към чл. 26, ал. 1 Ч а с т I Изисквания към превозни средства от категория М1 и изпитвания 1. За целите на това приложение: 1.1. “Одобряване на превозно средство” е одобряване на тип ПС по отношение на здравината на седалките и тяхното устройство за закрепване, дизайна на задната част на облегалката на седалката и характеристиките на облегалките за глава. 1.2. “Тип превозно средство” означава моторни ПС, които не се различават съществено по отношение на: 1.2.1. конструкцията, формата, размерите, материалите и масата на седалките, въпреки че те могат да се различават по тапицерия и цвят; разлики в масата, непревишаващи с 5 % масата на одобрения тип, не се считат за значителни; 1.2.2. типа и размерите на системите за настройка, изместване и заключване на облегалката на седалката, седалките и съставните им части; 1.2.3. типа и размерите на устройствата за закрепване на седалката; 1.2.4. размерите, рамката, материалите и подплънката на облегалките за глава, въпреки че могат да се различават по цвят и тапицерия; 1.2.5. типа и размерите на частите за закрепване на облегалката за глава и характеристиките на мястото от ПС, към което се закрепва облегалката за глава, когато е отделна облегалка за глава. 1.3. “Седалка” е конструкция, която може да бъде или да не бъде едно цяло с конструкцията на ПС, съчетана с тапицерия, и е предназначена за сядане на един възрастен човек. Терминът означава както отделна седалка, така и част от седалка, тип пейка, предназначена за сядане на един човек. 1.4. “Седалка тип пейка” е конструкция, комплектувана с тапицерия, предназначена за сядане на повече от един възрастен човек. 1.5. “Устройство за закрепване” е системата, с която монтираната седалка е закрепена към конструкцията на ПС, като се включват и използваните от конструкцията на ПС части. 1.6. “Система за регулиране” е устройство, което позволява да се регулира седалката или нейните части за седнало положение на пътника, адаптирано към морфологията му. Устройството може в частност да позволява: 1.6.1. надлъжна регулировка; 1.6.2. вертикална регулировка; 1.6.3. ъглова регулировка. 1.7. “Система за изместване” е устройство, чрез което седалката или част от нея може да се измести или завърти, без фиксирано междинно положение, за да се позволи по-лесен достъп към пространството зад седалките. 1.8. “Система за заключване” е устройство, което осигурява седалката и нейните части да се задържат в положение за използване. 1.9. “Сгъваема седалка” е допълнителна седалка, предназначена за инцидентно използване и обикновено се сгъва. 1.10. “Напречна равнина” е вертикалната равнина, перпендикулярна на средната надлъжна равнина на ПС. 1.11. “Надлъжна равнина” е равнината, успоредна на средната надлъжна равнина на ПС. 1.12. “Облегалка за глава” е устройство, чиято функция е да ограничи изместването назад на главата на възрастен пътник спрямо тялото му, за да се намали опасността от увреждане на шийните прешлени в случай на произшествие. 1.12.1. “Интегрирана облегалка за глава” е облегалка за глава, образувана от горната част на облегалката на седалката. Облегалки за глави, които отговарят на определенията от т. 1.12.2 и 1.12.3, но които могат да се отделят от седалката или от конструкцията на ПС само като се използва инструмент или като се отстрани частично или напълно тапицерията на седалката, отговарят на това определение. 1.12.2. “Подвижна облегалка за глава” е облегалка за глава, състояща се от компонент, отделен от седалката, проектиран за монтиране и принудително задържане в конструкцията на облегалката на седалката. 1.12.3. “Отделна облегалка за глава” е облегалка за глава, състояща се от компонент от седалката, проектиран за монтиране и/или принудително задържане в конструкцията на ПС. 1.13. “Точка R” е базисната точка на местата за сядане, както е определена в наредба по чл. 138, ал. 4 ЗДвП. 1.14. “Базова линия” е линията върху манекена, изобразена на фиг. 1. 2. Изисквания 2.1. Облегалката за глава се монтира външно на предна седалка на ПС категория М1. (Седалки с монтирани облегалки за глава, предназначени за оборудване на други седящи седалки и други категории ПС, могат също да се одобряват с това приложение). 2.2. Общи изисквания, приложими за всички седалки 2.2.1. Всяка предвидена система за регулиране или изместване включва система за заключване, която действа автоматично. Системи за заключване за подлакътниците или други удобни устройства не са необходими, освен ако тяхното присъствие не причинява допълнителен риск от нараняване за пътниците в ПС в случай на удар. 2.2.2. Управлението за отключване на устройството, посочено в т. 1.7, се поставя от външната страна на седалката близо до вратата. То трябва да е лесно достъпно дори за пътника на седалката непосредствено зад съответната седалка. 2.2.3. Задните части на седалките, намиращи се в зона 1, определена в т. 8.1.1 на част II от това приложение, се подлагат на изпитване за разсейване на енергия в съответствие с изискванията на част III от това приложение. 2.2.3.1. Приема се, че изискването е изпълнено, ако при изпитванията, проведени по реда на част III, отрицателното ускорение на главата не надвишава 80 g без прекъсване за повече от 3 ms. Освен това да не се появяват опасни ръбове по време или след изпитването. 2.2.3.2. Изискванията по т. 2.2.3 не се прилагат за най-задните седалки или за седалките гръб с гръб. 2.2.4. Повърхнината на задната част на седалките да няма опасна грапавина или остри ръбове, които могат да увеличат риска от тежки наранявания на пътниците. Приема се, че това изискване е изпълнено, ако повърхнината на задните части на седалките, изпитвани при условията, определени в част II, имат радиуси на кривина не по-малки от: 2,5 mm в зона 1; 5,0 mm в зона 2; 3,2 mm в зона 3. Тези зони са определени в т. 8.1 на част II на това приложение. Приема се, че ПС от категория М1 са в съответствие с разпоредбите по т. 2.2.3 и 2.2.4, при условие че те удовлетворяват изискванията на наредба по чл. 138, ал. 4 ЗДвП. 2.2.4.1. Това изискване не се прилага за: а) частите от различните зони, показващи издатина, по-малка от 3,2 mm от околната повърхност, която показва тъпи ръбове, при условие че височината на издатината е не повече от половината широчина; б) най-задните седалки и седалките гръб към гръб; в) задните части на седалките, намиращи се под хоризонталната равнина, минаваща през най-ниската точка R на всеки ред седалки; (когато редовете от седалки имат различна височина, се започва от задния край и равнината се издига или смъква, като се образува вертикална стъпка, минаваща през точка R на реда седалки непосредствено отпред); г) такива части като “мрежа от гъвкава тел”. 2.2.4.2. В зона 2, определена в т. 8.1.2 от част II, повърхнините могат да имат радиус по-малък от 5 mm, но не по-малък от 2,5 mm при условие, че са минали изпитването за разсейване на енергията, описано в част III. Освен това тези повърхнини да са подпълнени с мека материя, за да предотвратява директният контакт на главата с конструкцията на рамката на седалката. 2.2.4.3. Ако посочените зони съдържат части, покрити с материал, по-мек от 50 Shore, тези изисквания, с изключение на изискванията, които се отнасят за изпитването за разсейване на енергията, в съответствие с част III, се прилагат само за твърдите части. 2.2.5. По време или след изпитването, посочено в т. 2 и 3 на част II, да не се появи повреда в рамката на седалката или в устройствата й за закрепване, в системите за регулиране и изместване, или в техните заключващи устройства. Могат да се приемат остатъчни деформации, включително скъсвания, при условие, че те не увеличават риска от нараняване в случай на удар и посочените устройства са издържали въздействието на съответните натоварвания. 2.2.6. Не се допуска изпускане на заключващите системи по време на изпитванията, описани в т. 2 и 3 на част II. 2.2.7. След изпитванията системите за изместване, предназначени за разрешаване или улесняване на достъпа на пътниците, следва да са изправни, да имат възможност да се отключат поне веднъж и да разрешават изместването на седалката или на част от нея, за която са предназначени. 2.2.8. Всички други системи за изместване, а също и системите за регулиране и техните системи за заключване, не се изисква да са изправни. 2.2.9. При седалки, снабдени с облегалки за глава, се приема, че здравината на облегалките и заключващите устройства отговарят на изискванията, посочени в т. 2, когато след изпитването в съответствие с т. 3.3.6 не са настъпили счупвания на седалката или облегалката на седалката; в противен случай да се докаже, че седалката отговаря на изискванията по т. 2. 2.2.10. В случай на седалки (тип пейки) с повече места за сядане отколкото облегалки за глава се провежда изпитването, посочено в т. 2. 2.3. Специални изисквания за седалки с монтирани или на които могат да се монтират облегалки за глава. 2.3.1. Облегалката за глава да не е допълнителна причина за опасност за пътниците в ПС, по-специално не трябва в което и да е положение на използване да има някаква опасна грапавост или остър ръб, която може да увеличи риска от сериозни наранявания на пътниците. 2.3.2. Частите от предната и задната страна на облегалката за глава, намиращи се в зона 1, както е определено в т. 8.1.1.3 на част II, минават изпитване за поглъщане на енергия. 2.3.2.1. Изискванията се смятат за изпълнени, ако по време на изпитванията, провеждани съгласно процедурата, определена в част III, отрицателното ускорение на главата на манекена не надвишава 80 g без прекъсване за време по-дълго от 3 ms; освен това, по време или след изпитването да няма никакъв остър ръб. 2.3.3. Частите от предната и задната страна на облегалката за глава, намиращи се в зона 2, както е определено в т. 8.1.2 на част II, да са така уплътнени, че да предотвратяват всякакъв директен контакт с компонентите от конструкцията и да отговарят на изискванията по т. 2.2.4, отнасящи се до задните страни на облегалките в зона 2. 2.3.4. Изискванията по т. 2.3.2 и 2.3.3 не се прилагат за части от задните страни на облегалките за глава, които са проектирани за монтиране на седалки, зад които не се предвижда монтирането на други седалки. 2.3.5. Облегалката за глава се закрепва към седалката или конструкцията на ПС по такъв начин, че в резултат от натиска, упражнен от главата на манекена по време на изпитването, да не се покажат никакви твърди и опасни части от подплънката на облегалката за глава или от закрепващата я част към облегалката на седалката. 2.3.6. За седалка с монтирана облегалка за глава разпоредбите по т. 2.2.3 могат след съгласието на техническата служба да се смятат за изпълнени, ако седалката, оборудвана с облегалка за глава, отговаря на изискванията по т. 2.3.2. 2.4. Височина на облегалките за глава 2.4.1. Височината на облегалките за глава се измерва, както е описано в т. 5 на част II. 2.4.2. За облегалките за глава, чиято височина не може да се регулира, тяхната височина не може да бъде по-малка от 750 mm както за предни седалки, така и за другите места за сядане. 2.4.3. За облегалките за глава, чиято височина се регулира: 2.4.3.1. височината не може да е по-малка от 750 mm както за предни седалки, така и за другите седалки; тази стойност се определя между най-високото и най-ниското възможно положение от регулировката по височина; 2.4.3.2. положението на използване не може да бъде с височина, по-малка от 750 mm; 2.4.3.3. при седалки, различни от предните, облегалките за глава могат да са такива, че да е възможно поставянето им в положение, при което височината е по-малка от 750 mm, при условие че пътникът може ясно да установи, че това положение не е предназначено за използване като облегалка за глава; 2.4.3.4. при предни седалки облегалките за глава могат да са такива, че автоматично да се изместват, когато седалката не е заета до положение, в което височината е по-малка от 750 mm, при условие че те автоматично се връщат до положението им на използване, когато седалката е заета. 2.4.4. Размерите, посочени в т. 2.4.2 и 2.4.3.1, могат да се намалят до ниво, съответстващо на просвета между облегалката за глава и вътрешната повърхнина на покрива, прозорците или някоя част от конструкцията на ПС. Въпреки това просветът не може да превишава 25 mm. В случай на седалки с монтирани системи за изместване и/или регулиране последното се прилага за всички възможни положения на седалката. Освен това, като изключение от т. 2.4.3.2, не може да има каквото и да е положение на използване, където височината е по-малка от 700 mm. 2.4.5. Като не се вземат предвид изискванията за височина, посочени в т. 2.4.2, 2.4.3.1 и 2.4.3.2, височината на всички облегалки за глава, които са проектирани за централните задни седалки или места за сядане, не може да бъде по-малка от 700 mm. 2.5. По отношение на седалка, на която може да бъде монтирана облегалка за глава, се проверява спазването на разпоредбите по т. 2.2.3 и 2.3.2. 2.5.1. Когато облегалката за глава е с регулируема височина, височината на частта от устройството, върху което се обляга главата, измерена, както е описано в т. 5 от част II, не може да бъде по-малка от 100 mm. 2.6. Разстоянието между облегалката за глава и облегалката на седалката не може да е по-голямо от 60 mm, ако устройството не е регулируемо на височина. Ако облегалката за глава е регулируема на височина, в най-ниското си положение разстоянието между нея и горната част на облегалката на седалката не може да бъде по-голямо от 25 mm. В случай на регулируеми по височина седалки или седалки тип пейка, снабдени с облегалки за глава, това изискване се проверява за всички положения на седалката или седалката тип пейка. 2.7. В случай на интегрирани облегалки за глава от облегалката на седалката се разглежда зоната: - над равнината, която е перпендикулярна на базовата линия на разстояние 540 mm от точка R; - между двете надлъжни равнини, минаващи на 85 mm от двете страни на базовата линия; в тази зона се допускат един или повече процепи, които независимо от формата си могат да покажат разстояние “а”, по-голямо от 60 mm, когато са измерени, както е описано в т. 7 от част II, при условие че след допълнителното изпитване по т. 4.3.3.2 от част II изискванията на т. 2.10 са все още спазени. 2.8. В случай на облегалки за глава с регулируема височина, един или повече процепи, които независимо от формата си могат да покажат разстояние “а”, по-голямо от 60 mm, когато са измерени, както е описано в т. 7 от част II, се допускат върху частта от устройството, служещо като облегалка за глава, при условие че след допълнителното изпитване по т. 4.3.3.2 от част II изискванията на т. 2.10 са все още спазени. 2.9. Широчината на облегалката за глава е такава, че да осигурява удобна опора на главата на нормално седнал човек. Като се определя в съответствие с процедурата, описана в т. 6 от част II, облегалката за глава следва да покрива площ, разпростираща се на не по-малко от 85 mm към всеки край от средната вертикална равнина на седалката, за която е предназначена. 2.10. Облегалката за глава и нейното устройство за закрепване са такива, че максималното изместване назад X на главата, разрешено от облегалката за глава и измерено в съответствие със статичната процедура, посочена в т. 4.3 от част II, да бъде 102 mm. 2.11. Облегалката за глава и нейното устройство за закрепване да са достатъчно здрави, че да понасят, без да се счупят, натоварването, определено в т. 4.3.6 от част II. При облегалките за глава, които са интегрирани с облегалката на седалката, изискванията по тази точка се прилагат за частите от конструкцията на облегалката на седалката, намиращи се над равнина, перпендикулярна на базовата линия на 540 mm от точка R. 2.12. Ако облегалката за глава е регулируема, тя да може да се повдига над максималната работна височина, освен при умишлено действие на човек, различно от всяко действие, необходимо за регулирането й. 2.13. Приема се, че здравината на облегалката и заключващите я устройства отговарят на изискванията, посочени в т. 2 от част II, когато след изпитването, посочено в т. 4.3.6 от част II, няма счупване на седалката или нейната облегалка. В противен случай да се докаже, че седалката съответства на изискванията, посочени в т. 2 от част II. Ч а с т II Изпитвания и инструкции за експлоатация 1. Общи изисквания, приложими към всички изпитвания 1.1. Облегалката на седалката, ако е регулируема, се заключва в положение, съответстващо на заден наклон, колкото е възможно по-близо до 25° от вертикала на базовата линия на торса на манекена, показана на фиг. 1, освен ако не е посочено друго от производителя. 1.2. Когато седалката, нейният заключващ механизъм и монтаж са идентични или симетрични по отношение на друга седалка на ПС, техническата служба може да изпита само една седалка. 1.3. В случай на седалки с регулируеми облегалки за глава изпитванията се извършват с облегалка за глава, поставена в най-неблагоприятно положение (обикновено в най-високо положение), която допуска нейната система за регулиране. 2. Изпитване на здравина на облегалката на седалката и системите й за регулиране 2.1. Сила, пораждаща момент от 530 Nm по отношение на точка R, се прилага надлъжно и назад към горната част на рамката на облегалката на седалката посредством компонент, симулиращ гърба на манекена. В случай на седалка тип пейка, където част или цялата носещата рамка (включително тази от облегалките за глава) е обща за повече от едно седящо място, изпитването се провежда едновременно за всички седящи места. 3. Изпитване на здравина на устройството за закрепване на седалката и системите за регулиране, заключване и изместване 3.1. Надлъжното хоризонтално отрицателно ускорение, по-малко от 20 g, се прилага за 30 ms по посока напред към целия корпус или към негова представителна част от ПС, в съответствие с изискванията по т. 1 на част IV. 3.2. Надлъжното отрицателно ускорение в съответствие с изискванията по т. 3 на част II се прилага по посока към задния край. 3.3. Изискванията по т. 3.1 и 3.2 се проверяват за всички положения на седалката. В случай на седалки, снабдени с регулируеми облегалки за глава, изпитването се провежда с облегалки за глава, поставени в най-неблагоприятно положение (обикновено в най-високо положение), което позволява системата й за регулиране. По време на изпитването седалката е така позиционирана, че никакъв външен фактор да не пречи на освобождаването на системите за заключване. Тези условия се считат за изпълнени, ако седалката се изпитва, след като е била регулирана в следните положения: - надлъжното регулиране е фиксирано на дадено ниво или 10 mm назад от най-предното положение за нормално кормуване или положение за ползване, както е посочено от производителя (за седалки с независимо вертикално регулиране възглавницата е поставена в най-високо положение); - надлъжното регулиране е фиксирано на дадено ниво или 10 mm напред от най-задното положение за нормално кормуване или положение за ползване, както е посочено от производителя (за седалки с независимо вертикално регулиране възглавницата се поставя в най-ниско положение) и където е целесъобразно в съответствие с изискванията на т. 3.4. 3.4. В случаите, когато устройството на системите за заключване е такова, че в седнало положение, различно от определеното в т. 3.3, разпределението на силите върху заключващите механизми и устройствата за закрепване на седалката е по-неблагоприятно от тези при някоя от конфигурациите, определени в т. 3.3, изпитванията се провеждат за по-неблагоприятно положение за сядане. 3.5. Условията за изпитване по т. 3.1 се считат за изпълнени, ако по искане на производителя те са заменени с изпитване за удар на движещото се ПС в твърда бариера, както е посочено в т. 2 на част IV. В този случай седалката се регулира за най-неблагоприятните условия на разпределение на натоварването в системата на устройството за закрепване, както е посочено в т. 1.1, 3.3 и 3.4. 4. Изпитване на експлоатационните характеристики на облегалката за глава 4.1. Ако облегалката за глава е регулируема, тя се поставя в най-неблагоприятно положение (обикновено в най-високо положение), което допуска нейната система за регулиране. 4.2. В случай на седалка тип пейка, където част или цялата носеща рамка (включително тази на облегалките за глава) са общи за повече от едно седящо място, изпитването се провежда едновременно за всички седящи места. 4.3. Изпитване 4.3.1. Всички линии, включително проекциите на базовата линия, се начертават в средната вертикална равнина на съответната седалка или седящото място (виж фиг. 2). 4.3.2. Изместената базова линия се определя, като върху частта, симулираща гърба на манекена, посочен на фиг. 2, се прилага първоначална сила, пораждаща момент 373 Nm по посока назад в близост до точка R. 4.3.3. Посредством сфера с диаметър 165 mm, имитираща глава, се прилага първоначална сила, която поражда момент 373 Nm в близост до точка R под прави ъгли към изместената базова линия на разстояние 65 mm под най-високата част на облегалката за глава, като базовата линия се запазва в нейното изместено положение, определено по реда на т. 4.3.2. 4.3.3.1. Ако наличието на процепи пречи на прилагането на силата, посочена в т. 4.3.3, на 65 mm от върха на облегалката за глава, разстоянието може да се намали така, че оста на силата да минава през централната линия на рамковия елемент най-близо до процепа. 4.3.3.2. В случая по т. 2.7 и 2.8 от част I изпитването се повтаря, като за всеки процеп със сфера с диаметър 165 mm се прилага сила: - преминаваща през центъра на тежестта на най-малката от частите на процепа, покрай напречните равнини, успоредно на базовата линия; и - възпроизвеждаща момент 373 Nm в близост до точката R. 4.3.4. Определя се тангентата Y на сферата, паралелна на изместената базова линия. 4.3.5. Измерва се разстоянието X, предвидено в т. 2.10 от част I, между тангентата Y и изместената базова линия. 4.3.6. За да се провери ефективността на облегалката за глава, първоначалното натоварване, определено в т. 4.3.3 и 4.3.3.2, се увеличава до 890 N, освен ако счупването на седалката или облегалката на седалката не е настъпило до този момент. 5. Определяне височината на облегалката за глава 5.1. Всички линии, включително проекциите на базовата линия, се начертават в средната вертикална равнина на седалката или седящото място, също и тези от пресичането на такава равнина със седалката, определяща контурите на облегалката за глава и на облегалката на седалката (виж. фиг. 1а). 5.2. Манекенът, описан в приложение № 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, по отношение полето на видимост на водача се поставя в нормално положение на седалката. 5.3. Проекцията на базовата линия на манекена за съответната седалка се начертава в равнината, определена в т. 4.3.1. Тангентата S към върха на облегалката за глава се начертава перпендикулярно на базовата линия. 5.4. Разстоянието “h” от точка R до тангентата S e височината, която се взема при разглеждането на изпълнението на изискванията по т. 2.4 на част I. 6. Определяне широчината на облегалката за глава (виж фиг. 1b) 6.1. Равнината S1, перпендикулярна на базовата линия и разположена на 65 mm надолу от тангентата S, определена в т. 5.3, определя участък в облегалката за глава, ограден от контура С. 6.2. Широчината на облегалката за глава, която следва да се вземе под внимание при изпълнението на изискванията по т. 2.9 на част I е разстоянието “L”, измерено в равнина S1 между вертикалните надлъжни равнини р и р?. 6.3. Ако е необходимо, широчината на облегалката за глава се определя също в равнината, перпендикулярна на базовата линия на 635 mm над точка R на седалката, и това разстояние се измерва по базовата линия. 7. Определяне на разстоянието “а” на процепите на облегалката за глава (виж фиг. 3) 7.1. Разстоянието “а” се определя за всеки процеп по отношение на предната част на облегалката за глава посредством сфера с диаметър 165 mm. 7.2. Сферата се поставя в контакт с процепа, в точка от площта на процепа, която позволява максимално навлизане на сферата, като се има предвид, че не се прилага никакво натоварване. 7.3. Разстоянието между двете точки от контакта на процепа със сферата ще представлява разстоянието “а”, което следва да се взема при оценка изпълнението на разпоредбите по т. 2.7 и 2.8 на част I. 8. Изпитвания за проверка на разсейването на енергия на облегалката на седалката и облегалката за глава 8.1. Повърхностите на задните страни на седалките, които се проверяват, са разположени в зоните, които могат да влязат в контакт със сфера с диаметър 165 mm, когато седалката е монтирана на ПС. 8.1.1. Зона 1 8.1.1.1. При отделни седалки без облегалки за глава тази зона включва задната част на облегалката на седалката между вертикални и надлъжни равнини, намиращи се на 100 mm от двете страни на средната надлъжна равнина на всяко проектирано, странично седящо място, определено от производителя, и над равнината, перпендикулярна на базовата линия на 100 mm под върха на облегалката на седалката. 8.1.1.2. При седалки тип пейка без облегалки за глава тази зона се намира между вертикалните надлъжни равнини, разположени на 100 mm от двете страни на средната надлъжна равнина на всяко проектирано, странично седящо място, определено от производителя, и над равнината, перпендикулярна на базовата линия на 100 mm под върха на облегалката на седалката. 8.1.1.3. При седалки или седалки тип пейка с облегалки за глава тази зона се намира между вертикалните надлъжни равнини и от двете страни на по 70 mm от средната надлъжна равнина на седалката или съответното седящо място и намиращата се по-нагоре равнина, перпендикулярна на базовата линия на 635 mm от точка R. За изпитването, ако облегалката за глава е регулируема, тя се позиционира в най-неблагоприятно положение (обикновено в най-високото положение), което позволява системата й за регулиране. 8.1.2. Зона 2 8.1.2.1. При седалки или седалки тип пейка без облегалки за глава и седалки или седалки тип пейка с подвижни или отделни облегалки за глава зона 2 се намира над равнина, перпендикулярна на базовата линия, различна от частите на зона 1, на 100 mm от върха на облегалката на седалката. 8.1.2.2. При седалки или седалки тип пейка с интегрирани облегалки за глава зона 2 се намира над равнина, перпендикулярна на базовата линия, на разстояние 440 mm от точка R на седалката или на съответното седящо място, различна от частите на зона 1. 8.1.3. Зона 3 8.1.3.1. Зона 3 се определя, като частта от задната страна на седалката или седалките тип пейка, разположена над хоризонталните равнини, определени в т. 2.2.4.1, буква “в” от част I, като се изключват частите, намиращи се в зона 1 и зона 2. 9. Еквивалентни методи за изпитване Ако методът на изпитване е различен от посочения в т. 2, 3, 4 и е използван редът, посочен в част III, трябва да се докаже неговата еквивалентност. Инструкции за използване За седалки, снабдени с регулируеми облегалки за глава, производителите осигуряват инструкции за използване, регулиране, заключване и при необходимост - премахване на облегалките за глава. Ч а с т III Изпитване за проверка на разсейването на енергия 1. Монтиране, изпитвателна апаратура, записващи инструменти и процедура 1.1. Подготовка 1.1.1. Седалката, както е монтирана в ПС, се закрепва здраво към изпитвателния стенд посредством устройства за закрепване, осигурени от производителя, така че да остане неподвижна под въздействие на удар. 1.1.2. Облегалката на седалката, ако е регулируема, се заключва в положение, посочено в т. 1.1 на част II. 1.1.3. Ако седалката е снабдена с облегалка за глава, облегалката за глава се монтира на облегалката на седалката, както е в ПС. Когато облегалката за глава е отделна, тя се закрепва към частта от конструкцията на ПС, към която е нормално закрепена. 1.1.4. Ако облегалката за глава е регулируема, тя се поставя в най-неблагоприятното положение, което позволява устройството за регулиране. 1.2. Изпитвателна апаратура 1.2.1. Апаратурата се състои от махало, чиято ос на въртене се придържа от сачмени лагери и чиято намалена маса в центъра на удар е 6,8 kg. По-ниският край на махалото представлява твърда сфера, имитираща глава, с диаметър 165 mm, чийто център съвпада с центъра на удар на махалото. Връзката между намалената маса “m1” на махалото и сумарната маса “m” на махалото на разстояние “а” между центъра на удар и оста на въртене и на разстояние “l” между центъра на гравитация и оста на въртене се дава с формулата m1 = m l/ а. 1.2.2. Сферата, имитираща глава, е снабдена с два акселерометъра и скоростомер, като всички могат да измерят стойностите в посока на удара. 1.3. Записващи инструменти Използвт се такива записващи инструменти, че измерванията да се извършват със следните степени на точност: 1.3.1. Ускорение - точност ± 5 % от действителната стойност; - клас на точност на канала на данни - клас 600, съответстващ на стандарт ISO 6487 (1987); - напречна чувствителност І 5 % на най-ниската точка на скалата. 1.3.2. Скорост - точност ± 2,5 % от истинската стойност; - чувствителност 0,5 km/h. 1.3.3. Записване на времето - апаратурата да позволява да се запише действието през цялото му времетраене и отчитането да се прави в рамките на една хилядна от секундата; - началото на удара в момента на първия контакт между сферата, имитираща глава, и изпитваната точка да се открива върху записите, използвани за анализиране на изпитването. 1.4. Процедура за изпитване 1.4.1. Изпитвания на облегалката на седалката При седалката, монтирана, както е указано в т. 1.1, посоката на удара е отзад напред и е в надлъжна равнина под ъгъл 45° спрямо вертикала. Точките на удар се подбират от изпитвателната лаборатория в зона 1, както е указано в т. 8.1.2 от част II, или, ако е необходимо, в зона 2, както е указано в т. 8.1.2 от част II, върху повърхности с радиуси на кривина по-малки от 5 mm. 1.4.2. Изпитвания на облегалката за глава Облегалката за глава се монтира и регулира, както е показано в т. 1.1. Ударите се нанасят в точки, избрани от изпитвателната лаборатория в зона 1, както е указано в т. 8.1.1 на част II и евентуално в зона 2, както е указано в т. 8.1.2 на част II, върху повърхности с радиуси на кривина по-малка от 5 mm. 1.4.2.1. За задната страна посоката на удара отзад напред е в надлъжна равнина под ъгъл 45° спрямо вертикала. 1.4.2.2. За предната страна посоката на удара е отпред назад, хоризонтално в надлъжната равнината. 1.4.2.3. Предните и задните зони са съответно оградени от хоризонтална равнина, допирателна към горния край на облегалката за глава, както е определено в т. 5 на част II. 1.4.3. Сферата, имитираща глава, се сблъсква с изпитваната точка със скорост 24,1 km/h; тази скорост се получава или от обикновената двигателна енергия, или от използването на допълнително тласкащо устройство. 2. Резултати Спирачното закъснение се отчита като средна стойност от отчитанията на двата акселерометра. 3. Еквивалентни процедури (виж т. 9 от част II) Ч а с т IV Метод за изпитване на здравината на устройствата за закрепване на седалката и нейните системи за регулиране, заключване и изместване 1. Изпитване на инерционно съпротивление 1.1. Седалките за изпитване се монтират на шасито на ПС, за което са проектирани. Това шаси на ПС е здраво анкерно закрепено на количка за изпитване, както е описано в следващите точки. 1.2. Методът, използван за закрепване на шасито на ПС към количката за изпитване, да няма за резултат подсилването на устройствата за закрепване на седалката. 1.3. Седалките и техните части се регулират и заключват, както е посочено в т. 1.1 и в една от позициите, описани в т. 3.3 или 3.4, или в част II. 1.4. Ако група седалки нямат съществени различия по смисъла на т. 1.2 от част I, изпитванията, посочени в т. 3.1 и 3.2 на част II, могат да се извършват с една седалка, регулирана в нейното най-предно положение, и друга седалка, регулирана в най-задно положение. 1.5. Отрицателното ускорение на количката се измерва с клас на точност на каналите за данни от клас на честота (CFC) 60, съответстващи на характеристиките в стандарт ISO 6487 (1980). 2. Изпитване на сблъсък на комплектно ПС в твърда бариера 2.1. Бариерата се състои от стоманобетонен блок с широчина не по-малка от 3 m, височина - 1,5 m, и дебелина не по-малка от 0,6 m. Предната част е перпендикулярна на крайната част на стартовата писта и е покрита с шперплатови дъски с дебелина 19± 1 mm. Зад стоманобетонния блок се набива най-малко 90 t пръст. Бариерата от стоманобетон и пръст може да се замени с препятствия със същата челна повърхност, при условие че дават еквивалентни резултати. 2.2. В момента на удара ПС е на празен ход. То достига препятствието, като следва траектория, перпендикулярна на стената на сблъсъка; максималното странично отклонение, допуснато между средната вертикална линия отпред на ПС и средната вертикална линия на ударната стена, е ± 30 сm; в момента на удара ПС не е подложено на действието на някакъв допълнителен кормилен или двигателен механизъм. Скоростта на удара е между 48,3 и 53,1 km/h. 2.3. Системата за подаване на гориво се пълни с вода до маса, равна на 90 % от пълния резервоар, както е посочено от производителя. 2.3.1. Всички други системи (спирачни, охлаждащи и др.) могат да са празни, като в този случай се компенсира масата на течността. Фигура 1а Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фигура 1б –––––––– Първоначално положение --------------------- Положение при натоварване r: базова линия r1: изместена базова линия Момент на F по отношение на R=373 Nm Фигура 2 Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Пример за хоризонтални процепи Бележка: Сечението А-А да се направи в точка от зоната на пролуката, в която сферата влиза максимално навътре, без да се упражнява натоварване. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фигура 3 Пример за вертикални процепи Бележка: Сечението А-А да се направи в точка от зоната на пролуката, в която сферата влиза максимално навътре, без да се упражнява натоварване. Определяне на размера “а” на процепите на облегалката за глава Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фигура 4
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 37 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала