(1) Когато длъжностното лице въз основа на проверката на документите по чл. 10, ал. 2 установи, че подаденото заявление е редовно, заявителят се уведомява писмено за:
- 1. започване на процедура по извършване на идентификация на движима вещ като културна ценност със сключване на писмен договор;
- 2. издаване на удостоверение за идентификация на движима вещ, която не е културна ценност, след извършване на оглед на вещта.
(2) Процедурата по ал. 1, т. 2 включва следните действия:
- 1. оглед на вещта, който се извършва в 7-дневен срок от представянето на вещта в музея;
- 2. издаване на удостоверение, че вещта не е културна ценност съгласно чл. 7, ал. 3 и 4 от ЗКН и/или не подлежи на идентификация.
(3) За издаването на удостоверението по ал. 2, т. 2 от държавни и регионални музеи се заплаща държавна такса, определена с тарифата по чл. 4, ал. 2, т. 4 от Закона за закрила и развитие на културата.
(4) За издаването на удостоверението по ал. 2, т. 2 от общински и частни музеи се заплаща такса, определена с наредба на съответния общински съвет или със заповед на директора на частния музей.