Ветеринарният лекар по чл. 25, ал. 2:
- 1. незабавно поставя под възбрана животновъдния обект, където се отглеждат животните, за които има съмнение, че са претърпели незаконно лечение;
- 2. маркира с белег, който не може да бъде заличен, всички животни в обекта по т. 1;
- 3. взема проба от животните, водата за пиене на животните, фуража или екскременти на животните и я предава за лабораторно изследване в одобрена лаборатория;
- 4. проучва произхода на приложената субстанция;
- 5. извършва проверка за: а) наличие в обекта на субстанции или ВМП, чиято употреба не се допуска; б) наличие в обекта на забранени за употреба субстанции; в) извършено третиране на животните в животновъдния обект и записването му в дневника на животновъдния обект и в амбулаторния дневник на ветеринарния лекар; г) притежаване на имплантанти или следи от тях при животни; д) спазване на карентния срок на ВМП, чиято употреба се допуска с терапевтична или зоотехническа цел.