към чл. 19 и чл. 20, ал. 2 - 4 (Ново - ДВ, бр. 17 от 2025 г.) Специални изисквания за устойчивост на нови ро-ро пътнически кораби и съществуващи ро-ро пътнически кораби, които се въвеждат в експлоатация след 5 декември 2024 г. Раздел А 1. В допълнение към изискванията на правило II-1/B/8 от SOLAS 90, отнасящи се до разделянето на водонепроницаеми отсеци и устойчивостта в повредено състояние, трябва да се спазват изискванията на настоящия раздел. 1.1. Изискванията по правило II-1/В/8.2.3 от SOLAS 90 се спазват, когато се отчита влиянието на хипотетичното количество морска вода, събрала се на първата палуба, която се приема за повредена (наричана "повредената ро-ро палуба"), над конструктивната водолиния на ро-ро товарното пространство или специалното товарно пространство, определено в правило II-2/3 от SOLAS 90. Други изисквания на правило II-1/В/8 не е необходимо да се спазват при прилагане на стандарта за устойчивост по това приложение. Количеството на предполагаемата събрала се морска вода се изчислява въз основа на водна повърхност с постоянна височина над: а) най-ниската точка на ръба на палубата на повредения отсек на ро-ро палубата; или б) когато ръбът на палубата на повредения отсек е потопен, изчислението се базира на постоянна височина над неподвижната водна повърхност при всякакви ъгли на крен и диферент, както следва: - 0,5 m - при остатъчна запасна височина (fr) 0,3 m или по-малко; - 0,0 m - при остатъчна запасна височина (fr) 2 m или повече; - междинни стойности, определяни чрез линейна интерполация, при остатъчна запасна височина (fr) 0,3 m или повече, но по-малко от 2 m, където остатъчна запасна височина (fr) е най-малкото разстояние между повредената ро-ро палуба и окончателната водолиния в мястото на повредата при разглеждане на случая на повреда без отчитане на влиянието на количеството на предполагаема събрала се вода на повредената ро-ро палуба. 1.2. Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да допусне намаляване на височината на водната повърхност, когато на кораба е монтирана високоефективна осушителна система. 1.3. За кораби, които извършват рейсове в географски определени ограничени райони на плаване, Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да намали височината на водната повърхност, определена в съответствие с т. 1.1, като замести тази височина с една от стойностите, посочени в т. 1.3.1, т. 1.3.2 или т. 1.3.3, както следва: 1.3.1. ако значимата височина на вълната (hs), определяща въпросния район, е 1,5 m или по-малко - 0 m; 1.3.2. ако значимата височина на вълната (hs), определяща въпросния район, е 4 m или повече - стойността, определена в съответствие с т. 1.1; 1.3.3. при значима височина на вълната (hs), определяща въпросния район, 1,5 m или повече, но по-малко от 4 m - междинни стойности, определяни чрез линейна интерполация, ако са изпълнени едновременно условията по т. 1.3.4 и т. 1.3.5, а именно: 1.3.4. Изпълнителна агенция "Морска администрация" е установила, че определеният район е представен чрез значимата височина на вълната (hs), като вероятността за превишаването и при изчисляване на годишна база не надхвърля 10 %; 1.3.5. районът на плаване и (ако е приложимо) периодът от годината, за които е установена определена стойност на значимата височина на вълната (hs), са вписани в свидетелството на кораба. 1.4. Като алтернатива на прилагането на изискванията по т. 1.1 или т. 1.3 Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да приеме доказателства, установени чрез изпитания на модел на конкретния кораб. Такива изпитания трябва да се проведат по метода, посочен в допълнението, и да показват, че корабът няма да се преобърне при предполагаемия размер на повредата, както е предвидено в правило II-1/В/8.4 от SOLAS 90, и при допускане на най-неблагоприятното местоположение на повредата по смисъла на т. 1.1, при неравномерно вълнение. 1.5. Стойността на значимата височина на вълната (hs), използвана при моделните изпитания, проведени в съответствие с т. 1.4, както и резултатите от тях се вписват в свидетелството на кораба, изисквано от тази наредба. 1.6. Информацията, предоставена на капитана съгласно правила II-1/В/8.7.1 и II-1/В/8.7.2 от SOLAS 90 и разработена с цел спазване на правила II-1/В/8.2.3 - II-1/В/8.2.3.4, се прилага непроменена за ро-ро пътнически кораби, одобрени в съответствие с тези изисквания. 2. За оценяване влиянието на предполагаемото количество събрала се морска вода на повредената ро-ро палуба по смисъла на т. 1.1 - 1.6 се прилагат следните разпоредби: 2.1. Напречна или надлъжна преграда се счита за неповредена, ако всички нейни части се намират навътре от вертикални равнини от двата борда на кораба, на разстояние от външната обшивка, равно на една пета от ширината на кораба, съгласно определението в правило II-1/2 на SOLAS 90, измерено под прави ъгли спрямо диаметралната равнина на нивото на най-дълбоката товарна водолиния на водонепроницаемите прегради; 2.2. Ако, за да се удовлетворят критериите за устойчивост от т. 1 съобразно условията по т. 1.1 - 1.4, е необходимо конструктивно да се разшири частично корпусът на кораба, така че надлъжните и напречните прегради да се считат за неповредени по условието на т. 2.1, то възникналото в резултат на разширението увеличение на стойността на една пета от широчината на кораба следва да се използва по цялата му дължина, но не може да определя разположението на съществуващи отвори в прегради, тръбопроводни системи и др., които са били приемливи преди разширението. 2.3. Напречните или надлъжните прегради, които се приемат като ефективни за ограничаване на количеството на предполагаемата събрала се морска вода в разглеждания отсек в повредената ро-ро палуба, трябва да са съизмерими с осушителната система и да издържат на хидростатично налягане и да съответстват на резултатите от изчисленията за повредата. Тези прегради трябва да са с височина най-малко 4 m, освен ако нивото на водата е под 0,5 m, в който случай височината на преградите се изчислява по следната формула: Bh = 8hw, където: Bh е височината на преградата; hw е нивото на събралата се вода, изчислена посредством прилагане на остатъчния надводен борд и значимата височина на вълната. Във всички случаи минималната височина на напречните и надлъжните прегради не трябва да е по-малка от 2,2 m, а в случаите на кораби с подвижни палуби за автомобили минималната височина на преградата трябва да е не по-малка от височината до долната страна на подвижната палуба, когато същата е в спуснато положение. 2.4. За специални съоръжения, като висящи палуби с пълна ширина и широки бордови шахти, могат да се приемат други височини на прегради въз основа на подробни моделни изпитвания. 2.5. Влиянието на количеството на предполагаемата събрала се морска вода не се отчита за даден отсек на повредената ро-ро палуба, при условие че този отсек има от всеки борд на палубата щормови шпигати, равномерно разположени по протежение на бордовете на отсека и отговарящи на изискванията по т. 2.5.1 - 2.5.4, както следва: 2.5.1. А >= 0,3 l, където: А е общата площ на щормовите шпигати от всеки борд на палубата в квадратни метри; l е дължината на отсека в метри; 2.5.2. остатъчният надводен борд на кораба се запазва не по-малък от 1 m в най-неблагоприятното повредено състояние, без отчитане на влиянието на предполагаемото количество вода на повредената ро-ро палуба; 2.5.3. щормовите шпигати са разположени на височина не по-голяма от 0,6 m над повредената ро-ро палуба, а долният ръб на шпигатите е на не повече от 2 cm над повредената ро-ро палуба; 2.5.4. щормовите шпигати са снабдени със затварящи устройства или клапи с цел предотвратяване на проникване на вода на ро-ро палубата, като в същото време е възможно водата, която се е събрала на ро-ро палубата, да изтича навън. 2.6. Когато преграда над ро-ро палубата е приета за повредена, двата отсека, граничещи с преградата, се приемат за наводнени до същата височина на водната повърхност, която е изчислена в съответствие с т. 1.1 или т. 1.3. 3. При определяне на значимата височина на вълната се използват височините на вълни, посочени в списъка на морските зони съгласно чл. 3, ал. 2. 3.1. При краткосрочна експлоатация на корабите по смисъла на чл. 22, в споразумението по чл. 3, ал. 4 администрациите на държавите на пристанището се договарят за приложимата значима височина на вълната за конкретния период на експлоатация. 4. Изпитванията на модела се извършват в съответствие с допълнението. Раздел Б Корабите трябва да отговарят на изискванията на SOLAS 2020, глава II-1, част Б, като по дерогация индексът R на деленето на отсеци се определя, вместо по метода от правило II-1/B/6.2.3 от SOLAS 2020, от следните зависимости: Брой лица на борда (N) Индекс на делене на отсеци (R) N < 1000 R = 0,000088 x N + 0,7488 1000 <= N <= 1350 R = 0,0369 x ln (N + 89,048) + 0,579 където: N = общ брой на лицата на борда. Допълнение Метод на изпитване с използване на модел 1. Цели Методът е предназначен да осигури надеждна процедура за оценяване устойчивостта на повреден ро-ро пътнически кораб по време на плаване успоредно на вълните. При изпитанията за устойчивост, предвидени в т. 1.4 на раздел А от настоящото приложение, корабът, претърпявайки най-неблагоприятната повреда, трябва да може да издържи на вълнението, както е определено съгласно т. 4 на този метод. 2. Определения LBP дължината между перпендикулярите HS значимата височина на вълната B профилната ширина на кораба TP най-големият период TZ периодът на пресичане на нулата KG височина на центъра на тежестта на кораба над кила GZ рамо на изправящия момент ТА газене на кърмата ТМ газене на мидела TF газене на носа FP носови перпендикуляр AP кърмови перпендикуляр GM метацентрична височина LOA най-голяма дължина Мpass кренящ момент от струпването на пътниците Мlaunch кренящ момент от спускането на лодките Мwind кренящ момент, създаван от натиска на вятъра върху надводната част от корпуса на кораба 3. Модел на кораба 3.1. Моделът, използван при изпитването, копира реалния кораб както по отношение на външната конфигурация, така и по отношение на вътрешното устройство, по-специално по такъв начин, че всички повредени помещения да оказват влияние върху процеса на наводняване и изхвърляне на вода. Използваните изправна работна KG за газенето на кораба, надлъжен наклон, ъгъл на наклоняване и ограничение трябва да отговарят на най-неблагоприятния случай на повреда. В допълнение, случаят (съответно случаите) на изпитване, който се разглежда, трябва да представлява най-тежкия случай (съответно най-тежките случаи) на повреда, определен в съответствие с правило II-1/8.2.3.2 от SOLAS 90, по отношение на общата площ според положителната крива GZ, а осовата линия на отвора на повредата следва да се намира в рамките на следния обхват: 3.1.1. ±35 % LBP от средата на кораба; 3.1.2. когато повредата, посочена в т. 3.1.1 е извън ±10 % LBP от средата на кораба, се изисква допълнително изпитване в случай на най-неблагоприятна повреда в рамките на ±10 % LBP от средата на кораба; 3.2. Моделът следва да отговаря на следните изисквания: 3.2.1. LBP да е най-малко 3 m или да има разстояние, отговарящо на мащаб на модел от 1:40 (в зависимост кое е по-голямо), а вертикалната проекция да е до 3 стандартни височини на надстройката на кораба над главната палуба (запасна височина); 3.2.2. дебелината на корпуса на наводнените помещения да не надвишава 4 mm; 3.2.3. както в изправно, така и в повредено състояние моделът да отразява правилните маркировки за водоизместимост и газене (TA, TM, TF ляв и десен борд) с максимален допуск при всяка маркировка за водоизместимост от +2 mm. Маркировките за водоизместимост на носа и на кърмата се поставят възможно най-близо до FP и AP; 3.2.4. всички повредени помещения и ро-ро пространства да са моделирани съгласно съответната повърхност и обем на водонепроницаемост (действителни стойности и разпределение), като се гарантира правилното отразяване на разпределението на масата на поройната вода и разпределението на масата; 3.2.5. спецификациите за движението на действителния кораб да са правилно моделирани, като се обръща специално внимание на допустимостта на GM при изправност и радиусите на въртене при бордово и килово клатене. Двата радиуса следва да се измерват при въздух и да са в рамките от 0,35 В до 0,4 В за бордово клатене и от 0,2 LOA до 0,25 LOA за килово клатене; 3.2.6. главните конструктивни характеристики - водонепроницаеми прегради, вентилационни отвори и други, разположени над и под главната палуба, които могат да предизвикат асиметрично наводняване, се моделират по такъв начин, че да отразяват реалната ситуация, доколкото това е възможно. Вентилационните системи и системите за напречните потоци следва да са изградени с минимален напречен разрез от 500 mm2; 3.2.7. формата на отвора, имитиращ повредата, е, както следва: 3.2.7.1. трапецовиден профил със страна под наклон от 15° към вертикала и ширина при проектната ватерлиния, определена съгласно правило II-1/8.4.1 от SOLAS 90; 3.2.7.2. профил с форма на равнобедрен триъгълник в хоризонталната равнина с височина, равна на В/5, съгласно правило II-1/8.4.2 от SOLAS 90. Ако са монтирани странични обшивки при В/5, повредената дължина през страничните обшивки следва да не е по-малка от 25 mm; 3.2.7.3. независимо от изискванията на т. 3.2.7.1 и т. 3.2.7.2, всички отделения, приети за повредени при изчисляване на най-тежкия/те случай/и на повреда съгласно т. 3.1, може да се наводнят при изпитванията на модела. 3.3. При равновесно състояние при наводнение моделът трябва да се кренува под допълнителен ъгъл, който съответства на този, индуциран от момента на кренуване: Mh = max (Мpass; Мlaunch) - Мwind, но в никакъв случай не може окончателното кренуване да бъде по-малко от 1° спрямо повредата. Мpass, Мlaunch и Мwind са определени в правило II-1/8.2.3.4 от SOLAS 90. За наличните кораби този ъгъл може да се приеме, че е 1°. 4. Процедура за провеждане на опити 4.1. Моделът следва да се изпитва чрез неравномерно вълнение с голяма дължина на гребена на вълните съгласно спектъра на JONSWAP със значима височина на вълната HS, с най-голям коефициент на усилване ? = 3,3 и най-голям период: HS е значима височина на вълната за зоната на действие, при която вероятността да бъде превишена не е с повече от 10 % на година, но е ограничена до максимум 4 m. В допълнение следва да са изпълнени и следните изисквания: 4.1.1. ширината на басейна следва да е достатъчна, за да се избегне контакт или друго взаимодействие със страните на басейна, и се препоръчва да не е по-малка от LBP + 2 m; 4.1.2. дълбочината на басейна следва да е достатъчна за правилното моделиране на вълните, но не по-малко от 1 m; 4.1.3. за да може да се използва представителна вълна, измерванията следва да се извършат преди провеждането на изпитването, на три различни места по направлението на дрейфа; 4.1.4. сондата на вълната, която е по-близо до източника на вълните, следва да се разположи на позицията, където моделът се поставя в началото на изпитването; 4.1.5. колебанията в HS и TP следва да са в рамките на ±5 % за трите места; 4.1.6. по време на изпитванията за целите на одобренията следва да се разрешава допустими стойности от ±2,5 % в HS, ±2,5 % в TP и ±5 в TZ по отношение сондата, която е по-близко до източника на вълните. 4.2. Дрейфащият свободно модел се поставя в условия на бордово вълнение (под 90° спрямо курса), като пробойната е от страната на прииждащите вълни, без към използвания модел да се използва постоянно закрепена система за акостиране. За да се поддържа курсовият ъгъл спрямо вълните от приблизително 90° по време на изпитването на модела, следва да се спазват посочените в т. 4.2.1 и т. 4.2.2 изисквания, а именно: 4.2.1. в диаметралната равнина на носа и кърмата на модела, на ниво между KG и повредената водолиния, се поставят контролни въжета за малки настройки на курсовия ъгъл на модела спрямо вълните; 4.2.2. скоростта на носещото устройство следва да е равна на действителната скорост на дрейфа на модела, като при необходимост скоростта се регулира. 4.3. Следва да се проведат най-малко 10 експеримента. Продължителността на изпитването за всеки цикъл е такава, че да се достига неподвижно състояние, но не по-малко от 30 минути в реално време. При всяко отделно изпитване се използва различна поредица на вълни. 5. Критерии за оцеляване Моделът се счита за оцелял, ако при провеждането на експериментите според изискването на т. 4.3 той се установи в устойчиво състояние. Счита се, че моделът се е преобърнал, дори и да се е установил в устойчиво състояние, ако при провеждане на експериментите достигне ъгъл на клатене повече от 30° спрямо вертикала или среден устойчив ъгъл на крена повече от 20° за непрекъснат период от 3 минути. 6. Документация на изпитването 6.1. Програмата за изпитване на модели следва да бъде предварително одобрена от Изпълнителна агенция "Морска администрация". 6.2. Изпитването се документира с помощта на отчет и видеозапис или друг вид визуален запис, съдържащ необходимата информация за модела и резултатите от изпитването. Информацията и резултатите следва да бъдат одобрени от Изпълнителна агенция "Морска администрация" и да съдържат най-малко следното: - теоретичните и измерените спектри на вълните и статистика (HS, TP, TZ) на височината на вълните при трите различни места в басейна - като доказателство за представителността на реализираните опити; - последователността на измерванията във времето с измерената височина на вълните в близост до източника и данните за бордовото и надлъжно клатене на модела, както и скоростта на дрейфа му.
Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“