към чл. 49, ал. 1, т. 5, буква “б” Регулатор на скоростта и защита от движещи се компоненти, външни изпъкнали части и колела 1. Регулатор на скоростта Конструкцията и монтажът на стандартен регулатор на скоростта съответстват на изискванията за максималната конструктивна скорост на раздел VII на приложение № 1 от Наредба № 21 за одобрение на типа на нови колесни трактори. 2. Защита от движещи се компоненти, външни изпъкнали части и колела 2.1. Общи положения 2.1.1. Движещите се компоненти, изпъкналите части и колелата на трактори се проектират, монтират и защитават по такъв начин, че при нормални условия на използване да предотвратяват опасностите от злополуки с хора. 2.1.2. Изискванията по т. 2.1.1 се считат за изпълнени, ако са спазени изискванията на т. 2.3. Конструктивни решения освен тези, които са посочени по т. 2.3, се допускат само ако производителя докаже, че те са равностойни на изискванията по т. 2.3. 2.1.3. Защитните устройства са здраво закрепени за трактора, което означава, че отстраняването на такива устройства е възможно само с използване на инструменти. 2.1.4. Рефлектори, капаци и кожуси, които биха причинили нараняване, ако се затворят рязко, се изработват така, че да се предотврати тяхното случайно затваряне (т.е. чрез предпазни устройства, подходящо монтиране или подходяща конструкция). 2.1.5. Няколко опасни части могат да са защитени от общо предпазно устройство. Когато под общо предпазно устройство са монтирани устройства за регулиране, поддържане или заглушаване, които могат да се задействат само при работещ двигател, тогава може да се монтират допълнителни предпазни устройства. 2.1.6. Устройствата за безопасност (пружинни скоби или капаци), предназначени да обезопасят компоненти за бързо фиксиране (щифтове), и предпазните устройства, отварящи се без използването на инструменти (капак на двигател), се закрепват здраво към свързващ елемент на трактора или към предпазното устройство. 2.2. Безопасни разстояния за предотвратяване на допир до опасни части 2.2.1. Безопасното разстояние се измерва от частите, достъпни за задействане, поддържане и преглед на колесния трактор, както и от нивото на земната повърхност. Под “поддържане и преглед” се разбират само такива действия, които се извършват обикновено от самия водач в съответствие с инструкциите за експлоатация. При определянето на безопасните разстояния основният принцип е тракторът да е в състояние за използване по предназначение и че не се използват никаква помощни средства за достигане на опасната част. Безопасните разстояния са посочени в т. 2.2.2.1 до 2.2.2.5. В отделни специфични зони или за отделни компоненти на частите е предвидено подходящо ниво на безопасност, ако тракторът съответства на изискванията по т. 2.2.2.6 до 2.2.2.14. 2.2.2. Защита на опасните части 2.2.2.1. Нагоре Безопасното допустимо разстояние нагоре е 2500 mm (фиг. № 29), ако хората са изправени. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 29 2.2.2.2. Достигане надолу и достигане нагоре Безопасни разстояния за достигане над преградата: а - от базовата равнина нагоре до опасната част; b - височината на преградата или защитното устройство; с - хоризонталното разстояние между опасната част и преградата (фиг. № 30). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 30 Безопасните разстояния в табл. № 1 се спазват, когато обхватът е едновременно надолу и нагоре. Таблица № 1 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2.2.2.3. Досегаемост от всички страни Безопасните разстояния, дадени в табл. № 2, са минималните разстояния, които трябва да се поддържат, за да не може съответна част на тялото да попадне в опасната зона. При прилагането на безопасните разстояния се приема, че съответната става от тялото е максимално изнесена към края на защитното устройство. Безопасните разстояния се смятат за поддържани, когато е сигурно, че е изключена възможността частта от тялото да се премества в посока напред и през опасната зона. Таблица № 2 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2.2.2.4. Проникване и досегаемост Ако е възможно проникване в или през отвори и достигане до опасни компоненти, се спазват минималните безопасни разстояния, посочени в табл. № 3 и 4. Компонентите, които се движат една спрямо друга, или подвижни части, монтирани покрай неподвижни части, не се считат за рискови фактори при условие, че са отделени една от друга на разстояние не повече от 8 mm. Безопасни разстоянияза надлъжни и успоредни отвори а е по-малкият размер на отвора b е безопасното разстояние от опасната точка Таблица № 3 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя Безопасни разстояния за квадратниили кръгли отвори а е отворът/диаметърът или дължината на страната b е безопасното разстояние от опасната точка Таблица № 4 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2.2.2.5. Безопасни разстояния в притискащи точки Притискаща точка не се смята за опасна зона за показаната част от тялото, ако безопасните разстояния не превишават дадените в табл. № 5 и ако е сигурно, че размерът на следващата по-голяма част от тялото, посочена в таблицата, не може да премине през отвора. Таблица № 5 Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя 2.2.2.6. Командни органи Хлабината между два педала и отворите, през които преминават командните органи, не се разглеждат като зони с опасност от притискане или срязване. 2.2.2.7. Задно триточково навесно устройство 2.2.2.7.1. Зад равнина, минаваща през средната равнина на точките на въртене на повдигащите щанги от триточковата навесна система, се спазва минимално безопасно разстояние 25 mm между подвижните компоненти и всеки шарнир от триточковата навесна система. Това безопасно разстояние, както и минималният ъгъл от 30° за частите, които се кръстосват и причиняват промяна в ъгъла на пресичане (виж фиг. № 31), трябва да се запазват за целия ход на повдигателното устройство, като това условие не се отнася за горните и долните крайни положения, които са в границите 0,1 n. Ходът n', показан на фиг. № 32, съответства на хода n, намален с 0,1 n отгоре и отдолу. Когато долните звена на навесната система се задвижват директно от механизма за повдигане, базовата равнина се определя от средната, вертикална, напречна равнина на тези звена. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 31 Означения: А - повдигащо рамо В - долно звено С - повдигаща щанга/прът D - рама на трактора Е - равнината, формирана от точките на центровете на шарнирите на повдигащите щанги F - защитна хлабина Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 32 2.2.2.7.2. За хода n на хидравличния повдигателен възел долното положение А на присъединителната точка на долното звено е ограничено от размер “14”, в съответствие с български стандарт, въвеждащ ISO 730, част 1, докато горното положение В е ограничено от максималния ход на хидравличния цилиндър. Ходът n' съответства на ход n, намален отгоре и отдолу с 0,1 n, и образува вертикалното разстояние между А' и B'. 2.2.2.7.3. Освен това в хода n' минималното безопасно разстояние 25 mm по отношение на съседните компоненти се запазва около зоната на движение на повдигащите пръти. 2.2.2.7.4. Ако при триточково навесно устройство са използвани навесни устройства, които не изискват присъствието на оператор между трактора и навесното устройство (при бързосъединяващо се устройство), разпоредбите по т. 2.2.2.7.3 не се прилагат. 2.2.2.7.5. В ръководството за експлоатация трябва да се съдържа специфична информация за опасните части, разположени в предната страна на равнината, определена в първото изречение на т. 2.2.2.7.1. 2.2.2.8. Предно триточково навесно устройство 2.2.2.8.1. Във всяка точка на хода n на повдигателния възел, но не за крайните горни и долни положения, които са в границите 0,1 n, минималното безопасно разстояние 25 mm се запазва между подвижните части заедно с минималния ъгъл 30° или безопасното разстояние 25 mm в случай на изменението на ъгъла на пресичане, причинен от частите, които се кръстосват и причиняват промяна в ъгъла на пресичане (фиг. № 31). Ходът n', показан на фиг. № 32, съответства на хода n, намален с 0,1 n отгоре и отдолу. 2.2.2.8.2. За хода n на хидравличния повдигателен възел крайното долно положение А на присъединителната точка на долното звено е ограничена от размера “14” в съответствие с български стандарт, въвеждащ ISO 8759, част 2, докато крайното горно положение В е ограничено от максималния ход на хидравличния цилиндър. Ход n', намален отгоре и отдолу с 0,1 n, е вертикалното разстояние между А' и B'. 2.2.2.8.3. Ако за долните звена на предно триточково навесно устройство се използват присъединителни устройства (като бързозадействащо се присъединително устройство), които не изискват присъствието на човек между трактора и навесното устройство по време на присъединяването, изискванията по т. 2.2.2.8.1 не се прилагат в обсега с радиус 250 mm от точките, в които долните звена са присъединени към трактора. Минималното безопасно разстояние 25 mm от съседните компоненти в дефинирания ход n' се запазва във всеки случай до външния граничен ход на прътите/цилиндрите. 2.2.2.9. Седалка на водача и околна среда Когато водачът е в седнало положение, той не трябва да може да достигне с ръце или крака всички зони с опасност от притискане и срязване. Това изискване се счита за изпълнено, ако са спазени следващите условия: 2.2.2.9.1. Седалката на водача е в средната точка по надлъжния и вертикалния обхват на регулиране. Разстоянието за досегаемост на водача е разделено в зоните А и В. Централната точка на сферата на тези зони е на 60 mm напред и 580 mm над базовата точка на седалката (фиг. № 33). Зона А се състои от сфера с диаметър 550 mm, докато зона В е разположена между тази сфера и сфера с радиус 1000 mm. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 33 2.2.2.9.2. Близко до точките на притискане и срязване се запазва безопасно разстояние 120 mm в зона А и 25 mm в зона В, докато минималният ъгъл 30° се поддържа в случаи на срязващи части, в резултат на промяна в ъгъла на пресичане. 2.2.2.9.3. В зона А се вземат предвид само точките на притискане и срязване, получени от части, задвижени от външен източник. 2.2.2.9.4. Ако опасната точка се дължи на присъствието на части от конструкцията, близки до седалката, безопасното разстояние от min 25 mm се поддържа между тази част от конструкцията и седалката. Между облегалката на седалката и близките части от конструкцията, разположени зад облегалката, не трябва да има опасна точка, ако близкостоящите компоненти от конструкцията са гладки и облегалката на седалката е заоблена и липсват остри части. 2.2.2.10. Седалка за пътник (ако има) 2.2.2.10.1. Ако някои компоненти могат да създадат опасност за стъпалата на краката, се предвижда защитно устройство с формата на полусфера с център, разположен на предния ръб на възглавницата на седалката, и радиус 800 mm. 2.2.2.10.2. Както е посочено в т. 2.2.2.9 (фиг. 34), в зоните А и В се осигурява защита от опасните точки в зоната на сфера, чийто център е на 670 mm над средата на предния ръб на седалката за пътника. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 34 2.2.2.11. Трактори с тясна колея (по смисъла на чл. 2 от Наредба № 2 от 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на предно монтирана защитна конструкция при преобръщане и за одобрение на типа на нови колесни трактори с тясна колея по отношение на предно монтираната защитна конструкция при преобръщане) 2.2.2.11.1. За трактори с тясна колея изискванията по т. 2.2.2.9 не се прилагат по отношение на зоната, разположена под равнина, сключваща ъгъл 45° с вертикалната напречна равнина на трактора и минаваща през точка, разположена на 230 mm зад точката за оразмеряване на седалката (фиг. № 35). Ако има опасни точки в тази зона, съответните предупредителни надписи се нанасят на трактора. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 35 2.2.2.11.2. Изискванията по т. 1 и 2 на раздел II от приложение № 1 на Наредба № 52 от 2003 г. за условията и реда за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на работното пространство, достъпа до позицията за управление, вратите и прозорците (ДВ, бр. 108 от 2003 г.) се прилагат за достъп до позицията за управление. 2.2.2.11.3. Изискванията по т. 6 на раздел I от приложение № 1 на Наредба № 52 от 2003 г. за условията и реда за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на работното пространство, достъпа до позицията за управление, вратите и прозорците се прилагат към командните органи. 2.2.2.11.4. В предната част на изходната равнина, която минава под прав ъгъл към надлъжната ос на превозното средство и през центъра на незадействания педал (съединител и/или работна спирачка), горещите компоненти на изпускателната тръба се защитават, ако са разположени на 300 mm в горната зона (700 mm над нивото на земната повърхност) и 150 mm в долната зона (фиг. № 36). Площта, която трябва да бъде защитена странично, се ограничава от габаритите на трактора и на изпускателната система. Нагорещените компоненти на изпускателната система, които са под стъпалото на входа, се покриват от външната страна или термично се защитават по друг начин. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 36 2.2.2.12. Разположение и маркировка на гъвкавите хидравлични тръби 2.2.2.12.1. Гъвкавите хидравлични тръби се разполагат по такъв начин, че да са предпазени от механична и термична повреда. 2.2.2.12.2. Гъвкавите хидравлични тръби са ясно идентифицирани и незаличимо маркирани със следните данни: - марка на производителя; - дата на производство (година и месец на производство); - максимално допустимо динамично остатъчно надналягане по време на работа. 2.2.2.12.3. Гъвкавите хидравлични тръби в близост до седалката на водача или седалката на пътника се разполагат или защитават по такъв начин, че в случай на повреда да няма опасност за никого. 2.2.2.13. Управляем и люлеещ се мост Компоненти, които се движат един спрямо друг или спрямо неподвижни компоненти, се защитават, ако се намират в зоната, определена в т. 2.2.2.9 и 2.2.2.10. Когато е монтирано шарнирно кормилно управление на трактора, от двете му страни незаличимо и ясно се означава областта на съчленяване, което да показва чрез символ или с думи, че не се позволява стоенето в незащитената област на съчленяването. Съответните указания се включват в ръководството за експлоатация. 2.2.2.14. Трансмисионни валове, закрепени към трактора Трансмисионните валове (например за задвижване на четирите колела), които могат да се въртят само когато тракторът е в движение, се защитават, ако са разположени в зоната, определена в т. 2.2.2.9 и т. 2.2.2.10. 2.2.2.15. Свободна зона около задвижващите колела 2.2.2.15.1. Свободната зона на задвижващите колела, когато тракторът е снабден с най-големия размер гуми, съответства на размерите, посочени в табл. № 6, в съответствие с фиг. № 37. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 37 Таблица № 6 Стандартни трактори Трактори с тясна колея a h a h mm mm mm mm 40 60 15 30 Таблица № 6 Стандартни трактори Трактори с тясна колея a h a h mm mm mm mm 40 60 15 30 2.2.2.15.2. Допуска се свободната зона да е по-малка от показаните на фиг. № 37 и в табл. № 6 при положение, че зоните, посочени в т. 2.2.2.9 и 2.2.2.10, за трактори с тясна колея, когато калниците на задвижващите колела служат и за отстраняване на залепналата по гумите почва. 2.3. Метод за определяне на базовата точка на седалката 2.3.1. Общи положения Методът и устройството се използват за определяне на базовата точка на всички типове тапицирани седалки. 2.3.2. Базова точка на седалката Базовата точка на седалката (SIP) е точка, разположена във вертикалната надлъжна равнина на симетрия на приспособлението за определяне на (SIP), представено на фиг. № 38, което се поставя върху седалката на водача в съответствие с т. 2.3.4 и 2.3.6. Базовата точка на седалката е неподвижна спрямо превозното средство и не се премества според регулирането на седалката и/или нейните колебания. Фиг. № 38. Приспособление за определяне на базовата точка на седалката (SIP) 2.3.3. Приспособление за определяне на базовата точка на седалката (SIP) Приспособлението за определяне на (SIP) е показано на фиг. № 38. Масата на това приспособление е 6 ± 1 kg и неговата долна страна е плоска и полирана. 2.3.4. Регулиране на седалката при определяне на базовата точка на седалката (SIP) Когато седалката и нейното окачване могат да се регулират, преди да се определи базовата точка на седалката се извършва следната регулировка: a) всички регулировки - хоризонтално напред и назад, височината и наклонът се поставят в средно положение; ако това е невъзможно, се оставят в най-близката до средната позиция, над или под нея; б) регулируемото окачване се настройва да е в средата на своя ход с приспособлението за регулиране и се натоварва; при определяне на базовата точка (SIP) окачването може да е механически фиксирано в това положение; в) нерегулируемото окачване може да се фиксира на необходимата височина чрез приспособлението за регулиране и се натоварва; г) ако регулировките противоречат на конкретната инструкция, дадена от производителя, седалката се настройва за водач с маса 75 kg. Забележка. Водач с маса 75 kg се представя, като приспособлението за регулиране е разположено върху седалката и тя е натоварена с маса 65 kg. 2.3.5. Определяне на трите координатни оси x', y' и z' за базовата точка на седалката Координатите се определят при спазване на следната последователност: a) разполага се стойката за монтиране на седалката, при което монтажният отвор е в най-задно положение; б) ако оста на този отвор е успоредна на оста на въртене, определена от приспособлението, тогава тя се приема за ос у' (насочена отляво надясно по отношение на седналия водач - фиг. № 39); Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 39. Определяне на координатните оси на базовата точка на седалката (SIP) (Оста на монтажния отвор да е успоредна на оста на въртене гръб/бедро) в) ако оста на този отвор е успоредна на вертикалната равнина, преминаваща през централната линия на седалката, за ос у' се приема правата, успоредна на оста на въртене и преминаваща през точката на пресичане на опорната равнина на седалката и насочената нагоре ос на отвора (фиг. № 40); Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 40. Определяне на трите координатни оси на базовата точка на седалката (SIP) (Оста на монтажния отвор е успоредна на вертикалната равнина, преминаваща през средната линия на седалката) г) във всички други случаи оста у' се определя в съответствие с измерените параметри на седалката; д) осите x' и z' се определят като пресечни на хоризонталната и вертикалната равнина, преминаващи през оста у', с вертикалната равнина, преминаваща през централната линия на седалката; осите х' и z' са насочени напред и нагоре (фиг. № 39 и 40). 2.3.6. Начин за определяне на базовата точка на седалката (SIP) Базовата точка на седалката (SIP) се определя с помощта на приспособлението, показано на фиг. № 38, като се спазва следната последователност: а) седалката се покрива с парче плат, за да се улесни правилното разполагане на приспособлението; б) приспособлението се разполага върху възглавничката на седалката (без допълнителна маса), като се притиска назад към облегалката; в) добавят се тежести, които да доведат общата маса на приспособлението от 6 ± 1 kg до 26 ± 1 kg, центърът на прилагане на вертикалната сила е на 40 mm пред базовата точка на седалката, отбелязана на хоризонталната част на приспособлението (фиг. № 38); г) към приспособлението в базовата точка на седалката се прилага двукратно хоризонтална сила от около 100 N, както е посочено на фиг. № 38; д) добавят се допълнителни тежести, за да се доведе общата маса на приспособлението от 26 ± 1 kg до 65 ± 1 kg; центърът на прилагане на вертикалната сила е на 40 mm пред базовата точка на седалката, отбелязана на хоризонталната част на приспособлението (фиг. № 38); е) от двете страни на седалката в две вертикални равнини, разположени на еднакво разстояние от нейната средна надлъжна линия, с точност ± 1 mm се измерват координатите, формулирани в т. 2.3.5, в точките на пресичане на тези равнини с оста на базовата точка на седалката, определена от приспособлението; средните аритметични стойности на измерванията, направени в двете равнини, се записват като координати на базовата точка (SIP); ж) условията при прилагане на метода за определяне на базовата точка, различаващи се от процедурата, определена в това приложение, или условията, които могат да са източник на грешки при резултатите, се отбелязват с техните причини.
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 40 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала