(1) За временно назначаване се изготвя мотивирано предложение, с което държавният служител се запознава срещу подпис и отразява съгласието или несъгласието си. При несъгласие държавният служител може да приложи писмените си възражения към предложението.
(2) Временното назначаване в случаите на мотивирана служебна необходимост без съгласието на държавния служител, както и временното назначаване на длъжност от следващата по-висока категория се извършват след разрешение на министъра на вътрешните работи.
(3) При временно назначаване на държавен служител от едно основно структурно звено по чл. 9 ЗМВР в друго предложението по ал. 1 се съгласува с органа по чл. 186, ал. 1 ЗМВР на основното структурно звено, в което служителят е титуляр.