(1) Към международно издирване се пристъпва, когато са налице достатъчно данни, че лицето е напуснало страната.
(2) Искания за международно издирване на лица и за идентификация на намерени трупове или на лица с неустановена самоличност се изготвят при наличие на някое от следните условия:
- 1. проведено безрезултатно местно и общодържавно издирване;
- 2. наличие на данни, че лицето е напуснало страната и има постановление на прокурора или определение на съда с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и становище на главния прокурор или министъра на правосъдието, че ще се иска екстрадирането на лицето от страната, в която е предполагаемото му местонахождение;
- 3. при необходимост за издирване на безследно изчезнали лица се предприемат едновременно мерки за обявяване на общодържавно и международно издирване;
- 4. при искане за установяване адреса или местонахождението на лица, за които има данни, че са напуснали страната;
- 5. при намерени трупове и лица с неустановена самоличност, за които има основателни данни да се предполага, че са чужди граждани.