(1) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да изчислява своите капиталови изисквания за позиционен риск, валутен риск и/или стоков риск, използвайки собствени вътрешни модели за управление на риска, вместо или в комбинация с методите по глави шеста, осма и десета.
(2) Заместник-председателят издава разрешение на инвестиционния посредник само ако системата му за управление на риска е надеждна и отговаря на следните изисквания:
- 1. вътрешният модел за измерване на риска е неразделна част от ежедневния процес по управление на риска в инвестиционния посредник и служи като основа за отчитане на рисковите експозиции пред управителния му орган;
- 2. инвестиционният посредник разполага със звено за контрол на риска, което функционира независимо от звеното за сключване на сделки, отчита се пряко пред управителния орган на инвестиционния посредник и което: а) разработва и внедрява системата за управление на риска в инвестиционния посредник; б) изготвя и анализира ежедневните отчети за резултатите от вътрешния модел за измерване на риска и предприемането на мерки за спазване на установените ограничения; в) извършва първоначална и текуща проверка на вътрешния модел;
- 3. управителният орган на инвестиционния посредник участва активно в процеса по контрол на риска и органът, компетентен да взема решения относно намаляване на позиции, поемани от отделните дилъри и на общата рискова експозиция на инвестиционния посредник следи ежедневните отчети, изготвяни от звеното за контрол на риска, и при необходимост взема решение за намаляването на съответните позиции;
- 4. инвестиционният посредник разполага с достатъчно квалифицирани служители за работа с усъвършенствани модели при търгуването, контрола на риска, одита и осчетоводяването на сделките;
- 5. инвестиционният посредник разполага с процедури за наблюдение и осигуряване спазването на приетите писмени вътрешни политики и механизми за цялостното функциониране на системата за измерване на риска;
- 6. налице са доказани исторически данни за точността на модела при измерване на рисковете;
- 7. инвестиционният посредник веднъж месечно провежда стрес-тестове на вътрешния модел за измерване на риска по предварително изготвена програма, като резултатите от тях се разглеждат от управителния му орган и се вземат предвид при определяне на политиката му по отношение на риска и ограниченията; стрес-тестовете се насочват предимно към рисковете, които могат да не са обхванати по подходящ начин от вътрешния модел, като например неликвидност на пазарите при влошени пазарни условия, риска от концентрация, еднопосочност на пазара, събитиен риск и риска от неизпълнение, нелинейност на продуктите, съществени позиции в опции с отрицателна вътрешна стойност, позиции без пазарна цена; използваните при провеждането на стрес-тестове допускания отразяват естеството на портфейлите и времето, което е необходимо за хеджиране или управление на рисковете при тежки пазарни условия;
- 8. звеното за вътрешен контрол на инвестиционния посредник извършва веднъж годишно проверка на процеса по измерване на риска, която включва най-малко: а) пълнотата на документацията относно системата и процеса по управление на риска и организацията на звеното за контрол на риска; б) отчитането на оценките за пазарен риск в ежедневното управление на риска и целостта на управленската информационна система; в) процеса на одобрение на методите и системите за оценка на риск, използвани от звеното за сключване на сделки и звеното за осчетоводяване на сделки; г) обхвата на пазарните рискове, включени във вътрешния модел, и утвърждаване на всички съществени промени в процеса на измерване на риска; д) точността и пълнотата на данните за позициите, точността и уместността на допусканията за волатилност и корелация, както и точността на оценката и изчисленията за чувствителност към риск; е) проверката, която инвестиционният посредник извършва за оценка на съвместимостта, навременността и надеждността на източниците на данни, използвани във вътрешните модели, включително независимостта на информационните източници; ж) проверката, която инвестиционният посредник извършва за оценка на резултатите от тестовете, които провежда за точността на вътрешния модел.