Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работо-дателя

(1) Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, за които са били внесени или са дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове и на които трудовото правоотношение с работодателя по чл. 2:

1. 1. не е прекратено към датата на обнародване на решението по чл. 6;
2. 2. е прекратено през последните три месеца преди датата на обнародване на решението по чл. 6.

(2) Лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6.

(1) Надзорният съвет се състои от осем членове:

1. 1. четирима представители на национално представените организации на работодателите;
2. 2. двама представители на национално представените организации на работниците и служителите;
3. 3. по един представител на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите.

(2) Представителите на организациите на работодателите и на работниците и служителите се определят от ръководните им органи на национално равнище, а представителите на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите - от съответните министри.

(3) В случай че организациите на работодателите или на работниците и служителите не постигнат споразумение помежду си за разпределението на местата в надзорния съвет по ал. 1, т. 1 и 2 в 30-дневен срок след влизането на закона в сила или след изтичането на мандата на надзорния съвет, министърът на труда и социалната политика организира провеждането на жребий между тях в рамките на мандата на представителите на отделните организации.

(4) Надзорният съвет избира председател от своя състав.

(5) Надзорният съвет има мандат три години.

(6) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една четвърт от членовете му. Първото заседание се свиква от представителя на министъра на труда и социалната политика.

(7) Заседанията на надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали две трети от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях са гласували повече от половината от общия брой на членовете на надзорния съвет.

(8) Директорът на фонда участва в заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.

(1) Директорът на фонда се назначава за срок 4 години.

(2) Директорът може да бъде освободен и преди изтичане на срока, за който е назначен, по предложение на надзорния съвет на фонда.

(3) Директорът:

1. 1. осъществява оперативното ръководство и се разпорежда със средствата на фонда;
2. 2. внася за утвърждаване в надзорния съвет: а) проекта на бюджета на фонда; б) отчета за изпълнението на бюджета на фонда; в) проекта на правилник за организацията и дейността на фонда; г) списъка на банките, които ще обслужват фонда, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване;
3. 3. предлага на надзорния съвет отписване на несъбираеми вземания след приключване на производството по несъстоятелност на работодател.

(1) Средствата по фонда се разходват за:

1. 1. изплащане на гарантираните вземания по чл. 3;
2. 2. осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване;
3. 3. издръжка на дейността на фонда в размер, установен от надзорния съвет, но не повече от 0,3 на сто от годишните приходи на фонда.

(2) Остатъкът по сметката на фонда преминава като наличност за следващата бюджетна година и се използва по предназначение.

(1) Средствата на фонда не се включват в средствата на другите фондове на държавното обществено осигуряване и се разходват само по предназначение съгласно този закон.

(2) Активите и пасивите на фонда не могат да се обединяват с активите и пасивите на други фондове.

(3) От средствата на фонда не могат да се предоставят заеми.

(4) Фондът не може да емитира дълг.

(1) Годишната план-сметка на фонда се приема със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година като приложение към него.

(2) В случай че законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, приходите се събират и разходите се извършват съобразно действащата нормативна уредба, а за издръжка на дейността на фонда се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в план-сметката за предходната година.

(1) Работодателите са длъжни да внасят задължителните месечни вноски във фонда за работещите при тях по трудово правоотношение работници или служители, с изключение на лицата по чл. 7, т. 1 - 3, докато те притежават съответното качество.

(2) Работодателите са длъжни да декларират еднократно пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт поименно работниците и служителите, притежаващи качества по чл. 7, т. 1 - 3, при сключване на трудовия договор с тях или към момента на възникване или промяна на съответното качество.

(3) Вноските във фонда се дължат върху изплатените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и са изцяло за сметка на работодателите.

(4) Вноската за фонда е за сметка на работодателя и се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, но не може да бъде повече от 0,5 на сто от възнаграждението по ал. 3.

(5) Вноската за фонда се внася в отделни сметки в банките, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване.

(6) Вноските във фонда се признават за разход за дейността за целите на данъчното облагане.

(1) Контролът по внасянето на вноските във фонда и изплащането на гарантираните вземания се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт.

(2) Дължимите, но невнесени вноски се събират по реда на чл. 110 от Кодекса за социално осигуряване.

(3) Разпорежданията за събиране на невнесените вноски се издават от длъжностното лице в съответното поделение на Националния осигурителен институт, на което са възложени ръководството и контролът по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване. Разпорежданията подлежат на обжалване по реда на чл. 117 - 119 от Кодекса за социално осигуряване.

(4) Вземанията на фонда за невнесени вноски се събират с лихвата по чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.

(5) Принудителното събиране на невнесените вноски се извършва по реда на Данъчния процесуален кодекс.

(6) Неоснователно внесените вноски във фонда могат да бъдат поискани в тригодишен срок от датата, на която са внесени.

(1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 1 са в размер на:

1. 1. начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения за последните три календарни месеца, предхождащи месеца, в който е обнародвано решението по чл. 6, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца;
2. 2. начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6, ако към тази дата работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател по-малко от три месеца.

(2) Максималният размер на гарантираните вземания по ал. 1, т. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на обнародване на решението.

(1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са в размер на трудовите възнаграждения и паричните обезщетения, начислени, но неизплатени през последните три календарни месеца преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца.

(2) Максималният размер на гарантираните вземания по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6.

(3) Когато вземанията на работниците или служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател повече от три месеца.

(4) Когато работникът или служителят по чл. 4, ал. 1, т. 2 е бил в трудово правоотношение със същия работодател по-малко от три месеца, гарантираното вземане е в размер на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения или парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6.

(1) Едновременно с изплащането на гарантираните вземания по чл. 3, т. 1 в съответните сметки на Националния осигурителен институт се внасят и дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.

(2) Осигурителните вноски се изчисляват върху размера на гарантираните вземания по чл. 22 и 23 за трудово възнаграждение.

(3) Осигурителните вноски се разпределят между фонда и работника или служителя в съотношението по чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

(1) Гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане от директора на фонда.

(2) Разпореждането по ал. 1 се изпраща в тридневен срок на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на правоимащия работник или служител.

(3) Когато не са налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на работника или служителя.

(4) Разпореждането по ал. 1 или 3 се обжалва по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок от получаването му пред окръжния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Жалбата се подава от работника или служителя чрез директора на фонда, който в седемдневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

(5) Решенията на окръжния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

(6) Жалбата против разпореждането по ал. 1 или 3 се разглежда от съответния окръжен съд в двумесечен срок от нейното постъпване и от Върховния административен съд - в едномесечен срок от постъпването й.

(7) Производството по дела за възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници или служители от фонда е безплатно.

(1) В резултат на изплащането на гарантирани вземания на работниците и служителите със средства на фонда в негова полза възниква право на иск срещу работодателя или масата на несъстоятелността за възстановяване на изплатените средства.

(2) Във връзка с възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници и служители вземанията на фонда се ползват със същата правна защита, предвидена в Търговския закон за вземания за трудови възнаграждения.

(3) В производството за несъстоятелност, във връзка с изплатените гарантирани вземания на работници и служители, фондът се представлява от управителя на Националния осигурителен институт.

(1) Нарушенията по чл. 31 се установяват с актове, съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт.

(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.