към чл. 29 Ч а с т I Изисквания към някои превозни средства от категории M2 и M3 и изпитвания 1. За целите на това приложение: 1.1. “Одобряване на седалка” означава одобряване на тип седалка като компонент, свързано със защитата на пътниците от седалки с лице по посока на движението по отношение на тяхната здравина и дизайн на облегалките на седалките. 1.2. “Одобряване на превозно средство” означава одобряване на типа ПС по отношение на здравината на частите на конструкцията на ПС, към които седалките са прикрепени, и по отношение на монтажа на седалките. 1.3. “Тип седалка” означава седалки, които не се различават съществено по отношение на следните характеристики, които могат да се отразят върху тяхната здравина и агресивност: 1.3.1. конструкция, форма, размери и материали на натоварените носещи части; 1.3.2. типове и размери на системите за настройка и заключване; 1.3.3. форми, конструкция и материали на частите за закрепване и поддръжка (в т. ч. краката). 1.4. “Тип превозно средство” означава ПС, които не се различават съществено по отношение на: - конструктивните характеристики по отношение на тази наредба, и - тип или типове седалка(и), които са получили типово одобряване като компонент, монтирани на ПС, ако има такива. 1.5. “Седалка” е конструкция, която може да бъде анкерно закрепена към конструкцията на ПС, включваща тапицерията й и приспособления за закрепване, предназначена да се използва в ПС и да предостави места за сядане на един или повече възрастни; 1.6. “Единична седалка” е седалка, проектирана и конструирана за настаняване на един седящ пътник. 1.7. “Двойна седалка” означава седалка, проектирана и конструирана за настаняване на двама седящи пътника един до друг. Две седалки една до друга, които не са свързани, се разглеждат като две единични седалки. 1.8. “Ред седалки” означава седалка, проектирана и конструирана за настаняване на трима и повече седящи пътника един до друг; няколко единични или двойни седалки, разположени една до друга, не се разглеждат като ред седалки. 1.9. “Възглавница на седалката” означава частта от седалката, която е поставена почти хоризонтално и е проектирана да поддържа седящия пътник. 1.10. “Облегалка на седалката” означава частта от седалката, която е почти вертикална, проектирана да поддържа гърба на пътника, раменете и при възможност и главата му. 1.11. “Система за регулиране” означава устройството, с което седалката или нейни части могат да се регулират в подходящо за седящия положение. 1.12. “Система за изместване” означава устройство, позволяващо ъгълът на седалката или на една от частите й да се измести странично или надлъжно, без фиксирано междинно положение на седалката или на нейна част, за да се улесни достъпът на пътниците. 1.13. “Система за заключване” означава устройство, осигуряващо поддържането на седалката или на нейна част в положение за ползване. 1.14. “Устройство за закрепване” означава част от пода или шасито на ПС, към което седалката може да се фиксира. 1.15. “Приспособления за закрепване” означават болтове или други компоненти, използвани за закрепване на седалката към ПС. 1.16. “Количка” означава изпитвателното оборудване, направено и използвано за динамично възпроизвеждане на пътно транспортно произшествие, включващо челен сблъсък. 1.17. “Допълнителна седалка” означава седалката за манекена, монтирана на количката в задната част на седалката за изпитване. Тази седалка е представителна за седалката, която следва да се ползва в ПС зад седалката за изпитване. 1.18. “Базова равнина” означава равнината, минаваща през точките на допир на петите на манекена, използван за определяне на точката Н, и на действителния ъгъл на торса за седнало положение в моторните ПС. 1.19. “Базова височина” означава височината на върха на седалката над базовата равнина. 1.20. “Манекен”, манекен, съответстващ на изискванията на Хибрид II или III1. 1.21. “Референтна зона” означава пространството между две вертикални надлъжни равнини, на 400 mm встрани и симетрични спрямо точка Н, определена от въртенето на апаратурата, описана в част V на приложение № 3 на Наредбата за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на вътрешното им оборудване, от вертикално в хоризонтално положение. Апаратурата се позиционира, както е описано в това приложение, и се настройва на максимално разстояние 840 mm. 1 Техническите изисквания и подробните чертежи на манекени Хибрид II и III, отговарящи на основните размери на 50 % от мъжете в САЩ и изискванията за настройката им за това изпитване, са депозирани при Главния секретар на Обединените нации и може да се направи справка с тях с молба до секретариата на Икономическа комисия за Европа, Двореца на нациите, Женева, Швейцария. 1.22. “Триточков колан” по смисъла на тази наредба - триточковите колани включват също колани с повече от три точки на закрепване. 1.23. “Разстояние между седалките” означава хоризонталното разстояние между последователни седалки, измерено от предната страна на облегалката на едната седалка до задната страна на облегалката на седалката пред нея на височина 620 mm от пода. 2. Изисквания към седалките 2.1. Всеки тип седалка е обект на изисквания за изпитване по реда на част II (динамично изпитване) или по реда на части VI и VII (статично изпитване) по искане на производителя. 2.2. Изпитванията, които са преминати от типа седалка, се записват в сертификата за одобряване на типа, приложение № 4. 2.3. Всяка предвидена система за регулиране и изместване съдържа система за заключване, която работи автоматично. 2.4. Не се изисква системите за регулиране и заключване да са в напълно изправно състояние след изпитването. 2.5. Монтира се външно облегалка за глава на всяка предна седалка във всяко ПС от категория М2 с максимална маса, непревишаваща 3500 kg. Облегалките за глава, монтирани в такива ПС, трябва да отговарят на изискванията на това приложение или на наредба по чл. 138, ал. 4 ЗДвП. 3. Изисквания към устройството за закрепване на седалки на тип ПС. 3.1. Устройството за закрепване на седалките в ПС трябва да може да издържи: 3.1.1. изпитването, описано в част III; 3.1.2. изпитванията, посочени в част II, ако седалката е монтирана на част от конструкцията на ПС, което се изпитва; не е необходимо седалката да е от одобрен тип при условие, че отговаря на изискванията на т. 3.2.1 от част II. 3.2. Допуска се получаване на постоянна деформация, включително счупване на устройството за закрепване или на обкръжаващата го зона, вследствие на изпитването, че устройството е издържало въздействието на посочената сила по време на посочения период. 3.3. Когато има повече от един тип устройство за закрепване върху ПС, се изпитва всеки вариант, за да се получи одобряване на типа за ПС. 3.4. Едно изпитване може да се използва за целите на одобряването на типа едновременно на седалка и на ПС. 3.5. При ПС от категория М3 се приема, че устройствата за закрепване на седалката са в съответствие с изискванията на т. 3.1 и 3.2, ако устройствата за закрепване на обезопасителните колани от съответните седящи места са монтирани директно на седалките и устройствата за закрепване на тези колани отговарят на изискванията на наредба по чл. 138, ал. 4 ЗДвП. 4. Изисквания за монтиране на седалки в тип ПС. 4.1. Всички инсталирани седалки с лице по посока на движението за целите на одобряването на типа да отговарят на изискванията по т. 3 и са обект на следните условия: 4.1.1. Седалката има базова височина най-малко 1 m, и 4.1.2. точката Н на седалката непосредствено отзад не може да е по-висока от 72 mm от точката Н на въпросната седалка, или ако задната седалка е по-висока от 72 mm, седалката се изпитва и одобрява за монтиране в това положение. 4.2. При одобряване съгласно част II се прилагат изпитвания 1 и 2, с изключение на следното: 4.2.1. Изпитване 1 не се прилага в случая, когато задната част на седалката не може да се удари от пътник, който е без обезопасителен колан (т.е. няма седалка с лице по посока на движението точно зад тази, която се изпитва). 4.2.2. Изпитване 2 не се прилага, ако: 4.2.2.1. задната част на седалката не може да се удари от пътник, който е без обезопасителен колан, или 4.2.2.2. седалката отзад е снабдена с триточков колан, закрепен в пълно съответствие с наредба по чл. 138, ал. 4 ЗДвП; или 4.2.2.3. седалката изпълнява изискванията по част VII. 4.3. При одобряване съгласно част VI и VII всички изпитвания се прилагат, с изключение на следните: 4.3.1. Изпитването от част VI не се прилага, ако задната част на седалката не може да се удари от пътник, който не е с обезопасителен колан (т.е. няма седалка с лице по посока на движението точно зад тази, която се изпитва). 4.3.2. Изпитването от част VII не се прилага, ако: 4.3.2.1. задната част на седалката не може да се удари от пътник, който е с обезопасителен колан, или 4.3.2.2. седалката отзад е снабдена с триточков колан в пълно съответствие с наредба по чл. 138, ал. 4 ЗДвП, като не се вземат предвид изключенията. Ч а с т II Изпитване на седалките и/или устройстваза закрепване 1. Изисквания 1.1. Изпитванията следва да установят: 1.1.1. Дали пътникът(ците) на седалката е (са) правилно задържан(и) от седалката(ите) пред него(тях) и/или от използването на обезопасителен колан. 1.1.1.1. Приема се, че това изискване е изпълнено, ако при движението си напред някоя част от трупа и главата на манекена не преминава напречната вертикална равнина, разположена на 1,6 m от точка R на допълнителната седалка. 1.1.2. Дали пътникът(ците) на седалката(ите) не е (са) сериозно наранен(и). 1.1.2.1. Приема се, че това изискване е изпълнено, ако са изпълнени следните критерии за биомеханична приемливост за използвания манекен, определени в съответствие с част V, а именно: 1.1.2.1.1. критерият за приемливост на главата (КПГ) е по-малък от 500; 1.1.2.1.2. критерият за приемливост на гръдния кош (КПГК) е по-малък от 30 g, с изключение на периодите, завършващи при по-малко от 3 ms (g=9,81 m/s2); 1.1.2.1.3. критерият за приемливост на бедрената кост (КПБК) е по-малък от 10 kN и стойността от 8 kN не се превишава за периодите, по-големи от 20 ms. 1.1.3. Седалките и монтажната опора на седалките са достатъчно здрави. Това изискване се счита за изпълнено, ако: 1.1.3.1. нито една част от седалката, монтажната опора на седалката или принадлежностите не се откачат напълно по време на изпитването; 1.1.3.2. седалката остава здраво закрепена, дори ако едно или повече устройства за закрепване са частично откъснати и всички системи за заключване са останали заключени по време на цялото изпитване; 1.1.3.3. след изпитването нито една структурна част от седалката или приспособленията не са счупени или имат остри ръбове и ъгли, които могат да причинят телесни повреди. 1.2. Всички сглобки, формиращи част от задната страна на седалката или приспособления към тях, са такива, че не могат да предизвикат телесни повреди на пътника по време на удара. Това изискване се счита за изпълнено, ако всяка част, която може да влезе в контакт със сфера с диаметър 165 mm, има радиус на кривина поне 5 mm. 1.2.1. Ако някоя част от сглобките и приспособленията, посочени в т. 1.2, е направена от материал с твърдост, по-малка от 50 Shore А на твърда опора, изискванията, посочени в т. 3.3, се прилагат само за твърдата опора. 1.2.2. Частите на задната страна на седалката като механизми за регулиране на седалката и приспособленията им не са обект на изискванията по т. 3.3, ако в крайно положение те са разположени под хоризонтална равнина на 400 mm над базовата равнина, дори ако пътникът на седалката може да влезе в контакт с тях. 2. Подготовка на седалката за изпитване 2.1. Седалката за изпитване се монтира: 2.1.1. на изпитващата платформа, представителна за шасито на ПС; 2.1.2. или на твърда изпитвателна платформа. 2.2. Устройството за закрепването върху изпитвателната платформа, предвидена за изпитваната седалка(и) е идентично на или има същите характеристики като на устройството за закрепване, използвано в ПС, за което(които) е предназначена седалката. 2.3. Седалката за изпитване е комплектувана с тапицерия и принадлежности. Ако седалката е оборудвана с масичка, тя трябва да е в прибрано положение. 2.4. Ако се регулира странично, седалката е в положение на максимално разтегляне. 2.5. Ако е регулируема, облегалката на седалката се регулира така, че полученият наклон на торса на манекена, използван за определянето на точка Н, и действителният ъгъл на торса за седнало положение в моторно превозно средство да е възможно най-близко до препоръчания от производителя при нормална употреба. Ако липсва препоръка от производителя, този ъгъл трябва да бъде колкото е възможно по-близко до 25° към задната част по отношение на вертикалната равнина. 2.6. Ако облегалката на седалката е снабдена с регулируема по височина облегалка за глава, тя трябва да е в най-ниското си положение. 2.7. Обезопасителните колани от одобрен тип съгласно наредба по чл. 138, ал. 4 ЗДвП се монтират върху допълнителната седалка и изпитваната седалка. 3. Динамични изпитвания 3.0. Изпитване 1 3.1. Изпитвателната платформа се монтира на количката. 3.2. Допълнителна седалка Допълнителната седалка може да е същият тип както седалката, която се изпитва, и се разполага паралелно и точно зад седалката за изпитване, като двете седалки се намират на една и съща височина, регулирани са по един и същи начин и са на разстояние от 750 mm. 3.2.1. Ако е използвана допълнителна седалка от различен тип, това се отбелязва в сертификата за одобряване на типа (приложение № 4). 3.3. Манекен Манекенът се поставя зад всяко седящо място зад седалката за изпитване, както следва: 3.3.1. Манекенът се поставя без колан на допълнителната седалка, така че неговата равнина на симетрия да съответства на равнината на симетрия на въпросното място за сядане. 3.3.2. Ръцете на манекена са върху бедрата му и лактите му докосват облегалката на седалката; краката се протягат максимално и ако е възможно, успоредно; стъпалата докосват пода. 3.3.3. Всеки използван манекен се поставя на седалка, както следва: 3.3.3.1. колкото е възможно по-близо до желаното положение; 3.3.3.2. плоска, твърда повърхност с размери 76 ? 76 mm се поставя в областта на манекена, колкото е възможно по-ниско пред торса; 3.3.3.3. равната повърхност се натиска хоризонтално към торса на манекена с тежест между 25 и 35 daN: 3.3.3.3.1. торсът се изтегля напред за раменете до вертикално положение, след което се поставя обратно на облегалката на седалката; тази операция се извършва два пъти; 3.3.3.3.2. без да се движи торсът, главата се поставя в такова положение, че платформата, придържаща измервателната апаратура, намираща се в главата, да е хоризонтална и средната стреловидна равнина на главата да е успоредна на тази на ПС; 3.3.3.4. плоската повърхност внимателно се премахва; 3.3.3.5. манекенът се мести напред на седалката и описаните процедури по нагласяването се повтарят; 3.3.3.6. ако е необходимо, положението на долните крайници се коригира; 3.3.3.7. монтираните измервателни инструменти по никакъв начин не трябва да засягат движенията на манекена по време на удара; 3.3.3.8. температурата на системата от измервателна апаратура се стабилизира преди изпитването и се поддържа, доколкото е възможно, в диапазона между 19 и 26 °С. 3.4. Симулиране на удар 3.4.1. Ударната скорост на количката е между 30 и 32 km/h. 3.4.2. Отрицателното ускорение на количката по време на ударното изпитване е в съответствие с разпоредбите, посочени на фиг. 1. С изключение на интервалите с общо време, по-малко от 3 ms, времевата функция на отрицателното ускорение на количката е между границите на кривите, показани на фиг. 1. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фигура 1 3.4.3. Средното отрицателно ускорение е в границите между 6,5 и 8,5 g. 3.5. Изпитване 2 3.5.1. Изпитване 1 се повтаря с манекен, поставен в седнало положение на допълнителна седалка; манекенът се задържа на място с обезопасителен колан, поставен и регулиран съгласно инструкциите на производителя. Броят на точките за закрепване на колана на седалката за целите на изпитване 2 се записват в сертификата за одобряване на типа на седалката (приложение № 4). 3.5.2. Допълнителната седалка е или от същия тип, както седалката, която се изпитва, или от различен тип, като подробностите се записват в сертификата за одобряване на типа (приложение № 4). 3.5.3. Изпитване 2 също може да се прилага и за други части на ПС освен седалка, посочени в наредби по чл. 138, ал. 4 ЗДвП. 3.5.4. В случая, когато изпитване 2 е съпроводено от манекен, обезопасен с триточков колан и критериите за телесни повреди не са превишени, се приема, че допълнителната седалка отговаря на изискванията, отнасящи се до натоварванията при статично изпитване и движението на най-горното устройство за закрепване по време на изпитването, посочено в наредба по чл. 138, ал. 4 ЗДвП, по отношение на положението на манекена. Ч а с т III Изпитване на устройствата за закрепване на седалките в превозното средство 1. Изпитвателна апаратура 1.1. Твърда конструкция, достатъчно представителна за седалката, предназначена за използване в ПС, се монтира с елементи за закрепване (болтове, винтове и др.), предвидени от производителя. 1.2. Ако няколко типове седалки се различават една от друга по разстоянието между предните и задните крачета и могат да се монтират на същото устройство за закрепване, изпитването се провежда с най-късото разстояние между крачетата. Тази основа се описва в сертификата за одобряване на типа. 2. Процедури по изпитването 2.1. Силата F се прилага: 2.1.1. на височина 750 mm над базовата равнина и на вертикалната линия, съдържаща геометричния център на повърхността, оградена от многоъгълника, чиито върхове представляват различните точки за устройство за закрепване или ако е приложимо, крайните устройства за закрепване на седалката, с помощта на твърдата конструкция, както е определено в т. 1.1; 2.1.2. в хоризонтална посока и насочена към предната част на ПС; 2.1.3. при възможно най-кратко закъснение и времетраене поне 0,2 s. 2.2. Силата F се определя: 2.2.1. по следната формула: F=(5000± 50)х I, където: F се измерва в N, а i представлява броят на седящите места на седалката, за които устройствата за закрепване са изпитвани и одобрени; или по желание на производителя; 2.2.2. в съответствие с представителните натоварвания, измерени по време на динамичното изпитване, както е описано в част II. Ч а с т IV Измервания 1. Всички необходими измервания се извършват с измервателни системи, отговарящи на изискванията на стандарт ISO 6487 “Техника на измерване при изпитвания на удар: оборудване”. 2. Динамично изпитване 2.1. Измервания, които се извършват на количката Характеристиките на обратното ускорение на количката се измерват от ускоренията, измерени на твърдата рамка на количката с измервателни системи с CFC 60. 2.2. Измервания, които се извършват на манекените Отчитанията на измервателните устройства се записват през независими канални за данни със следните CFC: 2.2.1. Измервания в главата на манекена Резултатното триосно ускорение спрямо центъра на тежестта (γ r)
(1) се измерва с CFC 600. 2.2.2. Измервания в гръдния кош на манекена Резултантното ускорение на центъра на тежестта се измерва с CFC 180. 2.2.3. Измервания в бедрото на манекена Аксиалната сила на компресия се измерва с CFC 600. 1 Изразява се в g (=9,81 m/sec2), чиято стойност на скалата се изчислява съгласно формулата: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя , където: l е стойността на моментно надлъжно ускорение; v - стойността на моментно вертикално ускорение; t - стойността на моментно напречно ускорение. Ч а с т V Определяне на критерии за приемане 1. Критерий за приемливост за главата (КПГ) 1.1. Този КПГ се изчислява на основата на резултантното триосно ускорение, измерено съгласно част IV, т. 2.2.1, със следната формула: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където t1 и t2 са стойностите на времето по време на изпитване, КПГ има максимална стойност за интервала t1 и t2. Стойностите на t1 и t2 са изразени в s. 2. Критерий за приемливост за гръдния кош (КПГК) 2.1. Този критерий се определя от абсолютната стойност на резултантното ускорение, представено в g и измерено според част IV, т. 2.2.2, и от периода на ускорение, изразен в ms. 3. Критерий за приемливост за бедрената кост (КПБК) Този критерий се определя от натоварването при натиск, изразено в kN, предавано аксиално върху всяка бедрена кост на манекена и измерено съгласно част IV, т. 2.2.3, и продължителност на натоварването, измерено в ms. Ч а с т VI Статично изпитване 1. Изисквания 1.1. Изискванията за изпитваните седалки съгласно тази част следва да определят: 1.1.1. дали пътниците на седалките са правилно задържани от седалките пред тях; 1.1.2. дали пътниците на седалките не са сериозно наранени; и 1.1.3. дали седалките и монтажните им опори са достатъчно здрави. 1.2. Приема се, че изискванията по т. 1.1.1 са изпълнени, ако максималното изместване на централната точка на прилагане на всяка сила, посочена в т. 2.2.1, измерено в хоризонтална равнина и в надлъжната средна равнина от съответното седящо положение, не превишава 400 mm. 1.3. Приема се, че изискванията по т. 1.1.2 са спазени, ако са изпълнени следните характеристики: 1.3.1. максималното изместване на централната точка на прилагане на всяка от силите, посочени в т. 2.2.1, измерено както е описано в т. 1.2, не е по-малко от 100 mm; 1.3.2. максималното изместване на централната точка на прилагане на всяка от силите, посочени в т. 2.2.2, измерено както е описано в т. 1.2, е не по-малко от 50 mm; 1.3.3. всички части, формиращи облегалката на седалката или нейните принадлежности, са такива, че не могат да предизвикат телесни повреди на пътника по време на удара; това изискване може да се счита за удовлетворено, ако всяка част, която може да влезе в контакт със сфера с диаметър 165 mm, има радиус на кривина най-малко 5 mm; 1.3.4. ако някоя част от частите или от посочените принадлежности е направена от материал с твърдост, по-малка от 50 Shore А върху твърда подложка, изискванията, изложени в т. 1.3.3, се прилагат само за твърдата подложка; 1.3.5. частите на облегалката на седалката като устройства за регулиране на седалката и принадлежности не са обект на някакви изисквания от т. 1.3.3, ако в изходното положение са разположени под хоризонталната равнина, на 400 mm над базовата равнина, дори ако пътникът може да влезе в контакт с тях. 1.4. Приема се, че изискванията по т. 1.1.3 са изпълнени, ако: 1.4.1. нито една част от седалката, стойките на седалката или принадлежностите не са напълно откачени по време на изпитването; 1.4.2. седалката остава здраво закрепена, дори ако едно или повече устройства за закрепване са частично откачени и всички системи за заключване са останали заключени по време на цялото изпитване; 1.4.3. седалката остава здраво закрепена, дори ако едно или повече устройства за закрепване са частично откачени и всички системи за заключване са останали заключени по време на цялото изпитване. 2. Статични изпитвания 2.1. Изпитвателна апаратура 2.1.1. Състои се от цилиндрични повърхности с радиус на кривина, равна на 82 (± 3) mm и широчина: 2.1.1.1. поне равна на широчината на облегалката на седалката във всяко седнало положение на седалката за изпитване за горната част; 2.1.1.2. равна на 320(-0+10 mm) за долната част, както е показано на фиг. 2 Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фигура 2 2.1.2. Повърхността, опираща в частите на седалката, е направена от материал, твърдостта на който е не по-малка от 80 Shore А. 2.1.3. Всяка цилиндрична повърхност е оборудвана с поне един преобразувател на сила, който може да измерва силите, приложени в посоката, определена в т. 2.2.1.1. 2.2. Процедура за изпитване 2.2.1. Изпитваща сила 1000/Н1 ± 50N се прилага с помощта на устройство, съгласно т. 2.1, в задната част на седалката, съответстващо на всяко седящо място на седалката. 2.2.1.1. Посоката на прилагане на силата се разполага във вертикалната средна равнина на седящото място; то е хоризонтално и е насочено отзад-напред на седалката. 2.2.1.2. Направлението се намира на височина Н1 между 0,70 и 0,80 m и е над базовата равнина. Точната височина се определя от производителя. 2.2.2. Изпитвателна сила, равна на 2000/Н2 ± 100N, се прилага едновременно в задната част на седалката, съответно за всяко седящо място в същата вертикална равнина и в същата посока на височина Н2 между 0,45 и 0,55 m над базовата равнина, с устройство, което е в съответствие с т. 2.1. Точната височина се определя от производителя. 2.2.3. Изпитваните макети, имитиращи глави, се поддържат, доколкото е възможно, в контакт със задната страна на седалката по време на прилагането на силите, посочени в т. 2.2.1 и 2.2.2. Те могат да се въртят в хоризонтална равнина. 2.2.4. Когато седалката съдържа повече от едно седящо място , силите, съответстващи на всяко седящо място, се прилагат едновременно и има толкова манекени в горно и долно положение, колкото са седящите места. 2.2.5. Началното положение за всяко седящо място на всеки от манекените се определя, като се поставят изпитващите устройства в контакт със седалката, със сила, равна на поне 20 N. 2.2.6. Силите, посочени в т. 2.2.1 и 2.2.2, се прилагат толкова бързо, колкото е възможно, и се поддържат заедно в определена стойност при каквито и да е деформации поне за 2 s. 2.2.7. Ако изпитването се извършва с една или повече сили, но не с всички сили, по-големи от тези, определени в т. 2.2.1 и 2.2.2, и ако седалката отговаря на изискванията, изпитването се счита за завършено. Ч а с т VII Изисквания по отношение поглъщанетона енергия 1. Елементите от задната страна на облегалките на седалките, разположени в референтната зона, както е определено в т. 1.21 на част I, се проверяват по молба на производителя според всички изисквания за абсорбиране на енергия, предоставени в наредба по чл. 138, ал. 4 ЗДвП. За тази цел всички приспособления се изпитват във всички положения на употреба, с изключение на масичките, които се разглеждат в прибрано положение. 2. Изпитването се отнася за сертификата за одобряване типа на седалката (приложение № 4). Прилага се чертеж, показващ зоната на задната част на облегалката на седалката, проверена чрез изпитването за разсейване на енергия. 3. Изпитването може да се прилага и за други части на ПС, освен за седалката (т. 3.5.3 на част II).
Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 37 от 2004 г., и не се показва тук. Отворете оригинала