(1) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да използва вътрешен модел при изчисляване на капиталовите изисквания за специфичен риск, свързан с позициите в акции и облигации, държани за продажба, ако той отговаря на изискванията по тази глава, както и на следните изисквания:
- 1. дава обяснение относно историческите промени в стойността на портфейла;
- 2. обхваща концентрацията относно размера и промените в състава на портфейла;
- 3. устойчив е при неблагоприятна среда;
- 4. утвърден е чрез бек-тестове, целящи да оценят дали специфичният риск е прецизно обхванат;
- 5. показва, че е чувствителен към съществени характерни различия между подобни, но не идентични позиции;
- 6. обхваща събитиен риск.
(2) Тестовете по ал. 1, т. 4 могат да бъдат извършени на базата на съответните подпортфейли и по последователен начин.
(3) В случай че инвестиционният посредник е подложен на събитиен риск, който не е отразен в неговия показател за стойност под риск, тъй като е извън 10-дневния период на задържане и 99 % доверителен интервал, той трябва да отрази въздействието на такива събития във вътрешната оценка на капитала.
(4) Вътрешният модел на инвестиционния посредник трябва умерено да оценява риска от нисколиквидни позиции и позиции с ограничена ценова прозрачност посредством реалистични пазарни сценарии. Моделът трябва да отговаря на минималните изисквания за данни, като приблизителните показатели са консервативни и се използват само когато наличните данни са недостатъчни или не отразяват реалната волатилност на позицията или портфейла.