към чл. 3, ал. 1, т. 4 Предно стъкло и други стъкла. Общи изисквания и спецификации. Изпитвания Раздел I Общи изисквания 1. Изисквания към начина на оборудване на колесните трактори 1.1. Колесните трактори се оборудват по преценка на техните производители със: 1.1.1. предно стъкло или други стъкла, различни от предно стъкло, които отговарят на изискванията на това приложение; 1.1.2. предни стъкла, които отговарят на изискванията за стъкла, различни от предни стъкла по това приложение, с изключение на изискванията по т. 9.1.4.2 от раздел II на това приложение (стъкла с нормално пропускане на светлината, по-малко от 70 %). 2. Общи изисквания 2.1. Всички стъкла и специално тези, които са предназначени за предни стъкла, да притежават свойството при счупване да намаляват, доколкото е възможно, опасността от нанасяне на телесни повреди. Стъклата да са достатъчно устойчиви при инциденти, които са възможни при нормално движение по пътя, както и на атмосферни и температурни условия, химични въздействия, горене и износване. 2.2. Безопасните стъкла да имат достатъчна прозрачност, да не причиняват забележими изкривявания на обектите, които се виждат през предното стъкло, и да не предизвикват объркване при възприемането на цветовете, използвани в пътните знаци и сигнали. При счупване на предно стъкло водачът да има възможност да вижда пътя достатъчно ясно, за да може да задейства спирачките и да спре колесния трактор напълно безопасно. 3. Специфични изисквания Всички типове безопасни стъкла в зависимост от категорията, към която принадлежат, трябва да отговарят на следните специфични изисквания: 3.1. по отношение на закалените предни стъкла се спазват изискванията по раздел III на това приложение; 3.2. по отношение на обикновените закалени стъкла, различни от предни стъкла, се спазват изискванията по раздел IV на това приложение; 3.3. по отношение на обикновени пластови предни стъкла се спазват изискванията по раздел V на това приложение; 3.4. по отношение на стъкла от обикновено пластово стъкло, различни от предни стъкла - изискванията по раздел VI на това приложение; 3.5. по отношение на обработени пластови предни стъкла - изискванията по раздел VII на това приложение; 3.6. по отношение на безопасни стъкла, с покритие от пластмасов материал, освен съответните изисквания, посочени по-горе, изискванията по раздел VIII на това приложение; 3.7. по отношение на предни стъкла от стъкло-пластмаса, изискванията по раздел IХ на това приложение; 3.8. по отношение на стъкла от стъкло-пластмаса, различни от предни стъкла, изискванията по раздел Х на това приложение; 3.9. по отношение на двойно остъкляване - изискванията по раздел ХI на това приложение. 4. Изпитвания 4.1. Извършват се следните изпитвания: 4.1.1. Картина на разрушаване Целта на това изпитване е: 4.1.1.1. да се провери дали образуваните при счупване на стъклото парчета и отломки са такива, че да намаляват до минимум опасността от нараняване, и 4.1.1.2. когато се отнася за предно стъкло, да се провери остатъчната видимост след счупването. 4.1.2. Механична якост 4.1.2.1. Изпитване при удар със сфера Това изпитване се извършва по два начина, като при единия се използва сфера с маса 227 g, а при другия - сфера с маса 2260 g: 4.1.2.1.1. при изпитване със сфера с маса 227 g целта е да се оцени свързващата способност на междинния слой в пластовото стъкло и механичната якост на обикновените закалени стъкла; 4.1.2.1.2. при изпитване със сфера с маса 2260 g целта е да се оцени устойчивостта на пластово стъкло срещу проникване на сферата. 4.1.2.2. Изпитване за безопасност при удар с глава Целта на това изпитване е да се провери съответствието на стъклото с изискванията за ограничаване на нараняването на главата при удар в предното стъкло, пластовото стъкло или стъклото от стъкло-пластмаса, различни от предно стъкло, а също двойни стъкла, използвани за странични прозорци. 4.1.3. Устойчивост на въздействието на фактори от околната среда 4.1.3.1. Изпитване за износване Целта е да се определи дали устойчивостта на безопасното стъкло на износване превишава определена стойност. 4.1.3.2. Изпитване при висока температура Целта е да се провери за поява на мехури или други дефекти в междинния слой на пластовото стъкло или в стъклото от стъкло-пластмаса, когато са изложени на висока температура за продължителен период от време. 4.1.3.3. Изпитване за устойчивост на въздействие на светлина Целта е да се определи дали пропускането на светлина през пластово стъкло, стъклото от стъкло-пластмаса или стъкла с пластмасово покритие се намалява значително под въздействие на светлина за продължителен период от време, както и дали се наблюдава значително потъмняване на стъклото. 4.1.3.4. Изпитване за устойчивост на влага Целта е да се определи дали пластовото стъкло, стъклото от стъкло-пластмаса или стъкла с пластмасово покритие ще издържат без значително влошаване при продължителното излагане на влага, причинена от атмосферни фактори. 4.1.3.5. Изпитване за устойчивост на температурни изменения Целта е да се определи дали материалите от пластмаса, използвани за безопасни стъкла, могат да издържат без значително влошаване на качествата при продължителното излагане на екстремни температури. 4.1.4. Оптични свойства 4.1.4.1. Изпитване за светлопропускливост Целта е да се определи дали нормалната светлопропускливост през безопасните стъкла превишава определена стойност. 4.1.4.2. Изпитване за оптични деформации Целта е да се провери, че няма наличие на деформации на обекти, виждащи се през предното стъкло, които могат да доведат до объркване на водача. 4.1.4.3. Изпитване за разделяне на вторично изображение Целта е да се провери, че ъгловото разделяне на вторичния образ от първичния не превишава определена стойност. 4.1.4.4. Изпитване за разпознаване на цветовете Целта е да се провери, че няма опасност от объркване на цветовете, които се виждат през предното стъкло. 4.1.5. Изпитване за устойчивост на въздействието на огън Целта е да се провери дали вътрешната страна на безопасно стъкло има достатъчно ниска степен на запалване. 4.1.6. Устойчивост на въздействие на химични вещества Целта е да се определи дали вътрешната страна на безопасното стъкло издържа на въздействието на химикали, които е възможно да съществуват или да бъдат използвани в колесния трактор (например разтвори за почистване), без да настъпи влошаване на неговите характеристики. 4.2. Изпитвания, предвидени за закалени стъкла, пластови стъкла, стъкла “стъкло-пластмаса” и стъкла с пластмасово покритие 4.2.1. Безопасните стъкла се подлагат на изпитванията, посочени в таблицата: Предни стъкла Стъкла, различни от предни стъкла закалени стъкла обикновени пластови стъкла обработени пластови стъкла стъкла от стъкло- пласт маса закалени стъкла пластови стъкла стъкла от стъкло- пластмаса I I/P II II/P III III/P IV Картина на разрушаване III/2 III/2 - - VII/4 VII/4 - IV/2 - - Механична якост - сфера 227 g - - V/4.3 V/4.3 V/4.3 V/4.3 V/4.3 IV/3.1 VI/4 VI/4 - сфера 2260 g - - V/4.2 V/4.2 V/4.2 V/4.2 - - - - Изпитване за безопасност при удар с глава
(1) III/3 III/3 V/3 V/3 V/3 V/3 IX/3 - VI/3(3) X/3(3) Износване - външна страна - - V/5.1 V/5.1 V/5.1 V/5.1 V/5.1 - V/5.1 V/5.1 - вътрешна страна - VIII/2 - VIII/2 - VIII/2 VIII/2 VIII/2(2) VIII/2(2) VIII/2 Висока температура - - II/5 II/5 II/5 II/5 II/5 - II/5 II/5 Въздействие на светлина - II/6 II/6 II/6 II/6 II/6 II/6 - II/6 II/6 Влажност - II/7 II/7 II/7 II/7 II/7 II/7 II/7(2) II/7 II/7 Пропускане на светлината II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 Оптични деформации II/9.2 II/9.2 II/9.2 II/9.2 II/9.2 II/9.2 II/9.2 - - - Втори образ II/9.3 II/9.3 II/9.3 II/9.3 II/9.3 II/9.3 II/9.3 - - - Разпознаване на цветовете II/9.4 II/9.4 II/9.4 II/9.4 II/9.4 II/9.4 II/9.4 - - - Устойчивост на температурни изменения - II/8 - II/8 - II/8 II/8 II/8(2) II/8(2) II/8 Устойчивост на въздействието на огън - II/10 - II/10 - II/10 II/10 II/10(2) II/10(2) II/10 Устойчивост на химични фактори - II/11 - II/11 - II/11 II/11 II/11(2) II/11(2) II/11 Предни стъкла Стъкла, различни от предни стъкла закалени стъкла обикновени пластови стъкла обработени пластови стъкла стъкла от стъкло- пласт маса закалени стъкла пластови стъкла стъкла от стъкло- пластмаса I I/P II II/P III III/P IV Картина на разрушаване III/2 III/2 - - VII/4 VII/4 - IV/2 - - Механична якост - сфера 227 g - - V/4.3 V/4.3 V/4.3 V/4.3 V/4.3 IV/3.1 VI/4 VI/4 - сфера 2260 g - - V/4.2 V/4.2 V/4.2 V/4.2 - - - - Изпитване за безопасност при удар с глава (1) III/3 III/3 V/3 V/3 V/3 V/3 IX/3 - VI/3(3) X/3(3) Износване - външна страна - - V/5.1 V/5.1 V/5.1 V/5.1 V/5.1 - V/5.1 V/5.1 - вътрешна страна - VIII/2 - VIII/2 - VIII/2 VIII/2 VIII/2(2) VIII/2(2) VIII/2 Висока температура - - II/5 II/5 II/5 II/5 II/5 - II/5 II/5 Въздействие на светлина - II/6 II/6 II/6 II/6 II/6 II/6 - II/6 II/6 Влажност - II/7 II/7 II/7 II/7 II/7 II/7 II/7(2) II/7 II/7 Пропускане на светлината II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 II/9.1 Оптични деформации II/9.2 II/9.2 II/9.2 II/9.2 II/9.2 II/9.2 II/9.2 - - - Втори образ II/9.3 II/9.3 II/9.3 II/9.3 II/9.3 II/9.3 II/9.3 - - - Разпознаване на цветовете II/9.4 II/9.4 II/9.4 II/9.4 II/9.4 II/9.4 II/9.4 - - - Устойчивост на температурни изменения - II/8 - II/8 - II/8 II/8 II/8(2) II/8(2) II/8 Устойчивост на въздействието на огън - II/10 - II/10 - II/10 II/10 II/10(2) II/10(2) II/10 Устойчивост на химични фактори - II/11 - II/11 - II/11 II/11 II/11(2) II/11(2) II/11 (1) Освен това, това изпитване ще се провежда на двойни стъкла съгласно точка 3 от раздел ХI на това приложение.
(2) Ако вътрешната страна е покрита с материал от пластмаса.
(3) Това изпитване трябва да се проведе с височина на падане от 4 m +25/-0 mm, вместо от 1,5 m +25/-0 mm, когато стъклата се използват за предни стъкла. Забележка. Обозначенията в таблицата посочват с латинска цифра номера на раздела от приложение № 1, а с арабска цифра - номера на точката от раздела, в която са определени изискванията за провеждане на съответното изпитване и изискванията за одобрение на типа. 4.2.2. Одобрение на типа на безопасно стъкло като компонент на колесен трактор се предоставя след установяване на неговото съответствие с всички изисквания, предвидени в разпоредбите, посочени в таблицата. Раздел II Общи условия за изпитване 1. Изпитвания за картина на разрушаване 1.1. Стъклото, което се изпитва, не се закрепва неподвижно; допуска се да се прикрепи към идентично стъкло чрез залепваща лента, поставена по всички краища. 1.2. За да се постигне картина на разрушаване, се използва чукче с приблизителна маса 75 g или друго приспособление, което дава същия резултат. Радиусът на извивка на върха е 0,2 ± 0,05 mm. 1.3. Провежда се по едно изпитване във всяка определена точка на удар. 1.4. Изпитването се провежда чрез счупване върху контактна, фотографска хартия, като експонирането започва до 10 s след удара и приключва до 3 min след него. Отчитат се само най-тъмните линии, които представляват първоначалното счупване. Техническата служба запазва фотографското копие, получено след картината на разрушаване. 2. Изпитвания при удар със сфера 2.1. Изпитване със сфера 227 g 2.1.1. Апаратура: 2.1.1.1. сфера от закалена стомана с маса 227 ± 2 g и диаметър приблизително 38 mm; 2.1.1.2. устройство за освобождаване на сферата за свободно падане от височина, която ще бъде определена, или устройство, осигуряващо на сферата скорост, равна на тази при свободното падане; при използване на устройство за изхвърляне на сферата отклонението в скоростта е до ± 1 % от скоростта, определена при свободното падане. 2.1.1.3. носещото фиксиращо приспособление (фиг. № 1), съставено от стоманени рамки, чиито краища са обработени на металорежеща машина до широчина 15 mm; тези рамки са монтирани една върху друга и са покрити с гумено уплътнение с дебелина около 3 mm, широчина 15 mm и твърдост 50 IRHD; долната рамка стои на стоманена кутия с височина 150 mm; изпитваната проба се придържа на място от най-горната рамка, която има маса около 3 kg; носещата рамка е заварена към стоманен лист с дебелина 12 mm, поставен на опора върху подложка от гума с дебелина 3 mm и твърдост 50 IRHD. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 1. Устройство за изпитванията при удар със сфера 2.1.2. Условия за изпитването: • температура - 20 ± 5° С; • налягане - 860 до 1060 mbar; • относителна влажност - 60 ± 20 %. 2.1.3. Изпитвана проба - плосък квадрат със страна 300 + 10/-0 mm. 2.1.4. Процедура Изпитваната проба се подготвя при определената температура за поне 4 h преди прякото провеждане на изпитването. Тя се фиксира на стойката (т. 2.1.1.3). Равнината на пробата е перпендикулярна спрямо посоката на падане на сферата с отклонение до 3°. Точката на удар трябва да е до 25 mm от геометричния център на изпитваната проба при височина на падане на сферата до 6 m и до 50 mm при височина на падане на сферата, по-голяма от 6 m. Сферата удря тази страна на изпитваната проба, която представлява външната страна на безопасното стъкло при монтиране на колесния трактор. Сферата се освобождава да нанесе само един удар. 2.2. Изпитване със сфера 2260 g 2.2.1. Апаратура: 2.2.1.1. сфера от закалена стомана с маса 2260 ± 20 g и диаметър приблизително 82 mm; 2.2.1.2. устройство за освобождаване на сферата за свободно падане от височина, която ще бъде определена, или устройство, осигуряващо на сферата скорост, равна на тази при свободно падане; когато се използва устройство за ускоряване на сферата, отклонението в скоростта е до ± 1 % от скоростта, определена при свободното падане; 2.2.1.3. носещо, фиксиращо приспособление, показано на фиг. № 1 и идентично с посоченото в т. 2.1.1.3. 2.2.2. Условия за изпитването: • температура - 20° ± 5° С; • налягане - 860 до 1060 mbar; • относителна влажност - 60 ± 20 %. 2.2.3. Изпитвана проба - плосък квадрат със страна 300 + 10/-0 mm или отрязък от най-плоската част на предното стъкло или друг огънат панел от безопасно стъкло. Може да се изпита цяло предно стъкло или друго огънато безопасно стъкло. В този случай се осигурява съответният контакт между стъклото и носещото приспособление. 2.2.4. Процедура Изпитваната проба се подготвя при определената температура не по-малко от 4 h непосредствено преди изпитването. Тя се фиксира на носещото приспособление (т. 2.1.1.3) с равнината на пробата, перпендикулярна спрямо посоката на падане на сферата с отклонение до 3°. В случаите на изпитване на стъкла от стъкло-пластмаса образецът се фиксира към опората с помощта на скоби. Точката на удара трябва да е до 25 mm от геометричния център на изпитваната проба. Сферата удря тази страна на изпитваната проба, която представлява външната страна на безопасното стъкло при монтиране на колесния трактор. Сферата се освобождава да нанесе само един удар. 3. Изпитване за безопасност при удар с глава 3.1. Апаратура 3.1.1. Имитирането на удар с глава се постига от тежест със сферична или полусферична форма, изработена от слоеста твърда дървесина и покрита със сменяемо кече, със или без напречна дървена греда. Между сферичната част и напречната греда има междинна част, която имитира врат на човек, а от другата страна на напречната греда е монтиран прът. Размерите са в съответствие с фиг. № 2. Пълната маса на апарата е 10 ± 0,2 kg. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 2. Тежест за имитиране на удар с глава 3.1.2. Устройство за освобождаване на тежестта от височина, която се определя от вида на стъклото, или устройство, ускоряващо тежестта до скорост, равна на тази при свободното падане. Ако се използва устройство за ускоряване на тежестта, то трябва да е с отклонение в скоростта до ± 1 % от скоростта, определена при свободно падане. 3.1.3. Носещо фиксиращо приспособление за изпитване на плоски образци, показано на фиг. № 3. Съставено е от две стоманени рамки, чиито краища са обработени на металорежеща машина до широчина 50 mm. Рамките са монтирани една върху друга и са покрити с гумено уплътнение с дебелина около 3 mm, широчина 15 ± 1 mm и твърдост 70 IRHD. Горната рамка е пристегната към долната рамка най-малко с 8 болта. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 3. Устройство за изпитванията за безопасност при удар с глава 3.2. Условия за изпитването: • температура: 20° ± 5° С; • налягане: 860 до 1060 mbar; • относителна влажност: 60 ± 20 %. 3.3. Процедура 3.3.1. Изпитване на плоска проба Изпитваната проба с дължина 1100 + 5/-2 mm и широчина 500 + 5/-2 mm се поддържа при постоянна температура от 20 ± 5° С, най-малко 4 h преди непосредственото провеждане на изпитването. Тя се фиксира на рамките на стойката (т. 3.1.3); болтовете се затягат до положение, в което движението на пробата по време на изпитването не превишава 2 mm. Равнината на изпитваната проба е перпендикулярна спрямо посоката на падане на тежестта. Тежестта удря изпитваната проба в рамките на 40 mm от нейния геометричен център от страната на изпитваната проба, която представлява вътрешна страна на безопасното стъкло при монтиране на колесния трактор. Тежестта се освобождава да нанесе само един удар. Удрящата повърхност от покриващо кече се сменя след 12 изпитвания. 3.3.2. Изпитване на цяло предно стъкло (използва се само при височина на падане, по-малка или равна на 1,5 m) Предното стъкло се поставя свободно върху стойката, като между тях има гумена подложка с твърдост 70 IRHD и дебелина 3 mm. Широчината на контактната повърхност по цялата периферия на стъклото е 15 mm. Стойката се състои от твърда част, отговаряща на формата на предното стъкло, така че тежестта да удря вътрешната страна на стъклото. Ако е необходимо, стойката се поставя върху твърд стенд с подложка от гума с дебелина от 3 mm и твърдост 70 IRHD. Повърхнината на предното стъкло е перпендикулярна спрямо посоката на падане на тежестта. Тежестта удря предното стъкло в рамките на 40 mm от неговия геометричен център и от тази страна на стъклото, която представлява вътрешна страна на безопасното стъкло при монтирано състояние на трактора. Тежестта се освобождава да нанесе само един удар. Удрящата повърхност от покриващо кече се сменя след 12 изпитвания. 4. Изпитване за износване 4.1. Апаратура: 4.1.1. инструмент за износване, показан схематично на фиг. № 4, който се състои от: • въртяща се хоризонтална кръгла повърхност със скоба в центъра, която се върти обратно на часовниковата стрелка със скорост 65 - 75 об./min, и Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 4. Схема на инструмента за износване • две натоварени успоредни рамена, всяко от които направлява специално абразивно колело, което се върти свободно на ролков лагер спрямо изпитвания образец; всяко от колелата упражнява върху изпитвания образец натиск, съответстващ на 500 g. Кръглата повърхност на инструмента за износване се върти с постоянна ъглова скорост и в голяма степен в една равнина (отклонението от тази равнина не трябва да е по-голямо от ± 0,05 mm на разстояние 1,6 mm от периферията на въртящата се повърхност). Колелата се монтират по такъв начин, че когато са в контакт с въртящата се изпитвана проба, да се въртят в обратна посока, така че на всяко завъртане на пробата да упражняват двукратен натиск и абразивно действие върху площ с лице 30 cm2, която е с кръгообразна форма и представлява общата повърхнина от търкалянето на двете колела. 4.1.2. Абразивните колела, всяко с диаметър от 45 до 50 mm и с дебелина 12,5 mm, са съставени от специален, фино пресят абразив, слепен към средно твърда гума. Колелата имат твърдост 72 IRHD ± 5 IRHD, измерена в четири равноотдалечени точки по осевата линия на абразивната повърхнина, като натискът се прилага вертикално по диаметъра на колелото и резултатите се отчитат 10 s след пълното прилагане на натиска. Абразивните колела са предназначени за използване при много ниска скорост на въртене срещу повърхността на плоско стъкло, за да е осигурено пълното им прилепване. 4.1.3. Светлинен източник, състоящ се от лампа с нажежаема жичка, като нажежаема жичка е поместена успоредно в тръба с размери 1,5 ? 1,5 ? 3 mm. Напрежението е стабилизирано в границите ± 1/1000 V. Устройството за измерване на напрежението е с подходяща точност. 4.1.4. Оптична система, състояща се от оптично стъкло, което е коригирано за цветово разсейване и е с фокусно разстояние f най-малко 500 mm. Апретурата на оптичното стъкло е не повече от f/20. Разстоянието между оптичното стъкло и светлинния източник се регулира, за да се получи успореден сноп светлинни лъчи. За да се ограничи диаметърът на светлинния сноп до 7 ± 1 mm, се поставя бленда на разстояние 100 ± 50 mm от тази страна на оптичното стъкло, която е по-отдалечена от светлинния източник. 4.1.5. Устройството за измерване на разсейваната светлина (фиг. № 5) се състои от фотоелектрическа клетка със сферичен фотометър с диаметър от 200 до 250 mm. Сферата е снабдена с входни и изходни отвори за светлината. Отворът на входа е кръгъл и има минимален диаметър два пъти по-голям от светлинния лъч. Изходният отвор на сферата е снабден или с филтър за светлина, или със стандартен отражател (reflectance standard) според процедурата по т. 4.4.3. Светлинният филтър поглъща напълно светлината, когато няма изпитван образец, изложен на въздействието на светлинния лъч. Оста на светлинния лъч минава през центровете на отворите на входа и изхода. Диаметърът на изхода на светлината b трябва да е равен на 2a.tan 4°, където а е диаметърът на сферата. Фотоелектрическата клетка е монтирана така, че светлината от входа или от стандартния отражател да не достига директно до нея. Вътрешните повърхнини на сферичния фотометър и на стандартния отражател са с равен коефициент на отражение, матирани и нечувствителни. Изходният сигнал на фотоелектрическата клетка е линеен с отклонение ± 2 % над нивото на използвания светлинен интензитет. Конструкцията на инструмента е такава, че няма галванометрично пречупване, когато сферата е тъмна. Целият апарат се проверява през редовни интервали от време чрез стандартите за калибриране за определената замъгленост. При извършване на измерванията за замъгленост чрез оборудване или методи, различни от горепосочените, резултатите се коригират, за да се приведат в съответствие с тях. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 5. Уред за измерване на замъгленост 4.2. Условия за изпитването: 4.2.1. температура - 20 ± 5° С; 4.2.2. налягане - 860 до 1060 mbar; 4.2.3. относителна влажност - 60 ± 20 %. 4.3. Изпитвани проби Изпитваните проби са гладки квадрати със страна 100 mm, като двете му повърхнини са плоски и успоредни. Ако е необходим фиксиращ отвор, той се пробива в центъра на пробата с диаметър 6,4 + 0,2/-0 mm. 4.4. Процедура Изпитването за износване се извършва върху тази повърхнина на изпитваната проба, която се явява външна за безопасното стъкло при монтиране на колесния трактор, а също и на вътрешната, ако стъклото е с пластмасово покритие. 4.4.1. Изпитваните проби непосредствено преди и веднага след износването се почистват по следния начин: (а) избърсват се с ленена кърпа под чиста течаща вода; (б) изплакват се с дестилирана вода или вода без минерални соли; (в) обдухват се с кислород или азот до изсъхване; (г) чрез леко и нежно избърсване с влажна ленена кърпа се премахват възможните следи от вода; ако е необходимо, се подсушава с леко притискане между две ленени кърпи. Избягва се всякаква обработка с ултразвуково оборудване. След почистване изпитваните проби се хващат само по краищата и се съхраняват така, че да се предотврати нараняване или замърсяване на повърхнините им. 4.4.2. Изпитваните проби се подготвят за не по-малко от 48 часа при температура 20 ± 5° С и влажност на въздуха 60 ± 20 %. 4.4.3. Изпитваната проба се разполага по най-бързия начин срещу входа на сферичния фотометър на Улбрихт. Ъгълът между нормалата (перпендикуляра) между повърхнината на изпитваната проба и оста на лъча е не по-голям от 8°. Правят се четири отчитания, както е показано на таблицата: Отчи- С изпит- Със свет- Със стан- Количествено тане вана линен дартен представяне проба филтър отражател Т1 Не Не Да Падаща светлина Т2 Да Не Да Цялата светлина се пропуска през изпит- ваната проба Т3 Не Да Не Разпръсната от ин- струмента светлина Т4 Да Да Не Разпръсната от ин- струмента и изпитва- ната проба светлина Отчи- С изпит- Със свет- Със стан- Количествено тане вана линен дартен представяне проба филтър отражател Т1 Не Не Да Падаща светлина Т2 Да Не Да Цялата светлина се пропуска през изпит- ваната проба Т3 Не Да Не Разпръсната от ин- струмента светлина Т4 Да Да Не Разпръсната от ин- струмента и изпитва- ната проба светлина Отчитанията Т1, Т2, Т3 и Т4 се повтарят с други определени позиции на изпитваната проба, за да се определи равномерността. Пресмята се общият коефициент на пропускане: Пресмята се коефициентът на разсеяно пропускане, както следва: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя Пресмята се в проценти замъглеността или светлината или и двете, както и разсейването: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя Измерва се първоначалната замъгленост на изпитваната проба в минимум четири равноотдалечени точки от неизносената област в съответствие с посочената формула. Резултатите се осредняват за всяка изпитвана проба. Вместо четирите измервания средната стойност може да се определи чрез равномерно въртене на пробата с 3 об/s или по-бързо. За всяко безопасно стъкло се провеждат три изпитвания от същия вид. Замъглеността се използва като критерий за устойчивост на абразивно износване на под-повърхностния слой, след като пробата е минала изпитването за износване. Измерва се разсейването на светлината в четири равноотдалечени точки по следата от износването в съответствие с посочената формула. Резултатите се осредняват за всяка изпитвана проба. Вместо четирите измервания средната стойност може да се определи чрез равномерно въртене на пробата с 3 об/s или по-бързо. 4.5. Изпитването за износване се провежда само по преценка на техническата служба, отчитайки информацията, с която разполага, като например промени във вътрешния слой или дебелината на материала, които обикновено не изискват допълнително изпитване. 4.6. Показатели на трудност на вторичните характеристики. Не са включени вторични характеристики. 5. Изпитване за устойчивост на висока температура 5.1. Процедура на изпитване До 100° С се загряват три образеца за изпитване или три проби с минимални размери 300 mm ? 300 mm, взети от техническата служба от три предни стъкла или три стъкла, различни от предни, като единият от тези размери съвпада с горния ръб на стъклото. Температурата се поддържа в продължение на два часа, след което изпитваният образец(-и) се охлажда до стайна температура. Ако и двете външни повърхности на безопасното стъкло на прозореца са от неорганичен материал, изпитването може да се извърши чрез потапяне на изпитвания образец вертикално във вряща вода в рамките на посочения период от време, като се вземат мерки за предотвратяване на прекалено големи термични сътресения. Ако образците са взети от предно стъкло, единият ръб на всеки такъв изпитван образец трябва да е част от ръб на предното стъкло. 5.2. Показатели на трудност на вторичните характеристики Безцветен Цветен Оцветяване на вътрешния слой: 1 2 Останалите вторични характеристики не се разглеждат. 5.3. Тълкуване на резултатите 5.3.1. Приема се, че изпитването за устойчивост на висока температурата е показало положителен резултат, ако мехурчета или други дефекти не се формират на повече от 15 mm от неразрязания или 25 mm от разрязания ръб на изпитваната проба или образеца или на повече от 10 mm от всички нарушения, които могат да се появят по време на изпитването. 5.3.2. Наборът от изпитвани проби или образци, предоставени за одобрен тип компонент, се считат за задоволителни от гледна точка на теста за устойчивост на повишаване на температурата, ако отговарят на следните условия: 5.3.2.1. всички опити дават задоволителен резултат, или 5.3.2.2. един от опитите е дал незадоволителен резултат, а последвалите серии от опити, проведени с нов набор от пробни тела или образци, са дали задоволителен резултат. 6. Изпитване на устойчивост на въздействие на светлина 6.1. Метод на изпитване 6.1.1. Апаратура: 6.1.1.1. Източник на светлина, състоящ се от лампа с волтова дъга със средно налягане на излъчване. Оста на електрическата крушка е вертикална. Номиналните размери на лампата са: дължина 360 mm и диаметър 9,5 mm. Дължината на дъгата е 300 ± 4 mm. Лампата трябва да функционира при 750 ± 50 W. Може да се използва всеки друг източник на светлина, който произвежда същия ефект като лампата. За да се провери, че ефектът от друг източник е същият, сравнението се прави чрез измерване на количеството енергия, отделено при дължина на вълната в обхвата от 300 до 450 mm, като всички останали дължини на вълната се премахват чрез използване на подходящи филтри. Алтернативният източник се използва с тези филтри. В случай на безопасни стъкла, за които няма задоволително съотношение между това изпитване и условията за използването им, е необходимо да се прегледат условията за изпитване. 6.1.1.2. Силов захранващ трансформатор и капацитет, способен да захранва лампата с начално максимално напрежение минимум 1100 V и работно напрежение 500 ± 50 V. 6.1.1.3. Устройство за монтиране и въртене на изпитвания образец с 1 до 5 min-1 над централно поставения източник на светлина, за да се осигури еднакво облъчване. 6.1.2. Изпитвани проби 6.1.2.1. Размерът на изпитваните проби е 76 ? 300 mm. 6.1.2.2. Изпитваните проби се изрязват от лаборатория от горната част на стъклата по начин, при който: - в случай на стъкла, различни от предни стъкла, горният ръб на изпитваните проби съвпада с горния ръб на стъклата; - в случай на предно стъкло горният ръб на пробата съвпада с горната граница на зоната, където се проверява нормалната пропускливост и се определя в съответствие с т. 9.1.2.2. 6.1.3. Процедура Проверява се нормалното пропускане на светлината, определено в съответствие с т. 9.1.1 и 9.1.2, на три образеца за изпитване преди облъчване. Част от всеки образец се предпазва от въздействието на светлина, след което образецът се поставя в апарата за изпитване на 230 mm от лампата, успоредно на оста на светлината. По време на изпитването температурата на образеца се поддържа 45° ± 5° С. Външната страна на всеки образец за изпитване, която би могла да се надраска при монтирано положение на трактора, се излага срещу лампата. За лампи от типа, посочен в т. 6.1.1.1, времето за облъчване е 100 h. След облъчване се измерва отново нормалното пропускане на светлината на облъчения участък от всеки образец. 6.1.4. Всяка проба или образец за изпитване (общо три) се подлага в съответствие с процедурата по т. 6.3 на въздействие на светлина, така че ефектът от въздействието във всяка точка на пробата или образеца, произведена върху вътрешния слой, да бъде същия като ефекта, който би произвела слънчева светлина от 1400 W/m2 за 100 h. 6.2. Показатели на трудност за вторичните характеристики Безцветно Цветно Оцветяване на стъклото 2 1 Оцветяване на вътрешния слой 1 2 Останалите вторични характеристики не се разглеждат. 6.3. Тълкуване на резултатите 6.3.1. Тестът за устойчивост на въздействие на светлина е дал положителен резултат, ако са изпълнени следните условия: 6.3.1.1. общото светлинно излъчване, измерено в съответствие с т. 9.1.1 и 9.1.2, не отбелязва стойности под 95 % от оригиналната стойност преди облъчване със светлина и в никакъв случай не спада под: 6.3.1.1.1. 70 % - в случай че стъклата не са предни стъкла, които отговарят на изискванията към полето на видимост на водача във всички посоки; 6.3.1.1.2. 75 % - в случаи на предни стъкла в зоната, в която се измерва пропускливостта, както е посочено в т. 9.1.2.2. 6.3.1.2. Пробата или образецът за изпитване може да покаже леко оцветяване след облъчване със светлина, когато се постави срещу бял фон, но да няма никакви други дефекти. 6.3.2. Наборът от проби или образци, предоставени за одобрение на типа компонент, се приема, че отговарят на изискванията по отношение на устойчивост на светлина, ако е изпълнено едно от следните условия: 6.3.2.1. всички изпитвания дават задоволителен резултат, или 6.3.2.2. едно от изпитванията дава незадоволителен резултат, а следващата серия от изпитвания, проведени върху нов набор от проби или образци, дават задоволителен резултат. 7. Изпитване за устойчивост на влага 7.1. Процедура Три образеца или три проби за изпитване с минимални размери 300 ? 300 mm се разполагат вертикално в затворен контейнер, в който температурата се поддържа 50° ± 2° С и относителна влажност 95 ± 4 %(1) за две седмици. Пробите за изпитване се подготвят по такъв начин, че: - един ръб на всяка проба да е част от оригиналния ръб на предното стъкло; - няколко проби се изпитват по едно и също време, като се осигурява достатъчно разстояние между тях. Вземат се мерки за предотвратяване на кондензация от стените или покрива на камерата за изпитване и попадане върху изпитваните образци. 7.2. Показатели на трудност за вторичните характеристики Безцветно Цветно Оцветяване на вътрешния слой 1 2 Други вторични характеристики не се разглеждат. 7.3. Тълкуване на резултатите 7.3.1. Безопасните стъкла отговарят на изискванията по отношение на устойчивост на влага, ако не се наблюдава значима промяна на разстояние, по-голямо от 10 mm при неотрязания ръб, и на разстояние, по-голямо от 15 mm при отрязаните ръбове, след което обикновените и обработените пластови стъкла се оставят за два часа на атмосферни условия, а стъклата с пластмасово покритие и стъклата от пластмасов материал се оставят на атмосферни условия за 48 h. 7.3.2. Набор от проби за изпитване или образци, предоставени за одобрение на типа на компонент, се приема, че отговарят на изискванията за устойчивост на влага, ако е изпълнено едно от следните условия: 7.3.2.1. всички изпитвания дават задоволителен резултат; 7.3.2.2. едно изпитване дава незадоволителен резултат, но следващата серия от изпитвания, проведени върху нов набор от образци, дават задоволителни резултати. 8. Изпитване на устойчивост на температурна промяна 8.1. Метод на изпитване Две проби за изпитване с размери 300 ? 300 mm се поставят в затворена камера за 6 h при температура от - 40 ± 5° С; след това се поставят при температура 23 ± 2° С на околния въздух за един час или докато пробата достигне постоянна температура. След това се поставят под въздушна струя с температура 72 ± 2° С за 3 h. Пробите се изследват, след като са били върнати на температура 23 ± 2° С на околния въздух и е охладено до тази температура. 8.2. Показатели на трудност за вторичните характеристики Безцветен Цветен Оцветяване на пластичния вътрешен слой или покритие 1 2 Други вторични характеристики не се разглеждат. 8.3. Тълкуване на резултатите Изпитването за устойчивост на температурни промени се смята, че е с положителен резултат, ако изпитваните проби не показват счупване, потъмняване, обелване или друго очевидно влошаване. 9. Оптични свойства 9.1. Изпитване на светлинна пропускливост 9.1.1. Апаратура 1 Тези условия изключват всякаква кондензация върху изпитваните образци. 9.1.1.1. Източник на светлина, състоящ се от лампа с нажежаема жичка, като нажежаемата жичка е поставена в паралелепипед с размери 1,5 ? 1,5 ? 3 mm. Напрежението на нажежаемата жичка на лампата е такова, че температурата, определена по цвета, да е 2856 ± 50 К. Това напрежение се стабилизира до 1/1000. Инструментът, използван за проверка на напрежението, е с подходяща точност. 9.1.1.2. Оптичната система се състои от лещи с минимално фокусно разстояние 500 mm и е коригирана за хроматично (цветово) разсейване. Пълната апертура на лещите не надвишава f/20. Разстоянието между лещите и светлинния източник е регулирано така, че да се получи успореден сноп лъчи. Вмъква се бленда, която да ограничи диаметъра на светлинния сноп до 7 ± 1 mm. Тази бленда се поставя на разстояние от 100 ± 50 mm от лещите, които са най-отдалечени от светлинния източник. Точката на измерване се взема по средата на светлинния сноп. 9.1.1.3. Оборудване за измерване. Приемникът е с относителна спектрална чувствителност в съгласие с относителната спектрална светлинна ефективност за ICI(1) за стандартен фотометричен наблюдател при дневно виждане. Чувствителната повърхност на приемника е покрита с разсейващо покритие и лицето й е най-малко колкото две напречни сечения на светлинния сноп, пропуснат през оптичната система. Ако се използва сферичният фотометър на Улбрихт, апертурата на сферата трябва да има минимална площ на напречното сечение, два пъти по-голяма от успоредния сноп лъчи. Линейността на приемника и свързания с него отчитащ уред трябва да е по-добра с 2 % от ефективната част на скалата. 9.1.2. Процедура Регулира се уредът, отчитащ информацията от приемника, така че да показва 100 деления, когато безопасното стъкло не е на пътя на светлината. Когато върху приемника не пада светлина, уредът отчита нула. Безопасното стъкло се поставя на разстояние от приемника, което е приблизително равно на 5 пъти диаметъра на приемника. Безопасното стъкло се поставя между блендата и приемника и ориентацията му се регулира така, че ъгълът на падане на светлинния лъч да е 0 ± 5°. Измерва се постоянното пропускане на безопасното стъкло и за всяка точка се отчита броят на деленията n, които показва отчитащият уред. Постоянната пропускливост ?r е равна на n/100. 9.1.2.1. В случаи на предни стъкла се прилагат алтернативни методи за изпитване, като се използва или образец, отрязан от най-плоската част на предното стъкло, или специално подготвен плосък квадрат с характеристика на материала и дебелина, идентични с тези на действителното предно стъкло, като измерванията се провеждат по нормалата (перпендикулярно) на стъклото. 9.1.2.2. Изпитването се провежда в зона I, указана в т. 9.2.5.2. 9.1.2.3. За трактори, за които е невъзможно да се определи зона I, изпитването се провежда в зона I', както е указано в т. 9.2.5.3. 9.1.3. Показатели на трудност на вторичните характеристики Безцветен Цветен Оцветяване на стъклото 1 2 Оцветяване на вътрешния слой (в случай на слоесто предно стъкло) 1 2 Невключено Включено Ленти на нюанс и/или замъгленост 1 2 Други вторични характеристики не се разглеждат. 9.1.4. Представяне на резултатите (1) Международна комисия по осветление 9.1.4.1. Постоянното пропускане на предно стъкло не трябва да е по-малко от 75 %, измерено в съответствие с т. 9.1.2, и не по-малко от 70 % за стъкло, различно от предно. 9.1.4.2. При прозорци, които не влизат основно в полето на видимост на водача (например стъклен покрив), постоянният фактор на пропускливост на светлина през стъклото може да е по-малък от 70 %. Прозорци, имащи постоянен светлинен фактор на пропускливост, по-малък от 70 %, се маркират със съответен символ. 9.2. Изпитване за оптично изкривяване 9.2.1. Обхват Методът е проекционен, който позволява оценяване на оптичното изкривяване на безопасно стъкло. 9.2.1.1. Определения 9.2.1.1.1. Оптично отклонение: ъгълът между действителната и видимата посока от точката на наблюдение на безопасното стъкло, като големината на ъгъла са функция на ъгъла на гледане, тънкостта и наклона на стъклото и радиуса на кривата в точката на падане. 9.2.1.1.2. Оптично изкривяване в посока ММ': алгебричната разлика в ъгловото отклонение ?a, измерено между две точки М и М' върху повърхността на безопасното стъкло, като разстоянието между двете точки е такова, че техните проекции в равнина под прав ъгъл спрямо посоката на гледане да са разделени с дадено разстояние ?x (фиг. № 6). Отклонение по посока, обратна на часовниковата стрелка, се счита за положително, а по посока на часовниковата стрелка - за отрицателно. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 6. Оптично изкривяване, представено във форма на диаграма Забележки: Δa = а1 - а2 - оптичното изкривяване в посока ММ'. Δx = МС - разстоянието между две прави линии, успоредни на посоката на гледане и минаващи през точки М и М'. 9.2.1.1.3. Оптично изкривяване в точка М: максималното оптично изкривяване за всички посоки ММ' от точка М. 9.2.1.2. Апаратура Този метод определя проекцията на подходящ диапозитив (растер), върху екрана на който се изпитва безопасното стъкло. Промяната, изразяваща се във формата на проектираното изображение, чрез вмъкване на безопасното стъкло в линията на светлината осигурява измерване на изкривяването. Апаратурата се състои от частите, показани на фиг. № 7. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 7. Подредба на апаратурата за изпитване на оптичното изкривяване 9.2.1.2.1. Проектор, с добро качество, с точков светлинен източник с висок интензитет, имащ например следните характеристики: - фокусно разстояние най-малко 90 mm; - апертура приблизително 1/2,5; - 150 W кварцова халогенна лампа (ако не се използва филтър); - 250 W кварцова халогенна лампа (ако се използва зелен филтър). Проекторът е показан схематично на фиг. № 8. На приблизително 10 mm от предните лещи е поставена бленда с диаметър 8 mm. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 8. Оптично подреждане при проектиране 9.2.1.2.2. Диапозитивите (растерите) се състоят примерно от светли, кръгли очертания върху тъмен фон, които са подредени по определен начин (фиг. № 9). Диапозитивът е с достатъчно високо качество и контраст, за да може да се изпълнят измерванията с грешки по-малки от 5 %. Ако не се изпитва предно стъкло, размерите на кръглите очертания са такива, че когато те се проектират, да образуват масив от кръгове с диаметър , където ?x = 4 mm (фиг. № 6 и № 9). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 9. Увеличена част на диапозитива 9.2.1.2.3. За предпочитане е стендът да позволява едно вертикално и хоризонтално сканиране, както и завъртане на безопасното стъкло. 9.2.1.2.4. Еталон за сравнение за измерване на промените в размерите, когато се изисква краткотрайна оценка. Подходяща конфигурация е показана на фиг. № 10. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 10. Конфигурация на подходящ еталон за сравнение 9.2.1.3. Процедура 9.2.1.3.1. Основни изисквания Безопасното стъкло се монтира на стенда (т. 9.2.1.2.3.) при обозначения ъгъл на отклонение от вертикала. Прави се проекция на областта, която ще се изпитва. Безопасното стъкло се върти или движи хоризонтално и вертикално, за да се изпита цялата определена област. 9.2.1.3.2. Оценка чрез използване на еталон за сравнение За точна оценка с възможна граница на грешката до 20 % е достатъчно да се пресметне стойността А (виж фиг. № 10) от граничната стойност ΔаL за промяната в отклонението и стойността R2, която представлява разстоянието от безопасното стъкло до екрана: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя Връзката между промяната на диаметъра на проектираното изображение ?d и промяната на ъгловото отклонение ?а се дава чрез: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където: Δd е изразено в mm, А - изразено в mm, ΔaL - изразено в rad/min, Δa - изразено в rad/min, R2 - изразено в m. 9.2.1.3.3. Измерване чрез фотоелектрическо устройство За прецизно измерване с възможна граница на грешката, по-малка от 10 % от граничната стойност, се изисква да се измери ?d по оста на проекцията и се взема стойността на широчината на светлинното петно в точката, където осветеността е 0,5 пъти от стойността на максималната осветеност. 9.2.1.4. Представяне на резултатите Оптичното изкривяване на безопасно стъкло се изразява чрез измерване на ?d във всяка точка от повърхността и във всички посоки, за да се намери максималната стойност ?d max. 9.2.1.5. Алтернативен метод Като алтернатива на проекционната технология се използва стриоскопска технология, която осигурява точност на измерванията, отбелязана в т. 9.2.1.3.2 и 9.2.1.3.3. 9.2.1.6. Разстоянието ?x трябва да e 4 mm. 9.2.1.7. Предното стъкло се монтира под същия ъгъл, под какъвто е в монтирано състояние на трактора. 9.2.1.8. Проекционната ос в хоризонталната равнина се установява приблизително по нормалата (перпендикулярно) към очертанието на предното стъкло в тази равнина. 9.2.2. Измерванията се провеждат в зона I, както е посочено в т. 9.2.5.2. 9.2.2.1. В случай на изпитване на трактори, при които не е възможно да се определи зона I, както е определена в т. 9.2.5.3, изпитването се провежда в зона I', както е посочено в т. 9.2.5.3. 9.2.2.2. Тип на трактора Изпитването се повтаря, ако предното стъкло се монтира на трактор от тип, който има различно предно поле на видимост от типа трактор, за който е одобрено даденото предно стъкло. 9.2.3. Показатели на трудност за вторичните характеристики 9.2.3.1. Характеристика на материала Полирано (огледално) Флоат Листово стъкло стъкло стъкло 1 1 2 9.2.3.2. Други вторични характеристики Други вторични характеристики не се разглеждат. 9.2.4. Брой на образците Предоставят се четири образеца за изпитването. 9.2.5. Определяне полето на видимост на предното стъкло на трактор 9.2.5.1. Зоната на видимост се определя на базата на: 9.2.5.1.1. базовата точка, която е определена по т. 2.1.1. на раздел Х на приложение № 1 от Наредба № 21 за одобрение на типа на нови колесни трактори. Тази точка е обозначена с О; 9.2.5.1.2. правата линия ОQ, която е хоризонтална права линия, минаваща през базовата точка, и перпендикулярна на средната надлъжна равнина на трактора. 9.2.5.2. Зона I е зона от предното стъкло, която е определена от пресичането на предното стъкло със следните четири равнини: P1 - вертикална равнина, минаваща през точка О и сключваща ъгъл 15° от лявата страна със средната надлъжна равнина на трактора; P2 - вертикална равнина, симетрична на P1 по отношение на средната надлъжна равнина на трактора. Ако това не е възможно (например при отсъствие на симетрична средна надлъжна равнина на трактора), P2 е равнина, симетрична на P1 по отношение на надлъжната равнина на трактора, минаваща през базовата точка; P3 - равнина, минаваща през правата линия ОQ и образуваща ъгъл 10° над хоризонталната равнина; P4 - равнина, минаваща през правата линия ОQ и образуваща ъгъл 8° под хоризонталната равнина. 9.2.5.3. В случай на трактори, за които е невъзможно да се определи зона I по метода, определен в т. 9.2.5.2, зона I' обхваща цялата повърхност на предното стъкло. 9.2.6. Представяне на резултатите Типът на предното стъкло се смята, че отговаря на изискванията по отношение на оптичното изкривяване, ако при четирите образеца, предоставени за изпитване, оптичното изкривяване не превишава максималния ъгъл на дъгата от 2' за зона I и зона I'. 9.2.6.1. Не се правят измервания в периферната зона с широчина 100 mm. 9.2.6.2. В случай на разглобяеми предни стъкла не се правят измервания в лента с широчина 35 mm, започваща от ръба на стъклото, който може да се допира до разделителя на стъклото. 9.3. Изпитване за разделяне на вторично изображение 9.3.1. Обхват. Познати са два метода за изпитване: - с мишена; - с колимационен телескоп. Тези методи за изпитване могат да се използват за одобрение на типа на компонент, контрол върху качеството или оценка на продукта. 9.3.1.1. Изпитване с мишена 9.3.1.1.1. Апаратура Този метод предполага наблюдение на осветена мишена през безопасното стъкло. Мишената може да е конструирана по такъв начин, че изпитването да може да се извършва на простия принцип “вижда се/не се вижда”. За предпочитане е мишената да е някоя от следните типове: (а) мишена от светещ кръг, чийто диаметър D отговаря на ъгъл на дъга от n минути в точка, отстояща на x m (фиг. №11 а), или (b) мишена от светещ кръг и петно, чиито размери са такива, че разстоянието D от точка от ръба на петното към най-близката точка от вътрешността на кръга отговаря на ъгъл на дъга от n минути в точка, отстояща на x m (фиг. № 11b). Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 11. Размери на мишените където: n е граничната стойност за разделяне на вторично изображение; х - разстоянието между повърхността на безопасното стъкло до мишената (не по-малко от 7 m); D се определя по формулата D = x tan n Светещата мишена се състои от осветена кутия с приблизителни размери 300 ? 300 ? 150 mm с предна част, подходящо конструирана от стъкло, покрито с плътна черна или матова черна хартия. Кутията се осветява от подходящ светлинен източник. Вътрешността на кутията е покрита с матова бяла хартия. Може да се сметне за подходящо използването на мишени с други форми, както е показано на фиг. № 12. Допуска се извършването на замяна на системата на мишената със система за прожектиране и резултатното изображение да се наблюдава на екран. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 12. Пример за наблюдение при изпитването с колимационен телескоп 9.3.1.1.2. Процедура Безопасното стъкло се монтира под определен ъгъл на наклон на подходящ стенд по такъв начин, че наблюдението да се провежда в хоризонталната равнина, минаваща през центъра на мишената. Светещата кутия трябва да се вижда в тъмна или полутъмна стая през всяка част от областта, която ще се изпитва, за да се открие наличието на каквито и да било вторични изображения, свързани със светещата мишена. Ако е необходимо, безопасното стъкло се върти, за да се осигури правилна посока на провеждане на наблюдението. Може да се използва монокуляр за наблюдение. 9.3.1.1.3. Тълкуване на резултатите: Определя се дали: - когато се използва мишена (а) (виж фиг. № 11а), първичното и вторичното изображение на кръга са разделени, т. е. граничната стойност n e превишена, или - когато се използва мишена (b)(виж фиг. № 11b), вторичното изображение на кръга се премества над точката по допирателната на вътрешния ръб на кръга, т. е. граничната стойност n е превишена. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 13. Подреждане на апаратурата 9.3.1.2. Изпитване с колимационен телескоп Процедурата, описана в тази част, се прилага при необходимост. 9.3.1.2.1. Апаратура Състои се от оптичен колиматор и телескоп и може да се постави, както е показано на фиг. № 14. Освен това може да се използва еквивалентна оптична система. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 14. Апаратура за изпитване с колимационен телескоп 1. Лампа с нажежаема жичка. 2. Кондензатор с отвор > 8,6 mm. 3. Екран от матово стъкло с отвор > отвора на кондензатора. 4. Цветен филтър с диаметър > 8,6 mm с централен отвор с диаметър приблизително 0,3 mm. 5. Пластина с полярни координати с диаметър > 8,6 mm. 6. Ахроматична леща, f i 86 mm, отвор = 10 mm. 7. Ахроматична леща, f i 86 mm, отвор = 10 mm. 8. Черна точка с диаметър приблизително 0,3 mm. 9. Ахроматична леща, f = 20 mm, отвор J 10 mm. 9.3.1.2.2. Процедура Насочващият телескоп формира изображението в безкрайността в полярна координатна система с ярка точка в нейния център (фиг. № 12). Във фокусната равнина на оптичната ос на телескопа за наблюдение се поставя малка плътна точка с диаметър малко по-голям от проектираната светлинна точка, така че да затъмни (скрие) светлата точка. Когато изпитваната проба е поставена между телескопа и оптичния колиматор и се представя вторично изображение, то се изразява в появата на втора точка с по-малка яркост на определено разстояние от центъра на полярната координатна система. Отделянето на вторично изображение се отчита като разстояние между точките, виждащи се през телескопа (фиг. № 12). (Разстоянието между тъмното петно и светлата точка в центъра на полярната координатна система представлява оптичното отклонение.) 9.3.1.2.3. Представяне на резултатите Безопасното стъкло първо се изследва чрез проста сканираща техника, за да се установи областта, даваща най-ясното вторично изображение. След това тази област се изследва чрез колимационна телескопична система под подходящ ъгъл. Измерва се максималното разделяне на вторичното изображение. 9.3.1.3. Посоката на наблюдение в хоризонтална равнина се поддържа приблизително перпендикулярна към очертанието на предното стъкло в тази равнина. 9.3.2. Измерванията се изпълняват в съответствие с категорията на трактора в зоните, дефинирани по т. 9.2.2. 9.3.2.1. Тип трактор Изпитването се повтаря, ако предното стъкло е монтирано на тип трактор, имащ предно поле на видимост, различно от това на трактора, за който вече е одобрено предното стъкло. 9.3.3. Показатели на трудност за вторичните характеристики 9.3.3.1. Характеристика на материала Полирано (огледално) Флоат Листово стъкло стъкло стъкло 1 1 2 9.3.3.2. Други вторични характеристики Не се разглеждат други вторични характеристики. 9.3.4. Брой на образци Предоставят се четири образеца за изпитване. 9.3.5. Представяне на резултатите Типът на предното стъкло се приема за задоволителен по отношение на оптичното изкривяване, ако при четирите образеца, предоставени за изпитване, разделянето на първичното и вторичното изображение не превишава максималната стойност от 0° 15'. 9.3.5.1. Не трябва да се провеждат измервания в периферната зона с широчина 100 mm. 9.3.5.2. В случай на разглобяеми предни стъкла не се правят измервания в лента с широчина 35 mm, започваща от ръба на стъклото, който може да се допира до разделителя на стъклото. 9.4. Определяне на цветните изпитвания Когато предното стъкло е оцветено в зоните, дефинирани в т. 9.2.5.2. или т. 9.2.5.3, се изпробват четири предни стъкла за установяване на следните цветове: бял, избирано жълт, червен, зелен, син, кехлибарен. 10. Изпитване за устойчивост на огън 10.1. Цел и обхват Методът позволява да се определи хоризонталната скорост на горене на материалите, използвани в купето на водача на трактора, след излагане на малък пламък. Този метод позволява изпитване на материалите и компонентите от вътрешното оборудване на трактора индивидуално или комплексно с обща дебелина 15 mm. Използва се, за да се оцени еднаквостта на серийното производство на такива материали по отношение на тяхното поведение при горене. Поради наличието на много различия в реална ситуация (приложение и ориентация в трактора, използване, източник на запалване и др.) и прецизните условия за провеждане на изпитването, този метод не се счита за подходящ за оценяване на всички реални характеристики при горене. 10.2. Определения Скорост на горене: отношението на изгореното разстояние, измерено в съответствие с този метод, и времето, необходимо за изгаряне на това разстояние. Изразява се в милиметри за минута. 10.2.1. Съставни материали: материали, съставени от няколко слоя от еднакви или различни материали с напълно свързани повърхности чрез циментиране, спояване, обвиване, заваряване и др. Когато различните материали са свързани заедно неравномерно (напр. чрез зашиване, заваряване при висока честота, облицоване), за да се даде възможност за приготвяне на индивидуални образци в съответствие с т. 10.5, такива материали не се считат за съставни материали. 10.2.2. Изложена на въздействие страна: страната, която се намира с лице към купето на водача (купето на пътника), когато материалът е монтиран в трактора. 10.3. Принцип на действие Образецът се задържа в хоризонтално положение в стойка с U-образна форма и се излага на въздействието на определения ниско енергиен пламък за 15 s в горивна камера, като огънят въздейства върху свободния край на образеца. Изпитването определя дали и кога угасва огънят, или времето за разпространение на пламъка на измерваното разстояние. 10.4. Апаратура 10.4.1. Горивна камера (фиг. № 15), за предпочитане от неръждаема стомана, имаща размерите по фиг. № 16. Предната част на камерата се състои от огнеупорен, наблюдателен прозорец, който може да покрива цялата предна страна и който може да се конструира като панел за достъп. Дъното на камерата има вентилационни отвори, а таванът - вентилационен прорез по цялото си протежение. Горивната камера е разположена върху четири поставки с височина 10 mm. Камерата може да има отвор в единия си край за внасяне на стойката с образеца, а на срещуположния край да е осигурен отвор за поддържане на газовата струя. Топящите се материали се държат в тава (фиг. № 17), която е поставена на дъното на камерата между вентилационните отвори, без да покрива която и да била вентилационна област. Фиг. № 15. Примерна горивна камера със стойка за образеца и тава Размери в mm - допуските са съгласно български стандарт, въвеждащ ISO 2768 Фиг. № 16. Примерна горивна камера Размери в mm - допуските са съгласно български стандарт, въвеждащ ISO 2768 Фиг. № 17. Тава 10.4.2. Стойка за образеца, състояща се от двеU-образни метални плоскости или рамки от устойчиви към корозия материали. Размерите са означени на фиг. № 18. Долната плоскост е снабдена с щифтове, а горната - със съответните им отвори, за да се осигури плътно придържане на образеца. Щифтовете служат също и за точки, спрямо които се измерва разстоянието в началото и края на горенето. Стойката се изработва от термоустойчива тел с диаметър 0,25 mm, която е оплетена на дъното на U-образната рамка през интервали от 25 mm (фиг. № 19). Размери в mm - допуските са съгласно български стандарт, въвеждащ ISO 2768 Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 18. Примерна стойка за образеца Размери в mm - допуските са съгласно български стандарт, въвеждащ ISO 2768 Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 19. Примерна част от долната U-образна рамка, изработена за придържане на телта Равнината на долната част на образците е на 178 mm над дъното на плоскостта. Разстоянието от предния ръб на стойката на образеца до края на камерата е 22 mm. Разстоянието отстрани на стойката до камерата е 50 mm (всички вътрешни размери) (виж фиг. № 15 и 16). 10.4.3. Газова горелка. Малкият запалителен източник се осигурява от горелка на Бунсен с вътрешен диаметър 9,5 mm. Тя се поставя в изпитателната камера по такъв начин, че центърът на дюзата й да е на 19 mm под центъра на долния ръб на свободния край на образеца (фиг. № 16). 10.4.4. Гориво за изпитването. Доставяното до горелката гориво е с калоричност 38 МJ/m3 (например природен газ). 10.4.5. Метален гребен с дължина най-малко 110 mm, със седем или осем леко заоблени зъбци, разположени през 25 mm. 10.4.6. Секундомер с точност до 0,5 s. 10.4.7. Вентилационен шкаф. Горивната камера може да се постави във вентилационен шкаф при условие, че вътрешният му обем е най-малко 20 пъти по-голям от този на камерата, но не превишава 110 пъти обема й и при условие, че нито един от размерите на вентилационния шкаф - височина, широчина или дължина, не превишава 2,5 пъти другите два. Преди изпитването се измерва вертикалната скорост на движение на въздуха през вентилационния шкаф на 100 mm пред и зад горивната камера. Тя е между 0,10 m/s и 0,30 m/s, за да се избегне възможно неудобство на изпитателя от горивните продукти. Възможно е да се използва вентилационен шкаф с естествена вентилация и подходяща въздушна скорост. 10.5. Образци 10.5.1. Форма и размери Формата и размерите на образците са посочени на фиг. № 20. Дебелината на образците съответства на дебелината на продуктите, които ще се изпитват. Тя е не повече от 13 mm. Образецът е с еднаква дебелина по цялата си дължина, когато го позволява продуктът. Когато формата и размерите на продукта не позволяват вземането на образец с указания размер, се спазват следните минимални размери: а) за образци с широчина от 3 до 60 mm дължината е 356 mm; в този случай материалът се изпитва по широчината на продукта; б) за образци с широчина от 60 до 100 mm дължината е най-малко 138 mm; в този случай действителното изгорено разстояние съответства на дължината на образеца, а измерването започва в първата измервателна точка; в) образци с широчина, по-малка от 60 mm, и дължина, по-малка от 356 mm, и образци с широчина между 60 и 100 mm и дължина, по-малка от 138 mm, не се изпитват по разгледания метод, както и образци с широчина, по-малка от 3 mm. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. № 20. Образец 10.5.2. Избор на образец Избират се най-малко пет образеца от изпитвания материал. Ако материалите имат различна скорост на горене по отношение на посоката на материала (това се установява чрез предварително изпитване), петте (или повече) образеца се вземат и поставят в апаратурата за изпитване по такъв начин, че да се измерва най-голямата скорост на горене. Когато материалът се поставя по широчина, той се отрязва с дължината най-малко 500 mm, като покрива цялата широчина. От така отрязаното парче се вземат образци, изрязани на не по-малко от 100 mm от ръба на материала и в точки, равноотстоящи една от друга. Образците се вземат по същия начин от завършени продукти, когато формата на продукта го позволява. Ако дебелината на продукта е по-голяма от 13 mm, тя се намалява до 13 mm чрез механичен процес, приложен върху страните, които не са обърнати с лице към купето. Съставни материали (т. 10.2.2) се изпитват само ако са хомогенни. В случай на материали, включващи наложени един върху друг слоеве с различен състав, които не са съставни материали, се изпитват отделно, като се вземат всички слоеве на включения материал на дълбочина 13 mm от повърхността, намираща се с лице към купето. 10.5.3. Темпериране Образците се темперират за най-малко 24 h, но не повече от 7 дни, при температура 23 ± 2 °С и относителна влажност 50 ± 5 % и се поддържат при тези условия непосредствено до прилагането на изпитването. 10.6. Процедура 10.6.1. Образците с мъхеста повърхност или повърхност с кичури се поставят върху гладка повърхност и се сресват два пъти с гребен срещу мъха (т. 10.4.5). 10.6.2. Образецът се поставя в стойката (т. 10.4.2) така, че откритата страна да е насочена надолу към пламъка. 10.6.3. Газовият пламък се регулира на височина 30 mm, като се използва маркировката в камерата и всмукваният от горелката въздух се ограничава. Пламъкът гори най-малко една минута преди да започне първото изпитване, за да се стабилизира. 10.6.4. Стойката с образеца се вкарва в горивната камера, така че краят на образеца да е изложен на пламъка, и след 15 s се прекратява подаването на гориво. 10.6.5. Измерванията за времето на горене започват в момента, когато езикът на пламъка премине през първата измервателна точка. Следи се разпространението на пламъка върху страните (горна и долна), които горят бързо. 10.6.6. Измерването на времето за горене приключва, когато пламъкът достигне до последната измервателна точка или когато пламъкът изгасне, преди да достигне тази точка. Ако пламъкът не достигне последната измервателна точка, се измерва разстоянието на горене до точката, където пламъкът е изгаснал. Изгореното разстояние е частта от повърхностното или вътрешното разрушаване на образеца от горенето. 10.6.7. Ако образецът не се възпламени или не продължи да гори, след като огънят е загаснал, или пламъкът угасне, преди да достигне първата измервателна точка, така че не е измерено никакво време на горене, в отчета се отбелязва, че горенето е 0 mm/min. 10.6.8. Когато се провеждат серия от изпитвания или изпитванията се повтарят, е необходимо преди започване на изпитването да се установи, че температурата на горивната камера и на стойката за образеца не е по-висока от 30° С. 10.7. Изчисление Скоростта на горене В се изразява чрез формулата: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя , където: s е изгорялото разстояние в mm, t е времето в секунди за изгаряне на разстоянието s. 10.8. Показатели на трудност за вторичните характеристики Вторични характеристики не се разглеждат. 10.9. Представяне на резултатите Стъкла с пластмасово покритие и безопасни стъкла от пластмаса се приема, че отговарят на изискванията от гледна точка на тяхното поведението при горене (устойчивост на огън), ако скоростта на горене не превишава 250 mm/min. 11. Изпитване за устойчивост на химически вещества 11.1. Използвани химически вещества: 11.1.1. неабразивен сапунен разтвор - 1 % тегловен калиев разтвор в дейонизирана вода; 11.1.2. почистващ препарат за стъкло - воден разтвор от изопропанол и дипропилен глюкол монометил, всеки с тегловна концентрация от 5 до 10 %, и от амониев хидроксид с тегловна концентрация от 1 до 5 %; 11.1.3. неразреден денатуриран алкохол - една обемна единица от метилов алкохол в 10 обемни единици етилов алкохол; 11.1.4. еталонна бензинова смес с обем 50 % към обема на толуол, 30 % към обема на 2,2,4-триметилпентан, 15 % към обема на 2,2,4-триметил-1-пентан и 5 % към обема на етилов алкохол; 11.1.5. еталонен керосин - смес с обемна концентрация 50 % n-октан и 50 % n-декан. 11.2. Метод на изпитване Две проби с размери 180 x 25 mm се изпитват всяка с химични вещества от посочените в т. 11.1, като за всяко изпитване и продукт се използва ново пробно тяло. След всяко изпитване телата се почистват съгласно инструкцията на производителя и след това се поставят за 48 h при температура 23 ± 2° С и относителна влажност 50 ± 5 %. Тези условия се поддържат по време на изпитването. Пробните тела се потапят изцяло в опитната течност за една минута, изваждат се от нея и веднага се изсушават с (чиста) хигроскопична памучна тъкан. 11.3. Показатели на трудност на вторичните характеристики Безцветен Оцветен Оцветяване на пластмасовия вътрешен слой или покритие 1 2 Не се разглеждат вторични характеристики. 11.4. Тълкуване на резултатите 11.4.1. Изпитването за устойчивост на химични вещества се счита за положително, ако изпитваните проби не показват омекване, залепване, счупване на повърхността или видима загуба на прозрачност. 11.4.2. Серия от изпитвани проби, предоставени за одобрение на типа на компонент, се счита, че отговаря на изискванията по отношение на устойчивост на химични елементи при наличие на едно от следните условия: 11.4.2.1. всички изпитвания дават задоволителни резултати; 11.4.2.2. ако едно изпитване дава незадоволителен резултат, се провеждат допълнителни серии от изпитвания върху нов набор от проби и се получават задоволителни резултати. Раздел III Закалени предни стъкла 1. Определяне на типа Счита се, че закалените предни стъкла принадлежат към различен тип, ако се различават поне в една от основните или вторичните характеристики. 1.1. Основните характеристики са: 1.1.1. търговското наименование или марка; 1.1.2. формата и размерите. За целите при изпитване на раздробяване и механичните свойства и т. н. закалените предни стъкла се смятат, че принадлежат към едната от двете групи: 1.1.2.1. плоски предни стъкла и 1.1.2.2. извити предни стъкла; 1.1.3. категорията по дебелина, в която се намира номиналната дебелина “е” (допуска се отклонение от ± 0,2 mm от производителя): категория I е < 4,5 mm категория II 4,5 mm < e < 5,5 mm категория III 5,5 mm < e < 6,5 mm категория IV 6,5 mm < e 1.2. Вторичните характеристики са следните: 1.2.1. вид на материала (полирано, флоат, листово стъкло); 1.2.2. оцветяване (безцветно или оцветено); 1.2.3. вградени или липса на проводници; 1.2.4. вградени или липса на противозаслепяващи ленти. 2. Изпитване за картина на разрушаване 2.1. Показатели за трудност на вторичните характеристики 2.1.1. Включен е само видът на материала. 2.1.2. Флоат стъкло и листовото стъкло се смятат, че са с еднакъв показател на трудност. 2.1.3. Изпитванията на раздробяване се повтарят в ред от полираното към флоат или листовото стъкло и обратно. 2.1.4. Изпитванията се повтарят, ако се използват различни от оцветените противозаслепяващи ленти. 2.2. Брой на образците За изпитване се вземат шест образеца от сериите с най-малка разгъната повърхнина и шест образеца от сериите с най-голяма разгъната повърхнина, подбрани, както е описано в раздел ХII. 2.3. Различни зони на стъклото Закалените предни стъкла трябва да съдържат две основни зони FI и FII. Също може да включват и средна зона FIII. Тези зони са определени, както следва: 2.3.1. Зона I: периферна зона с добра степен на раздробяемост, широка най-малко 7 cm, намираща се по ръба на предното стъкло и включваща външна лента с широчина 2 cm, която не се подлага на оценяване. 2.3.2. Зона II: зона на видимост с променлива степен на раздробяемост, винаги съдържаща правоъгълна част с минимална височина 20 cm и дължина 50 cm. 2.3.2.1. Центърът на правоъгълника е в окръжност с радиус 10 cm, чийто център е проекцията на базовата точка. 2.3.2.2. За трактори, на които е невъзможно да се определи базовата точка, положението на зоната на видимост се отбелязва в доклада от изпитването. 2.3.2.3. Височината над правоъгълника може да се намали до 15 cm за предни стъкла, които са с височина, по-малка от 44 cm. 2.3.3. Зона FIII: средна, междинна зона не по-широка от 5 cm, между зони FI и FII. 2.4. Метод на изпитване Използва се методът, описан в т. 1 на раздел II. 2.5. Точки на удар (раздел ХIII, фиг. № 22) 2.5.1. Точките на удар се избират, както следва: • точка 1: в централната част на зона FII, в мястото с високо или ниско напрежение; • точка 2: в зона FIII, колкото е възможно по-близко до вертикална равнина на симетрия на зона FII; • точка 3 и 3': на 3 cm от ръба на една от медианите на образеца; ако има знак за щипка, една от точките на счупване да се намира близо до ръба със знака, а другата да е в противоположния край; • точка 4: на мястото, където радиусът на кривина е най-малък върху най-дългата медиана; • точка 5: на 3 cm от ръба на образеца в мястото, където радиусът на кривина на ръба е най-малък или надясно или наляво. 2.5.2. Изпитването на раздробяване се провежда във всяка от точките 1, 2, 3, 3', 4 и 5. 2.6. Представяне на резултатите 2.6.1. Приема се, че изпитването е със задоволителен резултат, ако раздробяването задоволява всички условия в предоставените т. 2.6.1.1, 2.6.1.2 и 2.6.1.3. 2.6.1.1. Зона FI 2.6.1.1.1. Броят на фрагментите от всяка квадратна площ с размери 5 ? 5 cm е не по-малко от 40 или не повече от 350. В случай, че преброените фрагменти са по-малко от 40, тогава резултатът се смята за приемлив, ако броят на фрагментите във всяка квадратна площ с размери 10 ? 10 cm, включваща площта с размери 5 ? 5 cm, е не по-малко от 160. 2.6.1.1.2. За целите на метода фрагмент, намиращ се извън края на квадрата, се брои за половин част. 2.6.1.1.3. Не се проверява раздробяването в лента с широчина 2 cm по края на образците, която представлява рамката на стъклото, или в радиус 7,5 cm от точката на удар. 2.6.1.1.4. Допускат се максимум три фрагмента от площ с лице 3 cm2, когато два от тези фрагмента не се съдържат в една и съща окръжност с диаметър 10 cm. 2.6.1.1.5. Удължени фрагменти могат да се допуснат при условие, че техните краища не са заострени и тяхната дължина не превишава 7,5 cm, с изключение на условията по т. 2.6.2.2. Ако тези удължени фрагменти продължават до ръба на стъклото, те да не оформят ъгъл с него, по-голям от 45°. 2.6.1.2. Зона FII 2.6.1.2.1. Останалата видимост след раздробяването се проверява в правоъгълна площ, определена в т. 2.3.2. В този правоъгълник сумарната площ от фрагментите на повърхнина с лице 2 cm2 следва да отговаря на не по-малко от 15 % от площа на правоъгълника. В случаите на предни стъкла с височина, по-малка от 44 cm, или на такива, на които ъгълът на монтиране е по-малък от 15° спрямо вертикалната равнина, процентът на видимост трябва да е най-малко 10 % в съответния правоъгълник. 2.6.1.2.2. Да няма фрагмент с площ, по-голяма от 16 cm2, освен в случая, предвиден в т. 2.6.2.2. 2.6.1.2.3. Допускат се три фрагмента с площ, по-голяма от 16 cm2 и по-малка от 25 cm2, в окръжност с радиус 10 cm и с център - точката на удар, но само в тази част на окръжността, която включва повърхност от зона FII. 2.6.1.2.4. Фрагментите са основно с правилна форма и нямат участъци от вида, описан в т. 2.6.1.2.4.1. Допускат се до 10 фрагмента с неправилна форма във всеки правоъгълник с размери 50 ? 20 cm и не повече от 25 от цялата повърхнина на предното стъкло. Да няма фрагменти с участъци, по-дълги от 35 mm, измерени в съответствие с т. 2.6.1.2.4.1. 2.6.1.2.4.1. За фрагмент с неправилна форма се смята този, който не може да се впише в окръжност с диаметър 40 mm, или ако има поне един участък, по-дълъг от 15 mm, измерен от върха на участъка до място, на което широчината му е равна на дебелината на стъклото, или ако един или повече участъка имат ъгъл при върха, по-малък от 40°. 2.6.1.2.5. Фрагменти с издължена форма са разрешени като цяло в зона FII при условие, че не са по-дълги от 10 cm, освен в случая по т. 2.6.2.2. 2.6.1.3. Зона FIII Раздробяването в тази зона е със средни характеристики между тези от приетите съответни раздробявания на двете съседни зони (FI и FII). 2.6.2. Предоставено предно стъкло за одобрение на типа на компонент се приема, че отговаря на изискванията от гледна точка на раздробяването, ако поне едно от следните условия е изпълнено: 2.6.2.1. когато всички изпитвания, проведени в точките на удар, дават задоволителен резултат; 2.6.2.2. когато едно изпитване от всичките, проведени в точките на удар, описани в т. 2.5.1, даде незадоволителен резултат, като се вземат под внимание отклоненията, недостигнали следните граници: зона FI - не повече от пет фрагмента с дължина между 7,5 и 15 cm; зона FII - не повече от три фрагмента с лица между 16 и 20 cm2 се намират извън окръжност с радиус 10 cm и с център, точката на удар; зона FIII - не повече от четири фрагмента с дължина между 10 и 17,5 cm, и е повторено за нов образец, който или отговаря на изискванията на т. 2.6.1, или показва отклоненията на определените граници; 2.6.2.3. когато две от изпитванията, проведени с използване точките на удар, описани в т. 2.5.1, са дали незадоволителен резултат за отклоненията, недостигащи границите, определени в т. 2.6.2.2, и следващите серии от изпитвания, проведени върху нова серия от образци, отговарят на изискванията по т. 2.6.1, или не повече от два образеца от новата серия представят отклонения, които са в определените в т. 2.6.2.2 граници. 2.6.3. Ако посочените отклонения са установени, те се отбелязват в протокола от изпитването и към него се прикрепват снимки на съответните части от предното стъкло. 3. Изпитване на безопасност при удар с глава 3.1. Показатели на сложност на вторичните характеристики Не са включени вторични характеристики. 3.2. Брой на образците 3.2.1. Предмет на изпитването за всяка група калени предни стъкла са четири образеца, имащи приблизително най-малката разгъната площ, и четири образеца, имащи приблизително най-голямата разгъната площ, като всичките осем образеца са от същия тип като този, който е избран за изпитването за картина на разрушаване (т. 2.2). 3.2.2. По преценка на лабораторията, провеждаща изпитването, предмет на изпитването могат да бъдат шест проби с размери (1100 ? 500 )+5/-2 mm за всяка категория спрямо дебелината на предното стъкло. 3.3. Метод на изпитването 3.3.1. Използваният метод е описания в т. 3 на раздел II. 3.3.2. Височината на падане е 1,50 m +0/-5 mm. 3.4. Тълкуване на резултатите 3.4.1. Приема се, че изпитването е със задоволителен резултат, ако предното стъкло или изпитваният образец е счупен. 3.4.2. Серия от образци, предоставени за одобрение на типа на компонент, се приемат, че удовлетворяват изискванията от гледна точка на изпитването на безопасност при удар с глава, ако едно от следните две условия е изпълнено: 3.4.2.1. всичките изпитвания са дали задоволителен резултат; 3.4.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, се провеждат поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци до получаване на задоволителни резултати. 4. Оптични свойства Изискванията по отношение на оптичните свойства са посочени в т. 9 на раздел II, отнасящи се за всеки тип предно стъкло. Раздел IV Обикновени закалени стъкла, различни от предни стъкла (1) 1. Определяне на типа Счита се, че обикновените закалени стъкла принадлежат към различен тип, ако се различават поне в една от следните основни или вторични характеристики. 1.1. Основните характеристики са: 1.1.1. търговското наименование и марка; 1.1.2. вид на процеса по закаляване (термичен или химичен); 1.1.3. категорията по форма; различават се две категории: 1.1.3.1. плоски стъкла; 1.1.3.2. плоски и криви стъкла; 1.1.4. категорията по дебелина, в която се намира номиналната дебелина “е” (допуска се отклонение от ± 0,2 mm от производителя): категория I е < 3,5 mm категория II 3,5 mm < e < 4,5 mm категория III 4,5 mm < e < 6,5 mm категория IV 6,5 mm < e 1.2. Вторичните характеристики са: 1.2.1. вид на материала (полирано, флоат, листово стъкло); 1.2.2. оцветяване (безцветни или оцветени); 1.2.3. вградени или липса на проводници. 2. Изпитване на раздробяване 2.1. Показатели за трудност при вторичните характеристики Материал Показател за трудност Полирано стъкло 2 Флоат стъкло 1 Листово стъкло 1 Материал Показател за трудност Полирано стъкло 2 Флоат стъкло 1 Листово стъкло 1 Не са включени други вторични характеристики. 2.2. Избор на образци 2.2.1. Трудни за изработване образци от всяка категория по форма и всяка категория по дебелина се избират спрямо следните критерии за изпитване: 2.2.1.1. в случай на плоски стъкла се осигуряват две серии от образци, съответстващи на: 2.2.1.1.1. най-голямата разгърната площ; 2.2.1.1.2. най-малкия ъгъл между две съседни страни; 2.2.1.2. при плоските и кривите стъкла се осигуряват три серии от образци, отговарящи на: 2.2.1.2.1. най-голямата разгърната площ; 2.2.1.2.2. най-малкия ъгъл между две съседни страни; 2.2.1.2.3. най-голямата височина на сегмент. (1) Този тип обикновени закалени стъкла също може да се използва за предни стъкла за трактори 2.2.2. Изпитванията, провеждани върху образци, които отговарят на най-голямата повърхнина - S, са приложими и за всяка друга повърхнина най-малка с S + 5 %. 2.2.3. Ако предоставените образци имат ъгъл ?, по-малък от 30°, изпитванията се смятат за приложими за всички стъкла с получен ъгъл, по-голям от ? - 5°. Ако предоставените образци имат ъгъл ?, по-голям или равен на 30°, изпитванията се смятат за приложими за всички стъкла с получен ъгъл, по-голям или равен на 30°. 2.2.4. Ако височината на сегмента h на предоставените образци е по-голяма от 100 mm, изпитванията се считат за приложими за всички стъкла, получили височина на сегмента, по-малка от h + 30 mm. Ако височината на сегмента h на предоставените образци е по-малка или равна на 100 mm, изпитванията се считат за приложими за всички стъкла, получили височина на сегмента, по-малка или равна на 100 mm. 2.3. Брой на образците за серия Броят на образците във всяка група е спрямо категорията по форма, определена в т. 1.1.3, както следва: Вид на прозоречното стъкло Брой на образците Плоско (две серии) 4 Плоско и извито (три серии) 5 Вид на прозоречното стъкло Брой на образците Плоско (две серии) 4 Плоско и извито (три серии) 5 2.4. Метод на изпитване 2.4.1. Използва се методът, посочен в т. 1 на раздел II. 2.5. Точки на удар (раздел ХIII, фиг. № 23) 2.5.1. За плоските и извитите стъкла точките на удар са показани съответно в раздел ХIII, фиг. № 23а, 23б и 23в, както следва: точка 1 - 3 cm от краищата на стъклото в частта, където радиусът на кривина на ръба е най-малък; точка 2 - 3 cm от краищата на медианите, като се избира тази страна на стъклото, която има знаци за щипки (ако има такива); точка 3 - в геометричния център на стъклото; точка 4 - само за криви стъкла; тази точка се избира върху най-голямата медиана в частта на стъклото, където радиусът на кривина е най-малък. 2.5.2. Провежда се само по едно изпитване във всяка предписана точка на натиск. 2.6. Тълкуване на резултатите 2.6.1. Приема се, че изпитването има положителен резултат, ако раздробяването удовлетворява следните условия: 2.6.1.1. броят на фрагментите от всяка квадратна площ с размери 5 ? 5 cm2 е не по-малко от 40 или не повече от 400; или 450 в случай на стъкло с дебелина, по-малка от 3,5 mm; 2.6.1.2. за нуждите на правилото по т. 2.6.1.2 фрагмент, намиращ се извън края на квадрата, се брои за половин част; 2.6.1.3. раздробяването не се проверява в лента с широчина 2 cm по края на образците, която представлява рамката на стъклото, или в радиус 7,5 cm от точката на удар; 2.6.1.4. не се допускат фрагменти с площ, по-голяма от 3 cm2, освен в участъците, описани в т. 2.6.1.3; 2.6.1.5. някои фрагменти се допускат при условие, че: - техните краища не са заострени; - ако тези удължени фрагменти продължават до ръба на стъклото и не оформят ъгъл, по-голям от 45° с него; и ако тяхната дължина не превишава 7,5 cm, като случаят по т. 2.6.2.2 прави изключение. 2.6.2. Серия от образци, предоставени за одобрение на типа на компонент, се приема, че отговаря на изискванията от гледна точка на раздробяването, ако поне едно от следните условия е изпълнено: 2.6.2.1. всички изпитвания, проведени в участъците на удар, описани в т. 2.5.1, са дали удовлетворителен резултат; 2.6.2.2. едно изпитване измежду всичките, проведени в участъците на удар, както е описано в т. 2.5.1, даде незадоволителен резултат от гледна точка на отклоненията, които не са достигнали следните граници: - не повече от пет фрагмента с дължина между 6 и 7,5 cm; - не повече от пет фрагмента с дължина между 7,5 и 10 cm; и е повторено за нов образец, който или отговаря на изискванията по т. 2.6.1, или показва отклоненията на определените граници; 2.6.2.3. две изпитвания измежду всичките, проведени с използване местата на удар, описани в т. 2.5.1, са дали незадоволителен резултат за отклоненията, недостигащи границите, определени в т. 2.6.2.2 и следващите серии от изпитвания, проведени върху нова серия от образци, отговарят на изискванията по т. 2.6.1 или не повече от два образеца от новата серия представят отклонения, които са в определените в т. 2.6.2.2 граници. 2.6.3. Ако посочените отклонения са установени, те се отбелязват в доклада от изпитването и към него се прикрепват снимки на съответните части от стъклото. 3. Изпитване на механична якост 3.1. Изпитване със сфера 227 g 3.1.1. Показатели за трудност на вторичните характеристики Материал Показател Оцветяване Показател за трудност за трудност Полирано стъкло 2 безцветно 1 Флоат стъкло 1 затъмнено 2 Листово стъкло 1 Материал Показател Оцветяване Показател за трудност за трудност Полирано стъкло 2 безцветно 1 Флоат стъкло 1 затъмнено 2 Листово стъкло 1 Не са включени други вторични характеристики (като вградени проводници или липсата им). 3.1.2. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитването са шест проби от всяка категория по дебелина, определена в т. 1.1.4. 3.1.3. Метод на изпитването 3.1.3.1. Използва се описаният в т. 2.1 на раздел II метод. 3.1.3.2. Височината на падане (измерена от долната част на сферата до най-високата повърхнина на изпитваната проба) е отбелязана в следващата таблица в съответствие с дебелината на стъклото: Номинална дебелина Височина на прозоречното стъкло, е на падане е < 3,5 mm 2,0 m +/-0 mm 3,5 mm < e 2,5 m +/-0 mm Номинална дебелина Височина на прозоречното стъкло, е на падане е < 3,5 mm 2,0 m +/-0 mm 3,5 mm < e 2,5 m +/-0 mm 3.1.4. Представяне на резултатите 3.1.4.1. Счита се, че изпитването дава задоволителни резултати, ако изпитваната проба не се счупи. 3.1.4.2. Сериите от изпитвани проби, предоставени за одобрение на типа на компонент, се смятат за задоволителни от гледна точка на механичната якост, ако поне едно от следващите условия е изпълнено: 3.1.4.2.1. не повече от едно изпитване е дало незадоволителен резултат; 3.1.4.2.2. две изпитвания са дали незадоволителни резултати, а следващите серии от изпитвания , провеждани върху нова серия от шест образеца, дават задоволителни резултати. 4. Оптични свойства Изискванията, засягащи постоянната светлинна пропускливост, изложени в т. 9.1 на раздел II, се прилагат за стъкла от обикновени закалени стъкла или части от стъкла, намиращи се на места, които значимо попадат в полето на видимост на водача. Раздел V Предни стъкла от обикновено пластово стъкло 1. Определяне на типа Предните стъкла от обикновено пластово стъкло принадлежат към различни типове, ако се различават поне по една от следващите основни или вторични характеристики. 1.1. Основните характеристики са: 1.1.1. търговското наименование или марка; 1.1.2. формата и размерите (за целите при изпитвания на механични характеристики и устойчивост на околната среда предните стъкла от обикновено пластово стъкло се приемат, че са от една група, независимо от формата и размерите им); 1.1.3. броят на слоевете на стъклото; 1.1.4. номиналната дебелина “е” на предното стъкло - допуска се отклонение от ± 0,2 n mm от производителя от номиналната стойност (където n е броят на слоевете на предното стъкло); 1.1.5. номиналната дебелина на междинния слой или слоеве; 1.1.6. видът и типът на междинния слой или слоеве (напр. ПВБ или друг материал от пластмаса на междинния слой или слоеве). 1.2. Вторичните характеристики са: 1.2.1. видът на материала (полирано, флоат, листово стъкло); 1.2.2. оцветяването (пълно или частично) на междинния слой или слоеве (безцветни или оцветени); 1.2.3. оцветяването на стъклото(безцветно или оцветено); 1.2.4. вградените или липсата на проводници; 1.2.5. вградените или липсата на затъмнителни ленти. 2. Основна информация 2.1. Изпитванията при предните стъкла от обикновено пластово стъкло, различни от изпитванията на безопасност при удар с глава (т. 3.2), и изпитванията на оптичните характеристики се провеждат върху плоски проби, които са отрязани от действителни предни стъкла или са изработени специално за целта. От друга страна, изпитваните проби трябва във всяко отношение строго да представят произвежданите предни стъкла, за които се търси одобрение на типа на компонент. 2.2. Преди всяко изпитване пробата се съхранява не по-малко от четири часа при температура от 23 ± 2° С. Изпитванията се започват, колкото се може по-бързо, след като изпитваните проби се извадят от съда, в който са били съхранявани. 3. Изпитване на безопасност при удар с глава 3.1. Показатели на сложност на вторичните характеристики Не са включени вторични характеристики. 3.2. Изпитване на безопасност при удар с глава на цели предни стъкла 3.2.1. Брой на образците Изпитват се четири образеца с най-малката разгъната площ и четири образеца с най-голямата разгъната площ от сериите, избрани в съответствие с изискванията на раздел ХII. 3.2.2. Метод на изпитването 3.2.2.1. Използва се описаният в т. 3.3.2 на раздел II метод. 3.2.2.2. Височината на падане е 1,5 m +0/-5 mm. 3.2.3. Тълкуване на резултатите 3.2.3.1. Приема се, че изпитването е със задоволителен резултат, ако са изпълнени условията: 3.2.3.1.1. счупванията на образеца показват многобройни, кръгообразни пукнатини, центрирани приблизително около точката на удар, като пукнатините, които са най-близки до точката на удар, са на не повече от 80 mm от нея; 3.2.3.1.2. слоевете на стъклото остават слепени към пластичния материал на междинния слой, допускат се едно или повече частични отлепвания от междинния слой на разстояние не по-малко от 4 mm едно от друго, от една и съща страна, извън окръжност с диаметър 60 mm и с център точката на удара; 3.2.3.1.3. от страната на удара: 3.2.3.1.3.1. междинният слой да не остава непокрит на площ, по-голяма от 20 cm2; 3.2.3.1.3.2. допуска се разкъсване на междинния слой до 35 mm. 3.2.3.2. Серия от образци, предоставени за одобрение на типа на компонент, се смятат за задоволителни от гледна точка на изпитването на безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от условията: 3.2.3.2.1. всичките изпитвания са дали задоволителен резултат; 3.2.3.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци и са получени задоволителни резултати. 3.3. Изпитване на безопасност при удар с глава на плоски проби 3.3.1. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитването са шест плоски проби (1100 x 500) +5/-2 mm. 3.3.2. Метод на изпитването 3.3.2.1. Използва се методът, посочен в т. 3.3.1 на раздел II. 3.3.2.2. Височината на падане е 4 m +25/-0 mm. 3.3.3. Тълкуване на резултатите 3.3.3.1. Смята се, че изпитването е дало задоволителен резултат, ако са изпълнени условията: 3.3.3.1.1. изпитваната проба не издържа и се чупи на многобройни, кръгообразни пукнатини, центрирани приблизително около точката на удар; 3.3.3.1.2. допускат се разкъсвания на междинния слой при условие, че главата на манекена не преминава през изпитваната проба; 3.3.3.1.3. няма големи фрагменти, отделени от междинния слой. 3.3.3.2. Серия от изпитвани проби, предоставени за одобрение на типа на компонент, се смятат за задоволителни от гледна точка на изпитването на безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от условията: 3.3.3.2.1. всичките изпитвания са дали задоволителен резултат; 3.3.3.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци и са получени задоволителни резултати. 4. Изпитване на механично съпротивление 4.1. Показатели на сложност на вторичните характеристики Не са включени вторични характеристики. 4.2. Изпитване със сфера 2260 g 4.2.1. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитването са шест квадратни проби със страна 300 +10/-0 mm. 4.2.2. Метод на изпитването 4.2.2.1. Използва се описаният в т. 2.2 на раздел II метод. 4.2.2.2. Височината на падане (от долната страна на сферата до най-високата повърхнина на изпитваната проба) е 4 m +25/-0 mm. 4.2.3. Представяне на резултатите 4.2.3.1. Приема се, че изпитването дава задоволителни резултати, ако сферата не преминава през стъклото до 5 s от момента на удара. 4.2.3.2. Серия от изпитвани проби, предоставена за одобрение на типа на компонент, се смята за задоволителна от гледна точка на изпитването със сфера 2260 g, ако едно от следващите две условия е изпълнено: 4.2.3.2.1. всички изпитвания са дали задоволителен резултат; 4.2.3.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци и са получени задоволителни резултати. 4.3. Изпитване със сфера 227 g 4.3.1. Показатели за трудност при вторичните характеристики Не са включени вторични характеристики. 4.3.2. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитването са 20 квадратни проби със страна 300 +10/-0 mm. 4.3.3. Метод на изпитването 4.3.3.1. Използва се методът, описан в т. 2.1 на раздел II. Изпитват се 10 образеца при температура +40 ± 2° С и 10 образеца при -20 ±2° С. 4.3.3.2. Височината на падане за различните категории по дебелина и маса на отделените фрагменти са дадени в таблицата: Дебелина +40° С -20° С на изпит- Височина Максимал- Височина Максимал- вания на падане но допус- на падане но допус- проба m (*) тима маса m (*) тима маса mm на фрагмен- на фрагмен- тите g тите g е 9 12 8,5 12 5,5 е > 6,5 10 15 9 15 11 20 9,5 20 12 25 10 25 Дебелина +40° С -20° С на изпит- Височина Максимал- Височина Максимал- вания на падане но допус- на падане но допус- проба m (*) тима маса m (*) тима маса mm на фрагмен- на фрагмен- тите g тите g е 9 12 8,5 12 5,5 е > 6,5 10 15 9 15 11 20 9,5 20 12 25 10 25 (*) Допуска се отклонение във височината на падане +25/ -0 mm. 4.3.4. Представяне на резултатите 4.3.4.1. Приема се, че изпитването е дало задоволителни резултати, ако са изпълнени условията: - топката не преминава през изпитваната проба; - изпитваната проба не се е счупила на няколко части; - ако междинният слой не е скъсан, теглото на компонентите, отлепени от обратната страна на удара, не надвишава съответните стойности, определени в т. 4.3.3.2. 4.3.4.2. Серия от изпитвани проби, предоставена за одобрение на типа на компонент, се смята за задоволителна от гледна точка на изпитването със сфера 227 g, ако едно от следващите условия е изпълнено: 4.3.4.2.1. не по-малко от 8 изпитвания са дали удовлетворяващи резултати при всяка температура на изпитване, или 4.3.4.2.2. когато повече от две изпитвания при всяко температурно изпитване са дали незадоволителен резултат, следващите серии от изпитвания са проведени върху нова серия от изпитвани проби и са получени задоволителни резултати. 5. Изпитване на устойчивост към околната среда 5.1. Изпитване на устойчивост към износване Изискванията по т. 4 на раздел II се отнасят за изпитването с повторяемост 1000 пъти. 5.1.1. Представяне на резултатите Безопасното стъкло се приема за удовлетворяващо изискванията по отношение на устойчивостта на износване, ако разсейването на светлината не надвишава 2 % в резултат на надраскване на изпитваната проба. 5.2. Изпитване на устойчивост на висока температура Приложими са изискванията от т. 5 на раздел II. 5.3. Изпитване на устойчивост към въздействие на светлина 5.3.1. Общи изисквания Това изпитване се провежда само ако лабораторията сметне, че това e необходимо предвид информацията, с която разполага за междинния слой. 5.3.2. Прилагат се изискванията по т. 6 на раздел II. 5.4. Изпитване на устойчивост на влага Прилагат се изискванията по т. 7 на раздел II. 4. Оптични свойства Изискванията, засягащи оптичните свойства по т. 9 на раздел II, се прилагат за всички типове предни стъкла. Раздел VI Стъкла от пластово стъкло, различни от предни стъкла (1) 1. Определяне на типа Стъклата от пластово стъкло, различни от предни стъкла, принадлежат към различни типови, ако се различават поне в едно от следващите основни или вторични характеристики. 1.1. Основните характеристики са: 1.1.1. търговското наименование или марка; 1.1.2. категорията по дебелина на стъклото, при която се намира номиналната дебелина “е”, като се допуска отклонение ± 0,2.n mm от производителя (където n е броят на слоевете на предното стъкло); - категория I е < 5,5 mm - категория II 5,5 mm < e < 6,5 mm - категория III 6,5 mm < e 1.1.3. номиналната дебелина на междинния слой или слоеве; 1.1.4. видът и типът на слоя или слоевете, напр. ПВБ или друг материал от пластмаса на междинния слой; 1.1.5. всяка специална термична обработка, на която може да е бил подложен някой от слоевете. 1.2. Вторичните характеристики са: 1.2.1. видът на материала (полирано, плавко, листово стъкло); 1.2.2. оцветяването (пълно или частично) на междинния слой или слоеве (безцветни или оцветени); 1.2.3. оцветяването на стъклото(безцветни или оцветени). 2. Основна информация 2.1. При стъклата от пластово стъкло, различни от предни стъкла, изпитванията се провеждат върху плоски проби, които са отрязани от действителни предни стъкла или са изработени специално за целта. И в двата случая изпитваните проби във всяко отношение строго представят произвежданите предни стъкла, за които се търси одобрение на типа на компонент. 2.2. Преди всяко изпитване пробите от пластово стъкло се съхраняват не по-малко от четири часа при температура от 23 ± 2° С. Изпитванията се започват, колкото се може по-бързо, след като изпитваните проби се извадят от съда, в който са били съхранявани. 2.3. Изискванията на този раздел се смятат за изпълнени, ако стъклото, предоставено за одобрение на типа на компонент, е със същия състав както предно стъкло, което е вече одобрено по изискванията на раздели V, VII или VIII. 3. Изпитване на безопасност при удар с глава 3.1. Показатели на сложност на вторичните характеристики Не са включени вторични характеристики. 3.2. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитването са шест образеца с размери 1100 Х 500 (+25/-0) mm. 3.3. Метод на изпитването 3.3.1. Използва се описаният метод в т. 3 на раздел II. 3.3.2. Височината на падане е 1,5 m +0/ -5 mm. Тя се увеличава на 4 m +25/-0 mm при изпитване на стъкла, използвани при трактори като предни. 3.4. Представяне на резултатите 3.4.1. Смята се, че изпитването е дало задоволителен резултат, ако са изпълнени условията: 3.4.1.1. изпитваната проба не издържа и се чупи на многобройни, кръгообразни пукнатини, центрирани приблизително около точката на удар; 3.4.1.2. допускат се разкъсвания на междинния слой, но главата на манекена не преминава през тях; 3.4.1.3. няма големи фрагменти, отделени от междинния слой. (1) Този тип стъкла от пластово стъкло също могат да се използват за предни стъкла на трактори 3.4.2. Серия от изпитвани проби, предложени за одобрение на типа на компонент, се смятат за задоволителни от гледна точка на изпитването на безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от двете условия: 3.4.2.1. всичките изпитвания са дали задоволителен резултат; 3.4.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци и са получени задоволителни резултати. 4. Изпитване на механична якост - изпитване със сфера 227 g 4.1. Показатели за трудност на вторичните характеристики Няма включена вторична характеристика. 4.2. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитването са четири квадратни проби с размер на страната 300 (+10/-0) mm. 4.3. Метод на изпитването 4.3.1. Използва се описаният метод в т. 2.1 на раздел II. 4.3.2. Височината на падане (от долната страна на сферата до най-високата повърхнина на изпитваната проба) е отбелязана в таблицата като функция от номиналната дебелина: Номинална дебелина Височина на падане на стъклото (е) е < 5,5 mm 5 m 5,5 mm < e < 6,5 mm 6 m } +25 mm/-0 mm 6,5 mm < e 7 m 4.4. Представяне на резултатите 4.4.1. Изпитването се смята, че е дало задоволителни резултати, ако са изпълнени условията: - сферата не преминава през изпитваната проба; - изпитваната проба не се чупи на няколко части; - общото тегло на компонентите, отлепени от об-ратната страна на удара, не надвишава 15 g. 4.4.2. Серия от изпитвани проби, предоставена за одобрение на типа на компонент, се смята за задоволителна от гледна точка на механична якост, ако едно от следващите условия е изпълнено: 4.4.2.1. всичките изпитвания са дали задоволителен резултат; или 4.4.2.2. не повече от две изпитвания са дали незадоволителен резултат, но следващите серии от изпитвания, проведени върху нова серия от проби, са дали задоволителен резултат. 5. Изпитване на устойчивост към околната среда 5.1. Изпитване на устойчивост към износване 5.1.1. Показатели за сложност и метод на изпитването Изискванията по т. 4 на раздел II се отнасят за изпитването с повторяемост 1000 пъти. 5.1.2. Представяне на резултатите Безопасността на стъклото по отношение на устойчивостта му на износване се смята за удовлетворена, ако разсейването на светлината не надвишава 2 % в резултат на надраскване на изпитваната проба. 5.2. Изпитване на устойчивост на висока температура Приложими са изискванията по т. 5 на раздел II. 5.3. Изпитване на устойчивост на облъчване 5.3.1. Общи изисквания Изпитването се провежда само ако лабораторията смята, че това e полезно, предвид информацията, която има, засягаща междинния слой. 5.3.2. Прилагат се изискванията по т. 6 на раздел II. 5.4. Изпитване на устойчивост на влага 5.4.1. Прилагат се изискванията по т. 7 на раздел II. 6. Оптични свойства Разпоредбите, засягащи правилното преминаване на светлината, изложени в т. 9.1 на раздел II, се прилагат за стъкла, различни от предни стъкла, или части от стъкла, намиращи се на места, които значимо попадат в полето на видимост на водача. Раздел VII Предни стъкла от обработено пластово стъкло 1. Определяне на типа Предните стъкла от обработено пластово стъкло принадлежат към различни типове, ако се различават поне в едно от следващите основни или вторични характеристики. 1.1. Основните характеристики са: 1.1.1. търговското наименование или марка; 1.1.2. формата и размерите - за целите на изпитванията на раздробяване, механична якост и устойчивост на околната среда предните стъкла от обработено пластово стъкло се приемат, че принадлежат към една група, независимо от формата и размерите им; 1.1.3. броят на слоевете на стъклото; 1.1.4. номиналната дебелина на предното стъклото “е”, като се допуска отклонение ± 0,2 n mm от производителя (където n е броят на стъклените слоеве на предното стъкло); 1.1.5. всяка специална обработка, на която може да е бил подложен един или няколко от слоевете; 1.1.6. номиналната дебелина на междинния слой или слоеве; 1.1.7. естеството и видът на слоя или слоевете (напр. PVB или друг материал от пластмаса). 1.2. Вторичните характеристики са: 1.2.1. видът на материала (полирано, плавко, листово стъкло); 1.2.2. оцветяването (пълно или частично) на междинния слой или слоеве (безцветни или оцветени); 1.2.3. оцветяването на стъклото(безцветни или оцветени); 1.2.4. вградените или липсата на проводници; 1.2.5. вградените или липсата на противозаслепителни ленти. 2. Обща информация 2.1. Изпитванията на предни стъкла от обработено пластово стъкло се извършват върху образци и/или върху плоски проби за изпитване, които са специално изработени за целта, а изпитванията на безопасност при удар с глава и изпитванията на оптичните характеристики се извършват върху цели предни стъкла. Изпитваните проби във всяко отношение строго представят произвежданите предни стъкла, за които се търси одобрение на типа на компонент. 2.2. Преди всяко изпитване пробата или образецът се съхранява не по-малко от четири часа при температура от 23 ± 2° С. Изпитванията се започват колкото се може по-бързо, след като изпитваните проби се извадят от съда, в който са били съхранявани. 3. Начин на извършване на изпитванията Предните стъкла от обработено пластово стъкло са предмет на: 3.1. изпитванията, посочени в раздел V за предните стъкла от обикновено пластово стъкло; 3.2. изпитването на раздробяване, описано в т. 4. 4. Изпитване на картина на разрушаване 4.1. Показатели за трудност при вторичните характеристики Материал Показател за трудност Полирано стъкло 2 Флоат стъкло 1 Листово стъкло 1 Материал Показател за трудност Полирано стъкло 2 Флоат стъкло 1 Листово стъкло 1 4.2. Брой на изпитваните проби или образци Предмет на изпитване е една проба с размери 1100 ? 500 (+5/-2) mm или един образец за всяка точка на удар. 4.3. Метод на изпитване Използва се описаният метод в т. 1 на раздел II. 4.4. Точка или точки на удар Стъклото се удря в центъра на всеки външен обработен лист на изпитваната проба или образец. 4.5. Тълкуване на резултатите 4.5.1. За всяка точка на удар изпитването за картина на разрушаване се смята, че отговаря на изискванията, ако сумата от лицата на фрагментите с площ, по-голяма от 2 cm2, представлява площ не по-малка от 15 % от тази на правоъгълника, определен в т. 2.3.2 на раздел III. 4.5.1.1. За образец 4.5.1.1.1. Центърът на правоъгълника се намира в окръжност с радиус 10 cm и център в проекцията на базовата точка, както е определено в т. 2.1.1 на раздел Х от приложение № 1 на Наредба № 21 за одобрение на типа на колесни трактори. 4.5.1.1.2. При трактори, за които е трудно да се определи базовата точка, в доклада от изпитването се отбелязва положението на полето на видимост. 4.5.1.1.3. Височината на правоъгълника може да се намали до 15 cm за предни стъкла, височината на които е по-малка от 44 cm или чийто ъгъл на монтиране е по-малък от 15° спрямо вертикала; видимостта в проценти е равна на най-малко 10 % от площта на правоъгълника по т. 2.3.2 на раздел III. 4.5.1.2. При изпитвана проба центърът на правоъгълника по т. 2.3.2 на раздел III се намира на по-голямата ос на изпитваната проба на разстояние 450 mm от единия от нейните крайща. 4.5.2. Изпитваната(ите) проба(и) или образец(и), предложена за одобрение на типа на компонент, се смята за задоволителна от гледна точка на раздробяването, ако е изпълнено едно от двете условия: 4.5.2.1. изпитването е дало задоволителен резултат; или 4.5.2.2. при изпитване, дало първоначално за някоя точка на удар незадоволителен резултат, са проведени повторни изпитвания за всяка точка на удар върху нова серия от четири изпитвани проби и при всичките са получени задоволителни резултати в същите точки на удар. Раздел VIII Безопасни стъкла, покрити с материал от пластмасаот вътрешната страна 1. Определяне на типа Безопасните материали, дефинирани в раздели III до VII, ако покриват вътрешната повърхност със слой от пластмасов материал, трябва да отговарят на изискванията на съответните раздели и на изисквания по този раздел. 2. Изпитване за устойчивост на абразивно износване 2.1. Показатели за сложност и метод на изпитване Пластмасовото покритие е предмет на изпитване в съответствие с изискванията, определени в т. 4 на раздел II, с повторяемост 100 цикъла. 2.2. Тълкуване на резултатите Пластмасовото покритие отговаря на изискванията по отношение на устойчивостта си на абразивно износване, ако светлинното разсейване в резултат от износването на изпитваната проба не надвишава 4 %. 3. Изпитване на устойчивост на влажност 3.1. В случай на безопасни закалени стъкла, покрити с материал от пластмаса, се провежда изпитване на устойчивост на влажност. 3.2. Прилагат се изискванията по т. 7 на раздел II. 4. Изпитване на устойчивост на температурни промени Прилагат се изискванията по т. 8 на раздел II. 5. Изпитване на огнеустойчивост Прилагат се изискванията по т. 10 на раздел II. 6. Изпитване на устойчивост на химикали Прилагат се изискванията по т. 11 на раздел II. Раздел IХ Предни стъкла от стъкло пластмаса 1. Определяне на типа Предните стъкла от стъкло пластмаса принадлежат към различни типове, ако се различават поне по една от следващите основни или вторични характеристики. 1.1. Основните характеристики са: 1.1.1. търговското наименование или марка; 1.1.2. формата и размерите - предните стъкла от стъкло пластмаса се приемат, че принадлежат към една група за целите на изпитванията на механична якост, устойчивост към околната среда, устойчивост към температурни промени и към химични вещества; 1.1.3. броят на пластмасовите слоеве; 1.1.4. номинална дебелина “е” на предните стъкла, като се допуска отклонение от ± 0,2 mm от производителя; 1.1.5. номиналната дебелина на слоя стъкло; 1.1.6. номиналната дебелина на слоя(евете) от пластмаса, който се явява вътрешен слой(оеве); 1.1.7. видът и типът на слоя(евете) от пластмаса, който се явява вътрешен слой(оеве) (напр. ПВБ или друг материал), и на слоя от пластмаса, намиращ се от вътрешната страна; 1.1.8. специалната обработка, на която може да е било подложено стъклото. 1.2. Вторичните характеристики са: 1.2.1. естеството на материала (полирано, плавко стъкло, листово стъкло); 1.2.2. оцветяването (пълно или частично) на слой (евете) от пластмаса (безцветен или оцветен); 1.2.3. оцветяването на стъклото (безцветно или оцветено); 1.2.4. вградените или липсата на проводници; 1.2.5. вградените или липсата на противозаслепителни ленти. 2. Общи положения 2.1. В случай на предни стъкла от стъкло пластмаса изпитванията, различни от тези на безопасност при удар с глава (3.2) и на оптическите свойства, се провеждат върху плоски проби, които са или отрязани от действителни предни стъкла, или са изготвени специално за целта. В двата случая изпитваните проби точно представят по всички отношения произвежданите предни стъкла, за които е потърсено одобрение на типа на компонент. 2.2. Преди всяко изпитване пробите се съхраняват не по-малко от четири часа при температура 23 ± 2° С. Изпитванията започват колкото се може по-бързо, след като изпитваните проби се извадят от съда, в който са били съхранявани. 3. Изпитвания на безопасност при удар с глава 3.1. Показатели за сложност на вторичните характеристики Не са включени вторични характеристики. 3.2. Изпитване на безопасност при удар с глава върху цяло предно стъкло 3.2.1. Брой на образците Изпитват се четири образеца от сериите с най-малка разгъната площ и четири образеца от сериите с най-голяма разгъната площ, избрани в съответствие с изискванията на раздел ХII. 3.2.2. Метод на изпитване 3.2.2.1. Използва се методът, описан в т. 3.3.2 на раздел II. 3.2.2.2. Височината на падане е 1,50 m +0/-5 mm. 3.2.3. Представяне на резултатите 3.2.3.1. Това изпитване се приема, че е с удовлетворителен резултат, ако са изпълнени следните условия: 3.2.3.1.1. слоят от стъкло се счупва, като се оформят многобройните кръгли пукнатини, центрирани приблизително в точката на удар, и пукнатините най-близко до точката на удар се намират на не повече от 80 mm от нея; 3.2.3.1.2. слоят от стъкло остава прилепен към материала от пластмаса на междинния слой; допускат се едно или повече частични отлепвания от междинния слой на широчина не по-голяма от 4 mm от двете страни на пукнатината, от външната страна на окръжност с диаметър 60 mm и център точката на удар; 3.2.3.1.3. допуска се разкъсване с дължина до 35 mm на междинния слой от страната на удара. 3.2.3.2. Серия от изпитвани проби, предоставени за одобрение на типа на компонент, се смятат за задоволителни от гледна точка на изпитването на безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от двете условия: 3.2.3.2.1. всички изпитвания дават задоволителни резултати; или 3.2.3.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от изпитвани проби и са получени задоволителни резултати. 3.3. Изпитване на безопасност при удар с глава върху плоските изпитвани проби 3.3.1. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитване са шест плоски проби с размери 1100 ? 500 (+5/-2) mm. 3.3.2. Метод на изпитване 3.3.2.1. Използва се методът по т. 3.3.1 на раздел II. 3.3.2.2. Височината на падане е 4 m+/-0 mm. 3.3.3. Тълкуване на резултатите 3.3.3.1. Изпитването дава удовлетворителен резултат, ако са изпълнени следните условия: 3.3.3.1.1. слоят от стъкло не издържа и се чупи на многобройни кръгообразни пукнатини, центрирани приблизително около точката на удар; 3.3.3.1.2. допускат се разкъсвания на междинния слой, но главата на манекена не преминава през тях; 3.3.3.1.3. няма големи фрагменти, отделени от междинния слой. 3.3.3.2. Серия от изпитвани проби, предоставени за одобрение на типа на компонент, се смятат за задоволителни от гледна точка на изпитването на безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от двете условия: 3.3.3.2.1. всички изпитвания дават задоволителни резултати; или 3.3.3.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци и са получени задоволителни резултати. 4. Изпитване на механична якост 4.1. Показатели за сложност, метод на изпитване и представяне на резултатите Прилагат са изискванията на т. 4 от раздел V. 4.2. Третото изискване, посочено в т. 4.3.4.1 на раздел V, не е приложимо. 5. Изпитване за устойчивост на въздействия на фактори от околната среда 5.1. Изпитване за устойчивост при абразивно износване 5.1.1. Изпитване за устойчивост при абразивно износване от външната страна Прилагат се изискванията по т. 5.1 на раздел V. 5.1.2. Изпитване за устойчивост при абразивно износване от вътрешната страна 5.1.2.1. Прилагат се изискванията по т. 2 на раздел VIII. 5.2. Изпитване за устойчивост на висока температура Прилагат се изискванията по т. 5 на раздел II. 5.3. Изпитване за устойчивост на въздействие на светлина Прилагат се изискванията по т. 6 на раздел II. 5.4. Изпитване за устойчивост на влажност Прилагат се изискванията по т. 7 на раздел II. 5.5. Изпитване за устойчивост на температурни промени Прилагат се изискванията по т. 8 на раздел II. 6. Оптични свойства Изискванията, посочени в т. 9 на раздел II, засягащи оптичните свойства, се прилагат за всеки тип предно стъкло. 7. Изпитване на огнеустойчивост Прилагат се изискванията по т. 10 на раздел II. 8. Изпитване за устойчивост на химикали Прилагат се изискванията по т. 11 на раздел II. Раздел Х Стъкла от стъкло пластмаса, различни от преднистъкла 1. Определяне на типа Стъклата от стъкло пластмаса, различни от предни стъкла, принадлежат към различни типове, ако се различават поне по една от следващите основни или вторични характеристики. 1.1. Основните характеристики са: 1.1.1. търговското наименование или марка; 1.1.2. категорията по дебелина, приложима към номиналната дебелина “е”, като се допуска отклонение ± 0,2 mm от производителя; - категория I е < 3,5 mm - категория II 3,5 mm < е < 4,5 mm - категория III 4,5 mm < е 1.1.3. номиналната дебелина на слоя(те) на пластмасовия материал, който се явява вътрешен слой(е); 1.1.4. номиналната дебелина на стъклото; 1.1.5. типът на слоя(те) на пластмасовия материал, който се явява вътрешен слой(е) (напр. PVB или друг материал), и на пластмасовия слой, намиращ се от вътрешната страна; 1.1.6. всяка специална обработка на стъклото, на която може да е бил подложен слоят от стъкло. 1.2. Вторичните характеристики са: 1.2.1. видът на материала (полирано, флоат стъкло, листово стъкло); 1.2.2. оцветяването (пълно или частично) на някой слой(е) от пластмаса (безцветен или оцветен); 1.2.3. оцветяването на стъклото (безцветно или оцветено). 2. Общи положения 2.1. При стъклата от стъкло пластмаса, различни от предни стъкла, изпитванията се провеждат върху плоски части, които са отрязани или от нормално стъкло или са направени специално за целта. В двата случая изпитваните проби във всяко едно отношение точно представят произвежданите стъкла, за които се търси одобрение на типа на компонент. 2.2. Преди всяко изпитване изпитваните проби от стъкла от стъкло пластмаса, различни от предни стъкла, се складират за не по-малко от 4 h при температура 23 ± 2° С. Изпитванията започват възможно най-бързо, след като изпитваните проби се извадят от съда, в който те са били съхранявани. 2.3. Изискванията на този раздел се считат за изпълнени, ако стъкло, предоставено за одобрение на типа на компонент, има същия състав като това на предно стъкло, което е вече одобрено по изискванията на раздел IХ. 3. Изпитване на безопасност при удар с глава 3.1. Показатели за сложност на вторичните характеристики Не са включени вторични характеристики. 3.2. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитване са шест плоски проби с размери 1100 x 500 (+5/-2) mm. 3.3. Метод на изпитване 3.3.1. Използваният метод е посочен в т. 3 на раздел II. 3.3.2. Височината на падане е 1,50 m +0/-5 mm. (Тази височина се увеличава до 4 m +25/-0 mm за стъкло, използвано като предно стъкло на трактор.) 3.4. Оценяване на резултатите от изпитването 3.4.1. Изпитването дава задоволителен резултат, ако са изпълнени условията: 3.4.1.1. слоят от стъкло се счупва, като се образуват множество пукнатини; 3.4.1.2. допускат се разкъсвания на вътрешния слой, при условие че главата на манекена не преминава през изпитваната проба; 3.4.1.3. няма големи фрагменти от стъкло, отделени от междинния слой. 3.4.2. Серия от изпитвани проби, предоставени за одобрение на типа на компонент, се смятат за задоволителни от гледна точка на изпитването на безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от двете условия: 3.4.2.1. всички изпитвания дават задоволителни резултати; или 3.4.2.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци и са получени задоволителни резултати. 4. Изпитване на механична якост - изпитване със сфера 227 g 4.1. Прилагат се изискванията на т. 4 на раздел VI, с изключение на таблицата по т. 4.3.2, която се замества от таблицата: Номинална плътност Височина на спускане е < 3,5 mm 5 m 3,5 mm < e І 4,5 mm 6 m } +25/-0 mm e > 3,5 mm 7 m Номинална плътност Височина на спускане е < 3,5 mm 5 m 3,5 mm < e І 4,5 mm 6 m } +25/-0 mm e > 3,5 mm 7 m 4.2. Изискванията на третия абзац на т. 4.4.1 от приложение № 20 не са приложими. 5. Изпитване за устойчивост на въздействието на фактори от околната среда 5.1. Изпитване за устойчивост към абразивно износване 5.1.1. Изпитване за устойчивост към абразивно износване от външната страна Прилагат се изискванията по т. 5.1 на раздел VI. 5.1.2. Изпитване за устойчивост към абразивно износване от вътрешната страна Прилагат се изискванията по т. 2.1 на раздел VIII. 5.2. Изпитване за устойчивост към висока температура Прилагат се изискванията по т. 5 на раздел II. 5.3. Изпитване за устойчивост на въздействие на светлина Прилагат се изискванията по т. 6 на раздел II. 5.4. Изпитване за устойчивост на влажност Прилагат се изискванията по т. 7 на раздел II. 5.5. Изпитване на устойчивост към температурни промени Прилагат се изискванията по т. 8 на раздел II. 6. Оптични свойства Изискванията, засягащи равномерното преминаване на светлината, посочени в т. 9.1 на раздел II, се прилагат за стъклата или части от стъкла, намиращи се на места, които са в полето на видимост на водача. 7. Изпитване на огнеустойчивост Прилагат се изискванията по т. 10 на раздел II. 8. Изпитване на устойчивост на химикали Прилагат се изискванията по т. 11 на раздел II. Раздел ХI Двойни стъкла 1. Определяне на типа Двойните стъкла принадлежат към различни типове, ако се различават най-малко по една от следващите основни или вторични характеристики. 1.1. Основните характеристики са: 1.1.1. търговското наименование или марка; 1.1.2. съставът на двойното стъкло (симетричен, асиметричен); 1.1.3. типът на всеки компонент от стъкло, както е определен в т. 1 на раздели IV, VI и Х; 1.1.4. номиналната широчина на празното пространство между двете стъкла; 1.1.5. типът на уплътняването (органично или от стъкло към стъкло/към метал). 1.2. Вторичните характеристики са вторичните характеристики на всеки компонент от стъкло, определени в т. 1.2 на раздели IV, VI и Х. 2. Общи изисквания 2.1. Всеки компонент от стъкло, формиращ двойното стъкло, е или от одобрен тип, или отговаря на изискванията, посочени в съответния раздел (IV, VI или Х). 2.2. Изпитванията, които се провеждат върху двойни стъкла с номинална широчина на празното пространство “е”, се приемат, че са приложими за всички двойни стъкла, имащи същите характеристики и номинална широчина на празното пространство “е” ± 3 mm. Кандидатът може да предостави за изпитванията за одобрение на типа на компонент образец, имащ най-малкото празно пространство, или образец с най-голямото празно пространство. 2.3. В случай на двойни стъкла, имащи поне едно стъкло от пластово стъкло или едно стъкло от стъкло пластмаса, изпитваните проби се съхраняват за не по-малко от 4 h преди изпитването при температура 23 ± 2° С. Изпитванията започват възможно най-бързо, след като изпитваните проби се извадят от съда, в който те са били съхранявани. 3. Изпитвания за безопасност при удар с глава 3.1. Показатели за сложност на вторичните характеристики Не са включени вторични характеристики. 3.2. Брой на изпитваните проби Предмет на изпитване за всяка категория по дебелина на компонент от стъкла и всяка категория - празно пространство, както е определена в т. 1.1.4, са 6 проби с размери 1100 ? 500 (+5/-22) mm. 3.3. Метод на изпитване 3.3.1. Използва се методът по т. 3 на раздел II. 3.3.2. Височината на падане е 1,5 m (+0/-5 mm). 3.3.3. В случай на асиметрични двойни стъкла се провеждат по три изпитвания от всяка страна. 3.4. Оценяване на резултатите от изпитването 3.4.1. Двойни стъкла, включващи две обикновени закалени стъкла Изпитването се приема, че е със задоволителен резултат, ако и двата компонента се счупят. 3.4.2. Двойни стъкла, включващи две стъкла от пластово стъкло, различни от предни стъкла Изпитването се приема, че е със задоволителен резултат, ако са изпълнени следните условия: 3.4.2.1. двата компонента не издържат и се счупват, като се оформят множество концентрични пукнатини около точката на удар; 3.4.2.2. допускат се разкъсвания на вътрешните слоеве, при условие че главата на манекена не преминава през изпитваната проба; 3.4.2.3. няма отделени големи фрагменти от стъкло от междинния слой. 3.4.3. Двойни стъкла, състоящи се от обикновени закалени стъкла и от стъкло от пластово стъкло или стъкло от пластмаса, различни от предни стъкла Изпитването се приема, че е със задоволителен резултат, ако са изпълнени следните условия: 3.4.3.1. закаленото стъкло се счупва; 3.4.3.2. стъклото от пластово стъкло или стъклото от пластмаса не издържа и се счупва, като се оформят множество концентрични пукнатини около точката на удар; 3.4.3.3. допускат се разкъсвания на вътрешния(е) слой, при условие че главата на манекена не преминава през изпитваната проба; 3.4.3.4. няма отделени големи фрагменти от стъкло от междинния слой. 3.4.4. Серия от изпитвани проби, предоставени за одобрение на типа на компонент, се смятат за задоволителни от гледна точка на изпитването на безопасност при удар с глава, ако е изпълнено едно от двете условия: 3.4.4.1. всички изпитвания дават задоволителни резултати; 3.4.4.2. при изпитване, дало незадоволителен резултат, са проведени поредица от последващи изпитвания върху нова серия от образци и са получени задоволителни резултати. 4. Оптични свойства Изискванията по отношение на равномерното преминаване на светлината, посочени в т. 9.1 на раздел II, се прилагат за двойните стъкла, които в голяма степен са в полето на видимост на водача. Раздел ХII Групиране на предни стъкла за изпитване за одобрение на типа на компонент 1. Характеристиките, които се отчитат, са: 1.1. разгъната площ на предното стъкло; 1.2. височината на сегмента; 1.3. извивката. 2. Образува се група спрямо класа на стъклото по дебелина. 3. Прави се класификация във възходящ ред спрямо разгъната площ. Избират са петте най-големи и петте най-малки разгънати площи, като се номерират, както следва: 1 - за най-голямата 1 - за най-малката 2 - за следващата 2 - за следващата по-малка след 1 по-голяма след 1 3 - за следващата 3 - за следващата по-малка след 2 по-голяма след 2 4 - за следващата 4 - за следващата по-малка след 3 по-голяма след 3 5 - за следващата 5 - за следващата по-малка след 4 по-голяма след 4 4. Във всяка една от двете серии, определени по т. 3, височините на сегмента се отбелязват, както следва: 1 - за най-голямата височина на сегмента; 2 - за следващата по-малка; 3 - за следващата по-малка и т. н. 5. Във всяка една от двете серии, определени по т. 3, радиусите на кривина се отбелязват, както следва: 1 - за най-малкия радиус на кривина; 2 - за следващия по-голям; 3 - за следващия по-голям и т. н. 6. Номерата, дадени за всяко предно стъкло в двете серии, определени т. 3, се събират. 6.1. Това предно стъкло между петте най-големи, което има най-малката сума, и това предно стъкло между петте най-малки, което има най-малката сума, се избират за пълните изпитвания, определени в раздели III, V, VII, VIII и IХ. 6.2. Другите предни стъкла от същите серии се изпитват, за да проверят оптичните им свойства, определени в т. 9 на раздел II. 7. Някои предни стъкла, имащи значително различни параметри по форма и/или радиус на кривина от крайните на избраната група, могат също да се изпитат, ако техническата служба, провеждаща изпитванията, реши, че съответните параметри биха могли да причинят значителни неблагоприятни последици. 8. Границите на групата са определят при разгъната площ на предно стъкло. Ако предно стъкло, предоставено за одобрение на типа на компонент, има разгъната площ, която е извън границите за одобрените, и/или има значително по-голяма височина на сегмента или значително по-малък радиус на кривина, се приема, че е нов тип и е предмет на допълнителни изпитвания, ако техническата служба реши, че такива изпитвания са технически необходими, позовавайки се на информацията, която има за използвания продукт или материал. 9. За всеки друг модел предно стъкло, произведено, след като притежателят на одобрение на типа на компонент е получил одобрение за клас по дебелина предно стъкло: 9.1. се установява дали този модел може да се включи между петте най-големи или петте най-малки избрани за одобрение на типа на компонент от въпросната група; 9.2. се прави отново номерирането по процедурите, определени в т. 3, 4 и 5; 9.3. ако сборът от стойностите за предното стъкло, отново включено между петте най-големи и петте най-малки предни стъкла: 9.3.1. е най-малкият, се провеждат изпитванията: 9.3.1.1. за закалено предно стъкло: 9.3.1.1.1. раздробяване; 9.3.1.1.2. безопасност при удар с глава; 9.3.1.1.3. оптично изкривяване; 9.3.1.1.4. разделяне на вторично изображение; 9.3.1.1.5. преминаване на светлината; 9.3.1.2. за предни стъкла от пластово стъкло или стъкло пластмаса: 9.3.1.2.1. безопасност при удар с глава; 9.3.1.2.2. оптично изкривяване; 9.3.1.2.3. разделяне на вторично изображение; 9.3.1.2.4. преминаване на светлината; 9.3.1.3. за обработено предно стъкло от пластово стъкло - изпитванията, определени в т. 9.3.1.1.1, 9.3.1.1.2 и 9.3.1.2; 9.3.1.4. за предно стъкло, покрито с пластмаса - изпитванията, определени в т. 9.3.1.1 или т. 9.3.1.2, които са подходящи; 9.3.2. не е най-малкият, се провеждат само изпитванията за проверяване на оптичните свойства, определени в т. 9 на раздел II. Раздел ХIII Измерване на височините на сегмента и разположението на точите на удар Фиг. № 21. Определяне височината на сегмента, h За стъкло с изкривяване по една крива височината на сегмента ще бъде h1 максимум. За стъкло с изкривяване по две криви с двойна крива височината на сегмента ще бъде h1+h2 максимум. Фиг. № 22. Определени точки на удар за предни стъкла Фиг. 23а, 23б и 23в. Определени точки на удар за еднакво закалени прозоречни стъкла Точките “2”, показани на фигури 23а, 23б и 23в, са примери на страните за точка “2”, определени в т. 2.5 на раздел IV. Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя Раздел ХIV Изпитвания, свързани с извършването на проверка за съответствие на продукцията 1. За целите на оценяването на съответствието се извършват изпитвания, посочени в този раздел. 2. Изпитвания Стъклата са предмет на следните изпитвания. 2.1. Закалени предни стъкла 2.1.1. Изпитване чрез раздробяване в съответствие с изискванията по т. 2 на раздел III. 2.1.2. Измерване на светлинно пропускане в съответствие с изискванията по т. 9.1 на раздел II. 2.1.3. Изпитване на оптично изкривяване в съответствие с изискванията по т. 9.2 на раздел II. 2.1.4. Изпитване за разделяне на вторично изображение в съответствие с изискванията по т. 9.3 на раздел II. 2.2. Обикновени закалени стъкла 2.2.1. Изпитване чрез раздробяване в съответствие с изискванията по т. 2 на раздел IV. 2.2.2. Измерване на светлинно пропускане в съответствие с изискванията по т. 9.1 на раздел II. 2.2.3. В случай на стъкла, използвани като предни стъкла: 2.2.3.1. Изпитване на оптично изкривяване в съответствие с изискванията по т. 9.2 на раздел II. 2.2.3.2. Изпитване за разделяне на вторично изображение в съответствие с изискванията по т. 9.3 на раздел II. 2.3. Обикновени предни стъкла от пластово стъкло и предни стъкла от стъкло пластмаса 2.3.1. Изпитване на безопасност при удар с глава в съответствие с изискванията по т. 3 на раздел V. 2.3.2. Изпитване със сфера 2260 g в съответствие с изискванията по т. 4.2 на раздел V и т. 2.2 на раздел II. 2.3.3. Изпитване за устойчивост на висока температура в съответствие с изискванията по т. 5 на раздел II. 2.3.4. Измерване на преминаването на светлината в съответствие с изискванията по т. 9.1 на раздел II. 2.3.5. Изпитване на оптично изкривяване в съответствие с изискванията по т. 9.2 на раздел II. 2.3.6. Изпитване за отделяне на вторично изображение в съответствие с изискванията по т. 9.3 на раздел II. 2.3.7. За предни стъкла от стъкло пластмаса само: 2.3.7.1. изпитване за устойчивост на абразивно износване в съответствие с изискванията по т. 2.1 на раздел VIII; 2.3.7.2. изпитване за устойчивост на влага в съответствие с изискванията по т. 3 на раздел VIII; 2.3.7.3. изпитване за устойчивост на химикали в съответствие с изискванията по т. 11 на раздел II. 2.4. Обикновени стъкла от пластово стъкло и от стъкло пластмаса, различни от предни стъкла 2.4.1. Изпитване при удар със сфера 227 g в съответствие с изискванията по т. 4 на раздел VI. 2.4.2. Изпитване за устойчивост на висока температура в съответствие с изискванията по т. 5 на раздел II. 2.4.3. Измерване на преминаването на светлината в съответствие с изискванията по т. 9.1 на раздел II. 2.4.4. За стъкла от стъкло пластмаса само: 2.4.4.1. изпитване за устойчивост на абразивно износване в съответствие с изискванията по т. 2.1 на раздел VIII; 2.4.4.2. изпитване за устойчивост на влага в съответствие с изискванията по т. 3 на раздел VIII; 2.4.4.3. изпитване за устойчивост на химикали в съответствие с изискванията по т. 11 на раздел II. 2.4.5. Посочените изисквания се приемат за изпълнени, ако съответните изпитвания са проведени на предно стъкло със същия състав. 2.5. Обработени предни стъкла от пластово стъкло Допълнително към изпитванията, описани в т 2.3, се извършва изпитване за раздробяване в съответствие с изискванията по т. 4 на раздел VII. 2.6. Стъкла, покрити с пластмасов материал В допълнение към изпитванията, посочени в различните части на този раздел, е необходимо да се проведат следните изпитвания: 2.6.1. за устойчивост на абразивно износване в съответствие с изискванията по т. 2.1 на раздел VIII; 2.6.2. за устойчивост на влага в съответствие с изискванията по т. 3 на раздел VIII; 2.6.3. за устойчивост на химикали в съответствие с изискванията по т. 11 на раздел II. 2.7. Двойни стъкла Изпитванията, определени в този раздел, за всяко стъкло, съставящо двойно стъкло, със същата честота и същите изисквания. 3. Честота на изпитванията и резултати 3.1. Картина на разрушаване 3.1.1. Изпитвания 3.1.1.1. Първите серии от изпитвания, състоящи се в счупване във всяка точка на удар, определени от тази наредба, се провеждат с фотоснимки при започване на производството на всеки нов тип стъкло за определяне на най-податливата на счупване точка. За закалени предни стъкла тези първи серии от изпитвания се провеждат само ако годишното производство на този тип стъкло надвишава 200 броя. 3.1.1.2. По време на производствения цикъл контролното изпитване се провежда, като се използва точката на удар, както е определено в т. 3.1.1.1. 3.1.1.3. Проверката се провежда при започване на всеки производствен цикъл или последваща промяна на цвета. 3.1.1.4. По време на производствения цикъл контролните изпитвания се провеждат при следната минимална честота: Закалени предни Обикновени Обработе- стъкла закалени ни предни стъкла, раз- стъкла от лични от пластово предни стъкла стъкло Ps < 200: едно счупване Pr < 500: 0,1 % за тип при работа при нормал- едно на смяна ни условия Ps < 200: едно счупване Pr > 500: на всеки 4 часа две на смяна Закалени предни Обикновени Обработе- стъкла закалени ни предни стъкла, раз- стъкла от лични от пластово предни стъкла стъкло Ps < 200: едно счупване Pr < 500: 0,1 % за тип при работа при нормал- едно на смяна ни условия Ps < 200: едно счупване Pr > 500: на всеки 4 часа две на смяна Забележка. 1. Ps е броят на стъклата на един и същ тип продукт, произведени от същата смяна; 2. Pr - броят на стъклата на един и същ тип продукт, произведени за един производствен цикъл. 3.1.1.5. Проверката се извършва в края на производствения цикъл на едно от последните произведени стъкла. 3.1.1.6. При Pr < 20 е необходимо да се проведе само едно изпитване чрез раздробяване за един производствен цикъл. 3.1.2. Резултати Всички резултати се записват, включително резултатите без фотокопия. Като допълнение контактно фотокопие се прави веднъж на смяна, с изключение на случаите, когато Pr < 500. В този случай се прави само едно контактно фотокопие за производствен цикъл. 3.2. Изпитване с удар за безопасност при удар с глава 3.2.1. Изпитвания Проверката се извършва върху образци, отговарящи най-малко на 0,5 % от ежедневното производство на предни стъкла от пластово стъкло от една производствена линия. Изпитват се максимум 15 предни стъкла на ден. Образецът за изпитване е типичен за производството от различни типове предно стъкло. Със съгласието на административната служба тези изпитвания могат да бъдат заместени с изпитване с удар със сфера 2260 g (т. 3.3 на този раздел). Във всеки случай състоянието/характеристиките при удар с глава се проверяват върху най-малко два образеца за всеки клас дебелина за година. 3.2.2. Резултати Всички резултати се записват. 3.3. Изпитване на удар със сфера 2260 g 3.3.1. Изпитвания Минималната честота за проверка е едно пълно изпитване на месец за всеки клас по дебелина. 3.3.2. Резултати Всички резултати се записват. 3.4. Изпитване на удар със сфера 227 g 3.4.1. Изпитвания Изпитваните проби се отрязват от образците. Практически изпитванията могат да се проведат на крайни продукти или на части от тях. Проверката се провежда при вземане на проби, чиито брой съответства най-малко на 0,5 % от производството на една смяна с максимум 10 образци на ден. 3.4.2. Резултати Всички резултати се записват. 3.5. Висока температура 3.5.1. Изпитвания Изпитваните проби се отрязват от образците. На практика изпитванията могат да се проведат върху крайни продукти или на части от тях. Те се избират така, че всички вътрешни слоеве да са изпитани пропорционално на тяхното използване. Проверката се провежда на най-малко три образеца от един цвят на вътрешния слой, взети от ежедневното производство. 3.5.2. Резултати Всички резултати се записват. 3.6. Преминаване на светлината 3.6.1. Изпитвания За това изпитване се предоставят типични образци на цветни крайни продукти. Проверката се провежда в началото на работния цикъл, ако има някаква промяна в характеристиките на стъклото, влияещо на резултатите от изпитването. Стъклата с постоянно преминаване на светлина, измерено по време на одобрението на типа на компонент, не по-малко от 80 % в случая на предни стъкла и не по-малко от 75 % в случая на стъкла, различни от предни стъкла и стъкла от категория V, са освободени от това изпитване. При провеждане на изпитването доставчикът може да предостави сертификат за съответствие с посочените изисквания за стъкла от закалено стъкло. 3.6.2. Резултати Нивото на светлинно преминаване се записва. В допълнение за предни стъкла със засенчващи или противозаслепителни ленти от чертежите към т. 3.2.1.2.2.3 на приложение № 5 се проверява дали тези ленти са извън зона I. 3.7. Оптично изкривяване и отделяне на вторично изображение 3.7.1. Изпитвания Всяко предно стъкло се проверява за дефекти при гледане през него. В допълнение, използвайки определените методите или всеки метод, даващ подобни резултати, измерванията се извършват в различни полета на видимост при следните минимални честоти: • при Ps І 200, един образец на смяна; • или при Ps > 200, два образеца на смяна; • или 1 % от цялата продукция, като избраните образци са представителни за цялата продукция. 3.7.2. Резултати Всички резултати се записват. 3.8. Устойчивост на абразивно износване 3.8.1. Изпитвания Предмет на това изпитване са само стъклата, покрити с пластмаса, и от стъкло пластмаса. Прави се поне една проверка на месец и на тип от пластмасовия материал, покриващ стъклото или вътрешен слой. 3.8.2. Резултати Измерванията на светлинно разсейване се записват. 3.9. Устойчивост на влага 3.9.1. Изпитвания Предмет на това изпитване са само стъклата, покрити с пластмаса, и от стъкло пластмаса. Провежда се поне една проверка на месец и на тип от пластмасовия материал, покриващ стъклото или вътрешен слой. 3.9.2. Резултати Всички резултати се записват. 3.10. Устойчивост на химикали 3.10.1. Изпитвания Предмет на това изпитване са само стъклата, покрити с пластмаса, и от стъкло пластмаса. Прави се поне една проверка на месец и на тип от пластмасовия материал, покриващ стъклото или вътрешен слой. 3.10.2. Резултати Всички резултати се записват.
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 40 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала