(1) Мярката за неотклонение “задържане под стража” се взема в изключителни случаи, когато престъплението е с много голяма обществена опасност и има реална опасност обвиняемият да продължи престъпната си дейност или да се укрие.
(2) При приключване на предварителното производство задължително отново се обсъжда въпросът за взетата мярка “задържане под стража”. Ако е необходимо, прокурорът я заменя с по-лека мярка за неотклонение.