към чл. 34, ал. 3 Статически изчисления и изчислителни схеми за сондажно-изливни пилоти 1. Изчислителната схема на пилота (фиг. 1 от наредбата) е греда (прът) на винклерова основа, за която: Q0 = Eсв М0 = Eсве, където е е рамото на силата Есв спрямо оста х. 2. Коефициентът на леглото при хоризонтално натоварване Cx се приема да се изменя по линеен закон Cx = Cxz=0 + k.z
(1) където: Cxz=0 е стойността му в т. О (границата на двата пласта); k - коефициентът на пропорционалност; z - дълбочината под повърхнината на плъзгане (от т. О на фиг. 1 от наредбата). 3. В случай, че константата Сx не е определена пресиометрично, коефициентът k може да се отчете от НППилФ. 4. Статическото изследване на пилотната система се извършва по схемата "рамка в еластична среда", т. е. с включване съдействието на ростверка, при определен свлачищен натиск, уточнени еластични константи, размери и разстояние между пилотите и ростверка над тях. 5. За предварителни изчисления и при липса на достатъчно геотехнически данни се допуска и опростен метод на изследване на конструкцията от фиг. 1 от наредбата, като: 5.1. моментът Mzmax се определя по формулата: където: Кm e коефициент, който се отчита по табл. 1; Таблица 1 _ I = aдh1 - приведената дължина на пилота; - деформационен коефициент (3) където: Dприв е приведеният диаметър на пилота, който не може да бъде по-голям от осовото разстояние между пилотите; за пилоти с диаметър D > 0,80 m Dприв = D + 1,0 m; за пилоти с диаметър D < 0,80 m Dприв = 1,5 D + 0,5 m; - началният модул на еластичност на бетона; J - инерционният момент на инерционното сечение на пилотното стебло; k - както във формула (1); h1 - дълбочината на забиване; 5.2. хоризонталното преместване на пилота x0 на нивото на т. О и завъртането му y0 [rad] се определят по формулите: x0 = dннQ0 + dнмM0 (4) y0 = dмнQ0 + dммM0 където dнн, dнм и dмм са виртуалните премествания, определени по формулите: (A0, B0 и C0 са константни величини по НППилФ.) 6. По схемата за изчисляване на сондажно-изливен пилот, анкериран (подпрян) в главата (фиг. 1), изчислението се извършва, като: 6.1. ростверкът се приема за корав в хоризонтална посока, а връзката "пилот - ростверк" - за ставна; Фиг. 1 6.2. отделният пилот се разглежда по следните схеми: а) като конзола - по време на строителство; в този случай се приема минимална стойност за коефициента на устойчивост (табл. 4 от наредбата), а свлачището - временно затихнало; б) като греда на две опори - при ограничено навлизане на пилота в здравия пласт; в) като ставно закрепен в ростверка и еластично запънат долу, в здравия пласт; 6.3. допускат се статически схеми, при които пилотите са запънати в ростверка. 7. При анкериран сондажно-изливен пилот се правят следните проверки: 7.1. за опънните сили в анкера, като осовите усилия, предизвикани от свлачищния натиск, не трябва да превишават проектната му носимоспособност; 7.2. за огъващите моменти в пилотите, като се имат предвид моментите в стеблото и в мястото на еластичното запъване (по време на строителството - само в мястото на запъване); 7.3. за деформациите на пилота на горно ниво здрав пласт (т. А); когато няма конкретни изисквания в проекта, се приемат следните гранични стойности (фиг. 1): а) хгр Ј 1 ё 1,5 cm - хоризонтално преместване, ако системата (пилот - ростверк) е част от конструкция на строеж; б) хгр Ј 5 ё 10 cm - когато укрепителната система е самостоятелна; в) yгр Ј 4.10-3 rad - завъртане; 7.4. за натискови напрежения върху почвата от пилота. 8. Статическото изследване на анкериран сондажно-изливен пилот се извършва както за анкерирана подпорна стена. Виртуалните премествания dнн, dнм и dмм се определят по НППилФ и съгласно т. 5.2. 9. За оразмеряване на пилотни конструкции при действието на свлачищен и земен натиск се прилагат решенията за "дълги пилоти", т. е. за пилоти, които навлизат в пластовете под повърхнината на плъзгане на дълбочина най-малко t, определена по формулата: t і 4,0/aд (6) където aд е деформационният коефициент, определен по формула (3); могат да се използват решенията по т. 10 - 17. 10. Натоварването на пилотите със свлачищен натиск Есв се определя по една от схемите, показани на фиг. 2. Фиг. 2 Схема за определяне натоварването на конзолни пилоти: 1 - първоначално положение на пилота; 2 - деформирано състояние на пилота; 3 - свлачищна сила; 4 - повърхнина на плъзгане; 5 - основен масив 11. В положение "а" на фиг. 2 пилотът се разглежда като условно запънат при повърхнината на плъзгане. Схемата се отнася за случаите, в които векторите на преместванията в повърхнината на свлачището са по-големи в сравнение с векторите на преместванията над нея. При тази схема изчислението е за кръгово-цилиндрична повърхнина на плъзгане. 12. В положение "б" на фиг. 2 пилотът се приема като конзолен и се отнася за вектори на движение на масива, които нарастват от повърхнината на плъзгане нагоре, и почвата от свлачищното тяло е с показател на консистенция, по-висок от 0,50. 13. В положение "в" на фиг. 2 пилотът се приема като конзолен и се отнася за вектори на движение на масива, които нарастват от повърхнината на плъзгане нагоре, и почвата от свлачищното тяло е при показател на консистенция, по-малък от 0,50, както и при консистентни свлачища. 14. В зависимост от избраната изчислителна схема се определят максималните моменти в стеблото на пилота, като за положения "б" и "в" на фиг. 2 се изчислява най-напред М0 от Есв за сечение при повърхнината на плъзгане: 1. за положение "а" - Mmax = 0,732 Eсв/aд (7) 2. за положение "б" - M0 = 1/5 Eсвh (8) 3. за положение "в" - M0 = 1/3 Eсвh (9) 4. моментите Мz за дълбочина z, мерена от повърхнината на плъзгане надолу, се изчисляват по формулата: 15. Пилотите се армират за максималния оразмерителен момент, след което стоманобетонното сечение се проверява и за главни опънни напрежения при действието на силата Есв. При необходимост се увеличава броят на пилотите или се поставят анкери. 16. При анкерирани пилоти (фиг. 3) се определя каква част от силата Есв се поема от анкера и каква част - от забитата част на пилота. Напрегнатото състояние на пилота се определя като при еластично запънат пилот под повърхнината на плъзгане, подпрян неподвижно в мястото на анкера и натоварен със силата Есв. Силата в анкера Аан се определя по формулата: a1 = aда и a2 = aдr където: a е разстоянието от главата на анкера до повърхнината на плъзгане; r - разстоянието от приложната точка на свлачищния натиск Есв до повърхнината на плъзгане. Фиг. 3 1 - сондажен пилот; 2 - анкер; 3 - повърхнина на плъзгане; h - височина на свлачищното тяло 17. След определяне на силата в анкера Аан се изчисляват напречната сила на нивото на повърхнината на плъзгане Q0 и огъващият момент в същото сечение М0 по формулата: Q0 = Eсв - Аан; М0 = Eсвr - Aана (12) 18. Забитата част на пилота се оразмерява за действието на Q0 и М0. 19. Частта от пилота под повърхнината на плъзгане се армира за максималния огъващ момент, а над повърхнината на плъзгане - за съответните моменти, получени като разрезни усилия от действието на свлачищния натиск и на анкерната сила Аан, когато има такива. 20. Дебелината на защитното бетонно покритие на надлъжната армировка на пилотите не трябва да е по-малка от 4 ё 6 сm, в зависимост от диаметъра на пилота. 21. Процентът на армиране на пилотите не трябва да е по-малък от 0,6 на сто и по-голям от 3 на сто. 22. Анкерите се използват като самостоятелни конструкции или в комбинации с пилоти, подпорни или шлицови стени. Дължините на анкерите се определят от условието за образуване на корен с дължина не по-малка от 4 m в здравите носещи пластове под повърхнината на плъзгане. Необходимо е да се осигури антикорозионната защита на анкера както в корена, така и в свободната част. 23. Анкерите се напрягат със сили, които са от 50 до 60 на сто от изчислителното им натоварване. 24. Опорните конструкции на анкерите могат да бъдат отделни анкерни плочи или непрекъснати конструкции, самостоятелни или свързани с носещите пилоти (ростверк). При непрекъснатите конструкции се правят фуги през разстояние 12 m. Конструкциите се оразмеряват, като се спазва условието за ненадвишаване на изчислителното съпротивление на почвата по НППФ при отчитане на усилията, предизвикани от напрягането на анкерите. 25. В земетръсни райони с Кc і 0,27 и при активни свлачища се допуска използването на анкери при осигуряване на Ксиг = 1,8.