(1) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато установи, че обвинението е доказано, няма основание за прекратяване или спиране на наказателно производство, събрани са необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
(2) Определящо значение за решаване на въпроса е преценката дали са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина за конкретното(ите) престъпление(я), а не дали разследването е извършено обективно, всестранно и пълно.
(3) Когато прокурорът е довършил следствието, съгласно чл. 235, ал. 5 НПК той може да внесе обвинителен акт и без заключително постановление.