Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
Актът не е в сила. Отменен с ДВ, бр. 17 от 2015 г. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 41 от 2004 г.
В сила от
31 декември 2005 г.

Последна редакция · в сила от 31.12.2005 · без изменения оттогава

към чл. 22, ал. 1 Изпитване за определяне хоризонталната скорост на горене на материалите 1. Принцип Пробата се поставя в хоризонтален U-образен съд и се подлага на действието на определен нискоенергиен пламък за 15 s в горивна камера, като пламъкът действа върху свободния край на пробата. Изпитването се определя, ако и когато пламъкът загасне или времето, за което пламъкът преминава определено разстояние. 2. Апаратура 2.1. За предпочитане е горивната камера (фиг. 1) да е направена от неръждаема стомана и с размери, дадени на фиг. 2. Предната част на камерата има огнеупорен прозорец за наблюдение, който може да бъде направен като врата за достъп. Дъното на камерата има вентилационни отвори, а в горната част има от всички страни изрези. Горивната камера има четири крака с височина 10 mm. Камерата може да има отвор за вкарване на съда с пробата, а на другия край на камерата е предвиден отвор за подаване на газ. Разтопеният материал се събира в съд (виж фиг. 3), който е поставен на дъното между вентилационните отвори, без да ги покрива. Фиг. 1. Модел на горивна камера със съд за пробата и съд за стопилката Фиг. 2. Модел на горивна камера (размери в mm) Фиг. 3. Типичен съд за стопилка (размери в mm) Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя 2.2. Съдът за пробата се състои от два U-образни метални листа или скара от корозионноустойчив материал. Размерите са дадени на фиг. 4. На долния лист има щифтове, а на горния - съответни отвори, подредени по такъв начин, че да осигуряват целостта на съда. Щифтовете също така служат като измерителни точки за начало и край на разстоянието за изгаряне. Предвиждат се поддържащи рамката прътове, направени от топлоустойчив метал с диаметър 0,25 mm, поставени на интервали от 25 mm на дъното (фиг. 5). Долната част на пробата е на 178 mm над долния лист. Разстоянието между предния ръб на съда за пробата и предната стена на камерата е 22 mm, а разстоянието по дължина между съда за пробата и страничните стени на камерата 50 mm (всички размери са вътрешни) (виж фиг. 1 и 2). Фиг. 4. Модел на съд за проба (размери в mm) Фиг. 5. Модел на част от долната U-образна рамка, конструирана за поддържане от пръти (размери в mm) Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя 2.3. Газова горелка. Малкият източник на запалване се осигурява от Bunsen горелка с вътрешен диаметър 9,5 ± 0,5 mm. Тя е разположена в изпитвателното отделение, така че центърът на дюзата е на 19 mm под средата на долния ръб на отворения край на пробата (виж фиг. 2). 2.4. Газът за изпитване, с който се захранва горелката, има калоричност около 38 MJ/mi (например естествен газ). 2.5. Метален гребен с дължина не по-малка от 110 mm със седем, осем добре загладени зъба през 25 mm. 2.6. Измервател на горенето с точност до 0,5 s. 2.7. Шкаф за изпарения. Горивната камера се разполага в шкаф с вътрешен обем не по-малък от 20 пъти и не по-голям от 110 пъти от обема на горивната камера и всеки от размерите му - височина, широчина и дължина, не е повече от два и половина пъти от другите два размера. Преди изпитването вертикалната скорост на въздуха през шкафа се измерва на разстояние 100 mm в предната и задната част на мястото, където ще бъде поставена горивната камера. Тя трябва да бъде между 0,10 и 0,30 m/s с цел да не създаде дискомфорт от изгарящите продукти на оператора. Допуска се използването на шкаф с естествена вентилация и подходяща въздушна скорост. 3. Проби 3.1. Форма и размери 3.1.1. Формата и размерите на пробата са дадени на фиг. 6. Дебелината на пробата съответства с дебелината на изпитвания продукт. Тя не трябва да е по-голяма от 13 mm. Когато се взема пробата, нейното сечение да бъде с постоянни размери по цялата й дължина. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 6. Проба (размери в mm) 3.1.2. Ако формата и размерите на продукта не позволяват вземането на проба с дадените размери, се съобразяват следните минимални размери: a) за проби с широчина между 3 и 60 mm дължината е 356 mm; в този случай материалът се изпитва по широчината на продукта; б) за проби с широчина между 60 и 100 mm дължината е най-малко 138 mm; в този случай разстоянието за изгаряне съответства на дължината на пробата и измерването започва от първата точка. 3.2. Вземане на проби Пробите се вземат от материала, който се изпитва. Материалите с различни скорости на горене в различни посоки се изпитват във всяка посока. Взетите проби се поставят в изпитвателната апаратура, така че да се измери най-високата скорост на горене. Когато материалът е доставен на широчина, дължина от най-малко 500 mm да се отреже, като покрива цялата широчина. От тези проби се избират тези, които са взети най-малко на 100 mm от края на материала и равностоящи една на друга. Проби се вземат по същия начин от крайните продукти, когато формата на продукта го позволява. Когато дебелината на продукта е повече от 13 mm, тя се намалява до 13 mm чрез прилагане на механичен процес върху тази страна, която не е към отделението за пътниците. Ако това е невъзможно, изпитването се провежда съгласувано с техническата служба на първоначалната широчина на материала, като това се отбелязва в изпитвателния протокол. Съставни материали (виж т. 2.10 от приложение 1) се изпитват като еднородни материали. В случай на материали, направени от наложени пластове от различни комбинации, които не са композитни материали, всички пластове, включени в материала в границите на 13 mm от лицевата страна, се изпитват самостоятелно. 3.3. Условия, при които се провеждат изпитванията Пробите престояват най-малко 24 h, но не повече от 7 дни при температура 23 ± 2 °C и относителна влажност 50 ± 5 %, като се поддържат при тези условия и преди изпитването. 4. Процедури 4.1. Пробата с мъхестата или снобчеста повърхност се поставя на равна повърхност и два пъти повърхността се разресва обратно на косъма с гребен (т. 2.5). 4.2. Пробата се поставя в съда (т. 2.2), така че лицевата страна да бъде надолу към пламъка. 4.3. Дължината на пламъка се регулира да бъде 38 mm по знака в камерата, като кранчето за въздуха на горелката е затворено. Преди започване на първото изпитване пламъкът гори най-малко 1 min, за да се стабилизира. 4.4. Съдът с пробата се вкарва в горивната камера, така че краят на пробата да бъде изложен към пламъка и след 15 s газта се прекъсва. 4.5. Измерването на времето за горене започва в момента, когато стъпката на пламъка премине първата измервателна точка. Наблюдава се разпространението на пламъка от страната, където той гори по-бързо (горна или долна страна). 4.6. Измерването на времето за горене е завършило, когато пламъкът достигне до последната точка на измерване или когато загасне, преди да е достигнал последната измервателна точка. Ако пламъкът не достигне последната точка, се измерва изгореното разстояние до точката, в която пламъкът е изгаснал. Изгорено разстояние е разложената част от пробата, на която е унищожена повърхността или вътрешността й от горене. 4.7. Ако пробата дълго време не се запали или спре да гори, преди пламъкът да е достигнал първата измерителна точка, в протокола се отбелязва, че скоростта на горене е 0 mm/min. 4.8. Когато се прави серия от изпитвания или се повтарят изпитвания, се осигурява температура на горивната камера или съда за пробата 30 °C преди започване на следващото изпитване. 5. Изчисление Скоростта на горене B(1) в милиметри за минута се изчислява по формулата Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където: s е изгореното разстояние, в mm; t - времето, в секунди, за изгаряне на разстоянието s. Скоростта на горене B(1) за всяка проба се изчислява само в случай, че пламъкът е достигнал последната измерителна точка или края на пробата.

Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 41 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала

История на промените

  1. 31 декември 2005 г.обн ДВ, бр. 41 от 2004 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 6 от акт, който вече не е в сила

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.