Изключването на алармената система на превозното средство да се извършва с едно от следните устройства или чрез комбинация от тях (разрешени са и други устройства, притежаващи равностойни характеристики): 2.6.2.1. механичен ключ (съответстващ на изискванията на част IV), който може да бъде съчетан с централната заключваща система на превозното средство, включващ поне 1000 варианта и действаща от външната страна на превозното средство; 2.6.2.2. електрическо/електронно устройство, например дистанционно управление с поне 50 000 варианта, което работи с променящ се код и/или има минимално време за сканиране 10 денонощия, например 5000 варианта за 24 часа при минимален брой на комбинациите 50 000; 2.6.2.3. механичен ключ или електрическо/електронно устройство вътре в защитеното отделение за пътници с определено забавяне с времето за влизане или излизане. 2.7. Забавяне за излизане Ако превключващото устройство за включване на алармената система е монтирано в защитаваната зона, се осигурява задържане за времето на излизане. Трябва да е възможно да се подбере време за задържане между 15 и 45 s, след като е бил задействан превключвателят на устройството. Може да има възможност да бъде настроен периодът на забавяне, за да подхожда на индивидуалните особености на водача. 2.8. Забавяне за влизане Ако превключващото устройство за изключване на алармената система е монтирано в защитаваната зона, се допуска задържане от минимум 5 s до максимум 15 s, преди да се задействат звуковият и светлинният сигнал на алармата. Може да има възможност да бъде настроен периодът на забавяне, за да подхожда на индивидуалните особености на водача. 2.9. Индикатор за състоянието 2.9.1. Допуска се използването на светлинни индикатори, разположени в отделението за пътници или извън него, които да дават информация за състоянието на алармената система на превозното средство (включена, изключена, на какъв интервал е настроена алармата, дали е била задействана). Интензивността на светлината на светлинните сигнали, монтирани извън отделението за пътници, да е не по-голяма от 0,5 cd. 2.9.2. Ако е осигурена индикацията на краткотрайни “динамични” процеси, такива като промяната от “включено” към “изключено” или обратно, тя трябва да бъде светлинна и да отговаря на изискванията по т. 2.9.1. Допуска се тази оптична индикация да работи едновременно с пътепоказателите и/или със светлините в отделението за пътници, при условие че продължителността на светлинния импулс на пътепоказателите е не по-голяма от 3 s. 2.10. Захранване Източник за захранване на алармената система може да бъде акумулаторната батерия на превозното средство. Когато е предвидена допълнителна батерия, тя трябва да бъде акумулаторна и да не захранва нито една от частите на електрическата система на превозното средство. 2.11. Изисквания относно допълнителни функции 2.11.1. Самопроверка, автоматична индикация при повреда При включване на алармената система чрез функцията самопроверка (контрол за приемливо състояние) могат да бъдат установени и индицирани неправилни състояния, например отворени врати и т. н. 2.11.2. Сигнал за тревога при опасност Позволява се светлинен и/или звуков и/или радиосигнал за тревога независимо от състоянието (включено или изключено) и/или от функцията на алармената система. Такъв сигнал за тревога трябва да се включва от вътрешността на превозното средство и не трябва да влияе на състоянието (включено или изключено) на алармената система. Сигналът за тревога при опасност да може да се изключва от ползващия превозното средство. Продължителността на включения звуков сигнал за тревога при опасност не трябва да бъде ограничавана. Сигналът за тревога при опасност да не блокира работата на двигателя или да го спира, ако той е в работещо състояние. 3. Работни параметри и условия за изпитване1 3.1. Работни параметри Всички компоненти на алармената система на превозното средство работят безотказно при следните условия: 3.1.1. Климатични условия Формулирани са два класа околна температура, както следва: • от - 40 до +85 °С за части, предназначени за монтаж в отделението за пътници или в багажното отделение; • от - 40 до +125 °С за части, предназначени за монтаж в отсека за двигателя, доколкото не са поставени други изисквания. 3.1.2. Степен на защита на електрическата инсталация В съответствие с IЕС 529-1989 са предвидени следните степени на защита: • IP 40 - за части, които се монтират в отделението за пътници; • IP 42 - за части, които се монтират в отделението за пътници на открити/преработени и превозни средства с подвижен покрив, ако мястото за инсталиране изисква по-висока степен на защита от IP 40; • IP 54 - за всички други части. 1 Лампите, които се използват като част от светлинните алармени устройства и които са включени в стандартната осветителна система, не е необходимо да съответстват на работните параметри, дадени в т. 5.1, и не трябва да се представят за изпитванията, описани в т. 5.2. Всички ограничения за разполагането на частите от инсталацията по отношение на прах, вода и температура са посочени в инструкцията за монтаж от производителя на алармената система. 3.1.3. Устойчивост на атмосферни влияния - 7 дни съгласно IЕС 68-2-30-1980. 3.1.4. Електрически условия Номинално захранващо напрежение - 12V. Диапазон на работното захранващо напрежение: от 9 до 15 V в температурния диапазон, посочен в т. 3.1.1. Разрешено време за повишаване на напрежението при 23°С: максимум 1 h при U = 18V, максимум 1 min при U = 24V. 3.2. Условия на изпитване 3.2.1. Функционални изпитвания 3.2.1.1. Проверява се съответствието на алармената система с изискванията, както следва: а) продължителност на звуковия алармен сигнал съгласно т. 2.2.2 и 2.3.2; б) честота на превключвания и ниво на звука в съответствие с т. 2.3.3 и 2.2.3.1 или съответно 2.2.3.2; в) брой на циклите на алармата съгласно т. 2.1.1, ако е приложимо; г) проверка на заключването на управлението на алармената система съгласно т. 2.5. 3.2.1.2. Нормални състояния при изпитването напрежение U = 12 ± 0,2V; температура Т = 23 ± 5 °С. 3.2.2. Устойчивост при изменения на температурата и напрежението Проверява се съответствието с изискванията по т. 3.2.1.1 при следните условия: 3.2.2.1. Температура при изпитването Т = - 40 ± 2 °С; Напрежение при изпитването U = 9 ± 0,2V; Продължителност на съхранение 4 h. 3.2.2.2. За части, монтирани в отделението за пътници или в багажното отделение: температура при изпитването Т = 85 ± 2 °С; напрежение при изпитването U = 15 ± 0,2V; продължителност на съхранение 4 h. 3.2.2.3. За части, монтирани в отсека за двигателя, ако няма други изисквания: температура при изпитването Т = 125 ± 2 °С; напрежение при изпитването U = 15 ± 0,2V; продължителност на съхранение 4 h. 3.2.2.4. Както във включено, така и в изключено състояние алармената система се подлага на въздействието на повишено напрежение 18 ± 0,2V в продължение на 1 h. 3.2.2.5. Както във включено, така и в изключено състояние, алармената система се подлага на въздействието на повишено напрежение 24 ± 0,2V в продължение на 1 min. 3.2.3. Запазване на работоспособността след изпитване за устойчивост срещу проникване на чуждо тяло и вода След изпитване за устойчивост срещу проникване на чуждо тяло и вода съгласно IEC 529-1989 за определяне степента на защита по т. 3.1.2 се повтаря функционалното изпитване по т. 3.2.1. 3.2.4. Запазване на работоспособността след изпитване на влагоустойчивост След изпитване за устойчивост на влага съгласно IEC 68-2-30-1980 се повтаря функционалното изпитване по т. 3.2.1. 3.2.5. Изпитване за защита срещу обратна полярност Компонентите на алармената система да не се повреждат при подаване на напрежение до 13V с обратна полярност в продължение на 2 min. След провеждане на това изпитване се повтаря функционалното изпитване по т. 3.2.1. 3.2.6. Изпитване за защита срещу късо съединение Всички електрически връзки на алармената система да са устойчиви на късо съединение спрямо “маса” при напрежение 13V и/или да са защитени с предпазител. След провеждане на това изпитване се повтаря функционалното изпитване по т. 3.2.1, ако е необходимо, със сменени предпазители. 3.2.7. Консумиран ток във включено състояние Токът, който консумира цялата алармена система във включено състояние, заедно с индикатора за състоянието и имобилайзера при посочените в т. 3.2.1.2 условия, не трябва да превишава 20 mA. 3.2.8. Запазване на работоспособността след изпитване на виброустойчивост 3.2.8.1. За това изпитване компонентите се разделят допълнително на два типа: тип 1: компоненти, стандартно монтирани към превозното средство; тип 2: компоненти, предназначени за закрепване към двигателя. 3.2.8.2. Компонентите или алармената система като цяло трябва да бъдат подложени на вибрации със синусоидална форма, чиито характеристики са, както следва: 3.2.8.2.1. за тип 1 - честотата трябва да бъде променлива от 10 до 500 Hz с максимална амплитуда ± 5 mm и максимално ускорение 3g (0-пик). 3.2.8.2.2. За тип 2 - честотата трябва да бъде променлива от 20 до 300 Hz с максимална амплитуда ± 2 mm и максимално ускорение 15g (0-пик). 3.2.8.2.3. За тип 1 и тип 2 - изменението на честотата е 1 октава/min. Броят на циклите е 10, като изпитването се провежда по посока на трите оси. Вибрациите са приложени с максимална постоянна амплитуда при ниските честоти и с максимално постоянно ускорение при високите честоти. 3.2.8.2.4. По време на изпитването алармената система се свързва с електрическото захранване, като кабелът е закрепен на разстояние не по-малко от 200 mm. 3.2.8.4. След провеждане на вибрационното изпитване се повтаря функционалното изпитване по т. 3.2.1. 3.2.9.Изпитване на надеждност При условията на изпитване по т. 3.2.1.2 се извършват 300 пълни цикъла на алармените сигнали (звукови и светлинни) с 5 min пауза на звуковото сигнално устройство. 3.2.10. Изпитване за превключване с външен ключ (поставен от външната страна на превозното средство) Ако не се използва заключващият цилиндър на оригиналната ключалка на вратата, с която е оборудвано превозното средство, се провеждат следните изпитвания: 3.2.10.1. Ключът да бъде конструиран по такъв начин, че да не се деформира дори и след изпитване от 2500 цикъла на включване/изключване във всяка посока, последвани от изпитване за устойчивост на корозия чрез въздействие на солени пръски в съответствие с IEC 68-2-11-1981 в продължение на не по-малко от 96 h. 3.2.11. Изпитване на системи за защита на обема на отделението за пътници Алармите трябва да се задействат, когато през отворения прозорец на предната врата в отделението за пътници се внесе вертикална плоча с размери 0,2 ? 0,15 m на разстояние 0,3 m (измерено от центъра на вертикалната плоча), в посока напред и успоредно на пътната повърхност, със скорост 0,4 m/s и под ъгъл 45° спрямо надлъжната равнина на симетрия на превозното средство, както е показано на фигурата. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фигура. Изпитване на системи за защита на обема на отделението за пътници 3.2.12. Електромагнитна съвместимост Алармените системи на превозните средства трябва да удовлетворяват съответните технически изисквания и по-специално по отношение на електромагнитната съвместимост (ЕМС). 3.2.13. Защита срещу фалшива аларма при удар на превозното средство Проверява се удар с енергия до 4,5 J, създаден от тяло с формата на полусфера с диаметър 165 mm и твърдост (70 ± 10) Shore A, и приложен със заоблената част от неговата повърхност където и да е по каросерията на превозното средство или остъкляването, дали не предизвиква фалшива аларма. 3.2.14. Защита срещу фалшива аларма при спадане на напрежението Проверява се бавно спадане на напрежението на главната акумулаторна батерия при продължително разреждане със скорост 0,5 V/h до напрежение 3V дали не предизвиква фалшива аларма. Условията на изпитване са посочени в т. 3.2.1.2. 3.2.15. Защитата срещу фалшив сигнал на системата за защита на обема на отделението за пътници Системите, предназначени за защита на отделението за пътници, съгласно точка 1.1.1 се изпитват заедно с превозното средство, което е в нормално състояние (виж т. 3.2.1.2). Системата, монтирана съгласно инструкциите на производителя, да не се задейства, когато е била подложена 5 пъти на изпитването по т. 3.2.13 през интервал 0,5 s. Присъствието на хора, докосващи или обикалящи около превозното средство (при затворени прозорци), да не предизвиква фалшива аларма. 4. Инструкции Всяка алармена система за превозно средство се придружава от: 4.1. Инструкция за монтаж, съдържаща: 4.1.1. списък на превозните средства и на моделите превозни средства, за които е предназначено устройството; този списък може да бъде конкретен или общ, например “всички превозни средства с бензинови двигатели и акумулаторни батерии с напрежение 12 V и свързан към “маса” отрицателен полюс”; 4.1.2. начина на монтаж, илюстриран със снимки и/или много ясни чертежи; 4.1.3. когато се отнася за алармени системи, включващи имобилайзер, трябва да бъде осигурена допълнителна инструкция по отношение на съответствието с изискванията на приложение № 10. 4.2. Образец на сертификат за монтаж е посочен в част III. 4.3. Общи инструкции към купувача на алармената система, които да насочва неговото внимание към: - изискването алармената система да бъде монтирана в съответствие с инструкциите на производителя; - необходимостта да се избере добър монтьор (същият може да бъде препоръчан и от производителя); - изискването сертификатът за монтаж, приложен към алармената система, да се попълни от монтьора. 4.4. Инструкция за експлоатация 4.5. Инструкция за поддържане 4.6. Общо предупреждение за опасността от извършване на каквито и да са изменения или допълнения към алармената система; такива изменения или допълнения автоматично правят невалиден сертификата за монтаж по т. 4.2. 4.7. Информация за мястото (местата) на маркировката за одобряване, посочена в приложение № 7 към тази наредба, и/или на сертификата за съответствие, посочен в приложение № 8. Част II Изисквания към превозни средства по отношение на оригиналната им алармена система 1. Общи изисквания 1.1. Алармената система да е оформена и вградена по такъв начин, че да създава алармен сигнал в случай на проникване в превозното средство или на влияние върху него. Сигналът за тревога е звуков, като допълнително може да включва светлинни сигнални устройства или е аларма с радиовръзка, или комбинация от тези възможности. 1.2. Превозните средства, оборудвани с оригинални алармени системи, да отговарят на съответните технически изисквания, по-специално по отношение на електромагнитна съвместимост (ЕМС). 1.3. Ако оригиналната алармена система за превозни средства включва възможността да излъчва радиосигнали, например за включване и изключване на алармата или на излъчването на сигнала, тя изпълнява съответните изисквания на стандартите ETSI. Честотата е 433,92 MHz при максимална излъчвана мощност 25 mW. 1.4. Оригиналната алармена система и нейните компоненти не се задействат по невнимание, в частност когато двигателят е в работещо състояние. 1.5. Повреди в оригиналната алармена система или повреди на нейното електрическо захранване не се отразяват на безопасната работа на превозното средство. 1.6. Оригиналната алармена система, нейните компоненти и контролираните от нея части са монтирани по такъв начин, че до минимум е сведена опасността да бъде направена неработоспособна, или да бъде унищожена бързо и без привличане на вниманието, чрез използването например на евтини инструменти, които могат да бъдат лесно скрити, на оборудване или самоделни приспособления, които могат да бъдат лесно използвани на публично място. 1.7. Алармената системата е разработена така, че даването “на късо” на която и да е сигнална верига не поврежда никоя от функциите й освен тази, чиято верига е била дадена “на късо”. 1.8. Оригиналната алармена система може да включва имобилайзер, който да съответства на изискванията на приложение № 10. 2. Специфични изисквания 2.1. Обхват на защитата 2.1.1. Общи разпоредби Оригиналната алармена система установява и сигнализира поне отварянето на която и да е от вратите на превозното средство, капака на двигателя и багажника. Повредата или изключването на източниците на светлина, например светлините на отделението за пътници, не разстройва функционирането на управлението. Инсталирането на допълнително действащи сензори: - при проникване в превозното средство, контрол на обема на отделението за пътници, контрол на стъклата на прозорците, счупване на който и да е остъклен участък, или - опит за кражба на превозното средство, например със сензор, чувствителен към накланяне, е позволено, като се имат предвид мерките за предпазване от ненужно активиране на алармата (фалшива аларма, виж т. 2.1.2). Тъй като тези допълнителни сензори създават сигнал за тревога, както след като е настъпило проникване (например при разбиване на остъклен участък), така и при външни влияния (например вятър), сигналът на алармата, активиран от един от допълнителните сензори, се задейства не-повече от 10 пъти в рамките на периодa, през който е задействана оригиналната алармена система. В този случай периодът на задействане се определя от времето, необходимо на притежателя/ползвателя на превозното средство за изключване на системата. Някои видове допълнителни сензори, например за контрол на обема на отделението за пътници (ултразвукови, инфрачервени) или сензори за накланяне и т. н., могат да бъдат деактивирани по желание на притежателя/ползвателя на превозното средство. В този случай всеки път преди да бъде включена оригиналната алармена система на превозното средство, се извършват действията, необходими за тяхното деактивиране. Когато системата е във включено състояние, изключването на сензорите е невъзможно. 2.1.2. Защита срещу фалшива аларма. 2.1.2.1. Прави се необходимото както във включено, така и в изключено състояние, сигналът на оригиналната алармена система да не се задейства при: - сблъскване на превозното средство - изпитване, определено в т. 3.2.13; - спадане на напрежението на акумулаторната батерия поради продължително разреждане - изпитване, определено в т. 3.2.14; - фалшива аларма от сензорите за защита на обема на отделението за пътници - изпитване, определено в т. 3.2.15. 2.1.2.2. Техническата служба, отговорна за провеждане на изпитването за одобряване, може да пропусне някои от посочените изпитвания, ако заявителят на одобряването може да демонстрира (например чрез технически данни), че защитата срещу фалшиви сигнали на алармата е осигурена в достатъчна степен. 2.2. Звуков алармен сигнал 2.2.1. Общи разпоредби Сигналът на алармата да се чува и разпознава ясно, да се различава значително от другите звукови сигнали, използвани при движението по пътищата. Към оригиналното сигнално звуково устройство в зона на превозното средство, която се контролира от неговата оригинална алармена система и където ще бъде защитено срещу лесен и бърз достъп от хора, може да бъде монтирано допълнително отделно устройство за звуков алармен сигнал. Ако се използва отделно устройство за звуков алармен сигнал, в съответствие с т. 2.2.3.1 оригиналната алармена система може да задейства допълнително и оригинално монтираното сигнално звуково устройство, при условие че всяка повреда на стандартното устройство за звуков сигнал (което по принцип е по-лесно достъпно) не се отразява на работата на обособеното устройство за звуков алармен сигнал. 2.2.2. Продължителност на звуковия алармен сигнал: минимална - 25 s; максимална - 30 s. Звуковият алармен сигнал може да звучи отново само след следващото въздействие върху превозното средство, т. е. след посочения интервал от време (за ограниченията виж т. 2.1.1 и 2.1.2). Изключването на оригиналната алармена система трябва незабавно да прекрати нейния звуков сигнал. 2.2.3. Изисквания относно звуковия алармен сигнал 2.2.3.1. Данните за устройства за звуков алармен сигнал с постоянен тон (постоянен честотен спектър), например клаксони, сирени и др., са в съответствие с част V. Пулсиращ сигнал на алармата (вкл./изкл.): честота на превключванията 2 ± 1 Hz; вкл. време = изкл. време ± 10 %. 2.2.3.2. Устройства за звуков алармен сигнал с честотна модулация - звуковите и другите данни са в съответствие с посочените в част V, но представляват изменения на тона на излъчвания звуков сигнал в границите на значителен честотен диапазон (1800 до 3550 Hz) и в двете посоки. Честота на колебанията 2 ± 1 Hz. 2.2.3.3. Ниво на звука Източникът на звук трябва да бъде устройство за звуков алармен сигнал, одобрено съгласно Наредба № 65 от 2003 г. за одобряване типа на устройства за звуков сигнал на моторни превозни средства, или устройство, съответстващо на изискванията на т. 1 и 2 от част V. Когато източникът на звук се различава от оригинално монтираното устройство за звуков сигнал на превозното средство, минималното ниво на звука може да бъде намалено до 100 dB(А), измерено по реда на част V от това приложение. 2.3. Светлинен алармен сигнал - ако е монтирана 2.3.1. Обща разпоредба При случай на проникване в (или въздействие върху) превозното средство устройството задейства светлинен алармен сигнал, както е описано в т. 2.3.2 и 2.3.3. 2.3.2. Продължителност на светлинния алармен сигнал Светлинният сигнал на алармата да има продължителност между 25 s и 5 min, след като алармата е била задействана. Изключването на оригиналната алармена система да доведе до незабавно спиране на светлинния алармен сигнал. 2.3.3. Тип на светлинния алармен сигнал Периодично светване на всички лампи на пътепоказателите на превозното средство и/или светлината в отделението за пътници, заедно с всички светлини, които са включени в същата електрическа верига. Честота на превключванията 2 ± 1 Hz. Позволяват се също и асинхронни светлинни алармени сигнали, както при звуковите алармени сигнали. Вкл. време = изкл. време ± 10 %. 2.4. Радиоаларма (пейджър) - ако е вградена Оригиналните алармени системи могат да притежават възможност да създават сигнал за тревога чрез радиоизлъчване. 2.5. Заключване на управлението на оригиналната алармена система * Когато двигателят е в режим на работа, да бъде невъзможно преднамерено или случайно включване на оригиналната алармена система. 2.6. Включване и изключване на оригиналната алармена система 2.6.1. Включване Позволен е всеки подходящ начин на включване на алармената система, при условие че този начин няма да предизвиква случайно включване на сигнала на алармената система. 2.6.2. Изключване Изключването на оригиналната алармена система да се извършва с едно от следните устройства или чрез комбинация от тях: 2.6.2.1. механичен ключ (съответстващ на изискванията, посочени в част IV), който може да бъде съчетан с централната заключваща система на превозното средство, включващ поне 1000 варианта, и действаща от външната страна на превозното средство; 2.6.2.2. електрическо/електронно устройство, например дистанционно управление, с поне 50 000 варианта, което работи с променящ се код и/или има минимално време за сканиране 10 денонощия, например 5000 варианта за 24 часа при минимален брой на комбинациите 50 000; 2.6.2.3. механичен ключ или електрическо/електронно устройство вътре в защитеното отделение за пътници с определено забавяне с времето за влизане или излизане; 2.6.2.4. Разрешено е използването и на други устройства, които дават еквивалентни възможности за изключване. 2.7. Забавяне за излизане Ако превключващото устройство за включване на оригиналната алармена система е монтирано в защитаваната зона, се предвижда времето на задържане за излизане, след като е бил задействан ключът, да бъде установено между 15 и 45 s. Може да има възможност да бъде настроен периодът на забавяне, за да подхожда на индивидуалните особености на водача. 2.8. Забавяне за влизане Ако устройството за изключване на оригиналната алармена система е монтирано в защитаваната зона, се допуска задържане от минимум 5 до максимум 15 s, преди да се задейства звуковият или светлинният сигнал. Може да има възможност да бъде настроен периодът на забавяне, за да подхожда на индивидуалните особености на водача. 2.9. Индикатор за състоянието * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на ЕС. 2.9.1. Допуска се използването на светлинни индикатори, разположени в отделението за пътници или извън него, които да дават информация за състоянието на оригиналната алармена система на превозното средство (включена, изключена, на какъв интервал е настроена алармата, дали е била задействана). Интензивността на светлината на светлинните сигнали, монтирани извън отделението за пътници, да не е по-голяма от 0,5 cd. 2.9.2. Ако е осигурена индикацията на краткотрайни “динамични” процеси, такива като промяната от “включено” към “изключено” или обратно, тя да бъде светлинна в съответствие с т. 2.9.1. Такава светлинна индикация може да бъде направена да работи едновременно с пътепоказателите и/или със светлините за отделението за пътници, при условие че продължителността на светлинния импулс на пътепоказателите е не по-голяма от 3 s. 2.10. Захранване Източник за захранване на оригиналната алармена система може да бъде акумулаторната батерия на превозното средство. Когато е предвидена допълнителна батерия, тя да бъде акумулаторна и да не захранва нито една от частите на електрическата система на превозното средство. 2.11. Изисквания относно допълнителни функции 2.11.1. Самопроверка, автоматична индикация при повреда При включване на оригиналната алармена система чрез функцията самопроверка (контрол за приемливо състояние) могат да бъдат установени и индицирани неправилни състояния, например отворени врати и т. н. 2.11.2. Сигнал за тревога при опасност Позволява се светлинен и/или звуков, и/или радио- сигнал за тревога независимо от състоянието (включено или изключено) и/или от функцията на оригиналната алармена система. Такъв сигнал за тревога да се включва от вътрешността на превозното средство и да не се влияе от състоянието (включено или изключено) на оригиналната алармена система. Също така да е възможно сигналът за тревога при опасност да бъде изключен от ползващия превозното средство. Продължителността на включения звуков сигнал за тревога при опасност да не бъде ограничавана. Сигналът за тревога при опасност да не обездвижва двигателя или да го спира, ако той е в работещо състояние. 3. Условия на изпитването Всички компоненти на оригиналната алармена система на превозно средство или алармената система се изпитват в съответствие с процедурата, описана в т. 3 на част I. Тези изисквания не се отнасят за: 3.1. онези компоненти, които са монтирани и изпитани като част от превозното средство независимо дали има или няма монтирана алармена система (например светлини); или 3.2. онези компоненти, които са били изпитани предварително като части от превозно средство, за което е представен съответен документ. 4. Инструкции Всяко превозно средство се съпровожда от: 4.1. Инструкция за експлоатация; 4.2. Инструкция за поддържане; 4.3. Общо предупреждение относно опасностите от извършване на каквито и да са изменения или допълнения към оригиналната алармена система. Част III Сертификат за монтаж Аз, долуподписаният................................................................. , професионален монтьор, удостоверявам, че монтажът на описаната по-долу алармена система на превозното средство е извършен от мен съгласно предоставените от производителя на системата инструкции за монтаж. Описание на превозното средство: Марка (търговско наименование на производителя): ......................................................................................... Тип: ................................................................................ Сериен номер: ............................................................... Регистрационен номер: ................................................ Описание на алармената система на превозното средство: Марка (търговско наименование на производителя): ......................................................................................... Тип: ................................................................................ Номер на одобряване: .................................................. Извършено във:......................................... на:..................... Пълен адрес на извършилия монтажа (и печат, при необходимост): .................................................................................................................. Подпис:................................................ (да се посочи длъжността) Част IV Изисквания към механичната ключалка 1. Цилиндърът на ключалката да не се подава на повече от 1 mm от капачката, като издадената част да бъде конична. 2. Връзката между вътрешната част на цилиндъра и неговата обвивка да бъде в състояние да издържи опъваща сила 600 N и въртящ момент 25 Nm. 3. Ключалката да бъде снабдена с препятствие срещу просвредляване на цилиндъра. 4. Профилът на ключа да има поне 1000 ефективни варианта. 5. Ключалката да не се отключва с ключ, който има само една разлика спрямо ключа, който съответства на ключалката. 6. Отворът за ключа на външната ключалка да бъде с капаче, или да е защитен по друг начин срещу проникването на замърсяване и/или вода. Част V Технически изисквания към звукови алармени устройства 1. Звуковите алармени устройства (ЗАУ) е необходимо да излъчват продължителен и постоянен звук, като неговият акустичен спектър не се променя значително по време на неговото действие. За ЗАУ, захранвани с променлив ток, това изискване се отнася само за постоянна честота на въртене на ротора на генератора в границите на диапазона, определен в т. 2.1.3.2. 2. Звуковите алармени устройства да притежават акустични характеристики (спектрално разпределение на нивото на акустическата енергия на звуковото налягане) и такива механични характеристики, че да могат да удовлетворят следните изпитвания в дадената последователност: 2.1. Измерване на звуковите характеристики 2.1.1. За предпочитане е звуковите алармени устройства да бъдат изпитани в безехова среда. Алтернативно, те могат да бъдат изпитани в полу-безехова камера или на открито пространство. В този случай се вземат мерки, за да се избегне отразяването от повърхността на участъка за провеждане на измерването (например чрез поставяне на редица от звукопоглъщащи екрани). Измерва се сферичното разпределение на звука с точност 1 dB, вътре в полусфера с радиус не по-малък от 5 m, при максималната честота, като специално се проверява в измерваното направление и на височината на устройството и на микрофона. Нивото на околния шум трябва да бъде с поне 10 dB по-ниско от измерваното ниво на звуковото налягане. Изпитваното устройство и микрофонът се разполагат на еднаква височина - между 1,15 и 1,25 m. Оста на максималната чувствителност на микрофона трябва да съвпада с посоката на максималното ниво на звука на устройството. Микрофонът да е разположен така, че неговата мембрана да е на разстояние 2 ± 0,01 m от излъчващата повърхност на устройството. Ако устройството има няколко източника на звук, разстоянието се определя спрямо най-близката до микрофона излъчваща повърхност. 2.1.2. Нивото на звуковото налягане се измерва с помощта на прецизен шумомер от клас 1,0, съответстващ на изискванията на Публикация на IEC № 651, първа редакция (1979 г.). Всички измервания се извършват при режим на работа на шумомера “F”. Общото ниво на звуковото налягане се измерва, като се използва крива А за честотна корекция. Спектърът на излъчвания шум се измерва съгласно преобразуването на Фурие за акустични сигнали. Алтернативно може да се използва една трета октавни филтри, съответстващи на изискванията на Публикация на IEC № 225, първа редакция (1966 г.). В този случай нивото на звуково налягане при среднооктавна честота 2500 Hz се определя като квадратен корен от сумата на квадратите на звуковото налягане в една трета октавните ленти със средни честоти 2000, 2500 и 3150 Hz. Във всеки случай за основен се счита само методът с преобразуване на Фурие. 2.1.3. Захранването на звуковите алармени устройства според случая може да бъде със следните напрежения: 2.1.3.1. Ако звуковите алармени устройства се захранват с постоянен ток, измереното на клемите на източника на електрическо захранване изпитвателно напрежение, равно на 6, 5, 13 или 26 V, отговаря съответно на стандартните напрежения 6, 12 и 24 V; 2.1.3.2. Ако звуковите алармени устройства се захранват с променлив ток, захранването се осъществява от електрически генератор от същия тип, какъвто обикновено се използва за захранване на този тип звуково алармено устройство. Акустичните характеристики на алармата се записват при честота на въртене на ротора на генератора, равна на 50, 75 и 100% от максималната честота на въртене на ротора за продължителна работа, определена от производителя на генератора. По време на това изпитване към генератора не се включват други електрически товари. Изпитването на надеждност, описано в т. 3, се провежда при скоростта, определена от производителя на оборудването и избрана от горния ред. 2.1.4. Ако при изпитване на звуково алармено устройство, захранвано с постоянен ток, се използва токоизправител, променливата съставка на напрежението, измерена на неговите клеми, когато предупреждаващото устройство е в задействано състояние, да не бъде по-голяма от 0,1 V, от връх до връх. 2.1.5. За звуково алармено устройство, захранвано с постоянен ток, съпротивлението на захранващите проводници, включително клемите и контактите, да е колкото е възможно по-близко до: а) 0,05 ? - за 6-волтова верига; б) 0,10 ? - за 12-волтова верига; в) 0,20 ? - за 24-волтова верига. 2.1.6. Устройството да бъде монтирано устойчиво, като се използва част или части, предвидени от производителя, към опора, чиято маса е поне 10 пъти по-голяма от масата на устройството и не по-малка от 30 kg. Освен това монтирането на устройството да бъде такова, че отразяването от страна на опората и нейните собствени вибрации да не оказват забележимо влияние върху резултатите от измерванията. 2.1.7. При описаните условия А-претегленото ниво на звуковото налягане да не надвишава 118 dB(A). Освен това нивото на звуковото налягане в честотния диапазон от 1800 до 3500 Hz трябва да бъде по-голямо от нивото при всяка честотна лента над 3500 Hz и във всеки случай да е равно на 105 dB(A) или по-голямо. 2.1.8. Дадените изисквания също да се изпълняват и от устройство, предназначено за изпитването на надеждност, описано в т. 3, със захранващо напрежение, изменяно между 115 и 95 % от неговата номинална стойност при звукови алармени системи, захранвани с постоянен ток, а за захранвани с променлив ток алармени системи - между 50 и 100 % от максималната скорост на генератора, определена от производителя за продължителен режим на работа. 2.1.9. Времето, изминаващо от момента за задействане до момента, в който звукът достига минималното ниво, определено в точка 2.1.7, да не превишава 0,2 s, измерено при околна температура 20 ± 5 °С. Тази разпоредба се прилага по-специално за устройства с електропневматично действие. 2.1.10. Устройства, които са с пневматично, или с електропневматично действие, когато са настроени в съответствие с указанията на производителя, да имат същите акустични характеристики, каквито се изискват за звуковите алармени устройства с електрическо действие. 2.1.11. При устройства с няколко излъчвани тона, при които излъчвателят на всеки тон има възможност да функционира независимо, минималната определена стойност се получава, когато всеки от съставните излъчватели работи самостоятелно. Когато съставните излъчватели работят едновременно, да не се превишава максималната стойност на общото ниво на звука. 3. Изпитвания за надеждност 3.1. Звуковото алармено устройство се захранва с ток с номинално напрежение и със съпротивление на захранващия кабел, определено в т. 2.1.3 и 2.1.5, и работи 50 000 пъти, всеки път по една s, следвана от пауза от 4 s. По време на изпитването акустичното алармено устройство се охлажда от въздушен поток със скорост приблизително 10 m/s. 3.2. Ако изпитването се провежда в безехова камера, тази скорост да бъде достатъчна, за да осигурява нормално разсейване на топлината, излъчвана от устройството по време на изпитването за надеждност. 3.3. Околната температура в помещението, в което се провежда изпитването, е между +15 и +30 °С. 3.4. Ако след като звуковото алармено устройство е отработило половината на описания брой пъти, характеристиките на звуковото ниво вече не са същите както преди изпитването, акустичното алармено устройство може да бъде настроено. След като е работило описания брой пъти и след последвала настройка, ако е необходимо, акустичното алармено устройство преминава изпитването, описано в т. 2.1. 3.5. За сигнални устройства от електропневматичен тип, устройството може да бъде смазвано с препоръчано от производителя масло след всеки 10 000 цикъла на работа. 4. Изпитвания за одобряване на типа Изпитванията се провеждат с два образеца от всеки тип, представен от производителя за одобряване. Двата образеца се подлагат на всички изпитвания и е необходимо да отговорят на техническите изисквания, определени в тази част.
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 44 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала