към чл. 22, ал. 1 Изпитване за определяне топимостта на материалите 1. Принцип Пробата се поставя хоризонтално и с лице към електрически нагревател. Един съд се поставя под нея за събиране на капките. Памучна вата се поставя в съда за проверка дали някоя от капките гори. 2. Апаратура Състои се от (фиг. 1): a) електрически нагревател; б) поставка за пробата със скара; в) съд (за капките); г) статив (за апаратурата). Фиг. 1. Апаратура (размерите са в mm) Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя 2.1. Източникът на топлина е електрически нагревател с мощност 500 W. Излъчващата топлинна повърхност е прозрачна кварцова плоча с диаметър 100 ± 5 mm. Излъчваната топлина от апаратурата, измерена на повърхността, която е успоредна на повърхността на нагревателя на разстояние 30 mm, е 3 W/cm2. 2.2. Регулиране За регулиране на нагревателя се използва радиометър от Gardon (фолиев) тип с обхват не повече от 10 W/cm2. Колекторът, подложен на радиация и може би с малка конвекция, да бъде плосък, кръгъл, с диаметър не повече от 10 mm и с трайно матово-черно покритие. Колекторът да бъде в кожух с водно охлаждане, лицевата част на който да бъде направена от много добре полиран метал, плосък, съвпадащ с равнината на колектора и кръгъл с диаметър около 25 mm. Радиацията не преминава през никакъв прозорец, преди да достигне колектора. Инструментът е здрав, прост за настройване и употреба, нечуствителен на течения и стабилен при настройка, с точност ± 3 % и способност за повторение в границите на 0,5 %. Калибрирането на радиометъра се проверява, когато се извършва настройка на нагревателя, чрез сравняване с инструмент, използван като еталон и който не се използва за други цели. Еталонът се калибрира годишно в съответствие с националния стандарт. 2.2.1. Проверка при калибриране Облъчването от захранването, на което е направено първоначалното калибриране и съответстващо на 3 W/cm2, периодично се проверява (най-малко един път на всеки 50 работни часа) и апаратурата се калибрира наново, ако тези проверки покажат отклонение, по-голямо от 0,06 W/cm2. 2.2.2. Процедура при калибриране Апаратурата се поставя на чисто и спокойно от въздушни течения място (не повече от 0,2 m/s), а радиометърът - в апаратурата на мястото на пробата, така че колекторът му да е разположен централно срещу повърхността на нагревателя. Включва се захранването и в регулатора се установява такава стойност на входното напрежение, необходима, за да се получи облъчване в центъра на нагревателната повърхност 3 W/cm2. След като веднъж е извършено регулиране на силовия възел на 3 W/cm2 в продължение на 5 min не се правят никакви регулировки, за да се получи равновесие. 2.3. За подставка за пробата се използва метален пръстен (фиг. 1). Отгоре на подставката се поставя решетка от неръждаема стомана със следните размери: - вътрешен диаметър 118 mm; - размер на отворите 2,10 mm2; - диаметър на стоманената тел 0,70 mm. 2.4. Съдът за стопилката е цилиндър с вътрешен диаметър 118 mm и дълбочина 12 mm. Съдът се запълва с памук. 2.5. Към вертикална колона се закрепват всички части, описани в т. 2.1, 2.3 и 2.4. Нагревателят се поставя най-горе, така че излъчващата повърхност е хоризонтална и нагряването е насочено надолу. Колоната се снабдява с лост/педал за бавно издигане на опората на радиатора. Тя притежава фиксатор, който да гарантира връщането на радиатора в нормалното му положение. При разполагането й осите на нагревателя, подставката за пробата и съдът за стопилката съвпадат. 3. Проби Пробите за изпитване имат размери 70 mm x 70 mm. Проби се взимат от готовите продукти по начин, който позволява формата на продукта. Когато дебелината на продукта е над 13 mm, тя се намалява по механичен начин откъм страната, която няма да е с лице към отделението за пътниците. Ако това е невъзможно, изпитването се провежда съгласувано с техническата служба на първоначална широчина, която се описва в протокола. Съставните материали се изпитват като еднородни. В случай на многопластови материали, които не са композитни и направени от слепване на различни пластове, всеки пласт с дебелина до 13 mm се изпитва индивидуално откъм страната на отделението за пътниците. Общата маса на пробата, която се изпитва, е най-малко 2 g. Ако масата е по-малка, се добавят допълнителни проби. Ако двете страни на материала са различни, се изпитват и двете, което означава, че се изпитват осем проби. Пробите и памукът престояват най-малко 24 h при температура 23 ± 2 °C и относителна влажност 50 ± 5 % до самото изпитване. 4. Процедура Пробата се поставя на подставката, така че разстоянието между повърхността на нагревателя и горната повърхност на пробата да е 30 mm. Съдът за стопилката и памукът в него се поставят под скарата на подставката на разстояние 300 mm. Нагревателят се включва, без да нагрява пробата предварително. Когато се нагрее на пълната си мощност, той се поставя над пробата и се засича времето. Ако материалът се стопи или деформира, разстоянието до пробата се променя на 30 mm. Ако материалът се запали, нагревателят се завърта настрани след 3 s. Връща се обратно, когато пламъкът е загаснал, и същата процедура се повтаря толкова често, колкото е необходимо през първите 5 min на изпитването. След петте минути на изпитването: а) ако пробата е загаснала (независимо дали се е запалила или не по време на първите 5 min), нагревателят се оставя даже и в случай на повторно запалване на пробата; б) ако материалът гори, се изчаква загасването му, преди да се постави нагревателят отново на място. Във всеки случай изпитването продължава още 5 min. 5. Резултати Наблюдаваните явления се описват в доклада като: - падане на капки, ако има, независимо горящи или не; - запалване на памука.
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 41 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала