(1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са в размер на трудовите възнаграждения и паричните обезщетения, начислени, но неизплатени през последните три календарни месеца преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца.
(2) Максималният размер на гарантираните вземания по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6.
(3) Когато вземанията на работниците или служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател повече от три месеца.
(4) Когато работникът или служителят по чл. 4, ал. 1, т. 2 е бил в трудово правоотношение със същия работодател по-малко от три месеца, гарантираното вземане е в размер на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения или парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6.