(1) Разплащателната агенция може да откаже изплащането на част или цялата помощ, когато:
- 1. установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти по реда на чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2;
- 2. установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба;
- 3. получателят на помощта не отстрани непълнотите и пропуските в срока по чл. 34, ал. 2;
- 4. приложи правилото по чл. 30 от Регламент (ЕО) № 65/2011;
- 5. се налага корекция във връзка с прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на минималната помощ;
- 6.(нова - ДВ, бр. 62 от 2014 г., в сила от 29.07.2014 г.) получателят на финансова помощ или негов представител възпрепятства извършването на проверки по чл. 34, ал. 1, т. 2;
- 7.(нова - ДВ, бр. 15 от 2015 г., в сила от 24.02.2015 г.) установи наличие на някое от обстоятелствата по чл. 13, ал. 2.
(2) В случаите на отказ за изплащане на финансовата помощ получателят на помощта не може да подаде друга заявка за плащане за същия разход.