(1) Посочените в чл. 234 НПК въпроси, които прокурорът обсъжда до приключване на предварителното производство, до голяма степен обосновават решението му, поради което е задължително да се прави задълбочена преценка:
- 1. дали деянието съставлява престъпление и правилна ли е квалификацията; това включва преценка относно наличие на обективните и субективните елементи на престъпния състав; специално се прави преценка налице ли са квалифициращите обстоятелства за всяко отделно престъпление;
- 2. събрани ли са нужните и възможните доказателства за разкриване на обективната истина; освен относимостта към състава на престъплението те трябва да са годни за използване в процеса и да са приобщени по надлежния процесуален ред, който, ако не е спазен, доказателственото им значение отпада (чл. 84 и 85 НПК);
- 3. подкрепят ли събраните доказателства извод за наличие на извършено престъпление; тази преценка е комплексна и трябва да води до изключване на съмнение относно извършеното престъпление и неговия извършител;
- 4. допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила при разследването; ако има такова, то може да доведе до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за допълнително разследване.
(2) Освен въпросите по ал. 1 във всички случаи се прави преценка налага ли се изменение на мярката за неотклонение, както и взети ли са съответни мерки за отстраняване на причините и условията, способствали за извършване на престъплението, и ако има основание, се вземат съответни решения.