Наредба · Заключителни разпоредби

Приложение № 5

Наредба № 12 от 3 юли 2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 24 Хидрогеоложки изчисления на дренажите. Видове дренажни съоръжения и тяхното оразмеряване 1. Хидрогеоложките изчисления на хоризонталните траншейни дренажи включват определяне на: 1.1 относителното разположение на дренажа в план; 1.2. необходимата дълбочина на дренажната тръба; 1.3. дебита на дренажа; 1.4. понижението на нивото на подземните води и елементите на депресионната повърхност. 2. За контрол на депресионната повърхност на подземните води трябва да се предвиждат наблюдателни пиезометрични сондажи. 3. Дебитът на хоризонтален еднолинеен съвършен траншеен дренаж (Q0) в безнапорни условия при известен коефициент на филтрация k се изчислява по формулата на Дюпюи (фиг. 1): Фиг. 1 4. Развитието на депресионната крива във времето (радиусът на осушената зона) се определя по формулата: където: k е коефициентът на филтрация; n - обемът на порите; H - мощността на водоносния хоризонт; ti - времето в денонощия. 5. При стабилизирана филтрация радиусът на влияние може да се оцени по формулата на Зихард: където R е радиусът на влияние при водопонижение, а S - размерът на водопонижението. С получените стойности на радиуса на влияние при водопонижение се изчисляват съответните дебити по формула
(1) . 6. При двулинеен съвършен дренаж в безнапорни условия дебитите на всеки от двата траншейни дренажа (фиг. 2) се определят по формулите на Дюпюи: Фиг. 2 7. При несъвършен еднолинеен дренаж в тясна траншея с водопонижение до дренажната тръба, разположена на разстояние h0 над водоупора (фиг. 3), и при R : H > 3 дебитът Q се определя по формулата на Леонардс: Фиг. 3 8. Система от траншейни дренажи и дренажни прорези в свлачищни склонове и под неустойчиви пътни насипи, в зависимост от геотехническите условия и водоотдаването, могат да се ситуират по фиг. 4. Схемата е валидна при съвършени линейни дренажи. Фиг. 4 9. Дренажните ребра са съоръжения, които имат дренажна функция, и могат да подобряват локалната и общата устойчивост на откосите. Те са напречни откосни каменни стени (ребра), издигнати в петата на откоса по траншеен начин, и са запълнени с едър дренажен материал. Дренажните ребра могат да достигнат до водоупор или да са несъвършен тип. 10. С хидравличното изчисление се определят оптималното разстояние между дренажните ребра, дебелината (а) и дълбочината (h). Стойността на дренажния дебит (QDK) като част от общия воден приток Q за дължина на фронта L се определя по формулата (фиг. 5): QDK = R.Q (6) където е коефициент, за който се приемат следните стойности: - при h = 0,5a - R » 0,75; - при h = а - R » 0,95. Фиг. 5 11. Откосните дренажи са непрекъснати дренажни каменни стени по наклона на откоса (фиг. 6) и при тях дренажният ефект е по-голям от укрепващия при спазване на съотношенията: където: H е общата височина на откоса; Нст - височината на каменния насип; НD - височината до мястото на изхода на депресионната крива; е - широчината на каменния насип при НD. Фиг. 6 12. Хоризонталните сондажни дренажи са ефективни при дълги повърхностни свлачища (асеквентни и консеквентни), с прослойки от несвързани или свързани материали с k > 1 m в денонощие. При еднородни свързани почви с по-малко водоотдаване дренажната способност на ХСД намалява. 13. Хоризонталните сондажни дренажи се състоят от перфорирани тръби (най-често стоманени), положени в сондажния отвор паралелно с неговото пробиване. Наклонът на ХСД не трябва да е по-малък от 3 на сто и да не превишава 25 на сто. Диаметърът на тръбата е 5 - 10 сm, с перфорация най-малко 5 на сто (Ж 4 - 8 mm). Хоризонталните сондажни дренажи могат да се разполагат на няколко нива или звездообразно. 14. При вероятност от пресичане на повърхнини на свлачището ХСД трябва да се изпълняват като "тръба в тръба" за предотвратяване на скъсването им. 15. При проектирането на ХСД са необходими подробни хидрогеоложки данни. За приблизителни изчисления се прави апроксимация като еднолинейни траншейни дренажи или вертикални кладенци. Изпълняват се 1 - 2 опитни дренажа с измерване на дебитите, както и пиезометрични сондажи за наблюдение на депресионната повърхност. При незадоволителни резултати се променят посоката, мястото или системата на дренажните сондажи. 16. Вертикалните дренажни кладенци се предвиждат като съвършени, несъвършени, еднолинейни, двулинейни и контурни. Те се проектират предимно като единна дренажноосигурителна система, с гравитачно отвеждащи колектори или с изпомпване с възможност за водочерпене от по-дълбоки слоеве. 17. Вертикалният дренажен кладенец се състои от сондажен отвор с диаметър от Ж 250 до Ж 1000 mm, централна тръба (стоманена, от поливинилхлорид или от друг материал), перфорирана в долния край, и с комбиниран околовръстен филтър. В горния край кладенецът се укрепва с обсадна тръба. Диаметърът на тръбата трябва да позволява вкарването на оборудване за изпомпване на водата. 18. Системите за изпомпване на водата са: вакуумна (помпена станция с поплавкова автоматика) и сифонна. 19. Хидрогеоложките изчисления на вертикалните еднолинейни системи от дренажни кладенци се състоят в определяне на оптималното им разположение в план, на разстоянията между кладенците, понижението на депресионната повърхност и дебита. 20. Комбинираните подземни дренажни съоръжения представляват съчетание между хоризонтален и еднолинеен вертикален дренаж. Еднолинейният вертикален дренаж се състои от редове вертикални сондажни дренажи, образуващи дренажна завеса. От вертикалните сондажи водата се самоизлива в разположената отдолу надлъжна дренажна галерия или под налягане, ако сондажите са разположени под галерията (фиг. 7, позиция "а"). Дренажната галерия е най-често проходима, тунелен тип. Водата от вертикалните сондажи може да се отвежда и директно от сондажите в по-дълбоко лежащи водоприемници (поглъщащ кладенец), като карстови форми, чакълести пластове и др. В тези случаи се изисква и екологична оценка за водоприемащата среда. а) б) Фиг. 7 21. Специалните подземни дренажни съоръжения са: 21.1. забивни филтри с малък диаметър от теренната повърхност или от вътрешността на дренажната галерия; 21.2. звездообразни ХСД от дъното на кладенци с голям диаметър; 21.3. дренажни кладенци с голям диаметър, разположени на значителна дълбочина, с възможност за дрениране през носещите стени и чрез група ХСД на дъното на кладенеца, където се предвижда (сондажно) отвеждащ колектор за гравитачно отстраняване на събраните в кладенеца води; 21.4. иглофилтрова вакуумна система, представляваща завеса (обикновено в затворен контур) от тръбни забивни филтри със сечение до Ж 60 mm, забити с воден подмив при фини пясъци на дълбочина до 5 - 8 m; тръбите се съединяват с общ вакуумен колектор и помпена станция. 22. Временните изкопни откоси при строителство в свлачищни райони трябва да се обезопасяват с охранителни канавки и да се покриват с водозащитни синтетични платна, а постоянните откоси да се затревяват, зачимяват и/или захрастяват. 23. Дренажно-контрафорсните ребра представляват шлицове, разположени успоредно или косо на движението на свлачището, запълнени с непрекъснат каменен пълнеж. Шлицовете са с широчина от 0,8 до 3 m и дълбочина от 2 до 30 m и се изпълняват отдолу нагоре непосредствено след тяхното изкопаване по склона, на отделни отсечки по няколко метра. Дължините на отделните отсечки са в зависимост от вида и състоянието на почвата, както и от дълбочината на изкопа, и се определят опитно в началото на изпълнението. 24. Възможните варианти за изпълнение на дренажно-контрафорсни ребра (фиг. 7, позиция "б") са: 24.1. единично ребро - успоредно на движението на свлачището; 24.2. единично ребро - косо на движението на свлачището; 24.3. раздвоено ребро; 24.4. разклонено ребро; 24.5. засводени ребра. 25. В зависимост от местоположението си спрямо подложния здрав пласт дренажно-контрафорсните ребра са два вида: 25.1. съвършени или стоящи, навлизащи в здравия носещ пласт под повърхнината на свлачището, с повишена контрафорсна функция; 25.2. несъвършени или висящи (плаващи) ребра, недостигащи дълбочината на повърхнината на свлачището, с преобладаващо дренажна функция. 26. Дренажно-контрафорсните ребра трябва да понижават нивото на подземните води в близост до реброто и да осигуряват значителна повърхност за дрениране на водите. 27. Дренажно-контрафорсните ребра се проектират като постоянно действащи отводнителни съоръжения. Допуска се техният ефект да се включва в схемата за изчисленията за устойчивост като постоянно действащ фактор. 28. Укрепителни функции могат да изпълняват само стоящите контрафорсни ребра, които навлизат най-малко 0,80 m в подложните здрави пластове на свлачището. Точният размер на вкопаването на ребрата в подложните пластове се установява с доказване задържащия ефект чрез определяне на силите на триене между каменния насип на ребрата и почвата, в която те навлизат. 29. Задържащите сили от ребрата се определят по някои от методите за изследване устойчивостта на свлачищния масив от приложение № 4 или по друг метод, приет и доказан в проекта. За целта се прави проверка за устойчивостта на повърхнината на плъзгане през реброто по линията на повърхнината на плъзгане на свлачището. Изчисленията се извършват с якостните характеристики на каменния пълнеж на ребрата и с приетия коефициент на сигурност на свлачищния масив. С изчисленията се установяват задържащите сили по надлъжната ос над необходимите на реброто. Големините на тези сили, които се предават встрани от ребрата и оказват задържащо действие върху свлачищния масив, се определят по формулата: Nзад = SFi.hi.gi.Кai.f (8) където: Fi са площите на контактните повърхности между реброто и околната почва (от двете страни на реброто); hi - дълбочината на средата на площта (Fi) под повърхността на терена; gi - средното обемно тегло на почвата над средата на площта Fi; - коефициент на активен земен натиск за вида на почвата в средата на площта Fi (ji е ъгълът на вътрешно триене на почвата в обсега на площта Fi); коефициент на триене. 30. Сумата на отделните площи трябва да бъде равна на общата контактна площ между каменното ребро и почвата. Допуска се при предварителни изчисления да се работи с усреднени показатели на почвата за цялата контактна площ на реброто. 31. Силата Nзад се добавя към задържащите сили встрани от реброто до необходимата стойност за достигане на зададения коефициент на сигурност. Зоната, която се стабилизира от реброто, се определя по формулата: L = Nзад/DN (9) където DN е необходимата добавка към задържащите сили за един линеен метър до получаване на необходимия коефициент на сигурност на свлачището.

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 5

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.