(1) Всяка неизправност на задвижване от кормилната уредба, което не е изцяло механично, трябва да е сигнализирана за водача на ПС.
(2) Когато неизправността се отнася за автомобил, се приема, че увеличаването на усилието, прилагано върху устройството за управление на кормилната уредба, представлява сигнал за неизправност.
(3) Когато неизправността се отнася до ремарке, се приема наличието на механичен индикатор.
(4) В случай на неизправност се допуска промяна на средното предавателно число в кормилния механизъм, при условие че усилието, прилагано към устройството за управление, не надвишава стойностите, предписани в т. 2.6 от приложение № 4.