(1) Решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическото лице - по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция на територията на Република България.
(2) В случай че местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическото лице - седалището, адресът на управление или адресът за кореспонденция, на територията на Република България не са посочени в удостоверението, решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по посоченото в удостоверението местонахождение на имуществото или по място на източника на доходи на засегнатото лице.
(3) При определяне на подсъдността се прилага и чл. 15, ал. 4 и 5.