(1) Издирването на лица и действията по идентификация на трупове или лица с неустановена самоличност се прекратяват при:
- 1. установяване или задържане на лицето и предаването му на инициатора;
- 2. идентифициране на трупа (лицето);
- 3. отпадане на необходимостта от издирване на лицето – погасяване по давност на деянието, смърт на издирваното лице, постановена условна присъда, прекратяване на съдебното производство, доброволно завръщане във военното формирование на военнослужещ в отклонение и др.
(2) Служителят, обявил лицето, е длъжен ежегодно да проверява за актуалността на законовия повод за издирването и при отпадане на необходимостта – да снеме лицето от издирване.